РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора А. Атанасов
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225000600040 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда 25/26.08.2021 г. Пловдивският окръжен съд е признал подс.
Р. К. Д. за ВИНОВЕН в това, че на **.2019 г. в землището на с. С., обл. П., на
път II-*, километър *, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил, марка Ф., модел Г. с рег. № ***, е нарушил правилата за движение
по чл. 20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И.Г., като е
избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал.3,
пр.6, б. Б,пр.1,вр. ал. 1 б.В, вр. чл. 342, ал.1 НК, вр. чл. 373, ал.2 НПК и
чл.58а, ал.1, вр. чл.54 НК, го е осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като го е признал за НЕВИНЕН, в това да е нарушил правилата за
движение по чл.5, ал.1 и по чл. 20, ал.1 ЗДвП и го ОПРАВДАЛ по това
първоначално повдигнато обвинение.
На основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е определен първоначален ОБЩ
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.343Г, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК подс. Р.Д. е лишен от
1
правото да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Съдът се е произнесъл по приложените веществените доказателства и
направените разноски по делото.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който чрез своя
защитник я е обжалвал с искане да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Срещу присъдата е депозирана жалба от повереника на частните
обвинители с искане за увеличаване размера на наложените наказания. Като
алтернативна позиция се поддържа становище за потвърждаване на
присъдата.
Прокурорът даде заключение, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбите, намира и приема за установено
следното:
За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е
приел за безспорно установено от фактическа страна, че на **. 2019 г. вечерта
подс. Р.Д. отишъл с лек автомобил Ф. Г. *№ *** в с. Р.. След това заедно със
св. Д.С., В.С. и св. С.Д. се отправили към гр. П..
На същата дата в П., с автобус, пристигнали пострадалият И.Г. и св.
П.К.. По-късно двамата се разделили около парк „Л.“. Свидетелят се върнал в
гр. Р. сам, а пострадалият И.Г. решил да се прибира пеша, надявайки се да
бъде взет „на стоп“ от някой преминаващ автомобил.
Около 22 часа преминал по осветения надлез на бул. Ц. в гр. П. в посока
от „Д.“ надолу към път II *. Вървял плътно вдясно до мантинелата. Крачил
бавно, походката му, заснета от видеокамера, била стабилна – без залитания,
криволичене и резки движения. Така стигнал до километър 97 в землището на
с. С..
Междувременно на същото място преминал автомобилът, управляван
от подс. Р.Д.. Пътната обстановка била спокойна, нямало активно движение.
Подсъдимият се движел на светлината на фаровете със скорост около 80 км/ч.
Вътре в автомобила провеждал разговор с останалите спътници,
наближавайки пострадалия.
И.Г. бил облечен със светли дрехи, но не бил забелязан. Направил
2
крачка напред с десния крак, а левият попадащ в коридора на лекия
автомобил – бил изпънат назад.
Първостепенният съд е приел, че поради несъобразената с тъмната част
на денонощието скорост и отклоняване на вниманието в разговор с другите
пътници той не възприел появилата се опасност на пътя и не реагирал с
намаляване на скоростта или спиране. Последвал силен удар с предната дясна
част на автомобила и задната част на левия крак И.Г., след което последният
се възкачил на автомобила, а главата му се ударила в дясна част на предното
обзорно стъкло. В същото време горната част на тялото се ударила в предната
дясна колона и десните странични стъкло и огледало. Пострадалият бил
отхвърлен на около 32 м напред и надясно, падайки в затревената част зад
мантинелата. От силния удар подсъдимият загубил управление над
автомобила и въпреки настояването на спътниците му да спре продължил
движението. След намесата на органите на полицията същият бил установен
като водач на моторното превозно средство, причинил произшествието.
Пловдивският апелативен съд счита, че при разглеждане на делото в
първата инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение, довело
до ограничаване правото на защита на подсъдимия по смисъла на чл. 348 ал. 3
т. 1 НПК.
Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 вр. чл. 371 т. 2
НПК, като подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е приел единствено, че
след прочитане и приемане на приложените писмени доказателства и
предявяване на веществените, следва да се обяви за приключило съдебното
следствие и е дал ход на съдебните прения. Обявил е, че ще ползва
самопризнанията на подс. Р.Д., без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съгласно хипотезата на чл. 372 ал. 4 НПК съдът е следвало да прецени
дали самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства. В случая обаче, по време на
досъдебното производство не е била изяснена изцяло фактическата
обстановка за станалото пътно-транспортно произшествие, най-вече поради
непълнотата на изготвената, макар и обемна, комплексна автотехническа и
съдебно - медицинска експертиза /том 2 л. 37 ДП/.
3
Отделно от това, още в разпоредителното заседание, Пловдивският
окръжен съд е следвало да прецени дали в обстоятелствената част на
обвинителния акт са описани всички факти, въз основа на които да се очертае
рамката на обвинението, в което ще се движи съдебната фаза на наказателния
процес. Въпреки, че делото веднъж е връщано на прокуратурата именно
заради неотговарящ на изискванията на чл. 246 ал.2 НПК обвинителен акт,
съдът е преценил, че указанията, дадени в протоколното определение №
408/15.07.2021 г. по НОХД № 1192/2021 г., са изпълнени. След като е приел за
разглеждане обвинителния акт в този му вид, първостепенният съд е следвало
сам да изясни съществени моменти, относно механизма на произшествието,
които не са били установени в предходната фаза на наказателния процес.
В обвинителния акт, а от там и в мотивите на атакуваната присъда, е
прието, че местопроизшествието се намира на километър 97, на прав участък
от път II * в землището на с. С.. Експертите са установили точката на удара,
посочвайки, че той е настъпил по дължина на около 18,5 метра южно от
ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина до около 1 метър
западно от ориентир 2, от протокола за оглед.
Приели са, че скоростта на движение на автомобила била около 80 км/ч.
Според вещите лица, в момента на удара подсъдимият не е възприел
пешеходеца във вариант, ако същият е бил на платното за движение или е
нямал техническа възможност да избегне удара, във вариант, ако
пешеходецът е бил вдясно от платното за движение и от там е навлезнал с 1-2
крачки наляво към платното.
По отношение на втория вариант експертите не са посочили какви
обективни данни има по делото да се обсъжда, макар и хипотетично,
възможността пострадалият да е навлезнал с 1-2 крачки вляво, пресичайки
траекторията на управлявания от подс. Р.Д. автомобил. Единствено са
посочили, че допускат това само поради обстоятелството, че пострадалият
бил жив човек /л.104 т.2 ДП/, което е неубедително.
В показанията на разпитания в хода на досъдебното производство
свидетел Д.А. /т. 1 л. 103 абз. 1 ДП/ е посочено, че при прегледа на камерите,
намиращи се в района на вход – изход на Ц., в района на „Д.“, той установил
лице, което вървяло малко преди произшествието по пътното платно вдясно
до мантинелата. Този свидетел изрично подчертал, че човекът вървял
4
забавено, все едно не бърза за никъде и се разхожда. Не му е направило
впечатление да криволичи, да залита и да пада. Това са единствените
обективни данни за движението на пострадалия преди произшествието и
малко преди удара с управлявания от подсъдимия лек автомобил. Очевидно е,
че твърдението на вещите лица за хипотетичната възможност пострадалият да
е направил крачка – две вляво преди сблъсъка, следва да бъде изяснено.
В мотивите си първоначално Окръжният съд приема, че походката на
пострадалия била стабилна /л. 46 гърба НОХД/, след което е възпроизвел
комплексната автотехническа и съдебно-медицинска експертиза от
досъдебното производство /л. 49 гърба НОХД/. Изцяло е цитирал
заключението, че е възможно пешеходецът да е навлезнал отдясно наляво в
плътното за движение с 1-2 крачки преди удара, при което водачът да е нямал
техническа възможност да предотврати произшествието, без обаче да излага
мотиви коя от двете хипотези приема и ако приема първата – въз основа на
какви доказателства се обосновава този извод. Това противоречие в мотивите
е очевидно, което представлява съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 348 ал. 3 т.2 НПК.
В хода на досъдебното производство въпросите към вещите лица в
постановлението за назначаване на експертиза са били поставени твърде
общо. Това е дало възможност експертите да си задават сами въпроси по
собствено усмотрение /л. 95 том 2/ вкл., като сами са си поставили задача: „С
появата на кой вид препятствие водачът следва да се съобразява при избора
си за скорост на движение“ и веднага след това да уточнят: „Зададен по друг
начин, този въпрос придобива смисъла дали водачът следва да съобразява
скоростта си с общата или конкретната видимост“. Тези въпроси
действително са от съществено значение за обективното, всестранно и пълно
изясняване на делото, но те не бива да почиват на теоретични постановки за
общата и конкретната видимост, а да дадат отговори на ясно поставени
въпроси от органите, осъществяващи функциите по ръководство и контрол в
съответната фаза на наказателния процес, изхождайки от обективните данни,
с оглед събраните по делото доказателства.
В случая на експертите не е бил зададен въпросът: на каква дистанция
пред автомобила са осветявали фаровете. Действително в обстоятелствената
част на заключението е посочено, че тази осветеност принципно е около 70-
5
80 метра при движение на къси светлини и те са приели, че в случая е била
около 75 м., а при движение на дълги светлини около 150 м. Нямало е
никаква пречка по експертен път да бъде установено каква е точната
осветеност пред автомобила, който именно е управлявал подс. Р.Д. както на
къси, така и на дълги светлини. Същият е приложен като веществено
доказателство и се намира, според отразеното в обвинителния акт, на
съхранение при домакина на РУ в с. Т.. Относно атмосферните условия в
момента на инцидента няма пречка да се прецени дали не следва да се изиска
справка от НИМХ при Б.. От там нататък биха били и съотносими към
изводите и разсъжденията за общата и конкретната видимост. Поради това е и
неприемлив изводът на вещите лице /л.94 долу т.2 ДП/, че е невъзможно да
бъдат събрани данни за осветеността на фаровете на конкретния автомобил.
Наред с това, вън от вниманието на съда е останало очевидно
неизясненото обстоятелство с какви дрехи е бил облечен пострадалият. В
обстоятелствената част на заключението е посочено, че според експертите в
хода на досъдебното производство е установено, че същият е облечен със
сива блуза с къс ръкав и надпис А. с бял цвят и Б. – оранжев цвят, панталон
сиво-черен, а маратонките са били с надпис със зелен цвят. Въз основа на
това те са посочили навсякъде в заключителната част, че пешеходецът следва
да се приема като тъмен обект на светлината на автомобилните фарове.
Този извод обаче противоречи на протокола за оглед на
местопроизшествие /който е по-скоро протокол за оглед на труп, л. 55 т. 1
ДП/. В него изрично е посочено, че нагоре трупът е облечен със светла на
цвят блуза с къс ръкав. Панталоните са сиви, до коляното.
Дрехите, описани от вещите лица, с които те са приели, че е облечен
пострадалият, са били предадени с протокол от М.И. С. /л. 135 т. 1 ДП/.
Намерила ги е оставени в дома й, след като синът й – св. П.К. и пострадалият
И.Г. са се отправили за П., тъй като същите през деня са извършвали
ремонтни дейности в жилището й. Тази фланелка, с надпис от лявата страна
на гърдите и централно на гърба на тениската - А. Б. /в заключението на
експертите не е посочено дали надписът е бил на гърба или на гърдите/,
заедно с платнени къси панталони са оставени в жилището на свидетелката,
тъй като пострадалият се преоблякъл с дрехи, предоставени му от св. К.. Това
обстоятелство е изяснено от разпита на същата свидетелка, за която в
6
обвинителния акт прокуратурата твърди, че не е разпитвана /л. 2 ред последен
долу НОХД/. В досъдебното производство на л. 107 т.1 е разпитана именно
майката на св. П.К., като в протокола й за разпит същата е отразена с имена
М.И. К.. Това обаче е същото лице, което с протокола за доброволно
предаване е предоставила дрехите на пострадалия на разследващите, тъй като
в отразеното й в протокола за разпит като свидетел и протокола за
доброволно предаване ЕГН е едно и също. Свидетелката М. К. посочила, че
след като синът й и пострадалият са тръгнали за П. тя установила, че дрехите,
с които е работил пострадалият И.Г. същия ден са останали в дома им и ги
прибрала в една найлонова торба. По-късно, когато й показали снимката на
трупа, тя разпознала, че пострадалият е бил облечен именно с дрехите на сина
й.
Това са обективните данни, въз основа на които да се приеме с какви
дрехи е бил облечен пострадалият и вещите лица е следвало да работят
именно с тях, а ако е било необходимо, с оглед напредналото разложение на
трупа на пострадалия и протеклите органични процеси до намиране на тялото
му, е следвало също по експертен път да се установи какъв е бил точният цвят
на дрехите, с които той е бил облечен, съгласно отразеното в протокол за
оглед, приложен на л. 55 т. 1 ДП.
По делото е останал неизяснен още един въпрос, който е най-
същественият, но и той не е зададен на вещите лица, а именно при
конкретната пътна обстановка, движение на автомобила в тъмната част на
денонощието, в условията на нощна видимост, на къси светлини, респ. дълги
светлини на фаровете на автомобила и с оглед движението на пострадалия, от
кой момент подсъдимият обективно е имал възможност да го възприеме като
опасност на пътното платно /именно от момента, в който обективно е имал
възможност да забележи пешеходеца, а не дали изобщо го е възприел, в
какъвто смисъл е възражението на защитата в допълнението към въззивната
жалба, позовавайки се на заключението на експертите – л.105 т.2 ДП/. От там
да се изчисли каква е била съобразената скорост на движение, опасната зона и
съответно какъв е механизмът на причиняване на произшествието, въз основа
на който да се изграждат след това и съответните правни изводи.
В мотивите на Пловдивския окръжен съд първоначално е възприета
фактологията, от обвинителния акт, поради провеждане на съкратено съдебно
7
следствие по реда на чл.371 т.2 НПК. Съдът е отразил, че той управлявал
автомобила „на светлината на фаровете“ /л.46 гърба абз.1 НОХД/. След това
анализирайки допуснатото нарушение от подсъдимия, съдът приема, че
автомобилът е управляван на къси светлини, без да се посочва въз основа на
кои доказателства се прави този извод. /л.51 гърба НОХД/. Необходимо е да
се положат усилия въпросът на какви светлини е управлявал автомобила
подсъдимия да бъде изяснен. В случай, че това не може да бъде сторено, с
оглед събраните по делото доказателства, е необходимо да се изложат
съображения в мотивите към съдебния акт какво би следвало да бъде
поведението на подс. Р.Д. при управление на автомобила на къси светлини и
на дълги светлини, за да се прецени кой от вариантите е най-благоприятен за
него и въз основа на това се направят съответните правни изводи.
Едва след изчерпване на тези въпроси ще може да се даде и отговор на
възраженията на защитата дали в случая се касае за случайно деяние, за което
възражение липсват мотиви, или подсъдимият е нарушил правилата за
движение по пътищата и съответно следва да бъде ангажирана неговата
наказателна отговорност.
В случая от съществено значение ще бъде и непосредственият разпит на
св. Д.А., относно възприетото от него движение на пострадалия при
преглеждане на охранителната камера още повече, че видно от докладната
записка, която той е изготвил /л. 130 т. 1 ДП/ изрично е посочено, че
въпросните видеозаписи са свалени на електронен носител – преносима
памет, и би следвало да се изясни обстоятелството дали същите още се
съхраняват, тъй като те не са приложени по делото. Съответно, ако могат да
бъдат представени, да бъдат ползвани от експертите, в случай че съдът
прецени, че за неизяснените по-горе обстоятелства е необходимо да им бъде
поставена допълнителна задача.
Очевидно е противоречието в мотивите относно това дали подсъдимият
е разговарял със своите спътници. Основателен е доводът на защитата, че е
налице и противоречие в мотивите на Окръжния съд, който първоначално
приема тезата на обвинението, че поради несъобразената с тъмната част на
денонощието скорост и неопитността на подс. Р.Д. като шофьор, както и
заради отклоняване на вниманието си в разговори с другите пътници, той не
възприел появилата се опасност на пътя и не реагирал на с намаляване
8
скоростта или спиране /л.46 гърба НОХД/. След това в мотивите към
присъдата съдът приема, че никой от свидетелите не установява, че
подсъдимият се е разсейвал и да е губил контрол върху превозното средство
преди удара /л.52 НОХД/.
Едва след изясняване на всички по-горе въпроси, което очевидно не
може да се постигне с разглеждане на делото по реда на глава 27 вр. чл. 371 т.
2 НПК, би се отговорило и на всички доводи, които са поставени от защитата
и повереника на пострадалите.
Допуснатите процесуални нарушения са от категорията на
съществените и предвид разглеждане на делото от първоинстанционния съд
по реда на гл. 27 вр. чл. 371 г.2 НПК, са неотстраними от настоящата
инстанция.
Присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд от стадия на
разпоредителното заседание. При новото разглеждане, ще следва да се
изяснят посочените по-горе въпроси по съответния процесуален ред и не се
допускат констатираните съществени процесуални нарушения.
Предвид на изложеното и на основание чл. 348 ал. 3 т. 1 и т. 2 вр. чл. 335
ал. 2 НПК, Пловдивският апелативен съд и
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 25/26. 08. 2021 г., постановена по НОХД 1700/2021
г., по описа на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от
друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10