ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 190
гр. К., 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно
гражданско дело № 20225100500078 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е чрез процесуален представител, от Р.И.К. от гр. М., частна жалба против
протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 07.02.2022 г. по гр. д.
№ 552/2020 г. по описа на М. районен съд, с което производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и необоснован. Излага
съображения, че неправилно съдът е приел, че между същите страни, по същото искане и
основание е налице влязло в сила съдебно решение. Счита, че не е налице нито идентичност
на страните по гр. д. № 552/2020 г. и това по гр. д. № 393/2015 г. по описа на М. районен
съд, нито е налице тъждество на предмета на двата спора, като в този смисъл твърди, че
отсъстват и предпоставките на силата на присъдено нещо (СПН) спрямо тях. Иска
обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока за отговор по чл. 276 от ГПК, въпреки дадената възможност, не е постъпил
отговор на частната жалба от ответника по същата Х.А.М.
В срока за отговор по чл. 276 от ГПК, е постъпил такъв от П.С.П. (К.). С него същата
споделя доводите на жалбоподателя. Счита, че следва частната жалба да бъде уважена, а
обжалваното определение бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, като прецени данните по делото, приема за установено следното:
От приложеното гр. д. № 552/2020 г. по описа на М. районен съд се установява, че
същото е образувано по предявен от Р.И.К. от гр.М. против Х.А.М.от гр. К., иск с правно
основание чл. 108 от ЗС. В исковата си молба ищецът твърди, че е собственик на поземлен
1
имот с пл.сн. № * от кв. * по плана на с. Б., общ. М., обл. К., одобрен със Заповед №
597/26.09.1980 г. с площ на поземлен имот от 910 кв. м., за който имот е отреден УПИ II , с
пл.с. № *, в кв. *, при граници и съседи на поземления имот: поземлен имот *; поземлен
имот *; поземлен имот *; поземлен имот * и дере. Същият имот придобил по силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том2, рег.№1726, н.дело №
369/04.08.2014 г. по описа на нотариус Г.Г., с район на действие РС – М., с рег. № *** на
НК, вписан под акт № 193, том 5, дело № 847/2014 г., вх. Рег.№ 1204/04.08.2014 г. по описа
на Служба по вписванията, в който нотариален акт била обективирана извършената между
него и продавачите Х.Ю.М. и П.В.М. покупко – продажба на имота.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Х.А.М.чрез процесуални представители, е
депозирал отговор на исковата молба, с който е намерил предявения срещу него
ревандикационен иск за допустим, но неоснователен. В срока за отговор е предявен от
ответника Х.А.М.против ищеца Р.И.К. и съпругата му П.С. К. насрещен отрицателен
установителен иск, с който ищецът по същия цели да бъде признато по отношение на
последните, че те не са собственици на поземлен имот с пл.сн. № * от кв. * по плана на с. Б.,
общ. М., обл. К., одобрен със Заповед № 597/26.09.1980 г. с площ 910 кв. м. , за който имот
е отреден УПИ II с пл.с. № * в кв. *.
С обжалваното в настоящото въззивно производство протоколно определение от
07.02.2022 г., М. районен съд е прекратил производството по гр. д. № 552/2020 г., като е
приел, че му е служебно известно, че е налице влязло в сила решение, постановено по гр.д.
№ 393/2015 г. по описа на същия съд, тъждествено по страни и по предмет с разглежданото
от съда гр.д. № 552/2020 г.
За да приеме изложеното, първоинстанционният М. районен съд служебно се е позовал
на свое решение № 161/01.12.2017 г., постановено по гр.д. № 393/2015 г., с което е
отхвърлен предявеният от М.А.М., Х.А.М.и З.Е.Р. иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК - да бъде признато за установено по отношение на ответниците Л.Ю.Д., Н.А.Д., Н.Н.И.,
Ю.Н.А. , в качеството им на наследници на М.Х.В. и И.К.М., че ищците на основание
давностно владение са собственици на ПИ с пл.сн. № *, в кв.* по плана на с.Б., общ.М.,
обл.К., одобрен със Заповед № 597/26.09.1980 г., с площ 910 кв.м., за който имот е отреден
УПИ II с пл.сн. № *, в кв.*, при граници и съседи на имота: ПИ с пл.сн. № *, ПИ с пл.сн. №
*, ПИ с пл.сн. № *, ПИ с пл.нс. № * и дере, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да
бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно
владение № 179, том II, peг. № 1766, дело № 379/13г. по описа на нотариус Г.Г. с район на
действие PC – М..
От направената и приложена от решаващия съд служебна справка от деловодната
система, е прието, че с решение 142/19.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 115/2018г., К.
окръжен съд e отменил първоинстанционното решение № 161/01.12.2017 г. по гр.д. № 393/
2015 г., и е признал за установено по отношение на И.К.М., с постоянен адрес с.Б., общ.М.,
обл.К., че М.А.М., Х.А.М.и З.Е.Р., с постоянен адрес с.Б., общ.М., обл.К., са собственици по
наследство и давностно владение на поземлен имот с пл.сн. № *, в кв.* по плана на с.Б.,
2
общ.М., обл.К., одобрен със заповед № 597/26.09.1980 г., с площ 910 кв.м., за който е
отреден УПИ II, с пл.сн. № * в кв.*, при граници и съседи на имота: ПИ с пл.сн. № *, ПИ с
пл.сн. *, ПИ с пл.сн. № *, ПИ с пл.сн. № * и дере и е отменил притежавания от него
Нотариален акт за собственост на недвижимия имот, придобит по давностно владение №
179/24.07.2013 г., том II, рег. 1766, дело 379/2013 г. на нотариус Г.Г., с район на действие РС
– М.. С решението е оставен без разглеждане искът против останалите ответници.
Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение от 03.09.2019г.
Констатирайки изложеното, настоящата инстанция изгради своето становище :
Стоящият в основата на гр.д. № 552/2020 г. по описа на М. районен съд основен иск, е с
правно основание чл. 108 от ЗС, т.н. ревандикационен иск, и е със страни – ищец Р.И.К. и
ответник Х.А.М. В това производство ищецът претендира право на собственост върху
процесния недвижим имот въз основа на осъществена с продавачите Х.Ю.М. и П.В.М.
правна сделка- покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 169, том2, рег.№1726, н.дело № 369/04.08.2014 г. на нотариус Г.Г., с
район на действие РС – М., с рег. № *** на НК, вписан под акт № 193, том 5, дело №
847/2014 г., вх. Рег.№ 1204/04.08.2014 г. на Службата по вписванията.
Стоящият в основата на първоначалното гр.д. № 393/2015 г. по описа на М. районен съд
иск, е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,т.н. положителен установителен иск , ведно с
искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 179, том II, peг. № 1766,
дело № 379/13г. на нотариус Г.Г., и е със страни- ищците М.А.М., ответникът в настоящото
производство Х.А.М.и З.Е.Р., а ответници са Л.Ю.Д., Н.А.Д., Н.Н.И., Ю.Н.А. , в качеството
им на наследници на М.Х.В. и И.К.М..
Съгласно разпоредбата на чл. 298 от ГПК, решението влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание, като решението има действие и за
наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Безспорно от казаното по-
горе се установява, че в настоящото производство идентичност нито в страните, нито в
искането, нито в основанието на двете цитирани дела, не се установява. Действително
ищецът по първоначалното дело е страна в производството по настоящото дело, но това
обстоятелство определено не е достатъчно. Действително и ответникът по първоначалното
дело И.К.М. е баща на ищеца по настоящото дело, но ищецът Р.И.К. определено не
предявява претенцията си, претендирайки правоприемство със същия. Напротив ищецът по
настоящото дело, както беше посочено претендира правото на собственост върху процесния
имот на собствено правно основание - осъществена правна сделка със страни-негови
праводатели, различни от страните по първоначалното дело. Или казано в заключение, при
отсъствие на идентичност в предметните предели на заявените с петитумните части на
исковите молби по първоначалното и настоящото дело параметри- страни, искане и
основание, определено не би могло да се направи извод за формирана сила на пресъдено
нещо в производството. Ето защо в случая не се установява приложимостта на хипотезата
на чл. 299, ал.2 от ГПК, както това неправилно е приел първоинстанционния съд.
3
Прочие, независимо от изложеното до тук, следва да се посочи и това, че М. районен
съд, упражнявайки правомощията си на решаващ съд при преценка редовността на исковите
претенции, е необходимо да съобрази и наличието на института на другарството на
страната на ищеца, както и наличието на правен интерес у предявяващия насрещния иск.
Казаното до тук обуславя неправилността на обжалваното първоинстанционно
прекратително протоколно определение, налагаща неговата отмяна и връщане на делото на
компетентния решаващ съд за продължаване на производството по същото.
Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на
07.02.2022 г. по гр. д. № 552/2020 г. по описа на М. районен съд, с което производството по
делото е прекратено и ВРЪЩА гр. д. № 552/2020 г. на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4