Р Е Ш Е Н И Е
№ 307/17.5.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.ПАЗАРДЖИК – ХІI-ти троен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ
ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Гергов, като
разгледа докладваното от съдия Пелова к.а.н.д. № 135 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ / ГД „ИН“ /, чрез юриск. Р., срещу Решение № 949/22.12.2022г.,
постановено по адм. дело № 1335/2021г., по описа на Административен
съд – гр. Пазарджик.
С обжалваното съдебно решение, на основание чл.1
от ЗОДОВ, ГД„ИН“ е осъдена да заплати на Н.Н. А. сумата от 200 лева, ведно със
законната лихва до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и унижение, в
резултат на незаконосъобразно бездействие и действие на административен орган –
неизпращане и връщане на писма до ЕСПЧ и ГП на РБ, като за разликата до
20 000 лева искът е отхвърлен, като неоснователен.
В жалбата се навеждат твърдения за необоснованост и
неправилност на постановеното съдебно решение – касационни основания по смисъла
на чл.209, т.3 от АПК. Според касационния жалбоподател, съдът не е преценил
правилно тежестта на събраните по делото доказателства, това, че ищецът не е
доказал реално претърпени вреди в резултат на противоправно бездействие на
служители на ГД „ИН“, както и наличието на причинно-следствена връзка между
претендираните вреди и твърдяното без/действие. Подробни съображения излага в
представени писмени бележки. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение, като
бъде постановено ново такова, с което исковата претенция се отхвърли изцяло,
като неоснователна и недоказана. Прави искане
за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Н. А. лично и чрез особения
си представител – адв. З. счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно, молят същото да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, предлага обжалваното
съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – гр. Пазарджик, ХII-ти троен състав, като се запозна с
обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните,
обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.
Съдът, като извърши служебна
проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по
отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на
правомощията му.
Разгледана по същество, касационната жалба основателна,
но по различни от изложените в нея съображения.
Административен съд – гр. Пазарджик е приел за
разглеждане предявен от Н. А. срещу ГД „ИН“ иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв., за
причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и унижение,
настъпили като резултат от незаконосъобразно бездействие и действие на
административен орган – неизпращане и връщане на писма до ЕСПЧ и ГП на РБ.
Установената от съда изключително оскъдна фактическа
обстановка се изразява в това, че кореспонденцията на
ищеца до м. юли 2018 г. е била изпращана служебно по смисъла на чл. 90, ал. 4
от ЗИНЗС. През 2016 г. същият прехвърлил с два договора за цесия всичките си
бъдещи вземания, включително присъдените по дела обезщетения и разноски, в
полза на своята майка. В тази връзка с писмо № 5288/01.06.2018 г. ГД „ИН“ –
София уведомила лишения от свобода, че поради цедирането на вземането в полза
на неговата майка, не попада в категорията на осъдените, които имат право
кореспонденцията им да бъде изпращана по реда на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС.
От правна страна съдът е приел, че ГД „ИН“ е надлежен
ответник, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС. За да достигне до крайния си правен извод за частична
основателност на исковата претенция, с която е сезиран, първоинстанционният съд
е приел, че е налице незаконосъобразно без/действие от страна на служителите на
ответника, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание „лишаване от свобода“.
Изложил е съображения, че длъжностните лица не са изпълнили задълженията си да
осигурят на ищеца изпращането на няколко броя писма. Прието
е, че ищецът многократно е отправял искания да му бъде изпратена
кореспонденцията с органите на съдебната власт и други институции, съобразявайки
се с разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, според която лишените от свобода имат право на
кореспонденция. Посочено е, че съгласно разпоредбата
на чл. 76 ППЗИНЗС лишените от свобода имат право да кореспондират с органите на
съда, прокуратурата, Президентството, Народното събрание, министерствата,
политическите партии в страната, представителни органи, дружества, обществени
организации и средства за масово осведомяване. Съгласно текста на чл. 90, ал.4
от ЗИНЗС за лишените от свобода, за които е установено, че нямат средства,
разходите за кореспонденция са за сметка на мястото на лишаване от свобода.
Контролирания съд се е позовал на практиката на ЕСЗПЧ, по отношение формите на
кореспонденция, които включват и изпращането на писма. Отчел, че бездействието
на началниците на Затвора – гр. Пазарджик и гр. София, изразяващо се в
неизпращане на няколко броя писма до ВАС, както и действията им – връщане на
писмата обратно на Н.А. са незаконосъобразни, установени чрез показанията на
св. Х. и И., които причинили на ищецът
процесните нематериални вреди.
При така обсъдените доказателства съдът счел,
че са налице всички елементи от фактическия състав чл. 203 от АПК, вр. чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ и предявения от ищеца иск се явява доказан в своето основание.
Относно размера на дължимото обезщетение, във връзка с доказаните неимуществени
вреди съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание
§1 от ЗР ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо
установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането – обема
на вредите счел, че обезщетението следва да се присъди в размер на 200 лв. – по
100 лв. за всяко непуснато и върнато писмо, до който искът се явява основателен
и доказан. Посочил, че с оглед
акцесорността на иска за присъждане и на лихва, същият се явява основателен от
датата на която са върнати писмата, до изплащане на сумата в цялост, а в останалата
част до претендираната сума от 20 000 лв. го отхвърлил като неоснователен.
Решението е недопустимо.
Видно от предявената пред Административен съд – гр. Пазарджик
искова молба срещу ГД„ИН“, Н.А. твърди, че за периода от 30.01.2019г. до 30.01.2020г., като на
10.05.2019г. и 13.05.2019г., получил по време на временния си в Затвора - гр.
София съобщения от Административен съд –
гр. Кърджали, във връзка с постановени съдебни актове по дела, заведени по
негови молби. В исковата молба се посочва, че на 15.05.2019г. депозирал писмо
до деловодството на Затвора - гр. София, с искане за изпращането му по реда на
чл.90, ал.4 от ЗИНЗС, до ЕСПЧ. Междувременно на 19.03.2019г. отново, на
основание чл.90, ал.4 от ЗИНЗС изпратил
писмо до адв. Петков – САК, което не му било върнато. Твърди се, че е обжалвал
Определения № 98/09.06.2019г. и 97/19.06.2019г., постановени от Административен
съд- гр. Кърджали, които предал за изпращане по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС,
за сметка на Затвора – гр. София, които му били върнати. По аналогичен начин
писмата, съдържащи жалби срещу
Определение № 1348/01.10.2019г. на ПАС и
Разпореждане № 227214/2019г. на СРС му
били върнати от Затвора - гр.Пазарджик.
От посоченото в
обжалваното съдебно решение не става ясно за какъв период е осъдена „ГД“ИН“ да
заплати на ищеца твърдяните с исковата молба неимуществени вреди, периода, за
който следва да й бъде възложена законната лихва, както и датите/периода на тяхното
настъпване. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, се обсъжда кореспонденция на ищеца до м. юли 2018 г., която била
изпращана служебно по смисъла на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС, като през 2016 г. същият прехвърлил с два
договора за цесия всичките си бъдещи вземания, включително присъдените по дела
обезщетения и разноски, в полза на своята майка. Впоследствие, с писмо №
5288/01.06.2018 г. на ГД „ИН“ бил уведомен, че поради цедирането на вземането в
полза на неговата майка, не попада в категорията на осъдените лица, които имат
право кореспонденцията им да бъде изпращана по реда на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС.
Предвид така установеното, настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел за редовна исковата молба
и се е произнесъл, без да съобрази, че Н. А. не е конкретизирал какви
неимуществени вреди е претърпял през посочения в нея период, като изрично
следва се подчертае, че Административен съд – гр. Пазарджик приема за период на
настъпване на претендираните неимуществени вреди до
м. юли 2018 г., а в исковата
молба е посочено, че същите се отнасят за периода от 30.01.2019г. до 30.01.2020г. Отделно от
това в исковата молба не е посочено
каква е взаимовръзката между посочените в нея дати по изпращане на процесната кореспонденция с размерът
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. На следващо място съдът
се е произнесъл и по непосочен в исковата молба петитум, тъй като е присъдил
лихва, която не е поискана в претенцията на ищеца, а освен това не е
конкретизирал и периода, за който се отнася същата.
Съставът на Административен съд – гр. Пазарджик не е
изпълнил задълженията си по чл. 129, ал.
1 и ал. 2 ГПК,
а за нередовността на исковата молба той е длъжен да следи служебно, дори при
липсата на възражение в този смисъл от ответника. Съдът е следвало да прояви
нужната процесуална активност и да даде необходимите нарочни указания до Н. А. за
уточняване твърденията, направени в исковата молба за претърпени неимуществени
вреди, като уточни техния характер и ги посочи конкретно за всеки от посочените
в нея дати. Следвало е да бъде направено уточнение в насока какви неблагоприятни
емоционални и психически последици са имали твърдените незаконосъобразни
действия и бездействия върху състоянието на Н. А.. Неотчитането на горепосоченото
от съда е станало причина за произнасянето му по нередовна искова молба, която
не съответства на изискванията за нейното съдържание, установени в чл. 127, ал.
1, т. 3, 4 и 5 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че постановеното
решение, следва да бъде отменено и на
друго основание, като приема, че в случая е налице само формално излагане на
мотиви към съдебния акт, които обаче не отговарят на изискванията на чл.172а,
ал.2 от АПК, което следва да се приравни към липса на мотиви. Не е направено
каквото и да било обсъждане на доказателствата по делото, и то при положение,
че от същите могат да се направят различни изводи по отношение на обстоятелството
въобще изпращани ли са от осъденото лице процесните писма, доколкото по делото
за това са налице противоречиви доказателствени източници. Контролирания съд се
е задоволил единствено да посочи, че исковата претенция е безспорно доказана,
без да обсъди наведените в становището, изходящо от ответника твърдения за
обратното, като не е съпоставил и обсъдил наведените възражения. Предвид тези
съображения обжалваното решение се явява необосновано, при отсъствие на мотиви, дължащи се по реда на чл.172а, ал.2 от АПК,
за да може да бъде проверен по реда на касационния контрол вътрешното убеждение
на първоинстанционния съдебен състав.
Изложеното налага, на основание чл.221, ал.3 от АПК, обжалваното решение да бъде обезсилено, като недопустимо, поради
постановяването му по нередовна искова молба, произнасяне по несъществуващи в
същата искания и липса на мотиви. Налице са касационни основания по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал.
2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за
ново разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Пазарджик. Съдът следва
да извърши дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на
исковата молба, в изпълнение на чл. 129, ал.
2 от ГПК, като следва да даде възможност на Н. А. да уточни
предявените искове, за което е длъжен да му съдейства и му даде нарочни
указания в тази насока при съобразяване на мотивите на настоящото решение.
Съдът следва да съобрази, че искът се индивидуализира в исковата молба чрез
насрещни страни, правопораждащи юридически факти и заявено искане, като съдът е
длъжен да се произнесе в рамките на заявения предмет, който определя и предмета
на доказване. С оглед индивидуализиране на спорния предмет по делото,
изложените в обстоятелствената част фактически твърдения трябва да са ясни,
конкретни и логически свързани, а петитумът е необходимо логически да следва от
изложените фактически твърдения. Исковата молба следва да съдържа освен
твърдение за причинените неимуществени (в случая) вреди и изложение в какво
конкретно се изразяват те, ясно посочване от кой конкретно незаконосъобразен
(нищожен) акт, действие или бездействие произтичат и твърдения досежно връзката
на последните с претендираните вреди. С исковата молба се индивидуализира
предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и
петитум, който определя границите на решаващата дейност на съда. Съдът следва
да пристъпи към разглеждане на делото и решаване на спора по същество в случай,
че нередовностите на исковата молба бъдат отстранени, като дължи произнасяне по
всички конкретно направени със същата
искания, с конкретизиране на исковия период, претенция, лихви за забава.
С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по
оплакванията, наведени в касационните жалби за неправилност на обжалваното
решение.
По разноските следва се произнесе първоинстанционният
съд при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения, и на основание чл.
221, ал.3 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХІI-ти троен състав,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 949/22.12.2022г., постановено по адм. дело № 1335/2021г.,
по описа на Административен съд – гр. Пазарджик.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
Административен съд – гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/