Решение по дело №1099/2016 на Районен съд - Велинград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …..

 

19.10.2017 год.,гр.Велинград

 

 

         ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в   о т к р и т о  заседание на деветнадесети септември   , две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:НАТАША ДАСКАЛОВА

 

при секретаря Виолета Шаркова , като разгледа докладваното от съдия Наташа Даскалова  гр. дело №  1099 по  описа на  съда за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Установителен иск за собственост, с  правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от „БУЛХОПС-90"АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Костандово, Цех за хмелов гранулат, представлявано от изпълнителния директор А.И. ***, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, ул. „Иван Клинчаров" № 57, представлявано от кмета К.Щ.Х..

Ищецът твърди, че от месец април 1999 г владее  следния недвижимия имот: Трансформаторен пост, със застроена площ от 23 кв. м., построен в поземлен имот с N° 105042, в землището на гр. Костандово, Общ. Ракитово, с площ от 0,541 дка. ,с начин на трайно ползване - ливада, находящ се в местността „Стопански двор" при граници и съседи на имота: поземлен имот № 105041,105057,105043,105018.Същият е владеел имота явно, спокойно и несмущавано от м. април 1999 г. до настоящия момент. Владението е получено от ЗК „Хмел" гр. Ракитово, която била акционер в дружеството, като бил извършен и апорт на недвижими имоти, придобити от ЗК с договор от 01.02.1996 г., който бил вписан в Служба по вписванията  гр. Велинград, С този договор ЗК „Хмел" е купила от упълномощено лице от Министъра на земеделието и хранителната промишленост по чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ на основание чл. 7 и чл. 18 от ЗС и чл. 27, хал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ няколко имота.  и  кооперацията е придобила собствеността на имот, описан в чл. 1, б. б от договора, а именно: 0,561 дка държавна земя - парцел VІІІ, върху който са изградени трайни активи - сграда с инвентарен номер 52 - трафопост от стопански двор с. Костандово на заличеното АПК „Ракитово". Описаната в чл.1, б. „б” сграда е придобита от кооперацията с договор от 08.01.1996 г.,сключен между Комисията по пар.29 от ПЗР на ЗСПЗЗ гр.Ракитово и ЗК”Хмела” гр.Ракитово,който е вписан и за продажбата е  съставена фактура, като от този момент ЗК „Хмел" започва да владее имота, като през месец април 1999 г. предава  владението на ищеца.За поземления имот, върху който е изграден трафопоста дружеството - ищец е признато за собственик с нот, акт N2 63, том 1, per. № 1656, от 27.05.1999 г. по описа на нот. Халачев.Между сградата в цитирания договор и сградата нанесена в имота с № 105042 в землището на гр. Костандово съществува пълна идентичност.

Ответникът оспорва собствеността на ищеца, като отказва да издаде документи, чрез които да се снабди с нот. акт по обстоятелствена проверка, който отказ не е документиран. Твърди, че има правен интерес от предявяване на иска.

ИСКАНЕТО Е: Да се признае в отношенията между „Булхопс-90" АД и Община Ракитово, че „Булхопс-90" АД е собственик на Трансформаторен пост със застроена площ от 23 кв. м., построен в поземлен имот с № 105042, в землището на гр. Костандово, с ЕКАТТЕ 38844, с площ 0,541 дка, с начин на трайно ползване - ливада, находящ се в местността „Стопански двор", при граници и съседи на имота: поземлен имот № 105041, 105057, 105043,105018.

 

В законния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ОБЩИНА РАКИТОВО,в който сочи че  иска е  недопустим и неоснователен. Оспорва твърдението, че ищецът владее процесния имот от 1999 г., тъй като в този период имало спорове за собственост в PC Велинград. Освен това твърди, че имотът е собственост  на Община Ракитово, поради което не може да бъде придобит по давност. Липсват двата елемента на владението: корпуса - имотът не се държал от ищеца от 1999 г. до настоящия момент и не е бил под неговата изключителна и пълна власт; анимуса - липсва намерение да свои вещта като своя. Разглежда подробно въпроса за приложението на правилата за придобивна давност върху недвижим имот, частна държавна или общинска собственост в периода след 1996 г., с приемането на ЗДС и ЗОС, които предвидиха режими на публична и частна собственост на държавата и общините и възможността частната собственост да се придобива чрез давностно владеене. Позовава се на чл. 7, ал.З от ЗДС,който  гласи, че имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност и за тях се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността. ЗОС в настоящата си редакция съдържа аналогична разпоредба, с която определя, че за имотите и вещите - частна общинска собственост, се прилагат общите разпоредби за собствеността - включително и тези за придобивната давност. При него има известно законодателно развитие, тъй като съгласно първоначалната редакция на чл. 7, ал. 1 от закона, всички вещи - общинска собственост, не можеха да се придобиват по давност. По-късно с измененията на ЗС обнародвани в ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г., текстът бе допълнен с уточнението, че по давност не могат да се придобиват само имоти и вещи - публична общинска собственост.Със Закона за допълнение на Закона за собствеността в § 1 в заключителните разпоредби бяха спрени давностни срокове и бе наложен мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти - държавна и общинска собственост. Изразът на законодателя е „Спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти".Водейки се от използвания от законодателя термин "спиране", следва да се приеме, че с тази разпоредба се урежда седеммесечен период, през който няма да тече придобивната давност върху имоти, представляващи държавна и общинска собственост. Разпоредбата не следва да се прилага в случаите когато към 31.05.2006 г. вече е изтекла предвидената в чл. 79 от ЗС придобивна давност. Може да бъде спрян единствено този давностен срок, който все още не е изтекъл.В мотивите към законопроекта на ЗДЗС изрично е подчертано, че спирането на давността има за цел да предпази държавни и общински имоти от завладяване поради бъдещото изтичане на срока на десетгодишната придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Десет години от влизане в сила на ЗДС и ЗОС изтичат на 01.06.2006 г. и спирането на давностните срокове от 31 май 2006 г. прави практически невъзможно придобиването на държавен или общински имот чрез давностно владение по чл. 79, ал, 1 ЗС.Спирането на придобивната давност по § 1 от Заключителните разпоредби на ЗДЗС не е свързано със спиране или отнемане на владението върху имота. Лицата ще продължават да владеят съответните имоти, но времето на спиране няма да се зачете като част от давностния срок. След периода на спиране придобивната давност върху имотите - частна държавна и частна общинска собственост, продължава да тече, като към нея може да се присъединява и изтеклата преди спирането давност. Параграф I от заключителните разпоредби на ЗДЗС предвижда обратното действие на закона спрямо заварени отношения.Както вече бе споменато, фиксирането на 31.05.2006 г. като начална дата за спиране на давността е продиктувано от факта, че а 01.06.2006 г. изтича десетгодишният период от влизане в сила на ЗДС и ЗОС. Според § 2 от Заключителните разпоредби ЗДС влиза в сила от 01.06.2006 г., тоест законът се прилага спрямо отношения, възникнали към 31.05.2006 г. преди неговото действие.От друга страна посочената в § 2 дата на влизане в сила на ЗС предхожда датата на обнародването му в "Държавен вестник". Използваната сложна нормотворческа техника има за цел да предотврати изтичането на десетгодишния срок на придобивната давност, като посочи конкретни дати, от които законът се прилага и влиза в сила.С последващи изменения на разпоредбата, която налага мораториум върху придобивната давност относно държавни и общински имоти с ДВ бр. 105 от 2006 г, с ДВ бр. 113 от 2007 г., с ДВ бр. 109/2008 г, и с ДВ бр. 105/2011 г. срокът на мораториумът е продължен до 31.12.2014 г.

 

Във връзка с отговорът на ответника, ищецът представя допълнителна молба, с която оспорва твърдението на ответника Община Ракитово, че е собственик на процесния имот, тъй като не е посочила основанието , въз основа на което е придобила правото на собственост върху същия.В тази молба пълномощника на ищцовото АД е развил съображения защо смята, че Община Ракитово не е собственик на недвижимия имот, като оспорва датата и съдържанието на документа - „Приемо- предавателен протокол,, и оспорва доказателствената сила на неприложения към отговора на исковата молба Акт за частна общинска собственост № 716 от 13.02.2017 година. Освен това, са изложени съображения, че не се приемат твърденията касаещи възможността за придобиване по давност на частна общинска собственост, тъй като този имот не може да се приема като неразпределено имущество, което е предадено на Община Ракитово, като последната не е ставала собственик.

 

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните по делото  не спорят, че процесния недвижим имот, трансформаторен пост, е бил собственост на АПК „Ракитово".

По делото е представена скица с N9 К00642/05.08.2016 г. на имот с № 105042, като в скицата е отразено, че има построена една сграда - трансформаторен пост с площ от 23 кв. м., като собственик на ПИ е отразен ищеца „Булхопс-90" АД.

На 08.01.1996 г. е сключен Договор на основание чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 18 ЗС, съгласно който Комисията по пар. 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ , в качеството на продавач продава на купувача ЗК „Хмел" Ракитово имот, представляващ Трафопост сграда № 52 за сумата от 4000 лв. Ищецът сам твърди, че този договор няма транслативно действие, като посочва в исковата молба друга дата на придобиване с друг договор, като е представена и фактура № 74/15.01.1996 г., в която е включена стойността на процесния имот, възлизаща на 4000 лв.

С Договор за продажба на недвижим имот, сключен на 01.02.1996 г., на основание чл.7 и чл. 18 от ЗС и чл. 27, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, продавачът, чрез упълномощено от министъра на земеделието и хранителната промишленост лице, прехвърля на купувача - „ЗК „Хмел" гр. Ракитово недвижими имоти, собственост на заличеното АПК „Ракитово", като в имотите в б. „б" е включена и  сграда с инвентарен № 52 - Трафопост от стопански двор на с. Костандово, който договор е вписан в АВ, имотен регистър под акт 33, том 66, стр. 150 от март 1997 г.

По делото е представен препис-извлечение от Устава на АД „Булхопс-90" АД, вписано под вх. № 385.а-127, т. 2, д. 481/30.04.1999 г., видно от което ЗК „Хмел" прави непарична вноска, като апортира имотите в посочения по-горе договор от 01.02.1996 г.

На 27.05.1999 г. е съставен Констативен нотариален акт за собственост на имот дворно място, с площ от 561 кв. м., съставляващо парцел VIII, бивш Стопански двор, без построената в него сграда с инвентарен N° 52, с който признава за собственик ищеца.

По делото е представен Констативен протокол от 12.09.2016 г. на работна група за оглед на сградите построени в имот с идентификатор 62004.5.68, съгласно който сградите, описани в него, се нуждаят от ремонт и са строени в периода от 1973 г. до 1987 г.

Представен е Приемо-предавателен протокол от 26.10.1998 г., подписан между Комисия по пар. 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ - от една страна и от друга - Община Ракитово като приемаща страна. По отношение на датата на подписването е открито производство по чл. 193 от ГПК, като се оспорва авторството и датата на поставяне на подписите върху протокола.

На 10.02.2017 г. е утвърден акт № 716 за частна общинска собственост, с който имот сграда - трансформаторен пост с номер 01, инв. № 52 с площ 23 кв. м., находящ се в имот 105042 е актуван същия имот като частна общинска собственост, вписан в СВп към ИР на 13.02.2017 г., като е представена и Извадка от парцеларния план на гр. Костандово.

От Заключение с вх. № 1412/16.03.2017 г. на в. л. инж. Й.Д.Г., се установява следното:

1.                           Сграда № 01 - Трансформаторен пост със застроена площ от 23 кв. м., построена в поземлен имот с № 105042 в землището на гр. Костандово, с ЕКАТТЕ 38844, общ. Ракитово, с площ 0,541 дка /по скица от КВС/ и с площ 561 кв. м. /по парцелария план/, с начин на трайно ползване - ливада, находящ се в местността „Стопански двор", при граници и съседи на имота: поземлен имот с № 105041, № 105057, № 105043, № 105018 е идентичен със сграда с инвентарен номер № 52 - трафопост от стопански двор с. Костандово на заличеното АПК „Ракитово".

2.                            С акт за частна общинска собственост с N2 133 от 13.02.2017 г. е актувана сграда трансформаторен пост с N2 01 - инв. № 52 с площ 23 кв. м., находящ се в гр. Костандово, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС; чл. 30, аал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ; Приемо - предавателен протокол от 26.10.1998 г. на комисията по пар. 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ; Протокол от 08.02.2017 г.

По делото е представено писмо до Й.С. ***, с която се изисква от нея да представи документацията на комисията по пар. 29, касаеща разпределението на имуществото на правоимащите лица по чл. 27 от ЗСПЗЗ.

Приети са следните писмени доказателства, които съдът взе предвид при изясняване на фактическата обстановка: Писмо до В.В., с копие до кмета от Областния управител, видно от което мандатът на Й.С. е изтекъл на 31.12.1997 г.; Писмо до Областния управител от кмета на Община Ракитово, касаещо отново задължението на С. да представи горните документи; Писмо от 10.10.2000 г. до Т.А., от Община Ракитово, съгласно което се установява, че след предаване на документите и подписване на приемо-предавателен пртокол ще бъде извършена проверка за разпределението на имуществото на бившето АПК; Жалба до Областния управител от Инициативен комитет на правоимащите лица от бившето АПК в ликвидация гр. Ракитово; Жалба до Областния началник на МВР Пазарджик и копие до министъра на вътрешните работи; Съобщение до Областния управител, към което се изпраща Протокол от събранието на правоимащите лица, проведено на 02.10.1998 г.; Молба от Й.С. ***; Частна жалба против Определение по ч. гр.д. 722/2009 г. на Окръжен съд Пазарждик, Съобщение до ищеца по ч. гр. д. N2 722/2009 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, отговор по същото дело от ищеца чрез пълномощник адв. П.; Определение № 996 от 23.09.2009 г. на ПОС по ч. гр. д. № 722/2009 г., с което е потвърдено определение от 10.07.2009 г. на ВРС по гр. дело N2 100/2009 г., с което е прекратено производството по делото; Заповед № 799/29.03.2000 г. на Областния управител, с която се отнемат правомощиата на Комисията по пар. 29, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ на лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ; Тъжба до Районна прокуратура гр. Велинград от Д.А., кмет на Община Ракитово от 18.06.2005 г.; Писмо до Й.С. ***; Копие от акт № 716 за частна общинска собственост върху имот сград - трансформаторен пост с номер 01, с площ от 23 кв. м., находящ се в имот105042 в местност „Стопански двор", гр. Костандово; Протокол от 02.10.1998 г. за проведено събрание на правоимащите лица от Община Ракитово, по чл. 27, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ;

С молба с вх. № 06.04.2017 г. ответникът е представил Оригинала на писмо № 91-00-380 от 21.12.2013 г.; данни, относно заведен протокол в деловодната система от 26.08.2016 г.; разпечатка от деловодната система на Община Ракитово за 26.08.2016 г., видно от която под N2 26-08- 2016/10:46/ 37-00-46 е заведено писмо за сведение до К.Х., „за АПК имущество за наличната организация - ….”.

Представени и приети са нотариално заверени преписи от: писмо на Община Ракитово с изх. N2 9400154/10.10.2000 г.; Писмо до Областния управител с N2 0600207/05.10.2001 г.; Тъжба с N° 110023-18.03,2005 г.; Писмо до Областния началник на МВР и копие до Министъра на вътрешните работи; Писмо до областния управител за проведено събрание на 02.10.1998 г.; Писмо до С. с N2 940011/10.02.2005 г.;Протокол от 02.10.1998 г. описан подробно по-горе; Оригинал на цитирания по-горе Протокол от 26.10.1998 г., който се оспорва по делото.

От показанията на свидетелката А. се установи, че същата е работила в АПК- Ракитово, Кооп. „Хмел" и „Булхопс" АД, като домакин. В АПК е работила като отчетник- касиер, после като домакин. Същата заявява, че цялата собственост на АПК е била раздадена. Кооперация „Хмел" и „Булхопс" получили сгради, включително и процесния трафопост. През 1998 г., когато фалира „Хмел", трафопоста е бил прехвърлен на ищеца, като същият го ползвал. Преди това ЗК „Хмел" е купила процесния имот. Предаването е станало с протокол първо на ЗК, после на ищеца.Ключът за входа на трафопоста се пази именно от нея, като същата заявява, че ищецът плаща тока. Не й е известно някой да е оспорвал собствеността на ищеца, както и някой да е искал да плаща тока и авариите вместо него.

От показанията на свидетеля Т., се установява ,че същият  е член на управителния съвет на ЗК „Хмел", която е купила процесния имот от седемчленна комисия, като кооперацията е ползвала имота до 1999 г., когато е предала владението на ищеца. Последния е поел задължението да го стопанисва, което прави и до настоящия момент. Ключа се държи от А., като общия електромер е на ищеца. Не знае да има нещо непродадено от имуществото на АПК - Ракитово.

Свидетеля Т. е бил ликвидатор в АПК от 1994 - 95 г. Процесния трафопост към този момент не е бил ликвидиран, като за него е имало решение да се предостави на общината. Не знае след този момент какво се е случило с него. Този имот по време на ликвидацията се е използвал от няколко човека, като предполага, че ищецът е плащал за електроенергията. Същият заявява, че никой не заключва трафопоста след 1999 г. Същият имал правен спор с трето лице, по повод на който му станало ясно, че са останали много неразпределени сгради и съоръжения. Същият е бил правоимащо лице и е участвал в множество събрания. Имало е решение на едно събрание за разпределяне на трафопоста, но не помни годината. Присъствал е и на събрание, на което е решено същия да стане общинска собственост.

От показанията на свидетелката  С., се установи ,че същата разпознава приемо-предавателния протокол, като не помни кой се е подписал като приемаща страна и заявява, че го е подписала през 1998 г. Свидетелката, в качество си на председател на ликвидационния съвет, е давала становище, че процесния имот е от обществено значение, поради което не следва да се разпределя, а е важно да остане общинска собственост. Електромера се е ползвал от ЕТ„Стима Петрова". Интереса на хората е бил към електромера, не към трафопоста, тъй като поддържката на последния е скъпа. Не знае кой ползва електромера сега. Заявява, че със Заповед № 19-10 на областния управител е анулирана собствеността на ЗК „Хмел" за имота, поради неправомерно присвояване. Не е присъствала на това събрание. На 26.08.2016 г. занесла приемо- предавателния протокол в Община Ракитово. Имало е административни дела срещу заповедите на областния управител. През 2009 г. е завела дело срещу ищеца, за да прекъсне придобивната давност. Ключът се държал от енергото след 1999 г.

От представената Заповед № 1910/12.06.1998 г. на Областния управител, се установява, че е обявена нищожността на Разделителен протокол от 15.05.1995 г., взет от ЛС на АПК - гр. Ракитово, и четиричленната комисия, избрана от Общото събрание на правоимащите, по силата на който са предадени на ЗК „Хмел" гр. Ракитово имоти, включително и процесния, като върху заповедта липсва отбелязване да е влязла в сила.

От представеното Заключение на вещо лица Н. с вх. N2 2325/12.05.2017 г., съдът приема, че:

1.                              Й.В.С. е положила подписа за приедаваща страна, а Зорница Арсова Томова е положила подписа за протоколчик в Приемо-предавателен протокол от 26.10.1998 г.;

2.                              Не е възможно да се установи датата на полагане на подписите.;

3.                              Резолюцията, поставена над текстна „Приемо-предавателен протокол" е написана с черна на цвятхимикална паста.

Съдът приема, че съгласно Определение N2 403 от 10.07.2009 г. на PC Велинград, е прекратено делото, заведено от Й.С., като определението е потвърдено с Определение N2 996/23.09.2009 г. на ПОС, влязло в сила на 15.04,2010 г.

В открито заседание вещо лица Н., заявява, че не е имал за задача да изследва дали има промяна в подписите на лицата върху протокола от 26.10, негова задача е била да установи, дали подписите са поставени от лицата.

От Протокол за извършена Комплексна експертиза с вх. N2 2912/13.06.2017 г., съдът приема извода на вещото лице:

I.

1. Подписите за предаваща страна и протоколчик са положени съответно от Й.С. и З.Т.. Изследвания подпис за предаваща страна е по-близък до подписите на Й.С., полагани преди 2010 г., а за протоколчик по- близо до подписите на З.Т., полагани през 2016 - 2017 г.;

2. Ръкописния текст и подписа върху протокола на втора страница е нанесен директно със синя на цвят химикална паста.

II.

1.                            Подписите за председател на събранието и за протоколчик са положени съответно от лицата Г.Б. М. и М.С.. Подписите на Г.М.и М.С.са положени в различно време.

2.                             Протокол за събрание на правоимащите лица от Община Ракитово по чл. 27, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, проведено на 02.10.1998 г. е ксерокс - копие на оригиналния документ;

3.                             Ръкописния текст на Протокол за събрание на правоимащите лица от Община Ракитово по чл. 27, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, проведено на 02.10.1998 г. е написан от М.В.С.. Не е възможно да се отговори на въпроса за абсолютна давност на документа, поради факта, че е копие на оригиналния документ.

Съдът изцяло приема заключението на вещото лице, включително и извода, че вторият протокол представлява копие.

Община Ракитово не представя оригинал на писмо с изх. N2 61-00- 10/23.03.2006 г., тъй като твърди, че такова не съществува. Писмо с такъв номер има от друга дата и с друг предмет, некасаещ настоящия спор, за което представя регистрационно - контролна карта.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че искът е допустим и основателен, поради следните съображения:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот , с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът твърди, че е станал собственик на процесния имот на оригинерно правно основание, а именно поради изтекла в негова полза придобивна давност за период от 10 години, в който владее имота. В настоящия случай спорът се състои в това дали трафопостът е неразпределено имущество на АПК - Ракитово, което на основание чл. 30 , ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ е станало собственост на Община Ракитово, поради което не може същия имот да бъде придобит на основание давностно владение за твърдения период, или липсва посоченото правно основание за придобиване на имота от ответната община, поради което ищецът би могъл да го придобие по давност.

Фактическия състав на придобиване от общината на неразпределено имущество, на основание чл. 30, ал. 2 от ЗСПЗЗ включва два задължителни елемента: първият е предаване на имуществото във фактическата власт на общината и вторият - изтичане на 5 години от момента на предаването. Целта на законодателя е да се уредят в определен срок имуществените отношения, възникващи с прекратяването на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, като имуществото, което не може да бъде разпределено или осребрено се запази преди да премине в собственост на съотв. община - обуславя извод, че в петгодишния срок от предаването на общината до придобиването на собствеността от нея, това имущество продължава да бъде съсобствено на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, които могат да се разпореждат с него и да защитават собствеността си, а общината го ползва и стопанисва, т. е. упражнява владение, предоставено й по силата на закона, което може да защитава, ако някой от имотите е завладян по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС от трето лице. Когато трето лице установи без правно основание фактическа власт с намерение за своене върху имот, съсобствен на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и щом я осъществява по начин, който дава възможност на всеки заинтересуван да научи за действията му, то владението е явно и в полза на това лице тече придобивна давност. Ако владението не бъде прекъснато до изтичане на съответния срок по чл. 79 ЗС, такова трето лице може да се позове на давността и да придобие правото на собственост считано от момента на изтичане на давностния срок /в този смисъл  Решение № 151 от 25.11.2016 г. но ВКС по гр. д. № 1875/2016г. ,ІІ ГО,   постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

В случая ответникът е представил Приемо-предавателен протокол от 26.10.1998 г., видно от който Комисията по пар. 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ предава на Община Ракитово, която е приемаща страна, неразпределено имущество на АПК Ракитово, част от което е и процесния трафопост. На основание чл. 193 от ГПК този протокол е оспорен от ищеца, и съдът като взе предвид, че в случая се касае за частен документ, който ответната страна заявява изрично, че ще се ползва от него, то в негова тежест е при условията на пълно и главно доказване да докаже неговата истинност. Ответникът не можа да стори това. Съгласно Заключение от 12.05.2017 г. на в.л. Н. подписите действително са положени от посочените лица,но в случая се оспорва и датата на тяхното поставяне, поради което е поставена допълнителна задача към вещото лице. Със Заключение от 13.06.2017 г. вещото лице прави извод, че подписите на Й.С. е по-близо до тези, полагани преди 2010 г., но подписите на З.Т. - протоколчик са по-близо до тези, полагани през 2016 г., 2017 г.Протоколът е писмен документ, който е съставен едва в момента на неговото оформяне в изискуемата форма. Заключението на вещото лице не може да обуслови безспорен извод, че протоколът е подписан именно на посочената в него дата. Този извод кореспондира с писмените доказателства по делото. От Писмо с изх. № 94-00-154/10.10.2000 г. от Община Ракитово до Т.И.А. става ясно, че към този момент все още няма подписан приемо-предавателен протокол: „След предаването на документите и подписване на приемателно-предавателен протокол ще бъде извършена проверка.” От множеството писмени доказателства личи, че председателя на ликвидационния съвет не е предал документите на Община Ракитово. Тази дата има важно значение, тъй като от този момент започва да тече срокът от 5 г., предвиден в чл. 30, ал. 2 от ЗСПЗЗ, което би направило Община Ракитово собственик на имота. Освен това не се доказа кой е положил подпис върху протокола като приемаща страна.

Ответникът доказа единствено това, че на 10.02.2017 г. е съставен Акт № 716 за частна общинска собственост относно имота, но  този акт не обвързва съда. Последният представлява констативен акт, като в него е посочено основанието за придобиване на правото на собственост, а именно: чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС; чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ, Приемо- предавателен протокол от 26.10.1998 г. на комисията по пар, 29 то ЗСПЗЗ, Протокол от 08.02.2017 г. Вярно е, че по силата на чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост е официален свидетелстващ документ, който без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличието на което на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Но простото възпроизвеждане в АОС на обща законова разпоредба, не може да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал общински (в подкрепа на това становище  Решение N9 15/19.02.2016 година по гр.д. № 4705/2015 година, 2 Г.О., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК), като в случая е оспорен елемента предаване на имота, от който момент тече 5-годишния срок.

С оглед на този извод, съдът намира, че не следва да разглежда въпросът за приложението на института придобивна давност върху имот частна общинска собственост.

Относно твърдението на ответника, че придобивната давност е била прекъсната с образуване на гр. д. № 100/2009 г. по описа на PC Велинград, то същото е неоснователно, тъй като по делото е представено доказателство, че същото дело е било прекратено, като определението за прекратяване е било потвърдено от ПОС с Определение N2 996/23.09.2009 г. по г. гр. д. 722/2009 г., влязло в сила на 15.04.2010 г. На основание чл. 116, б. „б" от ЗЗД, приложима и за придобивната давност, „ Давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; но ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната".

Поради това, че ищецът твърди оригинерно правно основание за придобиване правото на собственост върху имота, съдът смята, че не е необходимо да разгледа наведените аргументи, че праводателя на ищеца ЗК „Хмел" не е била собственик. Само за пълнота е  необходимо да отбележа, че със Заповедта на областния управител с № 18 - 10 от 12.06.1998 г. се обявява нищожността на разделителен протокол от 15.05.1995 г. на Ликвидационния съвет на АТК гр. Ракитово, но не и последващ /след 15.05.1995 г./ договор с дата 01.02.1996 г., който не е резултат от разделителен протокол от 15.05.1995 г.

От разпитаните по делото свидетели се установи, че именно ищецът упражнява фактическа власт върху имота след 1999 г. до момента на предявяване на иска, като са изминали повече от 10 г. Индиция, че ищецът владее имота за себе си е фактът, че негов работник държи ключа за трафопоста, както и, че всички сметки се възлагат като задължение на ищеца, както и това, че електромерите се ползват от различни субекти, които плащат консумираната електроенергия на „Булхопс-90" АД. От паказанията на свидетелите се установи и това , че никой не е поискал ключ или не е оспорил държането на ключа от свидетелката А.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Т., тъй като същите са противоречиви, накъсани и неясни, освен това не кореспондират с останалите дадени свидетелски показания, относно държането на ключа.

Поради изложеното съдът счита,че предявения иск е основателен и  следва да       бъде у в а ж е н,като се признае за установено по отношение на ответника ОБЩИНА РАКИТОВО, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, ул. „Иван Клинчаров" № 57, представлявана от кмета К.Щ.Х., че ищецът „БУЛХОПС-90" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Костандово,представлявано от изп. директор  А.И.И.   , е собственик на следния недвижим имот:  Трансформаторен пост, със застроена площ от 23 кв. м., построен в поземлен имот с № 105042, в землището на гр. Костандово, с ЕКАТТЕ 38844, общ. Ракитово, с площ. 0,541 дка. с начин на трайно ползване - ливада, находящ се в местността „Стопански двор" при граници и съседи на имота: поземлен имот № 105041, 105057, 105043, 105018.

 

Уважаването на иска налага на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът да се произнесе по отношение на направеното искане за присъждане на  разноски от ищеца, като ги възложи на ответника, а именно: 1250 лева /  50 лв. държавна такса за образуване на делото; 500 лв. адвокатско възнаграждение; 700 лв. платена сума за възнаграждение за вещо лице /.

 

С оглед на горното и на основание чл.124,ал.1 от ГПК , съдът:

 

Р  Е  Ш  И:

 

По иска,предявен от „БУЛХОПС-90" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Костандово,Цех за хмелов гранулат,представлявано от изп. директор     А.     И. ***, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, ул. „Иван Клинчаров" № 57, представлявано от кмета К.Щ.Х., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА РАКИТОВО, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, ул. „Иван Клинчаров" № 57, представлявана от кмета К.Щ.Х., че „БУЛХОПС-90" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Костандово,Цех за хмелов гранулат, представлявано от изп. директор     А.     И.         И., е собственик на следния недвижим имот:  Трансформаторен пост, със застроена площ от 23 / двадесет и три /  кв. м., построен в поземлен имот с № 105042, в землището на гр. Костандово, с ЕКАТТЕ 38844, общ. Ракитово, с площ. 0,541 дка. с начин на трайно ползване - ливада, находящ се в местността „Стопански двор" при граници и съседи на имота: поземлени имоти № 105041, 105057, 105043, 105018.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА РАКИТОВО, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, ул. „Иван Клинчаров" № 57 представлявано от кмета К.Щ.Х., да заплати на „БУЛХОПС-90" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Костандово Цех за хмелов гранулат, представлявано от изп. директор     А.     И.         И. ,направените по делото РАЗНОСКИ,в размер на 1250 / хиляда двеста и петдесет / лева.

 

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: