РЕШЕНИЕ № 188
гр.Бургас, 19.12.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ГАГАШЕВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
при секретаря Лена Димитрова и в присъствието
на прокурора Величка Костова, като разгледа докладваното от съдията – докладчик
Ангел Гагашев ВАН дело № 783 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл. 378 ал.5 вр. чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба
на обвиняемия Л.М.Л. с ЕГН ********** против Решение № 108 от 01.08.2018 г.,
постановено по АНД № 204/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Карнобат.
С атакуваното
първоинстанционно решение, жалбоподателят Л.Л. бил признат за виновен в това,
че че на 29.07.2017 г. в землището на гр. Сунгурларе, област Бургас, по път
7306 при километър 7+360, управлявал
моторно превозно средство - колесен трактор марка „Кубота L 1500“, като
моторното превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред, предвиден
в чл. 11, ал. 1 от Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска
техника и § 2 от ПЗР на Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска
техника; чл. 1, ал. 2, ал. 3, чл. 14, т. 3 от Наредба № 15 от 07.04.2008 г. за
реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни
трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, чл. 2, ал. 1
и чл. 5, ал.1, т. 1 и 3 от Наредба № 2 от 03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горска техника, което деяние
представлява престъпление по чл. 345 ал. 2, вр. чл. 345 ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 78А от НК бил освободен от наказателна отговорност и
му било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди)
лева.
С постановения
съдебен акт, на основание чл. 189 ал.3 НПК, РС – Карнобат осъдил обвиняемия Л.
да заплати и държавна такса в размер на пет лева за служебното издаване на
изпълнителен лист по сметка на Районен съд Карнобат.
Обвиняемият Л.
обжалва постановеното от районния съд решение като неправилно поради
противоречието му с материалния закон, като постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и поради явната несправедливост на наложеното
наказание. Във въззивната жалба се твърди, че липсват безспорни доказателства
за това, управляваният от него трактор да разполага с мощност над посочената в
закона от 10 кW. Обвиняемият се оплаква, че районният съд не е отговорил на
възраженията му относно приложението на чл. 9 ал.2 от НК и не е посочил
критериите, по които определя има или не обществена опасност деянието, предмет
на наказателното производство. Л. твърди, че при разглеждането на делото в
съдебно заседание, първоинстанционният съд не му е разяснил правото да поиска
отвод на прокурора и по този начин е възпрепятствал намерението на Л. да поиска
отвод на наблюдаващия прокурор, когото намирал за пристрастен. Обвиняемият
преценява наложеното му наказание като несправедливо, защото при определяне
размера на паричната санкция не е отчетена ниската степен на обществена
опасност на деянието, а и на обвиняемия предвид липсата на допуснати предходни
административни нарушения. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
атакуваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да го
оправдае по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция, обвиняемият Л., редовно призован, се явява и
поддържа жалбата си. Възразява срещу фактическите констатации на първостепенния
съд, че тракторът е станал причина за настъпилото ПТП, както и че превозното средство
има мощността, посочена в мотивите на присъдата. Твърди, че досъдебното
производство не е било обективно, всестранно и пълно, а целенасочено е било
образувано спрямо него, тъй като писал сигнали срещу действията на Районна
прокуратура Карнобат за неизпълнение на техни задължения. Обвиняемият Л.
изразява становище, че извършеното от него деяние, макар формално да осъществява
състав на престъпление, се явява малозначително по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК
и представлява административно нарушение по чл. 19 ал.1 вр. чл. 11 ал.11 вр.
ал.1 от Закон за регистрацията и контрол на земеделската и горска техника.
Възразява, че районният съд и прокуратурата не са преценили трайната съдебна
практика, относно приложението на състави, които едновременно осъществяват състави на административно
нарушение по чл. 6 от ЗАНН и по чл. 9 от НК, затова моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение и да постанови ново решение, с което да бъде
признат за невинен и да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление
по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че обвинителната теза
е безспорно доказана, поради което моли въззивния съд да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение.
Бургаският окръжен
съд, след цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета, и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от лице с
надлежна процесуална легитимация, като с нея се иска проверка на подлежащ на въззивен
контрол, не влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество, въззивната жалба
се явява частично основателна.
Предвид оплакването
във въззивната жалба за допуснато в първоинстанционната съдебна фаза, спрямо
обвиняемия, съществено процесуално нарушение, въззивната инстанция дължи
отговор първо на това възражение. Жалбоподателят твърди, че преди даване ход на
съдебното следствие, председателят на състава на първостепенният съд,
разглеждащ делото, не му е разяснил правото по чл. 274 ал.1 от НПК да поиска
отвод на прокурора по делото. Според обвиняемия, по този начин съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, тъй като го е лишил от възможността да поиска
отвод на прокурора, когото е подозирал в пристрастие. Това възражение е
неоснователно. Видно от приложеният по делото протокол от проведеното на
26.07.2018 г. открито съдебно заседание (л. л. 36 – 39 от АНД № 204/2018 г.),
на обвиняемият Л. е била предоставена възможност да вземе становище по
въпросите по чл. 274 ал.1 от НПК. Обвиняемият изрично е заявил, че не желае да
прави отводи на състава на съда и секретаря, но няма негово изявление, че желае
отвод на прокурора. Впоследствие, в хода на съдебното следствие, обвиняемият е
изразил своето становище относно действията на прокурора по време на
разследването, които са били отразени в съдебния протокол, представил е
документи на съда в потвърждение на изложената теза, които са били приложени
като доказателства по делото. Следователно, първостепенният съд с действията си
не е ограничил възможността на обвиняемия да упражнява активно правото си на
защита, включително да прави изявления и да представя доказателства в подкрепа
на защитната си теза. Ако обвиняемият Л. е установил, че изявленията му в
съдебната зала са били неправилно обективирани в съдебния протокол, той е имал
процесуалната възможност по чл. 312 ал.1 от НПК да поиска поправката му. По
делото липсва подобна липсва молба от обвиняемия, поради което настоящият
въззивен състав приема, че съдебният протокол отразява вярно всички изявления и
действия на страните и съдебния състав.
Съблюдавайки
законоустановеният процесуален ред, районният съд е попълнил доказателствената
съвкупност по делото с годни и относими към предмета на доказване доказателства
и доказателствени средства, нужни за правилното решаване на делото. Въззивният
съд на свой ред прояви процесуална активност и попълни доказателствената маса с
ново писмено доказателство, относимо към правния спор и необходимо за неговото
правилно разрешаване. След това, като намери, че по делото са събрани всички
възможни, необходими и достатъчни за правилното решаване на правния спор
доказателства и доказателствени средства, въззивният съд направи собствен
анализ на доказателствената съвкупност, и в резултат на това намери за
установена, подобна на възприетата в мотивите към решението на
първоинстанционния съд, фактическа обстановка, а именно:
Обвиняемият Л.М.Л. е
роден на *** ***, живее в същия град, *** гражданин е, има
завършено *** образование, ***, работи в ****.
Бил е осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 407/1998 г. на РС – Бургас за
престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, но е реабилитиран по право
с изтичането (на 21.07.2002 г.) на определеният му по реда на чл. 66 от НК изпитателен
срок (л. л. 38 и 39 от ДП). Обвиняемият Л. е бил и освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78А от НК с решение по АНД № 25/2004 г. на РС –
Карнобат за престъпление по чл. 343Б ал.1 от НК, като му е била наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лева. Видно от приложената по
делото справка за съдимост, съставеният по този повод бюлетин за съдимост е бил
унищожен поради изтичане срока на съхранението му. Видно от писмо на ТД на НП –
Бургас (л. 44 от ДП), образуваното по повод цитираното по-горе решение на РС –
Карнобат изпълнително производство, е било прекратено поради погасяване на
задължението чрез плащане с платежно нареждане № 000002 от 01.07.2004 г.
Обвиняемият Л.Л. е правоспособен
водач от 2006 г. като на 28.03.2007 г. му е било издадено СУМПС за категориите
„В“, и „АМ“ със срок на валидност до 21.09.2016 г. На 08.08.2017 г. му било
издадено ново СУМПС с № ********* за катгориите „В“, „В1“ и „АМ“(л. 40 от ДП,
л. 32 от въззивното дело). На 22.05.2018 г. обвиняемият придобил и
правоспособност за категория „Твк“ (л. 34 от въззивното дело)
На 29.07.2017 г.,
около 06:10 часа, обвиняемият Л.Л. управлявал колесен трактор марка „Кубота L 1500“, като се движил по път 7306 в
направление гр. Сунгурларе - с. Черница.
Към трактора бил прикачен чизел, като десните му гуми се движили по банкета, а
левите били на пътното платно. Управляваният от обвиняемия колесен трактор бил
без поставени табели с регистрационен номер, без преминат технически преглед и
без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Тракторът бил с
мощност от 15 конски сили, равняващи се на 11.25 KW и бил закупен от бащата на
обвиняемия Л. – М. Л.Л. на 02.03.2000 г. (л. 19 и л. 30 от въззивното дело). На
24.04.2002 г. тракторът бил регистриран в Община Сунгурларе от собственика му М.
Л., като малогабаритна селскостопанска машина със Свидетелство за регистрация №
816 от същата дата (л. 30 от въззивното производство, на гърба).
На километър 7+360,
управляваният от обвиняемия трактор, бил застигнат от попътно движещ се лек
автомобил ВАЗ с рег. № ****, управляван от св. М. В. Т.. Слънцето заслепило Т.
и той ударил с управлявания от него автомобил, трактора, управляван от обвиняемия
Л.. Вследствие на удара, последният паднал извън пътното платно, управлявания
от него трактор напуснал зоната на пътя и спрял в храстите извън пътя, а
управлявания от св. Т., служебен автомобил се преобърнал и продължил движението
си по таван за известно време.
Местопроизшествието
било посетено от служители на полицията, които съставили акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) срещу свидетеля Т., доколкото преценили, че
неговите действия като водач са довели до настъпването на ПТП-то. Въз основа на
съставения АУАН, в последствие спрямо Тодоров било издадено и наказателно
постановление, което влязло в сила, а глобата по него - платена.
По повод посетеното
местопроизшествие, младши автоконтрольор Д. Р. от РУ – Сунгурларе при ОД на МВР
– Бургас изготвил докладна записка до Началника на РУ – Сунгурларе, в която
отбелязал необходимостта от извършване на допълнителна проверка, дали другото
превозно средство, участвало в пътно-транспортното произшествие, т.е.,
управляваният от обвиняемия трактор „Кубота
L 1500“, подлежи на регистрация, както и дали има валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.
На 06.11.2017
г., в РУ – Сунгурларе била получена справка
от ОД „Земеделие“ в гр. Бургас, от която ставало ясно, че тракторът „Кубота L 1500“ подлежи на регистрация, а посочената
регистрация към датата на справката и към дата 29.07.2017 г. е невалидна.
Настоящият въззивен състав изведе гореизложената
фактическа обстановка въз основа на всички събрани по делото доказателства и
доказателствени средства, които бяха преценени и анализирани в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви, допустими и относими към предмета
на делото. Фактическите изводи на въззивният съд, до които е достигнала и
първата инстанция, се извеждат преди всичко от представените по делото писмени
доказателства, а именно: справка с изх. № 2379/03.11.2017 г. на Областна
дирекция „Земеделие“ – гр. Бургас (л. 9 от ДП); копие от АУАН № 331 от
29.07.2017 г. и НП № 17-0454-000283 от 10.08.2017 г. на Началника на РУ –
Сунгурларе при ОД на МВР – Бургас (л. л. 10и 11 от ДП); справка за
нарушител-водач (л. 17 и л. 40 от ДП); протокол за ПТП № 1528750 от 29.07.2017
г. (л. 22 от ДП); свидетелство за регистрация на малогабаритна техника № 816 от
24.02.2002 г. (л. 23 от ДП); справка за съдимост (л. л. 38 и 39 от ДП); справка
с изх. № 517 от 15.03.2018 г. на Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас (л. 42
от ДП); писмо на ТД на НАП – Бургас с изх. № С180002-178-0008754 от 30.03.2018
г. (л. 44 от ДП); преписка по застрахователна щета № 43082951800283, заведена
от ДЗИ (л. л. 18 – 31 от въззивното дело); копие от свидетелство за управление
на МПС, контролен талон № 5840506, свидетелство за правоспособност, знак за
технически преглед на ЗГТ, свидетелство за регистрация на земеделска и горска
техника и 2 броя писма до Областния управител от Кмета на Община Сунгурларе (л.
л. 32 – 36 от въззивното дело). Цитираните документи се кредитират от съда като
достоверни писмени доказателства, доколкото са събрани и приобщени към
доказателствената съвкупност в съответствие с установените в НПК правила, не са
оспорени от страните и се явяват относими към предмета на делото. Настоящата
въззивна инстанция кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. Д., Д. Р. и М.Т.,
закрепени в протоколи за разпит на свидетели (л. л. 34 – 36 от ДП), тъй като
същите са безпротиворечиви, подкрепят се от писмените доказателства по делото и
са относими към предмета на делото. Като доказателство по делото настоящият
въззивен състав кредитира и обясненията на обвиняемия Л., в частта им, касаеща
обстоятелствата по закупуването на инкриминираното превозно средство, неговите
идентификационни белези и неговата предходна регистрация, както и относно
настъпилото ПТП, защото в тази им част, обясненията се потвърждават от
писмените доказателства по делото.
Така установената
фактическа обстановка, налага извода, че с деянието си обвиняемият Л.Л. е осъществил
всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 345, ал.2 вр.
ал.1 от НК – управлявал е моторно превозно средство (колесен трактор), което не
е било регистрирано по надлежния ред.
Страните не спорят за
обстоятелството, че на инкриминираната дата обвиняемият Л.Л. е управлявал
колесен трактор с посочената в диспозитива марка и модел. Този факт се
потвърждава от писмените доказателства по делото – протокол за ПТП, съставени
АУАН и НП на свидетеля Т., преписката по заведена щета във връзка с предявеният
от обвиняемия иск за обезщетение, както и от показанията на свидетелите, а и от признанието на самия
обвиняем. Посочените писмени доказателства, както и представените по делото
договор за закупуване и фактура позволяват индивидуализирането на превозното
средство по марка, модел и номер на двигател и шаси. Представеното по делото удостоверение
за наследници (л. 29 от въззивното дело, на гърба) свидетелства, че обвиняемият
Л. е получил в наследство процесното превозно средство, което управлявал на
инкриминираната дата. Всички тези обстоятелства, безспорно установени от
събраните по делото доказателствата,
правят основателен извода, че именно обвиняемия Л. е лицето, за което следва да
се преценява в рамките на настоящото наказателно производство, дали следва да
се ангажира неговата наказателна отговорност.
Основните възражения
на обвиняемия относно съставомерността на извършеното от него деяние са в
няколко насоки. Л. твърди, че липсват доказателства, които да свързват
процесното превозно средство със законодателното изискване за регистрация по
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника. Обвиняемият
възразява и срещу обвинителната теза за необходимостта от такава регистрация,
предвид обстоятелството, че процесният трактор вече е бил регистриран в Община
Сунгурларе. Тези възражения са неоснователни.
Изискването за
регистрация на самоходна земеделска техника е въведена с приемането на Закона
за регистрация на земеделска и горска техника с ДВ 79 от 10.07.1998 г. Съгласно
действащата по това време разпоредба на чл. 11 от този закон, собствениците на регистрират
в общините по местоживеенето им, в 10-дневен срок, придобитата от тях самоходна
техника щом тя е с мощност на двигателя над 18 киловата (kW). През 2003 г. с ДВ,
бр. 22 от 2003 г., разпоредбата на чл. 11 от закона е променена и на
регистрация по този закон вече подлежи земеделската самоходна техника с мощност
на двигателя над 10 kW, като законодателят възлага на кмета на общината или на упълномощено
от него длъжностно лице, регистрирането на тази техника. Съгласно § 30 от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, техниката с мощност от 10 kW до 18 kW,
придобита преди влизането в сила на този закон, се регистрира при условията на
чл. 11 в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
През 2005 г. с ДВ,
бр. 74 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., разпоредбата на чл. 11 от Закона
отново е променена, като сега е въведено изискване собствениците да регистрират
самоходната земеделска техника с мощност на двигателя над 10 kW в 30-дневен срок
от придобиване на собствеността в съответната регионална служба на Контролно-
техническата инспекция (РС на КТИ) по постоянен адрес за физическите лица.
Законодателят определя и съответен ред за това, а именно Първоначалната регистрация,
промяната на регистрацията и отчисляването на техниката се извършват от РС на
КТИ въз основа на подадено заявление от собственика на техниката до
ръководителя на РС на КТИ и се вписват в служебен регистър.
През 2017 г. с ДВ,
бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г, разпоредбата на чл. 11 от Закона
отново е променена, като регистрацията на самоходната техника с мощност на
двигателя над 10 kW, се прави в 30-дневен срок от придобиване на собствеността
в съответната областна дирекция "Земеделие" по постоянен адрес на физическите
лица. Първоначалната регистрация, промяната на регистрацията и отчисляването на
техниката се извършват от областната дирекция "Земеделие" въз основа
на подадено заявление от собственика до директора на областната дирекция
"Земеделие" и се вписват в информационната база данни по чл. 7 ал.1
от Закона.
Съгласно разпоредбата
на § 1 т.12 от ДР към ЗРЗГТ, колесните трактори спадат към категорията
„самоходна техника“ по смисъла на закона. Посоченият в обвинителният акт
колесен трактор „Кубота L 1500“ подлежи на регистрация по посочения закон,
доколкото има мощност на двигателя над 10 kW.
Последното обстоятелство се установява по безспорен начин от обясненията на
обвиняемия Л., който признава, че управляваният трактор е с 15 конски сили,
равняващи се на 11.25 KW. В този смисъл, неоснователно е възражението на
обвиняемия за недоказаност на съставомерния факт, каква е била мощността на
управляваното от него превозно средство. Обясненията на обвиняемия Л., освен
процесуален способ за осъществяване правото на защита, представляват и годни
доказателства за установяване на съставомерни факти и обстоятелства.
Предвид изложеното
дотук, доказана се явява обвинителната теза, че на инкриминираната дата,
обвиняемият Л. е управлявал колесен трактор, който не е бил регистриран по
ЗРЗГТ, но е подлежал на регистрация. Управлявайки нерегистрирано превозно
средство Л. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 345 ал.
2 вр. ал.1 от НК, като неоснователно е неговото възражение, че колесният
трактор „Кубота L 1500“ е бил вече регистриран. Посочените по-горе разпоредби
на специалния закон установяват, че действително към датата на закупуването му
– 02.03.2000 г. превозното средство не е подлежало на регистрация по чл. 11 от
ЗРЗГТ, тъй като мощността на двигателят му е била под изискуемите 18 kW.
Въпреки това, през 2002 г. колесният трактор е била регистриран в Община
Сунгурларе, предвид представеното Свидетелство за регистрация № 816 от 24.04.2002
г. Тази регистрация обаче е останала валидна само до изменението на чл. 11 през
2003 г., с което за пръв път се въвежда изискването за регистрация на самоходна
техника с мощност над 10 kW и се предоставя
шестмесечен срок за регистрация на придобити преди изменението на закона
превозни средства с мощност от 10 до 18 kW. След изменението на цитираната
разпоредба, превозното средство, принадлежащо тогава на бащата на обвиняемия не
е било надлежно регистрирано и за регистрацията му не е била уведомена
Контролно-техническата инспекция. През 2005 г. и през 2016 г. с промените на
чл. 11 от ЗРЗГТ се променя и редът за регистрация и пререгистрация на
самоходната техника, като същата е възложена първоначално на
Контролно-техническата инспекция, а впоследствие на областните дирекции по
земеделие към съответните общини. Събраните по делото доказателства
установяват, че в нито един от случаите на промяна на реда и условията за
регистрация и пререгистрация на земеделската техника, обвиняемият не е подавал
съответното заявление за пререгистрация на колесния трактор „Кубота L 1500“,
макар да е бил длъжен да стори това по закон.
Неоснователно е
възражението на обвиняемия за приложимост на чл. 9 ал.2 от НК. Съдебната
практика е последователна в разбирането, че преценката за това дали едно деяние
е малозначително следва да е от комплексен характер, като се обсъждат всички
елементи от състава на деянието. Така е постъпил районният съд, който въз
основа на всички събрани доказателства е възприел обоснования и законосъобразен
извод, че обществената опасност на процесното деянието не е по-малка, респ.
незначителна в сравнение с обичайните случаи на престъпления от същия вид.
Правилно и
напълно обосновано първата инстанция е отчела, отказвайки приложението на чл. 9
ал.2 от НК, че Л. е управлявал процесния трактор на път, отворен за обществено
ползване, въпреки съответната забрана за това, като превозното средство освен
без съответната регистрация е било и без съответно преминат технически преглед,
като и без съответната застраховка. Отчетен е бил и безспорно установеният факт,
че Л. е управлявал превозното средство като неправоспособен водач, доколкото не
е притежавал необходимата му за това категория, съгласно чл. 13 от ЗРКЗГТ, а
самото му свидетелство за правоуправление е било и с изтекъл срок на валидност.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, не може да се приеме за
маловажно престъпно деяние, осъществено от обвиняем, който има завършено
юридическо образование и работи в общинската комисия за борба с
противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, и следователно с
поведението си трябва да бъде пример за подрастващите, с които работи. Не без
значение за преценката за приложимостта на чл. 9 ал.2 от НК е и изключително
дългият период от време (от 2003 г. до 2018 г.), през който притежаваният и
управляван от обвиняемия Л. колесен трактор е бил нерегистриран по надлежния
ред.
Позовавайки се на
установената наказуемост на престъплението по
чл. 345 ал. 2, вр. ал.1 от НК и на основание данните за съдимост на
дееца, както и липсата на настъпили от деянието съставомерни имуществени вреди,
правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 78А от НК.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя Л., че деянието му представлява
административно нарушение на чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, респ. 19 ал. 1 от ЗРКЗГТ, затова
съдът е бил длъжен да му наложи административно наказание. Деянието, извършено
от обвиняемия Л. се отличава с характерната за престъпленията обществена
опасност, която се извежда от характера на обществените отношения, които
уврежда и от степента на увреждането им, поради което то не може да бъде
квалифицирано като административно нарушение, дори по съставомерните си
признаци да се припокрива с конкретно административно нарушение. Ето защо,
бидейки престъпление, осъщественото от него съставомерно деяние води до
ангажиране на наказателната отговорност на Л. в съответствие с предвиденото в
Особената част на Наказателния кодекс. Доколкото за престъплението по чл. 345
ал.2 вр. ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до една година
или глоба в размер от 500 до 100 лева, съдът е длъжен да приложи разпоредбата
на чл. 78А от НК, щом останалите предпоставки за това са налице, а не да
приложи разпоредбата на чл. 305 ал.6 вр. чл. 301 ал.4 от НПК, както иска
обвиняемия. Това е така, доколкото за извършеното престъпление не е предвидено
административно наказание в Особената част на НК, а самото деяние, не може да
се квалифицира като административно нарушение, защото е общественоопасно и като
такова се явява престъпление. В конкретният случай, обвиняемият Л. е неосъждан
и предвид данните, касаещи предходното му освобождаване от наказателна
отговорност, следва да се приеме, че липсват пречките по чл. 78А ал.1 б.Б от НК. С деянието на Л. не са причинени съставомерни щети, поради което правилно
районният съд е освободил Л. от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба.
Настоящият въззивен
състав намира за основателно възражението на обвиняемия за явна несправедливост
на наложеното наказание. Първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че
определя размера на глобата при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, но не е посочил кои обстоятелства приема за
отегчаващи. Неправилно, при определяне размера на административното наказание,
районният съд не е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства факта, че
обвиняемият е съдействал по досъдебното производство за изясняване на
фактическата обстановка, че е с добри характеристични данни, както и че е
претърпял болки и страдания и материални щети от ПТП, настъпило при управление
на процесното превозно средство. В тази връзка, съдът е съгласен и с
възражението на жалбоподателя относно констатацията, възприета от решаващият
съд, че Л. е станал причина за настъпилото ПТП. По делото липсват каквито и да
било доказателства в тази насока, напротив, данните по делото сочат, че
единственият водач, отговорен за настъпилото произшествие е бил св. Т., който е
бил и съответно санкциониран за това със съответно административно наказание.
Предвид горното,
въззивният съд намира, че следва да измени обжалваното съдебно решение като
намали размера на наложеното на обвиняемия Л. административно наказание от 2000
лева на хиляда лева.
По реда на служебната
проверка и с оглед на правомощията си, въззивният съд прецени и процесуалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на процесуалните права
на страните в производството въобще.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 337 ал.1 т.1, чл. 334 т.3 и т.6 и чл. 338 от НПК, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 108
от 01.08.2018 г., постановено по АНД № 204/2018 г. по описа на Районен съд – Карнобат
като НАМАЛЯВА размера на административното наказание ГЛОБА, наложено на
обвиняемия Л.М.Л. с ЕГН ********** на основание чл. 78А ал.1 от НК за
престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 от НК, от 2000 (две хиляди) лева на 1000
(хиляда) лева.
Потвърждава решението
в останалата му част.
Решението е
окончателно и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.