МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 259/2014Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ
Наказателното
производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат
обвинителен акт срещу подсъдимия С.И. *** за това, че на 20.07.2014 год. в гр.Завет, обл.Разград,
в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, като
се е представил за длъжностно лице – български посланик в Англия е възбудил и
поддържал заблуждение у И.С.И. *** с това, че децата й са катастрофирали там и
са били задържани, и с това й причинил имотна вреда в размер на 3000.00 лева - престъпление по чл.211,
предл. трето, във вр. с чл.210, ал.1, т.1, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с
чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато с
обвинителния акт. Заявява, че събраните в хода на досъсебното производство и в
рамките на съдебното дирене доказателства, сочат несъмнено, че И. е автор на
инкриминираното деяние, за което е обвинен. Предлага съдът след като го признае
за виновен, да му наложи предвиденото за това престъпление наказание, над
минимума – пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при
строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Пострадалата от
престъплението свидетелка И.С.И. изразява становище, че не желае да участва в
наказателния процес като граждански ищец и частен обвинител, тъй
като парите са й върнати изцяло.
Подсъдимият С.И.И., на досъдебното
производство, се признава виновен в извършване на деянието, за което е обвинен. За
насроченото първо заседание по делото въпреки редовното си призоваване не се
явява. След като е разпоредено принудителното му довеждане и до настоящия
момент, въпреки обявяването му за общодържавно изидрване, същият не е открит.
Наказателното производство е било спряно, а впоследствие възобновено, поради
това, че и след щателното издирване И. не е намерен. Съдът разгледа делото в
негово отсъствие, тъй като неявяването му няма да попречи за разкриване на
обективната истина. Поради това, че упълномощеният от И. защитник
се е отказал от приетата защита, съдът му назначи служебен защитник, който
пледира за постановяване на осъдителна присъда,
поради това, че от събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил
инкриминираното деяние. Заявява, че са налице много смекчаващи вината на
подзащитния й обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид и да определи
наказанието на минимума предвиден в закона.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.С.И.И. е 50-годишен, с българско гражданство, разведен, осъждан,
със средно образование, собственик на ЕТ „СНИКВАС
– С.И.”***.
Пострадалата И.И.
***. Единият от синовете й живеел и работел в Англия, а другият в САЩ. В дома
си св.И. имала домашен телефон с номер 2592.
Около 14:00ч.
на 20.07.2014г. на този телефон позвънил подс.С.И., който първоначално се
представил за внука й, който живеел в Англия. Подсъдимият обяснил, че е със
счупен крак и е допуснал пътно-транспортно произшествие в Англия, при което е
починал човек. Преправяйки гласа си И. се престорил, че предава телефона на
друг и този път се представил като длъжностно лице - посланика на България в
Англия с фамилия С.. Обяснил, че законите в тази страна са много строги и
властите искали 30 000.00 евро, за да освободят задържания й внук. Мнимият
посланик заявил, че иска да помогне на сънародниците си да избегнат закона, но
в замяна на това трябва да предаде откуп. На въпроса на изненаданата св.И. дали
децата й нямат пари, подсъдимият продължавайки да поддържа заблуждението, че е
посланик, обяснил, че парите не им стигали и от своя страна я попитал колко
може да даде тя. На този въпрос св.И. отвърнала, че разполага с 3000.00 лева.
След това се поинтересувала по кого да ги изпрати, тъй като денят бил неделя.
Мнимият посланик заявил, че ще изпрати човек в гр.Завет, който всъщност бил
самия подсъдим С.И.И.. Двамата се разбрали човека да чака в центъра на града до
павилион за вестници, като предварително описали с какви дрехи ще бъдат
облечени при срещата им. За да спечели време и да пристигне в гр.Завет, И.
продължил да разговаря с пострадалата по телефона, като я накарал да издиктува
номерата на банкнотите. Преди да излезе от дома си, И. поискал от И. да остави отворен телефона.
Малко след това
на същия ден св.И. стигнала на уговореното място, където се срещнала с подс.И..
На въпроса й „Ти ли си?”, той отвърнал „Да, аз съм". Свидетелката И.
предала парите в размер на 3000.00 лева на подсъдимия и се прибрала в дома си.
По-късно на същия ден И. продължил да
звъни и говори с пострадалата, като й заявил, че децата й вече са освободени.
Още същия ден
св.И. разбрала, че е измамена и уведомила УП- Завет.
След подадения
сигнал С.Й. *** предприел издирвателни мероприятия, изискал видеозаписите от
камерите, находящи се в централната част на града. Установил, че през града е
преминал лек автомобил „БМВ” с рег. № Р 4109 АК и след разговор с колегите си
констатирал, че той е собственост на подсъдимия С.И.И..
На 25.07.2014г.
било извършено разпознаване на лица, при което пострадалата И. посочила
подсъдимия И., като лицето, което я измамило на 20.07.2014г.
С протокол за
доброволно предаване подс.И. предал сумата от 2200.00 лева, която е върната на
св.И. срещу разписка.
В
съдебна фаза се представя разписка, от която се установява, че на 27.10.2014г. И.
е възстановил и остатъка от 800.00 лева.
По
доказателствата:
Всички
доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимия, така и
индивидуализират деянието му. Показанията на свидетелката И. се подкрепят от
писмените доказателства по делото: протокол за разпознаване на
лица и предмети, протокол за доброволно предаване, разписки, справка за съдимост, както
и с вещественото доказателство – 1 брой диск с видеозаписи от 20.07.2014г.,
справка и писмо от „Космо България Мобайл” ЕАД.
Съдът кредитира
изцяло всички събрани по делото доказателства. Същите
кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
От правна страна:
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият С.И.И. с действията си
е осъществил състава на престъпление по чл.211, предл. трето, във вр. с чл.210,
ал.1, т.1, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК,
тъй като на 20.07.2014 год. в
гр.Завет, обл.Разград, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе
си имотна облага, като се е представил за длъжностно лице – български посланик в
Англия е възбудил и поддържал заблуждение у И.С.И. *** с това, че децата й са
катастрофирали там и са били задържани, и с това й причинил имотна вреда в
размер на 3000.00 лева.
Подсъдимият Б. осъществил
престъплението като възбудил и поддържал у пострадалата заблуждение -
неправилна представа относно определени факти от действителността, отнасящи се
до условията, при които измаменото лице ще осъществи акта на имуществено
разпореждане. Тази представа е от
съществено значение за вземането на решение за разпореждане с имуществения
предмет, тъй като последния се намира във
фактическата власт на пострадалото лице. Нейното значение за механизма на измамата се определя от това,
че ако измаменият не бе формирал такава представа, той не би се разпоредил с
имуществото. В случая подсъдимият
осъществил и двете форми на изпълнителното деяние, като първо въвел в
заблуждение свидетелката, че внукът й е катастрофирал, че е посланика на
България в Англия и трябва да спаси сънародниците си, но трябва да се дадат
пари,
както и поддържал това заблуждение като заявил, че действа
по поръка на сина й и внука й. На основата на изграденото у него убеждение
относно личността на пострадалата, за душевното й и емоционално състояние след новината
за нещастието, което е сполетяло сина и децата, той решил да се обогати
лично чрез възбуждане и поддържане на заблуждение. Впоследствие мотивирана от тези
неправилни представи измамената извършила акт на фактическо
разпореждане с имуществения предмет – предала е сумата 3000.00
лева,
в резултат на което е настъпила имотна вреда в имуществото й. Налице е
причинна връзка между деянието и престъпния резултат – последният/т.е. имотната
вреда/ настъпва като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено
от измаменото лице, а разпореждането е следствие от неправилната представа на
това лице относно условията на разпореждането.
Подсъдимият С.И.
е осъждан с присъди както следва: по НОХД № 294/2002г. на РС-Русе, влязла в
сила на 28.10.2002г. за престъпление по чл.131 ал.2 т.З вр.с чл.130 ал.1 вр.с
чл.20, ал.2 от НК, по която му е наложено наказание 2 години лишаване от
свобода, отложено за 3 год.изпитателен срок; по НОХД № 631/2005г. на
РС-Пловдив, влязла в сила на 18.05.2005г. за престъпление по чл.210 ал.1 т.2 и
5 вр.с чл.209 ал.1 вр.с чл.18 ал.1 от НК, по която му е наложено наказание 8
месеца лишаване от свобода при общ режим; по НОХД № 2210/2005г. на РС-Русе,
влязла в сила на 21.10.2005г. за престъпление по чл.227б ал.1 от НК, по която
му е наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева; по НОХД № 531/2005г. на PC-Бяла, влязла в сила на
31.03.2006г. за престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр.с чл.209 ал. от НК, по която
му е наложено наказание 2г.и 6 м.
лишаване от свобода при общ режим; по НОХД 322/2005г. на РС-Свищов, влязла в
сила на 29.12.2006г. за престъпление по чл.210 ал.1 т.2 и 5 вр.с чл.209 ал.1,
по която му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода при общ режим; по
НОХД № 275/2009г. на PC- Разград,
влязла в сила на 30.04.2009г. за престъпление по чл.211 вр.с чл.210 ал.1 т.2
вр.с чл.209 ал.1 вр.с чл.18, ал.1 от НК, по която му е наложено наказание 1г.
лишаване от свобода при строг режим; по НОХД № 1920/2010г. на РС-Русе, влязла в
сила на 21.12.2010г. за престъпление по чл.211 вр.с чл.210 ал.1 т.2 вр.с чл.209
ал.1 вр.с чл.18 ал.1 от НК, по която му е наложено наказание 2г. и 11м.
лишаване от свобода при строг режим. По последните три присъди е осъждан
ефективно на лишаване от свобода за срок повече от една година и преспълението
предмет на настоящата присъда е извършено след като е осъждан повече от два
пъти за умишлено престъпление от общ характер и нито едно не е било отложено за
изтърпяване на основание чл.66 от НК. По отношение на тези три присъди е видно
и че не е изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК към датата на извършване на
деянието, предмет на настоящото обвинение. Това определя деянието като извършено в условията на опасен рецидив
- чл.29, ал.1 б.„а” и „б” от НК.
Всичко изложено до тук води до несъмнения извод, че не са
налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК – нито деянието е
малозначително, нито неговата обществена опасност е незначителна.
От субективна
страна подсъдимият е действал при
пряк умисъл и с користна цел: предвиждал, че следствие на неговото
въздействие върху измамения у последния възникват неправилни представи и е
поддържал тези вече възникналите представи, както и предвиждал, че измаменото
лице ще извърши акт на имуществено разпореждане и че в резултат на този акт
едно чуждо имущество ще бъде увредено.
По
наказанието:
Предвид
изложеното съдът призна подс.С.И.И. за виновен в извършване на престъплението по
чл.211, предл. трето, във вр. с чл.210, ал.1, т.1, във вр. с чл.209, ал.1, във
вр. с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, като при индивидуализацията на
наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: възстановяване
на причинените щети; отегчаващи отговорността обстоятелства: престъпна
упоритост. Отчитайки предходното съдът наложи наказание при баланс
между
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, близо
до средния размер, като отмери пет
години
лишаване от свобода, което подсъдимият с оглед обремененото си
съдебно минало следва да изтърпи при
строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът
постанови на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК вещественото доказателство по делото - 1 брой диск
DVD+R с видеозаписи от 20.07.2014г. да бъде унищожено след влизане в сила на присъдата.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал.
Великова