Решение по дело №2462/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260354
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Виржиния Константинова Караджова
Дело: 20204520102462
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260354

гр.Русе, 03.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенски районен съд IV граждански състав

на 2 ноември 2020 г.

в публично заседание в състав :

                                                           Председател : Виржиния Караджова

 

 

при секретаря  Василена Жекова

в присъствието на прокурора ……………………………

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

2462 по описа за 2020 г. , за да се произнесе , взе предвид следното :

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.240  от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД-София твърдят, че на 28.09.2019 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, и ответника бил подписан по реда на чл.6 от ЗПФУР Договор за кредит № **********, по силата на който дружеството, посредством паричен превод чрез “Изипей“, предоставили на клиента в заем сумата от 580 лв., която той се задължил да върне в срок до 26.10.2015 г., ведно с договорна лихва от 18,23 лв. и такса от 87,33 лв.Сочат, че заемополучателят се възползвал от предвидената в чл.11 от ОУ  възможност да промени падежната дата на дълга.Новият срок за връщане на сумата бил определен за 01.01.2016 г. Твърдят, че до 29.10.2015 г. заемополучателят внесъл само 50 лв. от дълга.Това дало основание на кредитора да начисли неустойка за забавата, предвидена в чл.13 от ОУ.

Сочат, че на 23.11.2018 г. бил сключен Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) между “4финанс” ЕООД (цедент) и „Кредитреформ България“ ЕООД (цесионер) с Приложение № 1 към него, по силата, на които спорните вземания им били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.Старият кредитор ги оправомощил да съобщят на длъжника за настъпилата промяна.Предприели нужните действия в тази насока, но адресатът не бил открит.Считат, че длъжникът трябва да се счита уведомен за цесията с факта на връчване на книжата по настоящото дело.  

Твърдят, че до настоящия момент заполучателят е неизправен съконтрахент.Претендират ответникът да бъде осъден да им заплати посочената главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, с обезщетение за забава в размер на 92,97 лв. за периода 24.11.18 г.-22.06.2020 г.Търсят се разноски  за производството.

Ответникът В.В.Г. не взема становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, с оглед  направеното от ищеца искане по чл.238 ал.1 от ГПК, намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок насрещната страна не е представила отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие.

От друга страна са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно : с актовете на съда по чл.131 и чл.140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, съдът намира, че ищецът е доказал възникналите договорни взаимоотношения с първоначалния кредитор, предаването на сумата и цената на исковете.С факта на връчване на книжата по настоящото дело, съобразно константната съдебна практика, заемополучателят следва да се счита уведомен за прехвърлянето на дълга му към ищцовото дружество.Липсват данни ответникът да е върнал получения заем.Претенциите следва да се уважат така, както са предявени, като по отношение на обезщетението по чл.86 от ЗЗД трябва да се съобрази предвидения по чл.6 от ЗМДВИП период, през който при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл.3 от ЗКИ, не се начислява лихва за забава.Главницата се следва със законната лихва от завеждане на делото.

В тежест на ответника са направените от насрещната страна разноски за производството.

          По изложените съображения, съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И   :

 

          ОСЪЖДА В.В.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красно село, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, п.к.1606, управител Р.Х.В., по банкова сметка ***: ***, BIC: *** “Банка ДСК” ЕАД, сумата от 580 лв., представляваща главница по Договор за кредит № ********** / 28.09.2015 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, 92,97 лв. - лихва за забава за времето 24.11.2018 г.-22.06.20 г.,  от която следва да се приспадне формираната сума за периода, предвиден в чл.6 от ЗМДВИП, считано от 13.03.2020 г., със законната лихва върху главницата от 26.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и 250 лв.-разноски по делото.

          Решението не подлежи на обжалване .

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/