МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 1
по НОХД № 2245/2016
год. по описа на ВТРС
Районна
прокуратура - гр.В. Т. е повдигнала обвинение срещу: Х.С.Т. - роден на *** год. в гр. *****, с постоянен адрес и адрес за призоваване
*****, българин, български гражданин, с виеше образование, вдовец, не работи,
неосъждан, с ЕГН: **********, затова, че:
1. В периода 17.04.2014 год. до
05.05.2016 год. в гр. В. Т., при условията на продължавано престъпление,
направил опит да принуди П.В.М. от гр. В. Т. да извърши нещо противно на волята
си, като употребил за това сила и заплашване, както следва:
- на 17.04.2014 г. апартамента на М. ***
- да продължи интимните си отношения с него докато си намери друга жена, като
употребил за това сила - дърпал я, блъскал и й скубал косата;
- в периода 30.06.2014 год. - до края
на лятото на 2014 год. - да отиде да живее с него в жилището му като употребил
за това заплашване, че ще унищожи взетите от дома й нейни дрехи;
- на 21.03.2015 год. - да отиде да
живее при него като употребил за това сила - дърпане на улица "Никола
Габровски" и в апартамента на М. ***;
- на 08.06.2015 год. в апартамент на
ул. ***** - да тръгне веднага с него да живее в жилището му като употребил за
това сила - съборил я на земята, влачил я по пода, накъсал й дрехите, ударил й
шамар, блъснал на леглото, дърпал я за косата; и заплашване с убийство;
- на 11.04.2016 год. в магазин за бои
и мазилки на "***** ООД - гр. С., ул. ***** - да оттегли жалбата си до
Полицията в гр. В. Т. и да отиде да живее с него, като употребил за това сила -
нанасяне на удари по лицето и тялото на М. и заплашване с побой;.
- на 14.04.2016 год. ул. "О."
- да имат интимни отношения като употребил за това заплашване с побой;
- на 25.04.2016 год. на ул. "К.“"
- да се качи в автомобила му и да отиде вечерта в дома му, като употребил за
това сила - дърпане и влачене;
- на 05.05.2016 год. в магазин за бои
и мазилки на "***** ООД гр. С., ул. ***** - да оттегли жалбата си до
Полицията в гр. В. Т. и да отиде да живее с него, като употребил за това заплашване
с побой - престъпление по чл. 143, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК.
2. На 09.05.2016
год. в гр. В. Т., в апартамент на ул. ****** извършил действие с цел да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата
четиринадесетгодишна възраст П.В.М. ***, като я принудил към това със сила и
заплашване - престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
3. На 09.05.2016 год. в гр. В. Т., в
апартамент на ул. ****** се съвкупил с лице от женски пол - П.В.М. ***, като я
принудил към това със сила и заплашване - престъпление по чл. 152, ал. 1, т, 2,
пр. 1 и 2 от НК.
4. На 09.05.2016
год. в гр. В. Т., в апартамент на ул. ****** без надлежно разрешително по чл.
56, ал. 1 вр. чл. 50, ал. 3 вр. ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия, държал боеприпаси за огнестрелно
оръжие - 73 броя патрони с периферно възпламеняване калибър 22 LR (5,6 мм) стандартно заводско
производство - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК вр. чл. 56, ал. 1 вр. чл.
50, ал. 3 вр. ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия.
Съдът, след
като се запозна с повдигнатото обвинение, заявеното от подсъдимия Х.Т. и неговия
защитник при предявяване на материалите по ДП, заявеното от защитника на
подсъдимия при предишното разглеждане на делото и с цел процесуална икономия,
счете, че са налице предпоставките и съобразно разпоредбата на чл.370 ал.1 от НПК прецени, че делото следва да се разгледа по реда на глава двадесет и седма
от НПК – съкратено съдебно следствие с призоваване само на страните. Поради
това с разпореждане от 28.12.2016 год.
съдът насрочи делото за разглеждане по този ред.
В съдебно заседание подсъдимият Т. и неговите
защитници - адв. Т.И. от ВТАК и М.М. от ВТАК - редовно упълномощени, правят искане
делото да бъде разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено
съдебно следствие, като подсъдимият признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Пострадалата П.В.М. - редовно призована, не
се явява. Представлява се от адв. Д.Б. от ВТАК, който от името на М. заявява,
че същата няма да предявява граждански иск срещу подсъдимия, но желае да бъде
конституирана в качеството й на частен обвинител. Съдът счете, че молбата на
пострадалата П.В.М. за конституирането й в настоящото производство като частен
обвинител, подадена чрез процесуалния й представител, който е надлежно
упълномощен, е допустима и основателна, поради което с протоколно определение
от 03.01.2017 год. конституира в качеството на частен обвинител в
настоящото наказателно производство
П.М., която да бъде представлявана от нейния повереник - адв. Д. Б. от
ВТАК.
По делото не е предявен граждански иск от
пострадалото лице.
Подсъдимият Х.Т. лично заявява, че разбира обвинението, наясно е с обвинителния акт,
като признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Признава се за виновен, като заявява, че
се е грижил за пострадалата и я е обичал, като е направил всичко възможно да си
върне любовта й.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа изцяло повдигнатото и предявено на подсъдимия обвинение. Счита, че безспорно са доказани всички престъпления, за които е
повдигнато обвинение с обвинителния акт. Моли същия да бъде признат за виновен по всички обвинения. Отчитайки
фактите и броя на деянията, както и продължителния период през който са извършени, прокурора
счита, че за престъплението по чл. 143,
ал. 1 от НК на Т. следва да се определи наказание от 4 години лишаване от
свобода и при задължителното приложение
на чл. 58а ал. 1 от НК, да се наложи
наказание от 2 години и 8 месеца. За престъплението по чл. 150
ал. 1 от НК, представителя на ВТРП счита, че наказанието следва да бъде определено
от 4 години и 6 месеца, като по реда
на чл. 58, ал. 1 от НК да бъде
редуцирано на 3 години. Прокурора счита,
че такова следва да бъде наказанието и за
престъплението по чл. 152 ал. 1 т. 2 пр.
1 и 2
от НК. За престъплението по чл.
339 ал. 1 от НК прокурора счита, че
наказанието следва да бъде определено на 2
години лишаване от свобода, като по съгласно разпоредбата на чл. 58а ал.
1 от НК да се наложи наказание от
1 година и 4 месеца лишаване от свобода.
Прокурора счита, че за постигане на целите на наказанието по отношение на
подсъдимия е добре той да изтърпи
ефективно наказание "Лишаване от свобода", тъй като е налице чл. 23 ал. 1 от НК, като следва да се определи едно общо
наказание в размер на най-тежкото. Прокурора счита, че не са налице многобройни
или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложение на разпоредбата на чл.58а ал. 4 от НК (съответно на чл. 55 ал. 1от НК).
Представителя на прокуратурата предлага на
съда в случай, че постанови с присъдата отлагане на изтърпяването на наложеното
наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК, то да се приложи максималния изпитателен срок, като на основание чл. 67,
ал. 3 от НК на Т. да бъде наложена и пробационна мярка по чл. 42а ал. 2 т. 3 от НК, а именно „Ограничение в
свободното придвижване”, като се забрани
на Т. в изпитателния срок да посещава дома, който обитава пострадалата М. *** и
местоработата й в гр. В. Т., ул. "М.
Габровска" № 2.
Прокурора счита също така, че на основание
чл.59 от НК от определеното общо наказание на подсъдимия следва да се приспадне
времето, през което същия е бил задържан, както и по отношение на него е била
взета мярка за неотклонение "Домашен арест".
Процесуалния представител на частния обвинител
поддържа изцяло изложеното от представителя на прокуратурата, както и
предложените по вид и размер наказания за отделните престъпления.
Защитника на подсъдимия - адв. Т.И. заявява,
че подзащитния му признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като тези факти не се отричат. Същия обаче счита, че тези
факти се интерпретират неправилно от прокуратурата и частния обвинител. По
отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.143 ал.1 от НК адв. И.
счита, че действията на Т. не са били с цел да навреди по някакъв начин на
пострадалата М., а с намерение да направи нещо добро за нея - да заживеят
заедно като семейство, да се опита да й даде жилище,
подслон, любов, да й даде нормален живот.
Адв. И. излага доводи, според които дори и да се приеме, че е имало някакъв
елемент на заплаха, елемент на малко по-твърдо отношение, то не може да се
изпълни класическата формулировка на деянията, които са квалифицирани от
обвинението като блудство и изнасилване. По-скоро според адв. И. настоящото
производство била с цел не да се даде
възмездие на подсъдимия за
стореното от него, а един вид да
се сложи край на връзката между него и М.,
който край обаче да го сложи съдът. Така
адв. И. счита, че обвинението за извършени от Т. престъпления по чл.143, чл.150
и чл.151 от НК не са доказани по безсторен и категоричен начин и моли
подзащитния му да бъде оправдан по тези обвинения.
По отношение на обвинението за извършено
престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК адв. И. счита, че случая е малозначителен,
тъй като се касаело за неголям брой боеприпаси за малокалибрено оръжие, които
били на много ниска стойност и предназначени предимно за спортна стрелба, която
може да се извърши само на стрелбище. Поради това счита, че Т. следва да бъде
оправдан и по това обвинение.
Защитника на подсъдимия - адв. М.М. също не
оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Адв. М.
също счита обаче, че повдигнатите с обвинителния акт обвинения не са доказани
по безспорен и категоричен начин въпреки признатите факти. Сочи, че подсъдимия
е бил воден от сляпата си любов и желание да има този човек (пострадалата М.) до себе си.
Сочи, че Т. не е отричал нито съвкуплението на 09.05.2016 год., нито любовната
игра интерпретираната като блудствени
действия, но отрича начина, по който те са пресъздадени пред съответните
действащи лица в ДП. Поради това адв. М. моли съда подсъдимия да бъде оправдан,
а алтернативно, ако съдът счете, че подсъдимия е виновен, то да му бъдат
наложени минимални наказания.
Подсъдимия
лично в последната си дума заявява, че смята, че е невинен и не е престъпник. Не
смята, че е изнесена цялата истина. Моли за справедливо наказание, като изразява съжаление.
Като прецени
и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Х.С.Т. *** собствено жилище на
ул. „*****“ № 5. Не е осъждан. Съпругата му е починала преди няколко години,
като Т. решил, че не трябва да живее сам, а следва да се намери нова спътница в
живота. Запознавал се с няколко жени, но решил, че всички те са искали връзка с
користни цели - заради парите му и имотите му.
П.В.М. била разведена. Тя също живеела в гр.
В. Т. и работела като продавач-консултант при „ОИКОС - БГ“ ООД в магазина в гр.
В. Т., находящ се на ул. *****.
През 2013
година подсъдими Т. и М. се запознали, като започнали връзка. Така до месец
март - април праз 2014 год. двамата
поддържали интимни отношения. След това М. решила да прекрати връзката им,
поради това, че Т. бил агресивен и избухлив, често я обиждал и заплашвал.
Поради това тя заявила на Т., че желае да прекратят отношенията си. Подсъдимият
обаче започнал да се държи още по-агресивно към нея, започнал да заплашва, че
ще направи така, че да я уволнят от работа, ще я изсели от града и други
подобни. М. се изплашила. На 17.04.2014 год. подсъдимия Т. се срещнал с М. и
поискал да разговаря с нея, като при потвърждаване на решението да преустановят
отношенията си, отново станал агресивен - започнал да я блъска, дърпа, да й
скубе косата, като през цялото време я заплашвал. Заявил, че желае тя да
продължи интимните си отношения с него, като я накарал да подпише декларация,
че му дължи сумата от 700 лв. за направени разходи от него в нейна полза по време на връзката им. Само
за да се преустанови този скандал, М. му заявила, че да напише каквото иска и
тя ще подпише. Тогава Т. написал и подписал, че ще имат сексуална връзка с П.М.
3 пъти седмично, след което ще я остави намира и няма да има финансови
претенции към нея. Заявил й, че била длъжна да поддържа отношения с него,
докато не си намери друга жена.
Така М.
решила, че Т. ще я остави на мира, но това не се случвало. Той постоянно й се
обаждал по телефона и настоявал да се срещат. Тя се опитвала да отказва, но
силно се страхувала от него, поради проявената агресия, която се изразявала в
блъскане, единични удари и дори достигнала и до нанасяне на побой. Поради това М.
се примирявала и се съгласявала да се вижда с него, като мълчаливо понасяла
присъствието му. Опитвала се да се дистанцира, но подсъдимия бил упорит и
желаел тя да прави каквото той поиска.
В периода
30.06.2014 г. до края на лятото на 2014 г., подсъдимия Т. многократно притеснявал М.,
включително и на работното й място, като пред колегата й я блъскал и обиждал. Обаждал
се по телефона на работодателя й в гр. С., като поискал да бъде уволнена,
защото му дължала пари, продължил да я следи и да я пресреща на връщане от
работа. Непрестанно настоявал да отиде да живее при него като при отказ
започвал да я обижда и заплашва, включително и че ще нареже взетите от дома й
дрехи. Взел дрехите от дома й и ги занесъл в своя, за да я принуди да отиде да
живее при него. Тъй като тя не отишла, когато я срещнел, нарязвал пред нея по
една от дрехите й. След подадена жалба в полицията и подписване на
предупредителен протокол, Т. й заявил, че се е консултирал с адвокат и че
полицаите нищо не можели да му направят и тези предупредителни протоколи нищо
не значели.
На
21.03.2015 год. подсъдимия причакал М. ***. Т., в момента когато тя се
прибирала в дома си *** си заедно с дъщеря си - св. П.Р.П. и нейна приятелка.
Присъствието на двете момичета и общественото място, не възпряло Т. да започне
поредния скандал с М., като отново искал да отиде да живее при него и я дърпал
по улицата. Трите жени побързали да се приберат, но той ги последвал и влязъл в
апартамента на М.. Там продължил да крещи и да заплашва М.. Дъщерята на М. и
нейната приятелка успели да излязат пред блока и да се обадят на тел. 112. На
място пристигнал полицейски екип, който заварил Т. в дома на М.. Полицаите
изготвили предупредителен протокол на Т. и го поканили да напусне. Подсъдимия
напуснал апартамента на М., но останал часове наред в автомобила си пред блока.
В
последващ период тормозът и непрестанните настоявания от страна на Т.М. да
отиде при него и да продължат отношенията си продължил. Тя няколкократно
намирала клечки в патрона на входната си врата, като Т. й се обаждал по
телефона, като й заявявал, че това било наказание за проявено неуважение към
него. Веднъж М. заварила изтръгнат звънеца и Т. по телефона й обяснил, че това също
е наказание, защото не му отваряла вратата. На бала на дъщеря й 24.05.2015 г. подсъдимия
залял с олио входната врата на апартамента на М., за да не отиде тя на бала на
детето си поради отказа й и той да отиде на бала. От страх за себе си и детето,
М. не отишла на празника на дъщеря си.
На
08.06.2015 год. около 22 часа, когато М. се прибирала в апартамента си *** в
гр. В. Т., докато отключвала вратата била избутана от Т. и той влязъл в
жилището. Взел ключовете й и заключил от вътрешната страна. Бил много ядосан и опитал
се да счупи телефона й и след като не успял, взел дистанционното на телевизора
и го счупил с две ръце. Докато чупел така, крещял по нея незабавно да си събира
багажа и да тръгне още в този момент да живее при него. Продължил да настоява
незабавно да тръгва да живее с него като й ударил шамар, започнал да я дърпа,
съборил я на земята, влачил я по пода из апартамента, после я изправил, блъснал
я на леглото, наредил й да се събува и да започват да правят секс, като
употребявал вулгарни думи. Започнал да я дърпа за краката и да й събува
дънките, за да правят секс, като при дърпането ги скъсал. Накъсал бикините,
бодито и сутиена й, като продължавал да й крещи. М. успяла да стане да си вземе
други бикини и да облече друга блуза, но той отново я повалил на пода. Докато
лежала безпомощна, Т. я залял с вода, както и леглото й, за да няма къде да спи
и да тръгне с него, за да живее в дома му. Наричал я „боклук, долна курва,
тъпа, безмозъчна, парцал“. Ругаел я и я заплашвал. Поради думите му и
агресивното поведение, М. се изплашила, че ще я убие. Т. започнал да вади
дрехите на М. от гардероба и да ги къса една по една. Предупредил я, че ако пак
се оплаче в полицията от него, щял да се върне и да потроши всичко в къщата,
както и да я пребие. Събрал накъсаните дрехи в един сак и ги прибрал.
На
следващия ден М. пак се оплакала в полицията и посетила съдебен лекар, който я
освидетелствал и издал медицинско свидетелство. От същото е видно, че на М. са
били причинени телесни увреждания, а именно: "...В теменно тилната част на
главата кръвонасядане с моравочервен цвят с диаметър 5 см, оток на меките тъкани,
силно болезнен при допир. Оплаква се от главоболие, виене на свят и нарушено
равновесие, от гадене и позиви за повръщане. В областта на клепачите на двете
очи има кръвонасядане с моравовиолетов цвят с оток на същите, довело до
стесняване на очните цепки, с кръвоизлив в роговицата и на двете очи. В
основата на носа се вижда кръвонасядане в моравосин цвят с размери 2/2 см. и
оток на същото. В средната и долна трета на дясната предмишница по предно
вътрешната повърхност се вижда кръвонасядане с моравосин цвят с размери 11/7 см
с оток на меките тъкани. В долната една трета на лявата предмишница по
предновътрешната й повърхност си вижда кръвонасядане с моравосин цвят с размери
9/5 см. с оток на меките тъкани. По вътрешната повърхност на дясното бедро в
горната му една трета се вижда кръвонасядане с моравосин цвят с размери 12/10
см....".
Във връзка
с горното на Т. бил съставен отново поредният предупредителен протокол по ЗМВР,
но същия не му повлиял и той продължил да преследва и тормози М. с цел да я
принуди тя да изпълнява каквото той каже, а именно да отиде да живее при него и
да поддържат сексуални отношения.
През м.
септември 2015 г.
вече било образувано Досъдебно наказателно производство във връзка със жалбата
на М. и Т. бил призоваван в полицейското управление. След призоваването му, той
освен, че продължил да иска от М. да подновят връзката си и тя да отиде да живее
при него, поискал от нея да оттегли жалбата си. М. била отчаяна, защото не
виждала начин да се спаси от Т. - жалбите в полицията не произвели никакъв
ефект върху него, само още повече го амбицирали. Същата се чувствала
беззащитна, тъй като институциите не можели да го спрат, а тя безкрайно се
страхувала да не я пребие отново, от неговата агресия като знаела, че има и
оръжие. Била убедена, че няма кой да й помогне, поради което не смеела да му се
противопоставя пряко, когато искал да се среща или контактува с него. Не смеела
да му откаже и чинно му звъняла по негово искане, когато свършвала работа. Пак по
негова искане трябвало да му звъни преди вечер да си легне и сутрин като стане.
През цялото време М. се притеснявала какво е намислил Т. и какво може да й
направи. В този период той насила я дърпал в колата си на път за вкъщи и я
водел в апартамента си, където се съвкупявал с нея против волята й, заливал я с
вино и ракия, ако откажела да правят секс, а когато се опитвала да му се
противопоставя, следвало разкъсване на дрехите и заставяне да стои гола докато
не се съгласи на полов контакт или направо я биел, скубел й косата, постоянно
била насинена от съвкупяването с нея без желанието й, заплашвал, че ще
публикува телефонният й номер с обява, че извършва сексуални услуги, постоянно
я обиждал. М. непрестанно се страхувала от него и не се съпротивлявала, за да
не бъде отново малтретирана.
На
11.04.2016 год. след извършено следствено действие в полицията с Т. и М., той
отишъл на работното й място - магазин за бои на ул. *****. Още с влизането си в
магазина започнал я заплашва за да си оттегли жалбата. Още като го видяла да
влиза, тя извадила телефона си, за да се обади на тел. 112 за помощ. Тогава той
бързо я приближил, ударил я по лицето с длан и взел телефона й. М. се опитала
да натисне паник-бутона, но Т. я ударил с юмрук в корема и тя залитнала назад.
Въпреки това тя незабелязано успяла да натисне паник-бутона, а подсъдимият продължил
да й вика да си оттегли жалбата както и да иска да заживее с него, като я
обиждал и ругаел и я заплашвал, че ще я пребие, ако не изпълни желанията му. На
място се отзовал екип на охранителното дружество, при което Т. се отдръпнал от М.,
но държал телефона й. М. заявила на охранителите да се обадят в полицията,
защото Т. й взел телефона, при което той го хвърлил на бюрото и тя се обадила
на тел. 112. На пристигналите полицаи разказала за случая.
На
14.04.2016 год. подсъдимия Т. пресрещнал М. ***, когато се връщала от работа. В
автомобила бил и неговият приятел - св. К. М.. Двамата слезли от автомобила,
като Т. заявил, че води свидетел на разговора. Заявил на М., че неговият
адвокат го посъветвал да подаде срещу нея жалба за лъжесвидетелстване, и ако тя
не си оттеглела жалбата, щял да заведе дело срещу нея. М. се страхувала и
нямала повече сили да му се противопоставя, като му заявила да направи каквото
иска. Това разгневило Т. и той отново започнал да я заплашва, че ще я пребие,
ако не поддържа интимни отношения с него. Тръгнал към нея и посегнал да я удари,
но св. М. се намесил и предотвратил по-нататъшен инцидент. Докато М. убеждавал Т.
да влезе в автомобила, М. бързо си тръгнала.
През
следващите дни Т. ходил пред магазина, но М. като го забелязала, заключила вратата
на магазина и позвънила на тел. 112. Подсъдимият отишъл до магазина и на
18.04.2016 год., но М. въпреки служебните си задължения, вече го държала
заключен и отваряла само, когато видела клиенти. Т. чукал по витрината, но М.
се спотайвала в склада и не се показвала, тъй като се страхувала от него. Така подсъдимият продължавал непрестанно да
звъни по телефона на М., но тя не вдигала. На 25.04.2016 г. Т. отново я посетил
в магазина и й поискал от нея да заключи, за да правят секс в тоалетната. Тя
отказала, като този опит на Т. бил осуетен от клиенти пред магазина. Тогава той
си тръгнал, но в края на работния ден отново се появил в магазина и
заповеднически заявил на М., че тази вечер щели да правят секс в тях и останал
в автомобила си да я чака. След края на работния ден тя си тръгнала по ул. „К.“
в посока „С.з.“. Т. управлявал автомобила успоредно на нея. Изведнъж спрял,
притичал и се нахвърлил върху пострадалата. Започнал да я дърпа и влачи да се
качи в автомобила му, като заявил, че иска тя да отиде вечерта в дома му и
двамата да правят секс. М. предварително се била обадила на адвоката си Д.Б. с
молба да я посрещне поради непрестанните похождения на Т.. Така Б. забелязал
случващото се опитал да предотврати ситуацията. Намесил се и случайно минаващия
оттам св. И.Д., който също видял ситуацията.
На
05.05.2016 год. Т. отново отишъл на работното място на М.. Поискал от нея
отново да оттегли жалбата си в полицията и да сключат споразумение. Заявил й,
че бил проучил от полицията и му били казали, тя да си оттегли жалбата и да си
продължат връзката си като ги чакали светли мигове. Казал й, че адвокатът му
щял да изготви споразумение той да не я безпокои на работа и в къщи, а тя да
ходи в тях три пъти седмично да прави секс с него. Пак започнал да я заплашва,
че ще я набие, ако не се съгласи. За да го принуди да я остави, М. му заявила,
че ще се прибира със сестра си.
На
09.05.2016 год. около 09.10 часа М. тръгнала за работа. Вървяла пеша като
тръгнала към пазара, по големите стълби, които се намират западно от Дома за
девойки. При слизането си по стълбите до магазина тя видяла подсъдимия Т., но
го забелязала го в последния момент, тъй като той се бил скрил отстрани. Тогава
Т. я хванал за лявата ръка над лакътя, като я принудил да се качи в автомобила
му със заплахата, че ако се съпротивлява, ще счупи ръката й. Т. бил със
собствения си автомобил марка „М.”, черен на цвят, с peг. № *****. За първи път
бил с този автомобил, като до този момент винаги бил със стария си автомобил -
също „М.“, сив металик с peг. № *****. Няколко пъти Т. я заплашил с думите:
„Качвай се веднага в колата, иначе ще ти счупя ръката”. М. много се изплашила,
защото подсъдимия многократно й е нанасял побои, от които била насинявана и с
отоци по лицето. Тя се страхувала, че ако му се противопостави, отново ще я
пребие. Наоколо нямало хора наоколо, поради което М. счела, че е безпредметно
да вика за помощ. Т. успял да я натика на предната дясна седалка в автомобила и
заключил вратата. След това подкарал автомобила. Спрял зад блока, в който се
намира апартамента му, до един трафопост. М. забелязала, че наблизо имало хора,
и когато автомобила спрял и Т. и тя излезли навън, се развикала за помощ.
Хората само я погледнали, но не реагирали, като само една жена я посъветвала да
де обади в полицията. Тъй като никой от присъстващите наоколо не реагирал,
подсъдимия Т. веднага дошъл при нея и я хванал за якето, тъй като се дърпала,
за да се откачи от него. М. успяла да се отскубне и тръгнала да бяга към
трафопоста, като бягайки извадила телефона си от чантата и успяла да набере по
него адвоката си, но не успяла да говори с него, тъй като тичала и викала на
хората за помощ. Адвокат Б. вдигнал и я чул, но не могъл да разбере къде се
намира М. в момента. През това време Т. я настигнал с колата си. Спрял, без да
загася двигателя, хванал я, нахвърлил се върху нея, взел й телефона и я
изблъскал на шофьорското място. Оттам я прехвърлил с удари и със сила на
мястото до шофьора, като я удрял по краката, за да може да се прехвърли на
другата седалка. След това тръгнал и паркирал на улица „*****”, измъкнал М. от
колата, хванал й двете ръце през раменете, като стоял зад нея в тази позиция.
Чантата й била преметната през рамото й. Тъй като Т. бил доста по-едър от нея,
тя не могла да окаже никаква съпротива. Така Т. влачейки я, отключил входната
врата на блока. Той държал М. за едната ръка, но тя успяла да се протегне към
тях, като искала да позвъни на произволен звънец за помощ, но не успяла, защото
Т. я издърпал. След това той насила я натикал във входа, блъскайки я нагоре по
стълбите с ръце в гърба, като се качвал след нея. Стигнали до апартамента му,
отключил входната врата, отворил я и натикал М. вътре, след което заключил след
себе си. М. цялата треперела от ужас и била вцепенена. След това подсъдимият я
натикал насила в спалнята и започнал да й съблича дрехите. Тя била облечена с
дънки, пуловер сив на цвят, кожено черно късо яке, бикини, сутиен, фланелка с
къс ръкав. През цялото време подсъдимия нищо не говорел, но бил агресивен. М. не
се съпротивлявала, стояла и чакала всичко да свърши, защото пъти знаела от
други подобни ситуации, че колкото повече се съпротивлява, толкова повече Т. ще
я бие. Докато подсъдимия събличал М., хвърлял дрехите й на една табуретка до
спалнята. Накарал да стои права до спалнята. Не я е удрял докато я събличал.
След това я накарал да седне на леглото. Докато събличал нея, събличал и себе
си. След като я накарал да седне, пъхнал члена си в устата й, при което на нея
й се повдигнало. Това ядосало Т. и той я блъснал да легне на леглото. Паднала
напречно на леглото, той се качил на спалнята и я преместил да легне по
дължина. Бил възбуден. М. била вцепенена, както обикновено в такива случаи, тъй
като се страхувала да не я пребие отново и не се съпротивлявала активно. Въпреки
това при опит за полов акт, тя стиснала краката си, което накарало подсъдимия
принудително да й разтвори краката. При това принудително разтваряне я насинил.
След това подсъдимия осъществил с нея кратък полов акт като членът му проникнал
във влагалището на пострадалата. Еякулирал в дясната си ръка, след което веднага
станал и отишъл в банята, за да се измие. М. започнала да се облича. Тогава той
извадил фотоапарат и започнал да я снима, както била гола от кръста надолу.
Фотоапарата извадил от тоалетката срещу спалнята, като М. го виждала за пръв
път. Накарал я да отиде в банята и да се измие, като през това време пак я
снимал. Казал й, че неговият адвокат го посъветвал да я снима в това положение,
за да докаже, че са правили секс и че му е искала пари. М. взела една малка
бяла кърпа, с която се изтрила и която оставила в банята. Докато се обличала, Т.
й казал, че трябва да му даде 6 000 лева, както й да си оттегли жалбата, като
настоял отново да продължат да се виждат. Тя нищо не му отвърнала - просто искала
всичко да свърши, да излезе по-бързо от апартамента на Т. и да се махне оттам. След
това М. излязла, а Т. тръгнал след нея. Поискала си телефона, като само чантата
й била в него. Той бил хвърлил телефона в колата си преди да се качат в
апартамента. Отишли до колата, дал й телефона, след което тръгнала пеша към
работата си. Т. вървял след нея по пътя. Докато вървял с нея говорил, че няма
да остави нещата така, дори и до съд да се стигне и да го осъдят, пак ще я
преследва и ще й отмъщава. М. стигнала до работното си място в 10:05 часа. Т.
влязъл с нея на работното й място, като пак искал да си оттегли жалбата от
полицията.
След като Т.
напуснал магазина, М. съобщила на адвоката си за случилото се, като веднага
след това двамата съобщили в полицията за инцидента. От органите на МВР били
предприети незабавни действия, като в жилището на Т. бил извършен оглед и
претърсване. В хода на извършеното претърсване и изземване в дома на Т. като
единствен обитател на същия, на 09.05.2016 г. в метална каса, отключена от
него, са били намерени и иззети 43 броя патрони в хартиена кутийка и 30 броя
патрони, поставени в пластмасова кутийка с надпис „Патрони кал. 5,6 мм“. Същите били иззети
като ВД № 7 след като Т. вече бил предал законно притежаваните си оръжие и
боеприпаси.
Приетата
за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства: обясненията на Х.Т. в хода на ДП в
качеството му на обвиняем, както и от самопризнанията му, направени в хода на
съдебното следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК; от разпитаните на ДП
свидетели П.В.М., П.Р.П., Х.Т.Х., П.С.Х., К. Т. М., Й. В. П., Г.В. И., Т.С. Т.,
Н.Л.Д., Й.П.Д., Г.П.С. и И.В.Д.; протоколите за претърсване и изземване, тези
по чл. 159 от НПК, за освидетелстване на лице; от заключенията на назначените и
изготвени в хода на досъдебното производство изслушаните съдебнопсихиатрични,
техническа, съдебномедицинска и балистична експертизи (всички приобщени по реда
на НПК), както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица, тъй като
същите са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи със събраните по
делото писмени доказателства.
Видно от заключението на вещото
лице по изготвената в хода на ДП съдебномедицинска експертиза на М., същата при
инцидента на 08.06.2015 год. е получила кръвонасядане с оток по главата,
кръвонасядания с оток по лицето, стесняване на очните цепки, кръвоизливи в
булба на двете очи, кръвонасядания по двете ръце и кръвонасядане с оток по
бедрото, оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене без повръщане. Описаните
травматични увреждания са в резултат от удари и стискане с или върху твърди
гъни предмети с ограничена повърхност, какъвто е и човешкия юмрук, стъпало на
крака и други и е възможно да са получени по начин описан в делото от
пострадалата М. - нанесен побой. Тези телесни увреждания са причинили на М.
интензивни болки и страдания, със срок на лечение и възстановяване около 20
дни.
В хода на
ДП е била назначена и съдебно-психиатрична-психологична експертиза на Х.Т..
Видно от заключението на същата, прието от съда за пълно, компетентно и вярно и
неоспорено от страните, подсъдимия Т. е без данни за отклонения при раждането и
ранното детско развитие. Завършил виеше военно образование. Работил 18 години
като офицер. След пенсионирането си работил на различни работни места като
напускал сам. От 2013 година създал емоционална връзка с П.В.М. ***. В тази
връзка Т. проявявал все повече своенравност, раздразнителност, достигайки до
грубост. Това породило у М. негативно отношение и тя изявила желанието си да
прекъсне връзката с Т.. Всичко това се последвало от упорито желание от страна
на Т. да продължи тази връзка. Стигало се често до посегателство за физическа
саморазправа.
Вещото
лице прави заключение в посочената експертиза, че при прегледа, освидетелстването
на Т. и изготвеното психологично заключение, се оформя картината на дисхармонично
личностово развитие, което представлява болестно развитие на личността,
предимно в характеровата сфера, изразяващо се в диспропорционалност между
отделните сфери на личността в тяхната сила на проявление. По този начин се
залагат трайни модели на поведение, които се изразяват в устойчив, ригиден
начин на реакции спрямо широк диапазон от лични и социални отношения.
Абнормният стил на поведение е с тенденция да стане траен, с голяма
продължителност и малки възможности за обратимост. Тези нарушения в структурата
на характера засягат няколко сфери на личността и нарушават възможностите за
справяне със социалните роли и адекватното вграждане в социалната общност на
индивида. По този начин настъпва срив в личностовото и социално функциониране и
оттам - до трайно дезадаптивно социално поведение. Вземането на решения за
действие се осъществява у такива лица, като се игнорират етични и правни
контрадоводи и се пристъпва направо към удовлетворяване на определена
потребност. Вещото лице сочи в заключението си, че това психично състояние по
принцип не е качествено разстройство на съзнанието и поради това тези лица
могат правилно да възприемат факти и обстоятелства от обективната
действителност и правилно да ги възпроизвеждат, но обикновено ги оцветяват
емоционално.
Вещото
лице описва психическото състояние на Т. при инцидента на 11.04.2016 год., при
който Т. настоял пред М. да оттегли жалбата си до полицията за прекъсване на
емоционалната им връзка. За да предотврати сигнала до полицията от страна на М.,
той й нанесъл удар в областта на ухото, където тя държала телефона си.
Непосредствено след това той взел телефона. Насочвайки се към паник-бутона М.
получила юмрук в областта на стомаха. Т. продължил със заплахите си,
настоявайки пострадалата да оттегли жалбата. При идването на охранителите Т. се
отдалечил от М., подавайки й обратно телефона. В това му поведение прави
впечатление целенасоченост и последователност на действията, съобразени с
динамично променящата се ситуация. Липсват данни за разкъсаност, импулсивност и
немотивираност в тези действия, които са симптоми на краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието, както и стеснения в яснотата на това
съзнание. Поради това вещото лице сочи, че всичко това дава основание да се
изключи състояние на силно раздразнение (физиологичен афект) от страна на Т.. Състоянието
на физиологичен афект (силно раздразнение) представлява внезапно възникнало
мощно психомоторно разтоварване в резултат на грубо (морално или физическо)
посегателство върху достойнството на личността. Това се придружава от
специфични нервно - вегетативни смущения, които обичайно се обективизират:
(силно зачервяване или бледост в областта на лицето; необичайно злобен
лицеизраз; точковидни или разширени зеници; тремор на тялото и крайниците).
Всичко това се разгръща на фона на стеснено съзнание с частичен или напълно
липсващ спомен за случилото се и завършва с моментна дезориентация. По този
начин извършителите непосредствено след деянието показват изненада от случилото
се. В случая Т., съзнавайки противоправния характер на деянието си, при
идването на охранителите върнал обратно телефона на М..
Така в
крайна сметка вещото лице по посочената експертиза дава заключение, че Х.С.Т.,***,
е дисхармонична личност. Предвид това и психичното му състояние, той е могъл да
разбира правилно свойството и значението на извършеното от него и да ръководи
постъпките си. На 11 април 2016 година Х.Т. е извършил деянието си в състояние
на обикновено раздразнение.
Вещото
лице дава заключение, че психичното състояние на Т. му позволява той правилно
да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения
за тях.
В хода на
ДП е била назначена и изслушана и съдебно-психологична експертиза на
пострадалата М.. От заключението на същата, прието от съда за пълно, компетентно
и вярно и неоспорено от страните, се установява, че от наблюдението,
екслорацията и методиките се извежда личност с когнитивни процеси висока норма
- мислене абстрактно логично, напълно съответно на календарната възраст на М..
Особености на личностовата структура на М. са: Свръхсензитивна и боязлива.
Силно изразено е при нея съпреживяването с други хора. Сцени на насилие
преживява дълго, дори водят до нарушения на съня и храненето. Обикновено
надценява възможни опасности, склонна е излишно да преживява, да се притеснява,
да се страхува за себе си и другите. Отличава се с липса на себеувереност,
постоянно се съмнява в правилността на действията си. По всякакъв начин се
стреми да избягва конфликти: добросърдечна е, лесно прощава недостатъците на
другите и при конфликт с някого се стреми към бързо помирение с него.
Вещото
лице сочи в заключението си, че за М. е от особена значимост да прекрати
връзката си с Х.Т. още в момента, когато той е започнал да проявява агресивност
и раздразнителност към нея. Тъй като той й е отправял постоянно заплахи и
закани, тя се е принудила да продължи да бъде с него, защото се е страхувала за
живота си с цел избягване на конфликтни ситуации. Страхът при М. произтича от
неспособността да се справи с опасните ситуации. След прекратяването на
всякакъв вид контакти от нейна страна към Х.Т., тревожността й се повишава. По
време на интервюто М. споделя, че след като е заявила на Т., че иска да я
остави на мира, той продължил да я притеснява и заплашва, въпреки задържането
му в ареста и предупрежденията към него, това я кара да изпитва силен страх и
тревожност. Това състояние възниква като емоционална реакция на стресова
ситуация.
В
заключението на посочената експертиза на М. се сочи, че от методиките се
наблюдава завишена тревожност, страх от последващи срещи с Т., заради живота си
и сигурността си. Налице са психотравмени преживявания, безсъние, завишена
тревожност, несигурност, страх от вземане на решения, за което М. споделя, че
взема успокоителни.
В хода на
ДП е била извършена и експертиза на иззетия от дома на Т. фотоапарат. От
заключението на вещото лице по тази експертиза на цифров фотоапарат „Nikon“ 7.1
мегапиксела с № ****, е установено, че в паметта на апарата има 6 бр. снимки от
дата 09.05.2016 г.. На същите са изготвени копия на хартия, които са приложени
към ДП. От снимките се установява достоверността на показанията на св. П.М. за
действията на подсъдимия.
При
разследването в хода на ДП е била извършена и съдебно-балистична експертиза на
иззетите веществени доказателства от дома на Х.Т. 73 броя патрони (43 бр.
патрони, поставени в хартиена кутийка и 30 бр. патрони кал. 5,6 мм, поставени в
пластмасова кутия). От заключението на същата, се установява, че посочените 73
бр. патрони представляват патрони с периферно възпламеняване калибър .22 LR
(Long Rifle) или 5,6 мм,
стандартно заводско производство. Същите са предназначени за стрелба с
различните по вид (дългоцевни и късоцевни) спортно-ловни нарезни огнестрелни
оръжия калибър .22 (5,6 мм)
и са годни за стрелба по предназначение.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно установено и доказано,
че по описаният начин, с деянието си подсъдимият Х.С.Т. е осъществил от обективна
страна престъпния състав на чл. 143, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото в периода 17.04.2014 год. до 05.05.2016 год. в гр. В. Т., при
условията на продължавано престъпление, направил опит да принуди П.В.М. от гр.
В. Т. да извърши нещо противно на волята си, като употребил за това сила и
заплашване, както следва:
- на
17.04.2014 г. апартамента на М. на ул. ***** - да продължи интимните си
отношения с него докато си намери друга жена, като употребил за това сила -
дърпал я, блъскал и й скубал косата;
- в
периода 30.06.2014 год. - до края на лятото на 2014 год. - да отиде да живее с
него в жилището му като употребил за това заплашване, че ще унищожи взетите от
дома й нейни дрехи;
- на
21.03.2015 год. - да отиде да живее при него като употребил за това сила -
дърпане на улица "Никола Габровски" и в апартамента на М. на ул. *****;
- на
08.06.2015 год. в апартамент на ул. ***** - да тръгне веднага с него да живее в
жилището му като употребил за това сила - съборил я на земята, влачил я по
пода, накъсал й дрехите, ударил й шамар, блъснал на леглото, дърпал я за
косата; и заплашване с убийство;
- на
11.04.2016 год. в магазин за бои и мазилки на "***** ООД - гр. С., ул. *****
- да оттегли жалбата си до Полицията в гр. В. Т. и да отиде да живее с него,
като употребил за това сила - нанасяне на удари по лицето и тялото на М. и
заплашване с побой;.
- на
14.04.2016 год. ул. "О." - да имат интимни отношения като употребил
за това заплашване с побой;
- на
25.04.2016 год. на ул. "К.“" - да се качи в автомобила му и да отиде
вечерта в дома му, като употребил за това сила - дърпане и влачене;
- на
05.05.2016 год. в магазин за бои и мазилки на "***** ООД гр. С., ул. *****
- да оттегли жалбата си до Полицията в гр. В. Т. и да отиде да живее с него,
като употребил за това заплашване с побой.
Съдът
намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че всяко от
деянията представлява довършен опит, тъй като е осъществено изпълнителното
деяние, но не са настъпила предвидените в закона и искани от дееца правни
последици. От субективна страна всяко от деянията е извършено виновно при форма
на вината пряк умисъл, като подсъдимия Т. е съзнавал общественоопасния характер
на всяко едно от деянията си, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването им.
Отделните
осем деяния са извършени от подсъдимия Х.Т. през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка, по отношение на едно и също лице, с една и
съща цел и при еднородност на вината - пряк умисъл, поради което всяко едно от последващите
деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Предвид това съдът намира, че ВТРП правилно е възприела
квалификация отделните деяния да представляват продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Причини за
извършване на това престъпление - ниска правна култура на подсъдимия, както и
несъобразяване с правовия ред и личността на пострадалата М..
Като призна за виновен подсъдимия
Х.Т. за това престъпление по чл. 143, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 26, ал. 1
от НК, съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието му, личната
такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за
извършване на престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на
подсъдимия Т. незачитане на чуждата личност, ниската му правна култура, липсата
на морални и правни задръжки.
Обществената опасност на деянието
по чл.143 ал.1 от НК е сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са
увредени отношенията на личната неприкосновеност, като причиненият престъпен
резултат се отличава със твърдост и постоянство от страна на подсъдимия, като
се касае за осем отделни деяния. От друга страна при всички деяния се касае за
опит. Вярно е, че съгласно разпоредбите на НК опита се наказва като довършено
престъпление, но все пак, следва да се вземе предвид, че се касае за
недовършено престъпление.
Обществената опасност на
подсъдимия съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете чистото
му съдебно минало, пълното му съдействие за установяване на обективната истина и
изразеното съжаление. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете причинените
по-сериозни последици за пострадалата, изживяването от нейна страна на
психическия и физически тормоз при всяко едно от деянията.
При така
установеното, настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай не са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или изключителни такива.
Самопризнанията и съдействието на подсъдимия не могат да се считат за
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, като подсъдимия
черпи права от обстоятелството, че делото е разгледано по реда на глава 27-ма
от НПК и на базата на направените от него самопризнания по реда на чл.371 т.2
от НПК, то наказанието му съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК ще бъде
определено съобразно чл.58 „а” от НК.
За
извършеното от Т. деяние по чл. 143, ал. 1 от НК, закона предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години. С оглед степента на увреждане на
обществените отношения и конкретния резултат от извършеното деяние, както и с
оглед обществената опасност на самия извършител, настоящия съдебен състав прие
и определи като най-подходящо наказание „Лишаване от свобода” в размер на средния
предвиден в закона, а именно - три години. Така определеното наказание съгласно
съобразно чл.373 ал.2 от НПК и разпоредбата на чл.58 „а” ал.1 от НК бе намалено
с една трета, като на подсъдимия бе наложено наказание „Лишаване от свобода” в
размер на две години.
С
оглед чистото съдебно минало на подсъдимия Т. и с оглед неговата личност, настоящия
съдебен състав прие, че не е наложително същия да изтърпи така наложеното
наказание. Съгласно разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: "Когато съдът налага
наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието.". В конкретния случай Т. отговаря на
всички изисквания на закона - наложеното наказание е до 3 години лишаване от
свобода, същия не е осъждан и най-вече съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието. Поради това и на основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи
изпълнението на така
наложеното на Х.С.Т. наказание за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1 вр.
чл. 18, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК за срок от четири години.
В пледоариите си представителя на
ВТРП и представителя на частния обвинител предложиха на съда при евентуално
условно осъждане на подсъдимия, на основание чл. 67 ал. 3 от НК вр. с чл. 42
ал. 2 т. 3 от НК, съдът да постанови по време на изпитателния срок подсъдимия
да изпълнява пробационна мярка "Ограничение в свободното
придвижване", изразяваща се в забрана на същия да посещава жилището, което
обитава пострадалата П.В.М. *** и местоработата й (работното й място). Съдът
намира, че това искане с оглед характера на извършеното от Т. престъпление по
чл.143 ал.1 от НК е напълно основателно, като прилагането на такава мярка би възпряло
Т. и би ограничило възможността за в бъдеще той да посегне на
неприкосновеността и личния живот на П.М.. Поради това съдът след като отложи
на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието "Лишаване от
свобода", постанови на основание чл. 67 ал. 3 от НК вр. с чл. 42 ал. 2 т.
3 от НК по време на изпитателния срок пробационна мярка "Ограничение в
свободното придвижване", изразяваща се в забрана на подсъдимия Х.С.Т. да
посещава жилището, което обитава П.В.М. с ЕГН **********,*** и местоработата й
(работното й място) - в магазин за бои и мазилки на "***** ООД - гр. С.,
находящ се в гр. В. Т., ул. *****.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прие за безспорно установено и доказано, че по
описаният начин, с деянието си подсъдимият Х.С.Т. е осъществил от обективна
страна и престъпния състав на чл. 150 ал. 1 от НК, доколкото на 09.05.2016 год.
в гр. В. Т., в апартамент на ул. ****** извършил действие с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата
четиринадесетгодишна възраст П.В.М. ***, като я принудил към това със сила и
заплашване. Съдът намира, че от
доказателствата по делото безспорно се установява, че Т. е извършил това
деяние, като е вкарал члена си в устата й. Възбудата и удовлетворението е
доказано чрез безспорно установената възбуда и еякулация впоследствие.
Безспорно е установено, че я е принудил към това като е използвал упражнената
по отношение на нея сила и заплашване при отвличането й от улицата на път за
работа, при слизане от автомобила и вкарване в апартамента, както и упражнената
сила за сваляне на дрехите й. М. е била сломена, поради което не е оказала ясно
изразена съпротива. Преди този случай е имало и други подобни, при които Т. е
употребявал сила и заплашване и е нанасял удари и побой на М. при евентуален
нейн отказ. Поради това тя в конкретния случай не е извършила някакви конкретни
действия за съпротива, но е налице принудата със сила и заплашване, което прави
деянието съставомерно.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл.
Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Причини
за извършване на това престъпление - ниска правна култура на подсъдимия, както
и несъобразяване с правовия ред и личността на пострадалата М., желанието на
подсъдимия да удовлетвори половото си желание и възбуда, въпреки нежелание на М..
Като призна за виновен подсъдимия
Х.Т. за това престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК, съдът съобразно чл. 54 от НК
обсъди обществената опасност на деянието му, личната такава на дееца, подбудите
за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Съдът приема, че причините за
извършване на престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на
подсъдимия Т. незачитане на чуждата личност, ниската му правна култура, липсата
на морални и правни задръжки.
Обществената опасност на деянието
по чл. 150 ал. 1 от НК е сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са
увредени отношенията на личната неприкосновеност. В случая обаче причиненият
престъпен резултат не се отличава с особена тежест. М. и Т. до този момент са
имали интимен живот и са извършвали многократно такива действия, като в
началото на отношенията им тези действия са били съвсем доброволни и от двете
страни. При извършване на това престъпление Т. не е приложил някакво особено
насилие и жестокост.
Обществената опасност на
подсъдимия съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете чистото
му съдебно минало, съдействието му за установяване на обективната истина и
изразеното съжаление. Отегчаващи вината обстоятелства за това деяние съдът не
отчете.
При така установеното, настоящия
съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства или изключителни такива. Самопризнанията и
съдействието на подсъдимия не могат да се считат за многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, като подсъдимия черпи права от
обстоятелството, че делото е разгледано по реда на глава 27-ма от НПК и на
базата на направените от него самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК, то
наказанието му съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК ще бъде определено
съобразно чл.58 „а” от НК.
За
извършеното от Т. деяние по чл. 150 ал. 1 от НК, закона предвижда наказание
лишаване от свобода от две до осем години. С оглед степента на увреждане на
обществените отношения и конкретния резултат от извършеното деяние, както и с
оглед обществената опасност на самия извършител, настоящия съдебен състав прие
и определи като най-подходящо наказание „Лишаване от свобода” в размер на малко
над минималния предвиден в закона, а именно - три години. Така определеното
наказание съгласно съобразно чл.373 ал.2 от НПК и разпоредбата на чл.58 „а”
ал.1 от НК бе намалено с една трета, като на подсъдимия бе наложено наказание
за това престъпление „Лишаване от свобода” в размер на две години.
С
оглед чистото съдебно минало на подсъдимия Т. и с оглед неговата личност,
настоящия съдебен състав прие, че не е наложително същия да изтърпи така
наложеното наказание. Съгласно разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: "Когато
съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето
не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.". В
конкретния случай Т. отговаря на всички изисквания на закона - наложеното
наказание е до 3 години лишаване от свобода, същия не е осъждан и най-вече
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Поради това и
на основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното на
Х.С.Т. наказание за извършено престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК за срок от
четири години.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прие за безспорно установено и доказано, че по
описаният начин, с деянието си подсъдимият Х.С.Т. е осъществил от обективна
страна и престъпния състав на чл. 152 ал. 1 т. 2 предл. 1 и 2 от НК, доколкото на
09.05.2016 год. в гр. В. Т., в апартамент на ул. ****** се съвкупил с лице от
женски пол - П.В.М. ***, като я принудил към това със сила и заплашване. Съдът намира, че от доказателствата по делото
безспорно се установява, че Т. е извършил това деяние, като безспорно е
установено осъществяването на половия акт с проникване на члена на Т. във
влагалището на М.. Безспорно е установено, че той я е принудил към това като е
използвал упражнената по отношение на нея сила и заплашване. Това се установява
от показанията на свидетелите, които са очевидци по какъв начин Т. е натикал М.
във входа на блока. Безспорно е установено, че я е принудил към това, като е
използвал упражнената по отношение на нея сила и заплашване при отвличането й
от улицата на път за работа, при слизане от автомобила и вкарване в
апартамента, както и упражнената сила за сваляне на дрехите й, свалянето на
леглото и разтваряне на краката й. След като веднъж вече сломил съпротивата на
пострадалата като я вкарал в автомобила, а след това и в жилището си, деецът е
извършил и половия акт с нея. Факта на този полов акт се доказва и от
извършеното в хода на ДП освидетелстване, като при същото е установено и
насиняване по краката на М., което пък доказва употребената сила. М. е била
сломена, поради което не е оказала ясно изразена съпротива. Преди този случай е
имало и други подобни, при които Т. е употребявал сила и заплашване и е нанасял
удари и побой на М. при евентуален нейн отказ. Поради това тя в конкретния
случай не е извършила някакви конкретни действия за съпротива, но е налице
принудата със сила и заплашване, което прави деянието съставомерно.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл.
Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Причини
за извършване на това престъпление - ниска правна култура на подсъдимия, както
и несъобразяване с правовия ред и личността на пострадалата М., желанието на
подсъдимия да удовлетвори половото си желание и възбуда, въпреки нежеланието на
М..
Като призна за виновен подсъдимия
Х.Т. за това престъпление по чл. 152 ал. 1 т.2 предл. 1 и 2 от НК, съдът
съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието му, личната
такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за
извършване на престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на
подсъдимия Т. незачитане на чуждата личност, ниската му правна култура, липсата
на морални и правни задръжки.
Обществената опасност на деянието
по чл. 152 ал. 1 от НК е сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са
увредени отношенията на личната неприкосновеност. В случая обаче причиненият
престъпен резултат не се отличава с особена тежест. М. и Т. до този момент са имали
интимен живот и са извършвали многократно такива действия, като в началото на
отношенията им тези действия са били съвсем доброволни и от двете страни. При
извършване на това престъпление Т. не е приложил някакво особено насилие и
жестокост, като половия акт е бил съвсем краткотраен.
Обществената опасност на
подсъдимия съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете чистото
му съдебно минало, съдействието му за установяване на обективната истина и
изразеното съжаление. Отегчаващи вината обстоятелства за това деяние съдът не
отчете.
При така установеното, настоящия
съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства или изключителни такива. Самопризнанията и
съдействието на подсъдимия не могат да се считат за многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, като подсъдимия черпи права от
обстоятелството, че делото е разгледано по реда на глава 27-ма от НПК и на
базата на направените от него самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК, то
наказанието му съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК ще бъде определено
съобразно чл.58 „а” от НК.
За
извършеното от Т. деяние по чл. 152 ал. 1 от НК, закона предвижда наказание
лишаване от свобода от две до осем години. С оглед степента на увреждане на
обществените отношения и конкретния резултат от извършеното деяние, както и с
оглед обществената опасност на самия извършител, настоящия съдебен състав прие
и определи като най-подходящо наказание „Лишаване от свобода” в размер на малко
над минималния предвиден в закона, а именно - три години. Така определеното
наказание съгласно съобразно чл.373 ал.2 от НПК и разпоредбата на чл.58 „а”
ал.1 от НК бе намалено с една трета, като на подсъдимия бе наложено наказание
за това престъпление „Лишаване от свобода” в размер на две години.
С
оглед чистото съдебно минало на подсъдимия Т. и с оглед неговата личност,
настоящия съдебен състав прие, че не е наложително същия да изтърпи така
наложеното наказание. Съгласно разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: "Когато
съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не
е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.". В конкретния случай Т.
отговаря на всички изисквания на закона - наложеното наказание е до 3 години
лишаване от свобода, същия не е осъждан и най-вече съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието. Поради това и на основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното на Х.С.Т. наказание за извършено
престъпление по чл. 152 ал. 1 от НК за срок от четири години.
На последно място при така
установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно установено и
доказано, че по описаният начин, с деянието си подсъдимият Х.С.Т. е осъществил
от обективна страна и престъпния състав на чл. 339 ал. 1 от НК, доколкото на
09.05.2016 год. в гр. В. Т., в апартамент на ул. ****** без надлежно
разрешително по чл. 56, ал. 1 вр. чл. 50, ал. 3 вр. ал. 2 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ), държал боеприпаси за огнестрелно оръжие - 73 броя патрони с
периферно възпламеняване калибър 22 LR (5,6 мм) стандартно заводско производство.
В хода на ДП и на съдебното
следствие по безспорен начин бе установено, че на посочената дата Т. е държал
без надлежно разрешително по чл. 56, ал. 1 вр. чл. 50, ал. 3 вр. ал. 2 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия, посочените боеприпаси. Подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху
боеприпаси за огнестрелно оръжие - намерените и иззети при претърсването и
изземването на жилището, което сам обитава и заключени в касата му 73 броя
патрони с периферно възпламеняване калибър .22 LR (5,6 мм), стандартно заводско
производство. За посоченото количество патрони същият не е имал надлежно разрешително. Вярно е, че Т.
притежава законно оръжие и боеприпаси за него, но това оръжие е от друг вид и с
друг вид боеприпаси. Намерените и държани от него 73 бр. малокалибрени патрони
са за друг вид оръжие, за което Т. няма разрешително. Съдът намира за
неоснователни доводите изложени от защитниците на подсъдимия че конкретния
случай бил малозначителен с оглед вида и броя на боеприпасите, както и тяхната
стойност. Вярно е, че стойността на един такъв патрон е съвсем минимална, но от
друга страна посочените боеприпаси са годни за употреба (доказано от
заключението на извършената входа на ДП експертиза) и със същите е възможно да
бъде сериозно наранен и дори убит човек. Именно това обстоятелство изключва
малозначителността на случая. Не може случая да бъде счетен и за маловажен, тъй
като се касае за 73 бр. патрони, което е едно немалко количество.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Доколкото престъплението е на просто
извършване, с осъществяване на фактическата власт върху предмета на
престъпление, е осъществил деянието от субективна страна при форма на вината
пряк умисъл. Това деяние е формално и самото умишлено държане на боеприпасите
го прави съставомерно. Без значение е по какъв начин Т. е придобил същите (ако
се приеме за достоверна тезата му, че са останали от негов наследодател). Без
значение е и твърдяното от него обстоятелство, че не е знаел, че с държането на
тези боеприпаси извършва престъпление, тъй като незнанието на закона не го
освобождава от отговорност. Съдът обаче счита този довод на подсъдимия за
неоснователен и го приема само като защитна реакция на Т., тъй като същия като
бивш военен би трябвало много добре да познава различните видове боеприпаси и
да е запознат с начина на придобиване, държане и съхранение на същите. Предвид
горното съдът прие, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
и това престъпление, поради което го призна за виновен и по този пункт от
обвинението.
Обществената опасност на деянието
по чл. 339 ал. 1 от НК е сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са
увредени отношенията на придобиване, държане и съхранение на боеприпаси и
общоопасни средства. Причиненият престъпен резултат в случай обаче не се
отличава с особена тежест. Напротив, в случай се касае за бивш военен, който би
трябвало добре да е запознат с употребата на боеприпасите. Няма данни за
тяхната употреба по какъвто й да е повод.
Обществената опасност на
подсъдимия съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете съдействието
му за установяване на обективната истина
и критично отношение към извършеното, както и липсата на някакви противоправни
последици. Отегчаващи вината обстоятелства по отношение на това деяние съдът не
отчете.
При така
установеното, настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай не са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или изключителни такива. Самопризнанията
и съдействието на подсъдимия не могат да се считат за многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, като подсъдимия черпи права от
обстоятелството, че делото е разгледано по реда на глава 27-ма от НПК и на
базата на направените от него самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК, то
наказанието му съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК ще бъде определено
съобразно чл.58 „а” от НК.
За
извършеното от Х.Т. деяние по чл. 339 ал. 1 от НК, закона предвижда наказание
лишаване от свобода от две до осем години. С оглед степента на увреждане на
обществените отношения и конкретния резултат от извършеното деяние, както и с
оглед обществената опасност на самия извършител, настоящия съдебен състав прие
и определи като най-подходящо наказание „Лишаване от свобода” в размер на минималното
предвидено в закона такова, а именно - две години. Така определеното наказание
съгласно съобразно чл.373 ал.2 от НПК и разпоредбата на чл.58 „а” ал.1 от НК бе
намалено с една трета, като на подсъдимия бе наложено наказание „Лишаване от
свобода” в размер на една година и четири месеца.
С оглед
чистото съдебно минало на подсъдимия Т. и с оглед неговата личност, настоящия
съдебен състав прие, че не е наложително същия да изтърпи така наложеното
наказание. Съгласно разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: "Когато съдът налага
наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието.". В конкретния случай Т. отговаря на
всички изисквания на закона - наложеното наказание е до 3 години лишаване от
свобода, същия не е осъждан и най-вече съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието. Поради това и на основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи
изпълнението на така наложеното на Х.С.Т. наказание за извършено престъпление
по чл. 339 ал. 1 от НК за срок от три години.
След като
призна за виновен подсъдимия Х.Т. за извършените от него четири престъпления и
му наложи за всяко едно от тях отделно наказание, съдът прецени, че са налице
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК. Предвид това
съдът определи на основание чл.23 ал.1 от НК подсъдимия Х.С.Т., да изтърпи едно
общо наказание – най-тежкото измежду наказанията, наложени му с настоящата
присъда, а именно две години лишаване от свобода.
На
основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така определеното
общо наказание на Х.С.Т. за срок от четири години (поради изложените вече
мотиви за отлагане на изпълнението на всяко едно от наложените за отделните
престъпления наказание), като на основание чл. 67 ал. 3 от НК вр. с чл. 42 ал.
2 т. 3 от НК постанови по време на изпитателния срок пробационна мярка
"Ограничение в свободното придвижване", изразяваща се в забрана на
подсъдимия Х.С.Т. да посещава жилището, което обитава П.В.М. с ЕГН **********,***
и местоработата й (работното й място) - в магазин за бои и мазилки на "*****
ООД - гр. С., находящ се в гр. В. Т., ул. *****.
При така
определеното общо наказание, съдът на основание чл. 59 ал. 1 от НК приспадна времето,
през което подсъдимия Х.С.Т. е бил задържан, считано от 19.05.2016 год. до
20.06.2016 год. включително и от 02.09.2016 год. до 03.01.2017 год.
включително, както и времето, през което по отношение на подсъдимия е била
взета мярка за неотклонение "Домашен арест", считано от 25.07.2016
год. до 01.09.2016 год. включително, като постанови, че един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода и два дни домашен арест се зачитат за
един ден лишаване от свобода.
Съдът
счита, че така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия, е съобразено
с разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. Същото ще изиграе своята роля за поправянето и
превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и ще
въздейства предупредително върху него.
По
отношение на веществените доказателства съдът присъди следното:
На
основание чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК иззетите по делото веществени
доказателства: ВД 1 - дактилоскопна следа от кристална чаша намираща се върху
шкаф за обувки, вляво след входната врата, на картон серия Б 001089; ВД 4 -
нишковиден обект наподобяващ косъм, иззет от пода в спално помещение, запечатан
в хартиен плик с картон серия Г 01086; ВД 5 - четири броя нишковидни обекта,
иззети от матрака, под чаршафа на спалното легло в спално помещение, запечатани
в хартиен плик с картон серия Г1083; ВД 7 - бял хартиен плик, запечатан с
картон с надпис "Изследвано в БНТЛ по Експертиза номер 108/13.05.2016
г.", с намиращи се в него стреляни гилзи на изследваните 73 бр. патрони 22
кал. и 2 бр. кутийки към тях пластмасови и картонена и ВД 8 - нишковиден обект
запечатан в хартиен плик с картон серия Г 01082, се изземват в полза държавата
и като вещи с ниска стойност след влизане в сила на присъдата следва да се
унищожат.
Освен това съдът на основание чл.
301 ал. 1 т. 11 от НПК постанови иззетите по делото веществени доказателства:
ВД 2 - цифров фотоапарат „Nikon” 7.1 мегапиксела, с номер ****, запечатан с
картон серия Г 1477; ВД 3 - кафяво вълнено одеяло, чаршаф и бяла хавлиена
кърпа, запечатани в хартиен плик с картон серия Г 01084 и картон серия Г 01085
и ВД 6 - бяла хавлиена кърпа, запечатана в хартиен плик с картон серия Г 01087,
след влизане в сила на настоящата присъда, да се върнат на собственика им -
подсъдимия Х.С.Т. с ЕГН **********,***.
При този
изход на делото и на основание чл.189 ал. 1 и ал.3 от НПК, подсъдимия Х.С.Т.
беше осъден да заплати в полза в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ВТРС направените по делото разноски в общ размер на 578.15 лева (петстотин
седемдесет и осем лева и петнадесет стотинки), както и сумата от 5.00 (пет)
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/
Емил Бобев /