РЕШЕНИЕ
№ 3507
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330107340 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от
ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК.
Предявен е иск от Б. И. А., ЕГН: **********, от град ********, ул. „******“ № **, ет.
***, ап. ***, чрез пълномощник адв. С. Н., против „Юте Кредит България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна”
№ 21, ет. 5, представлявано от И. К., за прогласяване като нищожна поради противоречие с
добрите нрави, заобикалящи изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие и нарушаващи предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК на клаузата от
сключения между страните договор за кредит № ****** от ****** г.- клаузата на чл. 6.1 от
договора, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 99 лева.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит №
****** от ****** г., по който на ищеца била предоставена сумата от 500 лева, при фиксиран
лихвен процент- 6, 89 % и ГПР- 49, 65 %. Според чл. 6.1 от договора се дължала еднократна
такса за разглеждане на документи в размер на 99 лева. Тази уговорка била нищожна като
неравноправна. Опциите при сключване на договора били или приоритетно разглеждане и
плащане на такса с получаване на становище до 20 минути от подаване на предложението,
или обикновена заявка без такса със срок на становище от 10 дни. При това положение
заемателят бил принуден да избере приоритетното разглеждане, без предварително да е
наясно в какъв размер е таксата, която се начислявала едва след подаване на заявката.
Цитират се разпоредбите на чл. 144, т. 9 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Нямало еквивалентност
1
между таксата и насрещната услуга, поради което таксата имала неравноправен характер,
защото целяла неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и
представлявала скрит разход по кредита, като по този начин се заобикаляла нормата на чл.
19 ал. 4 от ЗПК. Това представлявала прикрита неустойка, като тази такса не отговаряла на
присъщите й функции. Тя противоречала на добрите нрави и била неравноправна, като не
била и индивидуално уговорена. Тя представлявала част от същественото съдържание на
договора и правела цялото заемно съглашение нищожно. Цитира се преюдициално
заключение по дело № ******. В тази връзка се предявява иск за прогласяване на
нищожността на тази клауза от договора. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно
заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с
който искът се оспорва като неоснователен. Не се оспорва наличието договор за кредит,
сключен по предвидената в ОУ процедура и в съответствие със закона- подадена заявка на
интернет страницата на кредитора чрез мобилно приложение. Твърди се, че преди
сключване на договора, на ищеца се предоставила цялата необходима преддоговорна
информация, с която той бил запознат преди подписването. Чрез натискане на бутона
„подписване“ се считало, че кредитополучателят подписва всяка страница от договора и ОУ,
както и, че ги е прочел и приема условията по тях. Не се оспорва обстоятелството, че по
договора съществува такса за разглеждане на кредита, която обаче била еднократна, а не за
експресно разглеждане, като нямало избор на опции дали да се избере обикновена или бърза
заявка за кредита. Тази такса представлявала допълнителна печалба за кредитора, но не и
скрита лихва, защото била фиксирана в договора и включена в ГПР, който бил в законовия
размер и не заобикалял нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Освен това, тя се дължала с
подписване на договора, т.е. след като била извършена оценка на кредитоспособността на
клиента и така таксата не била и в нарушение на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, защото това не били
действия по усвояване или управление на кредита, тъй като тези действия вече били
извършени преди начисляване на таксата. Таксата била индивидуално уговорена,
потребителят бил наясно с нея преди да сключи договора и се бил съгласил. Моли за
отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В с.з. страната чрез пълномощника си
поддържа отговора. Допълнително се представя и писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ***** от *******
г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на
500 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: 12 месеца, с такса за разглеждане в
размер на 99 лева, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 6, 89 %, при ГПР- 49, 65
%, при общ размер на плащанията- 617, 85 лева.
Като писмени доказателства по делото са приети договора за кредит, ведно с
погасителен план към него, както и справка от онлайн калкулатор за размера на ГПР.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
2
следното:
Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем,
като между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит,
по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а другият е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
С исковата молба като предмет на процеса е въведена само една клауза от договора,
по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за разглеждане, която следва да
бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със
специалния ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно
заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В
чл. 6 ал. 1 от договора е записано, че кредитополучателят дължи еднократна такса за
разглеждане, дължима в деня на подписване на договора. Тази такса е във фиксиран размер-
99 лева или точно 1/5 от размера на получения заем, като именно в тази връзка липсва
каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя води
единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на
дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при
сключване на договорите, като е и в нарушение на добрите нрави.
На следващо място, изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя
възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с
усвояване или управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлява
услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и
изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана
с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на
исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това са все действия, които са
част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на
услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при
отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната
сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е
недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.
На трето място, изцяло недоказани са твърденията на ответника за това, че клаузата е
била индивидуално договорена и, че предварително ищецът е бил запознат с нея. Не се
представя попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за заем, за да е
видно дали в него е посочен размерът на таксата за разглеждане, а оттук- да се направи и
3
извод дали лицето е било запознато с размера на предвидената такса преди самото
сключване на договора и съответно- дали е информирано за това. Не е представена и
електронна кореспонденция между страните, каквато се твърди, че имало изпратена
посредством имейли, не са приложени дори и ОУ към договора, от които да е видно каква е
въобще процедурата по предварително договаряне на условията по кредита.
Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП-
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Ответникът не доказва индивидуално уговаряне на клаузата за
заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора
размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и
неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, като по изложените съображения
в тяхната цялост предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Ищeцът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева,
която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.
Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е
заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение
на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за
правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв.
С. Н., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2
от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено
съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален
размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Юте Кредит България”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Лозенец, ул.
„Сребърна” № 21, ет. 5, представлявано от И. К., от една страна и Б. И. А., ЕГН:
**********, от град ******, ул. „*******“ № **, ет. ***, ап. ****, от друга, че е нищожна
поради противоречие с добрите нрави и закона, клаузата от сключения между страните
договор за кредит № ***** от ******* г.- клаузата на чл. 6 ал. 1 от договора, предвиждаща
заплащане на такса за разглеждане в размер на 99 лева.
4
ОСЪЖДА „Юте Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна” № 21, ет. 5, представлявано от И. К.,
да заплати на Б. И. А., ЕГН: **********, от град *******, ул. „********“ № *****, ет. ****,
ап.****, направените по настоящото дело разноски в размер на 50 лева (петдесет лева).
ОСЪЖДА „Юте Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна” № 21, ет. 5, представлявано от И. К.,
да заплати на адвокат С. К. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ********, ул.
„*******“ № ****, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Б. И. А., ЕГН:
**********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 300 лева
(триста лева), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5