Р Е
Ш Е Н
И Е № 297
гр.Кюстендил, 22.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
участието на секретаря: М. С.
след
като разгледа докладваното от съдия: Костадинова
в.гр.д.№
394/2019г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Адвокат Л.Н.А., действащ като пълномощник на Е.А.Г. ***
обжалва решение №494/03.06.2019 г., постановено по гр.д. № 707/2018 г. по описа
на КнРС, с което са оставени без уважение исковете на Е.А.Г. *** против
„Ученически отдих и спорт“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ***, бул. „***“ № **, бл. *, ет. * и Министерство на образованието и
науката, с адрес гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 2а, за признаване за трудов
стаж на времето, през което ищецът не е бил допуснат от ответниците до работа
без правно основание при наличието на възстановително решение на съда за
периода от 09.12.2008г. до 26.02.2018г., включително, както за заплащане солидарно
от ответниците на ищеца на сумата *** лв., представляваща обезщетение поради
недопускането му до работа за този, ведно със законната лихва, считано от
27.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и
недоказани.
Във въззивната жалба се
твърди, че решението на районен съд е
недопустимо, тъй като съдът е приел, че не е налице пасивна процесуална
легитимация на двамата ответника, че по делото са представени всички писмени доказателства, че
ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове. Твърди се, че решението противоречи на
закона, че предявените искове не са
погасени по давност. Развити са подробни съображения относно наличие на
предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 225, ал.3 от КТ, както и
относно размерът на дължимото обезщетение, който следва да бъде определен
съгласно нормата на чл. 228, ал.1 от КТ и е изразено становище, че
обезщетението по чл. 225, ал.3 от КТ не
може да бъде по- ниско от съответния размер на минималната работна заплата за
страната за периода на недопускане до работа. Позовава се на ТР №2/12.12.2013
г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГК. Искането
за отмяна на решението на районен съд
и за уважаване на предявените искове, а доколкото РС- Кюстендил се е
произнесъл, че не е налице пасивна процесуална легитимация на двамата
ответника, то е постановил недопустимо решение, поради което следва да се
отмени и да се върне делото за произнасяне по същество на исковете.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Ученически отдих и спорт”ЕАД гр.
С., в който е изразено становище за законосъобразност на обжалваното решение,
тъй като не е налице пасивна материалноправна легитимация на МОН и „Ученически
отдих и спорт” ЕАД- последните не са правоприемници на НЦАВС, както и че не е
установено по безспорен начин недопускането до работа на Г.. Искането е за
потвърждаване на решението на районен съд. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Министерство на образование и
науката.
Настоящият съдебен състав на окръжен
съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата, както и съобразно събраните
по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259
и сл. от ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.
Пред районен съд са били предявени исковете за признаване за трудов стаж на времето, през
което ищецът не е бил допуснат от ответниците до работа без правно основание
при наличието на възстановително решение на съда, за периода от 09.12.2008г. до
26.02.2018г., включително, както и ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят
обезщетение, поради недопускането на ищеца до работа за същия период в размер
на **** лева,
С обжалваното решение, районният съд е отхвърлил исковете, приемайки, че
по отношение на първия иск не е доказано незаконно поведение на работодателя. По
отношение на втория иск съдът е приел, че не е налице една от кумулативните
предпоставки за уважаването на иска- виновни
действия на длъжностни лица на
работодателя, тъй като заличаването му без установен правоприемник води до извода,
че учреждението е загубило своята организационна обособеност и
икономическа самостоятелност и е престанало да съществува като работодател по
смисъла на параграф 1 от ДР на КТ.
Настоящият състав на
окръжен съд счита, че искът с правно
основание чл. 352, ал.1, т.6 от КТ е недопустим. Съображения:
Съгласно чл. 351, ал.1 от КТ трудов стаж по смисъла на този
кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово
правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг
закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. В
нормата на чл.352, ал.1 от КТ са регламентирани фикции за периоди от време,
през които работникът или служителят не е работил, но се приема, че трудовото
правоотношение е съществувало. Така в чл.352, ал.1, т.6 от КТ е посочено, че за
трудов стаж се признава и времето, през което работникът или служителят не е
работил, поради незаконно недопускане на работа. То обаче е следствие от безспорно
установено преди това обстоятелство, че ищецът незаконно не е бил допуснат до
работа. При безспорни данни за незаконно недопускане до работа, то по силата на
закона, автоматично се приема, че
времето, през което работникът е останал без работа, поради това
обстоятелство се признава за трудов стаж. От посоченото следва, че признаването
на трудов стаж на това основание възниква по силата на закона и е законна
последица от уважаването на иск за незаконно недопускане до работа.
От друга страна следва да се има предвид, че иск за
установяване на трудов стаж може да бъде предявен
само при изрично уредените в Закона за установяване на трудов стаж по съдебен
ред предпоставки, каквито в случая не се твърдят.
По изложените
съображения съдът счита, че липсва правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл.352, ал.1, т.6 от КТ, поради което решението в тази част е недопустимо и ще се обезсили, а
производството по делото следва ще се прекрати.
Настоящият състав
на окръжен съд счита, че искът за сумата
**** лева, представляваща обезщетение
поради недопускане до работа за периода от 09.12.2008 г. до 26.02.2018 г., вкл.
е неоснователен. Съображения:
Изхождайки от
изложените в обстоятелствената част на исковата молба основания, съдът намира,
че искът е с правна квалификация чл. 225, ал.3 от КТ Съгласно този текст от
закона, когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на
работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е
възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на
брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му
допускане на работа. От тази норма следва, че за да бъде уважен този иск е
необходимо да бъдат доказани следните кумулативно дадени предпоставки: 1./ работникът
да е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в сила
решение, 2/ да се е явил в предприятието, за да започне работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ,
3/незаконно да не е бил допуснат от работодателя или негови длъжностни лица да
изпълнява работата, на която е възстановен.
В настоящия случай
от влязло в сила решение на Софийския
районен съд по гр. д. №4571/2003г., 68-ми гр. състав се установява, че ищецът е
бил възстановен на длъжността „началник отдел” в Национален център за отдих и
възстановяване при Министерството на образованието и науката - София, клон ****,
както и че на 09.12.2008г. е получил уведомление от съда, че в двуседмичния
срок по чл. 345, ал. 1 от КТ следва да се яви на работа. Установява се също
така, че на същата дата (09.12.2008 г.) ищецът е подал молба, адресирана до
изпълнителния директор на „Ученически отдих и спорт”ЕАД за възстановяването му
на работа. По делото е представена Заповед №РД 14-49/25.05.2005г. на министъра
на образование и науката, с която работодателят на ищеца- Национален център за
отдих и възстановяване е закрит. В заповедта не е посочен негов правоприемник. С решение
№1/27.01.2005г. на СГС по ф.д. №14268/2004 г. е регистрирано „Ученически отдих
и спорт” ЕООД, а с решение №3 на СГС, постановено по същото фирмено дело е
вписано преобразуването на едноличното дружество с ограничена отговорност „Ученически отдих и спорт” в еднолично акционерно дружество със същата
фирма. Със Заповед №РД-09-376/16.03.2005г. на министъра на образованието е
наредено на Националния център за отдих,
възстановяване и спорт при МОН да предаде на „Ученически отдих и спорт” ЕООД
владението върху имуществото, представляващо непарична вноска на държавата в
капитала на търговското дружество. Посочени са
правоотношенията, по които следва да има заместване от „Ученически отдих
и спорт” ЕООД, като трудовите правоотношения
не са част от тях. В Заповед
№РД 14-49/25.05.2005г. на министъра на образование и науката изрично е
посочено, че трудовите правоотношения в закрития Национален център за отдих, възстановяване
и спорт следва да бъдат уредени при
условията на чл. 328, ал.1, т.1 от КТ. От изложеното следва, че „Ученически
отдих и спорт” ЕАД, и Министерството на
образованието и науката не са правоприемници на Националния център за отдих,
възстановяване и спорт. Съдът не може да приеме, че е налице хипотезата на чл.
123, ал.1, т.5 от КТ- промяна на правно- организационната форма на
предприятието, тъй като при промяната на правната форма съществуващото
(преобразуващото се) дружество се прекратява, без да се извършва ликвидация и се учредява ново дружество, към което преминават
всички права и задължения на прекратеното дружество. От изложеното следва, че
„Ученически отдих и спорт” ЕАД и Министерството
на образованието и науката не са правоприемници на Националния център за
отдих, възстановяване и спорт. Следователно ищецът не би могъл да бъде
възстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност, тъй като неговият работодател е прекратил дейстостта си и
няма правоприемник, т.е центърът е загубил организационна си обособеност и
икономическа самостоятелност и е престанал да съществува като работодател по
смисъла на параграф 1 от ДР на КТ.
Посоченото обстоятелство обуславя крайният извод на съда, че искът е
неоснователен
Въпреки, че
правната квалификация на предявения иск е различна от тази на
първоинстанционния съд, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, но с
посочване на правилната според настоящата инстанция правна квалификация.
Крайните изводи за неоснователност на иска по чл. 225, ал.1 от КТ, са същите,
макар и при друг фактически състав - чл. 213, ал. 2 КТ. Въззивната инстанция е
инстанция по същество и има правото и задължението да обезпечи правилното
решаване на спора с посочване на вярната правна квалификация при съвпадение на
крайния извод за основателност на иска.
На основание чл.
78, ал.8 от ГПК въззивникът следва да
заплати на „Ученически отдих и спорт” ЕАД сумата 150 лева,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Воден от горното, Окръжен
съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение
№494/03.06.2019 г. по гр.д.№ 707/2018г. по описа на Районен съд-Кюстендил в
частта, в която е оставен без уважение искът на Е.А.Г.
с ЕГН **********, с адрес *** против „Ученически отдих и спорт“ ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. С., ****, бул. „****“ № **, бл. *, ет. *
и Министерство на образованието и науката, с адрес гр. София, бул. „Княз
Дондуков“ № 2а за признаване за трудов стаж на
времето, през което ищецът не е бил допуснат от ответниците до работа без
правно основание при наличието на възстановително решение на съда, за периода
от 09.12.2008г. до 26.02.2018г., включително.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№494/03.06.2019 г. по гр.д.№ 707/2018г. по описа на Районен съд-Кюстендил в
частта, в която е оставен без уважение искът на Е.А.Г.
с ЕГН **********, с адрес *** против „Ученически отдих и спорт“ ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. С., ***, бул. „****“ № **, бл. *, ет. *
и Министерство на образованието и науката, с адрес гр. София, бул. „Княз
Дондуков“ № 2а, за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата *** лева, представляваща обезщетение поради
недопускането му до работа за периода от 09.12.2008г. до 26.02.2018г.,
включително, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА Е.А.Г. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Ученически отдих и спорт“
ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, бул. „***“ № ***,
бл. *, ет. ** сумата в размер на 150,00
лв. представляващи деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.