№ 61
гр. С., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20241890200684 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Б. С., ЕГН **********, подадена чрез адв. М. П., срещу
Електронен фиш Серия К № 8474806, издаден от ОДМВР – С., с който на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 14.12.2023 г., в 8.25 часа, в обл. Софийска, общ. Божурище, ПП I-
8, км. 41+700, с посока на движение от гр. С. към С., при въведено ограничение на скоростта
извън населено място от 60 км/ч с пътен знак В-26, е управлявал МПС марка „ТОЙОТА“,
модел „Аурис“, рег. № ***, със скорост на движение 80 км/ч, при разрешена скорост 60 км/ч,
като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 653, насочено
към гр. С..
В жалбата се твърди, че нарушението е недоказано, тъй като не е представен
протокол за използване на АТС, както и че по време на извършване на нарушението
автомобилът не е бил управляван от жалбоподателя, поради което не е налице
противоправно поведение от негова страна и не следва да носи наказателна отговорност. В
тази връзка се твърди, че автомобилът е бил управляван от бившата съпруга на
жалбоподателя – Лилия С.а, което е упражнявала фактическата власт върху съответното
МПС, като е ползвала същото за ежедневните си нужди, вкл. но не само в периода на
извършеното нарушение. Сочи се, че АНО не е приложил към ЕФ снимков материал на
твърдяното за извършено от жалбоподателя нарушение, поради което не може да се
установи дали описаното в ЕФ нарушение е извършено със собствения на жалбоподателя
автомобил и дали описаното в ЕФ отговаря на истината. Сочи се, че ЕФ не става ясно дали
АТС, с което е заснето нарушението, е технически изправно, като не са представени и
доказателства, че е преминало периодичен технически преглед. С оглед на горното, счита, че
обжалваният ЕФ подлежи на отмяна, като при условията на евентуалност се иска
намаляване на наложеното наказание. Претендират се разноски в производството.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. П.,
1
който поддържа жалбата, като моли съдът да отмени атакувания ЕФ, доколкото от
заключението на вещото лице се установява, че има съществено несъответствие между
данните на АНО за поставяне на камерата, с която се измерва скоростта, и фактическото
положение, в което е била поставена същата, като в тези условия не би могла да измери
коректно скоростта на автомобила. Претендира разноски по реда на чл. 38 ЗА съгласно
договор за правна защита и съдействие, видно от който е представена безплатна правна
помощ.
В съдебно заседание въззиваемата страна – ОДМВР – С., редовно уведомена, не
изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита вх. № 1165 от 25.02.2025 г., с
която се иска ЕФ да бъде потвърден, като в полза на административнонаказващия орган
бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Прави се искане
съдът да съобрази практиката на СЕС по повод адвокатските възнаграждения, което следва
да се разглежда като възражение за прекомерност.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП (по делото
липсват доказателства за връчване на ЕФ, доколкото наличната по делото разпечатка АИС
АНД не удостоверява надлежно връчване, но наред с това в същата е отразено че ЕФ е
връчен на 05.11.2024 г., а жалбата е подадена чрез ССЕВ на 13.11.2024 г., поради което и в
двата случая следва да се приеме, че е спазен срокът по чл. 189, ал. 8 ЗДвП), от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Районен съд – С., след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за
неговата отмяна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 14.12.2023 г. Е. Б. С. бил собственик на лек автомобил марка „ТОЙОТА“, модел
„Аурис“, рег. № ***.
На 14.12.2023 г., в 8.25 часа, Е. Б. С. управлявал горепосочения лек автомобил в обл.
Софийска, общ. Божурище, ПП I-8, в района на км. 41+700, с посока на движение от гр. С.
към гр. С.. Посоченият участък от пътя, бил регулиран с пътен знак „В-26“ – „Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената“, на който била отразена и максимално
разрешената скорост, а именно 60 км/ч.
Жалбоподателят бил заснет с преносима система за контрол на скоростта –
автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 653, с посока на заснемане към гр. С.,
позициониран в началото на локален път на ПП-I-8, на разстояние около 360 м. след пътен
знак В26 – км. 41+700, пред бензиностанция „Ава“ и на около 50 м. преди кръстовището на
локалния път с ул. „Хан Кардам“, GPS устройството на която система не функционирало
правилно и отчело неправилни координати на позиционирането на камерата.
При заснемането бил изготвен клип № 66671 с четири броя снимки.
Системата за видеоконтрол е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010
г., със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г., и на основание чл. 30, ал. 5 ЗИ,
доколкото се намира в употреба, преминала е периодична проверка на 31.01.2023 г. (със срок
на валидност до 31.01.2024 г. съгласно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4
ЗИ) и отговаря на одобрения тип, се счита за одобрен тип средство за измерване. Въз основа
на констатираното нарушение на скоростта за движение, заснето с мобилна система за
2
видеоконтрол и след приспаднат на толеранс от 3 км (вино от клипа установената от АТСС
скорост е била 83 км/ч), от ОДМВР – С. бил издаден процесният електронен фиш Серия К №
8474806, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП на Е. Б. С. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
допустимата скорост с 20 км/ч.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен
снимков материал към електронен фиш Серия К № 8474806, издаден от ОДМВР С.; един
брой справка от КАТ относно собствеността на товарен автомобил марка „ТОЙОТА“, модел
„Аурис“, рег. № ***; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи;
заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M ”; Протокол № 4-39-23/31.01.2023 г.
от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, с фабричен № 653; протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система „TFR1-M ”, с фабричен №
653 от 14.12.2023 г., Заповед рег. № 517з-1716/16.04.2021 г. на директора на ОДМВР – С., акт
за встъпване в длъжност на Кристиян Бойков Боянов, удостоверение рег. № 44577/28.06.2023
г. за завършен едноседмичен курс за актуализация на професионалната квалификация по
„Контрол на пътното движение чрез използване на технически средства, АИС и РСОД от
полицейски орган“ и типова длъжностна характеристика, както и приетото по делото
заключение на вещото лице по допуснатата съдебна техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 280 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложеното Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02. 4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M” и
Протокол № 4-39-23/31.01.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-
M”, с фабричен № 653 се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с
която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните
изисквания. Доколкото писмените доказателства са обективни, достоверни и
непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от
чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в
процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно,
посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното
МПС. Изрично е посочено, че нарушението е извършено извън населено място, в района на
общ. Божурище, обл. Софийска, на ПП I-8, км. 41+700, с посока на движение към гр. С..
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС,
издаването на ЕФ е строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства, със съответните обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), които работят на автоматичен режим без
нужда от обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в
случая е необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
3
които контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства.
Редакция чл. 189, ал. 4 ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП никога не е предвиждала нарушението да се установява
в отсъствието на контролен орган, доколкото и предходните редакции на тази норма
предвиждаха, че при нарушение, установено и заснето с (автоматизирано – след
изменението ДВ, бр. 19 от 2015 г.) техническо средство (или система – след изменението ДВ,
бр. 19 от 2015 г.), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От правилния
граматическия прочит на тази разпоредба е видно, че нарушението не се установява в
отсъствието на контролен орган (доколкото е невъзможно да бъде установено и в
отсъствието на нарушител, до какъвто извод би се достигнало при направеното от
жалбоподателя тълкуване), а глобата се налага в отсъствието на контролен орган и
нарушител, доколкото този процес е свързан единствено с изтегляне на информацията,
записана на твърдия диск на мобилната система за видеоконтрол. Съгласно т. 65 (Нова – ДВ,
бр. 19 от 2015 г.) „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП министърът на вътрешните работи е издал Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и
мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализът на всички посочени нормативни разпоредби налага извода, че към дата на
нарушението отразена в ЕФ – 14.12.2023 г., нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не
само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол.
В случая нарушението е установено от преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип TFR1-M, представляваща
одобрен тип средство за измерване. Процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния
фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл. 165, ал. 2,
т. 8 ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимковият материал, изготвен с техническо средство
или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
4
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, но само когато
техническото средство е функционирало нормално и е било технически изправно към
момента на заснемането.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебна техническа експертиза, се
установява, че отчетеното в клипа местоположение на камерата (точка с координати
42.77544º и 23.18547º) се намира в земеделски имот, на около 118 м. северно от реалното
място на позициониране на камерата, откъдето обаче няма визуален достъп до пътя и е
невъзможно да бъде заснет клип № 66671. В този смисъл вещото лице е установило, че GPS
устройството на камерата е отчело неправилни координати, доколкото от клипа и
приложения към него протокол е видно, че същата е била разположена на км. 41+700, и е
невъзможно да е била позиционирана на точка с посочените в клипа координати, като е
установило и действителните координати на камерата, а именно – 42.77424º и 23.18615º. В
заключение вещото лице е приело, че има несъответствие между координатите, отразени в
снимковия материал и мястото на установяване на нарушението.
Въпреки това обаче, съобразявайки ориентирите на снимковия материал и при
съпоставянето им на място, вещото лице е установило, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е бил в зоната на действие на пътния знак.
Същевременно, в съдебно заседание вещото лице категорично заявява, че при тези
данни за такова съществено несъответствие в отразените и действителните координати,
техническото средство, с което е извършено измерването, не е било изправно и е създало
документ с невярно съдържание.
При изграждане на изводите си, съдът се позова на заключението на вещото лице,
доколкото същото е изготвено от специалист в областта и отговаря аргументирано на
поставените му въпроси. В този смисъл, макар и да се установява, че жалбоподателят е бил в
зоната на действие на пътния знак, не се установява с каква скорост се движел, доколкото
АТСС е била неизправна. Въпреки че по делото е представен протокол за периодична
техническа проверка от 31.01.2023 г., не може да се приеме, че към 14.12.2023 г.
техническото средство е било технически годно да установи скоростта на движение на
преминаващите покрай него моторни превозни средства, в това число и тази на
управлявания от жалбоподателя автомобил, доколкото камерата очевидно е отчела грешни
координати, които сочат на неизправност в една от организационно свързаните с работата на
техническото средство системи. Това от своя страна обуславя и извода на съда, че
приложеният по делото снимков материал не може да се приеме за годно доказателство,
установяващо посочените в него факти, в частност – каква е била скоростта на движение на
процесния автомобил.
В този смисъл не може да бъде категорично установено има ли въобще и ако да,
какво е извършеното от жалбоподателя административно нарушение, респ. ЕФ се явява
материално незаконосъобразен.
Всичко изложено до тук налага отмяна на атакувания електронен фиш, доколкото не
се установи жалбоподателят да е извършил вмененото му в ЕФ нарушение, тъй като АТСС
не е било технически изправно и не би могла да бъде установена надлежно скоростта на
движение на управлявания от жалбоподателя автомобил.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че обстоятелството, че фишът е
връчен на 05.11.2024 г., без да се посочват други данни за връчването, нито да се представя
разписка за връчване (служебно или по пощата), не съставлява процесуално нарушение от
кръга на съществените, водещо до отмяната му на самостоятелно основание, тъй като това
не е рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на наказаното лице. В
процесния случай, след като на нарушителя е бил връчен електронният фиш, същият го е
обжалвал в предвидения от закона срок и е реализирал в пълнота правото си на защита, а
5
отделно от това е имал възможност да представи писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр.
второ ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението,
каквото няма данни да е било сторено. Личната отговорност за извършено административно
нарушение е дерогирана от чл. 188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на
собственика на МПС, който може да обори законовата презумпция по регламентирания в чл.
189, ал. 5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За наказващия орган не съществува законово
разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е
извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, защото законът е създал презумпция относно
извършителя на нарушението и в тежест на този презюмиран извършител е да обори
законовата презумпция с разписаните в нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП способи – декларация
и свидетелство за управление на моторно превозно средство на действителния водач. Тази
законова презумпция не може да се оборва по друг начин, с други писмени доказателства,
снимки или със свидетелски показания. Нещо повече, в конкретния случай вместо да посочи
пред АНО, че именно друго лице е управлявало автомобила, жалбоподателят е направил
такова твърдение с жалбата пред съда. Законът съвсем целенасочено предоставя две
възможности на лицето, срещу което е издаден фиша, след връчването му – да заяви, че
друго лице е управлявало МПС или да обжалва фиша. Ако АНО счете, че действително
друго лице е управлявало МПС, фишът се анулира. В случай, че възражението, че друго
лице е управлявало автомобила не бъде уважено, то отново започва да тече срок за
обжалване след отказа за анулиране на фиша. Когато обаче след получаването на фиша
лицето обжалва, то възможността да се посочва друго лице по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП
вече е преклудирана, тъй като сериозно се засяга възможността АНО да издаде фиш срещу
другото лице, доколкото това не може да стане преди приключване на съдебното
производство, а очевидно това противоречи на идеята на закона (така Решение № 1304 от
01.11.2023 г. на АдмС – С. област). Следва да се отбележи, че е отговорност на собственика
на автомобила да има достъп до свидетелствата за управление на МПС на лицата, на които е
предоставил ползването на собственото му МПС. По този начин законодателят поставя в
задължение на собствениците на МПС, да предоставят фактическата власт над същите само
на лица, от които в случай на нужда и в случай че не искат да отговарят за чужди
нарушения, биха могли да се снабдят със съответните документи. Ако поради една или друга
причина трето лице ползва собственото на жалбоподателя МПС без негово съгласие,
законите в Република България му дават достатъчно възможности да се защити, като си
върне фактическата власт върху МПС посредством иницииране на съдебно, респ.
изпълнително производство или да подаде сигнал за противозаконното му отнемане до
съответните органи. С предоставяне ползването на МПС на бившата му жена, както се
твърди в жалбата, в случай че е бил възпрепятстван да подаде декларация по чл. 189, ал. 5
ЗДвП, поради липса на нейното СУМПС, жалбоподателят очевидно сам се е поставил в
невъзможност да обори презумпцията по чл. 189, ал. 5 и чл. 188, ал. 1, изр. второ ЗДвП.
Допускането едва в хода на съдебното обжалване на електронните фишове да се събират
данни за лицата, които са управлявали заснетото МПС, при наведени твърдения, че тези
лица са различни от собственика, би създало множество пречки пред АНО да ангажира
отговорността на което и да е лице, което пък би направило закона неефективен, при това на
фона на зачестяващите пътно-транспортни произшествия, причината за настъпването на
които често е превишената скорост.
По разноските:
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на ОДМВР – С.
следва да бъдат възложени и сторените по делото разноски, а именно разноските по
допусната СТЕ, както и адвокатско възнаграждение, заплащането на което е било
претендирано с подадената жалба а също и в съдебно заседание, като е представен договор
за правна защита и съдействие, видно от който е предоставена безплатна правна помощ.
Доколкото жалбоподателят е представляван безплатно, на основание чл. 38, ал. 1
6
ЗАдв от адв. М. П. от САК, в негова полза следва да се присъди възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. Съгласно цитираната разпоредба, когато е предоставена безплатна правна помощ
на някое от посочените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв основания, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го
заплати.
Същевременно обаче, с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба
от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно
позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително
и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени
на адвокатските услуги.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. След постановяване на
посоченото решение на СЕС е постановено и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. №
1908/2022 г. на ВКС, I т. о. в което е застъпено становище относно несъответствие с правото
на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, препращаща към регламентираните от Наредба №
1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не
представляват обвързващи съда правила. Въведеният праг на разноските за адвокатско
възнаграждение – в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се
счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС. Посочените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги. При определяне на
действителната правна и фактическа сложност на делото съдът следва да се ръководи от
следните примерно изброени критерии: предмета на правния спор (дали се касае до типично
производство или до специфично такова, предполагащо задълбочено познание на законови и
подзаконови нормативни актове, касаещи специфичен кръг обществени отношения); вида и
броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в
които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените
процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на
правното съждение на насрещната страна; защитавания материален интерес на
жалбоподателя (в този смисъл Определение № 1396 от 29.05.2024 г. на ВКС по ч. т. д. №
802/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 1679 от 19.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1601/2023 г., II
т. о., ТК и Определение № 2388 от 11.09.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1499/2024 г., II т. о., ТК,
а в този смисъл и Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. по описа на
ВКС, I т. о. и др.).
В конкретния казус производството е образувано по предявена от жалбоподателя,
чрез процесуалния му представител жалба срещу ЕФ за налагане на глоба за нарушение,
7
установено с АТСС, което производство не се отличава с фактическа или правна сложност.
В настоящия случай процесуалното представителство, осъществено от адв. П. се е изразило
в подаване на жалбата и явяване за откритото съдебно заседание. Материалният интерес на
жалбоподателя е в размер на 50,00 лв., в който смисъл макар и Наредбата да не обвързва
съда, следва да се посочи, че на основание чл. 36 ЗАдв, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес до 1000,00 лв.,
е 300,00 лв. Доколкото Наредбата служи като ориентир за стойността на осъщественото
процесуално представителство, именно това възнаграждение съдът намира за съответно на
осъщественото процесуално представителство, изразило се както в подготовка и подаване
на жалба, така в процесуално представителство пред съда. Съобразявайки, че по делото не
са представени доказателства за регистриране на адв. П. по ЗДДС, то върху тази сума не
следва да се начислява ДДС по реда на § 2 от Наредбата.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, Районен съд – С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 8474806, издаден от ОДМВР – С., с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП на Е. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр.
С., ул. „Х.Д.“ № 10, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С., със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „Г.М.” № 71, ЕИК ***, представлявана от директора, да заплати в полза на
държавата по сметка на Районен съд – С. сторените по делото разноски в размер на 452,40
(четиристотин петдесет и два лева и четиридесет стотинки) лева за съдебно-техническа
експертиза.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С., със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „Г.М.” № 71, ЕИК ***, представлявана от директора, да заплати на адв. М. В. П. –
САК, личен номер **********, с адрес гр. С., бил. „В.“ № ********* сумата в размер на
300,00 (триста) лева – адвокатско възнаграждение в производството пред въззивния съд по
НАХД № 684/2024 г. по описа на Районен съд – С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.
област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8