Решение по дело №51/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260032
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20213001000051
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№ 260032

гр. Варна, 26.02.2021г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията М.Христова в.т.д.№51 по описа за 2021г. на ВнАС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано жалба от Д.П.Н., чрез адв.С., срещу постановеното решение №474/10.11.2020г. по т.д.№1049/20г. на ВОС в частта,  с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаването му като ликвидатор на „КАМЕЯ – ДИКС“ ООД /в л./, гр. Провадия и за назначаване на нов – С. М. А., на основание чл.266, ал.4 от ТЗ.

В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В молбата, с която е сезиран ВОС изрично е посочено, че Д.Н. е с техническо образование. Същото е било подходящо за осъществяване дейността управител на дружеството, с оглед неговия предмет на дейност – извършване на охранителна дейност. Доколкото такава не е осъществявана и се е стигнало до ликвидация на дружеството, то техническото образование на управителя вече не е достатъчно, за да бъдат упражнявани функциите на ликвидатор, които изискват съставяне на начален, текущ и заключителен баланс. Отделно от това дружеството не притежава активи и финансови средства, с които да бъдат ангажирани счетоводител и адвокат, които са съставят необходимите документи, свързани с протичането на ликвидационното производство.

Предвид изложеното, установената липса на образование и парични средства за ангажиране на лица, които да изготвят документите необходими във връзка с ликвидационната процедура, следва да се приемат за „важни причини“ по смисъла на чл.266, ал.4 от ТЗ. Противното би означавало да се стигне до хипотезата на „вечна ликвидация“.  Следва да бъде отчетен и факта, че към молбата е приложена декларация – съгласие от лице, което да поеме функциите на ликвидатор на дружеството. Последното означава, че същият е преценил, че разполага с възможности да завърши ликвидацията.

За жалбоподателя не е налице интерес от приключване на ликвидационната процедура, тъй като той и съдружникът му са се дезинтересирали от дружеството – същото е ликвидирано поради неденоминиран капитал, а от 2002г. до настоящия момент не са извършвани никакви действия във връзка с откритата ликвидация.

По същество се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което искането да бъде уважено, като молителят бъде заличен като ликвидатор и за такъв бъде определено посоченото в молбата лице.

Жалбата е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 от ГПК.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №1049/2020г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по молба от Д.П.Н. за освобождаване на ликвидаторите на „КАМЕЯ – ДИКС“ ООД /в л./ и назначаване на нов ликвидатор – С. М. А., по реда на чл.266, ал.4 от ТЗ.

Твърди се, че молителят притежава 30% от капитала на „КАМЕЯ – ДИКС“ ООД /в л./. С решение по т.д.№436/2002г. дейността на дружеството е прекратена по реда на чл.155 от ТЗ, същото е обявено в ликвидация и за ликвидатори са назначени неговите управители – Д. Й. Д. и Д.П.Н..

От датата на влизане в сила на решението до настоящия момент не са извършвани никакви действия по ликвидационното производство, тъй като вторият ликвидатор Д. Д. не може да бъде открит. Същият от години е в неизвестност. Предполага се, че е извън страната, но не е известно местонахождението му.

Съобразно разпоредбата на чл.269, ал.2 от ТЗ когато ликвидаторите са повече от един, те представляват дружеството само заедно. Правилото въведено от посочената разпоредба, както и обективния факт на отсъствие на другия ликвидатор, водят до обективна невъзможност за започване и развитие на ликвидационното производство. Само единият ликвидатор не може да предприема каквито и да са действия – да състави начален баланс, да обяви в Търговския регистър покана до кредиторите, както и да се извършват други действия по ликвидацията. Отделно от това се излага, че молителят е с техническо образование, което с оглед дейността на дружеството, е било подходящо за осъществяване на действия по управлението му, но не му позволява да осъществява функциите на ликвидатор, които изискват юридическо или икономическо образование.

Предвид изложеното и с оглед наличие на определените в чл.266, ал.4 от ТЗ „важни обстоятелства“ се претендира освобождаване на вписаните в Търговския регистър ликвидатори и назначаване на нов – С. М. А., ЕГН ********** с постоянен адрес ***.

Към молбата са приложени: 1. Заверен препис от решение по т.д.№436/2002г. на ВОС, с което дейността на дружеството „КАМЕЯ – ДИКС“ ООД е прекратена по реда на чл.155 от ТЗ, същото е обявено в ликвидация и за ликвидатори са назначени неговите управители – Д. Й. Д. и Д.П.Н.. С решението е определен шестмесечен срок за приключване на ликвидацията. 2. Декларация и образец от подписа от С. М. А., ЕГН **********, с която същият е изразил съгласие да бъде назначен за ликвидатор на „КАМЕЯ – ДИКС“ ООД /в л./ и е декларирал липса на пречки за назначаването му.

С постановеното решение №474/10.11.20г. съдът е освободил като ликвидатор на „КАМЕЯ – ДИКС“ ООД /в л./ Д. Й. Д., назначен с решение по т.д.№436/2002г. на ВОС, на основание чл.266, ал.4 от ТЗ. Със същото е оставена без уважение молбата за освобождаване на Д.П.Н. като ликвидатор на „КАМЕЯ – ДИКС“ ООД /в л./ и назначаване за такъв на С. М. А., на основание чл.266, ал.4 от ТЗ.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            За да е основателно искането за освобождаване на ликвидатор по реда на чл.266, ал.4 от ТЗ е необходимо по делото да се установи наличието на „важни причини“ за замяната му. Съобразно трайно установената съдебна практика такива причини са обстоятелства, които водят до обективна невъзможност на назначеното за ликвидатор лице да осъществява дейността по ликвидация на предприятието; действия на ликвидатора във вреда на дружеството. Целта на замяната на ликвидатора е да се защитят интересите на дружеството и неговите кредитори.

            В конкретния случай по делото са посочени две обстоятелства, за които се твърди, че попадат в понятието „важни причини“ – липсата на юридическо или икономическо образование у ликвидатора Д. П.Н., както и на средства, с които да бъде ангажиран счетоводител или адвокат за изготвяне на документите необходими за процедурата по ликвидация. В частната жалба е посочена и още една „важна причина“ – дезинтересирането на съдружника Д. П.Н. от дейността на дружеството.

            Съдът намира, че нито едно от посочените по-горе обстоятелства не представлява „важна причина“ по смисъла на чл.266, ал.4 от ТЗ. Действително, същите  затрудняват назначения ликвидатор при предприемане и извършване на действията за приключване на ликвидационното производство, но не са пречки, които да водят до обективна невъзможност за изпълнение на функциите му. Всички обстоятелства са от субективен характер, които биха могли да бъдат преодолени, а производството по ликвидация завършено. Липсата на средства у дружеството ще съществува и за всеки следващ ликвидатор, поради което посоченото обстоятелство не може да обоснове извод за обективна невъзможност за осъществяване на функциите от вече назначения такъв.

 От гореизложено следва, че не са налице предвидените в чл.266, ал.4 от ТЗ предпоставки за освобождаване на Д.П.Н. като  ликвидатор на „КАМЕЯ – ДИКС“ ООД /в л./ и назначаване на нов ликвидатор – С. М. А., поради което искането следва да бъде оставено без уважение. 

            Предвид съвпадане правните изводи на двете инстанции, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът             

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №474/10.11.2020г. по т.д.№1049/20г. на ВОС в частта, с която е оставена без уважение молбата на Д.П.Н., ЕГН ********** за освобождаването му като ликвидатор на „КАМЕЯ – ДИКС“ ООД /в л./, ЕИК ********* гр. Провадия и за назначаване на нов – С. М. А., ЕГН **********, на основание чл.266, ал.4 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в законна сила.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: