РЕШЕНИЕ № 612
гр. Сливен , 2.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенския районен
съд, гражданско отделение , VІІ-ми състав в публичното заседание
на пети юни, през две хиляди и
двадесета година , в състав:
Председател :
Мария Каранашева
при секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното
от съдия Каранашева
гр. дело № 5370 по описа за 2019 год. на СлРС ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба се твърди, че
майката на ищеца е придобила през 1959г. от своя баща посредством
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт неурегулиран парцел І-363,кв.4
по плана на с.Гавраилово, съгласно документа за собственост.Сочи се, че
резултат на промяната на собствеността майката на ищеца Йорданка Стоянова е
записана в разписния лист към плана от 1937г. за собственик на имота.Твърди се,
че името й е отразено и в разписния лист към плана на селото, одобрен със
заповед №183/30.03.1966, като на този план имота е получил кадастрален номер
3.Сочи се, че през периодите на промяна на регулационната граница на селото
имота е неколкократно включван и изключван от регулацията на селото.Сочи се, че
след смъртта на Йорданка Стоянова имотът е преминал в патримониума на ищеца,
като неин син и единствен наследник.Твърди се, че през всичките години от
придобиването му имота не е променял нито границите си, нито собствеността си,
не е включван в ТКЗС, нито е
отчуждаван.Сочи се, че през цялото време имотът е бил владян от майката на ищеца, а след смъртта й от ищеца.Твърди се,
че имота е бил облагороден и поддържан в
добро състояние и всички в селото знаят, че това е имот, който е на ищеца,
преди това на неговата майка, а преди нея на дядото на ищеца.Сочи се, че на
25.07.2019г. ищецът е разбрал от Община Сливен, че ПИ с идентификатор №14275.110.2
е общинска собственост и за него важат ограниченията на §14 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.Твърди се, че съгласно удостоверение от 16.07.2019г. ПИ с идентификатор
№14275.110.2 по КК на с.Г.от 2006г. е идентичен с имот №363 по плана за 1937г.,
за който е отреден парцел І-363,кв.4, описан в нотариален акт от 1959г., с имот
3 по плана от 1966г. и имот 74 по плана за 2001г.
Поискано е, да бъде признато за
установено в отношенията между ищцата и ответника, че ищецът е собственик на
процесния недвижим имот и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така
предявения иск, като такъв с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.108 от
ЗС положителен установителен иск за собственост на процесния недвижим имот.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по
отношение на твърденията, че е придобил правото на собственост върху процесния
недвижим имота- ПИ с идентификатор №14275.110.2 по КК на с.Г.от 2006г. е
идентичен с имот №363 по плана за 1937г., за който е отреден парцел І-363,кв.4,
описан в нотариален акт от 1959г., с имот 3 по плана от 1966г. и имот 74 по
плана за 2001г.чрез наследяване от майка си, която го е придобила чрез
покупко-продажба, че имота се е владял първоначално от дядото на ищеца, след
покупко продажбата имота се е владял от майката на ищеца, а след смъртта на Й.Н.С.имота
се владял от ищеца, че имота винаги е бил облагороден и поддържан в добро
състояние, е негова.
В едномесечния срок за отговор,
отговор от ответника е постъпил.
В отговора се твърди, че с
заповед от 21.07.2009г. на директора на
Од Земеделие Сливен е одобрено протоколно решение №9-СЛ от 26.05.2009г.С
протоколно решение от 26.05.2009г. на
комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ са определени имотите по чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ.Към приложение №1 към раздел 1.1
от протоколно решение е приложен регистър на остатъчния фонд, като на
стр.1фигурира имот с идентификатор№14275.110.2 по КККР, находящ се в м.Дюзлюка,
землище на с.Гавраилово, общ.Сливен.Сочи се, че Общината няма право и
задължение за осъществяване на контрол и проверка на данните и имотите ,
посочени и одобрени от директора на ОД Земеделие Сливен.Сочи се, че общината не
носи отговорност за неправилно въведени данни на имотите и неправилното им
определяне като земи от остатъчния фонд.Твърди се, че при изготвяне на плана за
земеразделяне всички заинтересовани лица
са имали възможност да заявят правата си пред Общинска служба Земеделие.По
делото не са представени доказателства пред Общинска служба земеделие да са
постъпвали възражения от заинтересовани лица.Твърди се, че по делото не са
представени доказателства лица, претендиращи собственост върху процесния имот
да са представили документи за собственост пред ОСЗ или ОЗД в процедурата по
изготвяне на плана.Твърди се, че имотът се намира извън регулацията на
с.Гавраилово, общ.Сливен.Сочи се, че Община Сливен стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците, в т.ч и ПИ с
идентификатор№14275.110.2,находящ се м.Дюзлюка, землище на с.Гавраилово,
общ.Сливен.Оспорено е твърдението, че лицето вписано в приложените към исковата
молба разписни листи е наследодател на ищеца.Твърди се, че в полза на Община
Сливен е изтекла 5-годишната придобивна давност и 10 годишната придобивна
давност.
Поискано е да бъде отхвърлен
предявения иск, като неоснователен по основание и размер.
Указано е на Община Сливен, че
доказателствената тежест по отношение на твърденията й, че лицето вписано в
приложените към исковата молба разписни листи е наследодател на ищеца, че в
полза на Община Сливен е изтекла 5годишна погасителна давност и 10 годишна
погасителна давност, че имотът се намира извън регулацията на с.Гавраилово,
общ.Сливен, е нейна.
Указано е на Община Сливен, че не
сочи доказателства по отношение на
твърденията й, че лицето вписано в приложените към исковата молба разписни
листи е наследодател на ищеца, че в полза на Община Сливен е изтекла 5годишна
погасителна давност и 10 годишна погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. К., която моли да бъде
уважен предявения иск и да бъдат присъдени на доверителите й направените по
делото разноски . Подробни съображения излага в писмена защита.
В съдебно заседание
Община Сливен, редовно призовани явява
се юриск. Г., която моли да бъде отхвърлен предявения иск и да бъдат присъдени
направените по делото разноски. Подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът като взе
предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за
собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка от
24.06.1959 г. е признат С.Н.М.за собственик по давностно владение и покупка на
следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Гавраилово, окръг
Сливенски, а именно: празно дворно място в кв. 4, неурегулиран парцел
І-363,кв.4, състоящ се от 1600 кв.м. при граници от двете страни улици, П. Й.,
М. Р..
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 140 от 14
юли 1959 г. на Сливенски народен съд С.Н.М.е продал на Й.Н.С.собственото
си дворно място, находящо се в землището на с. Гавраилово, окръг Сливен,
съставляващо неурегулиран парцел І-363,кв.4, състоящ се от 1600 кв.м.
незастроено място, при граници П. Й., М. Р. дере и баир за сумата от 3000 лв.,
която продавача е заявил, че е получил изцяло от купувача.
От извадка от
разписен лист към план се установява, че имот 363 първоначално е посочен като
собственик С. Н.М., в последствие е зачеркнато и е посочено Йорданка Ненова
Стоянова. Отбелязването от страни на разписния лист е прехвърлено съгласно
нотариален акт 140/1959 г. на Сливенски народен съд.
От извадка от
разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. Г.по заповед №
183/30.03.1966 г. под № 3 в плана е вписана овощна градина, като собственик е
отбелязан Й. Н. И. и има поставена забележка - в чертите на селото.
От удостоверение за
наследници на С. Н. М. се установява, че е починал на 05.02.1971 г. и е оставил
за наследници К.П. М. - съпруга, Н. С. М. - син, М.С. К. - дъщеря и Р.С. П. -
дъщеря.
От удостоверение за
наследници на Н. С. М. се установява, че е починал на 01.02.1995 г. и е оставил
за наследници М.И. М. - съпруга, К. Н. П.
- дъщеря и Й.Н.С.- дъщеря.
От удостоверение за
наследници на Й.Н.С.се установява, че е починала на 26 март 2003 г. и е
оставила за наследник И.Н.И. - син.
С протоколно
решение № 9-СЛ от 26.05.2009 г. на ОСЗГ са определение имотите по чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на ЗИД
ЗСПЗЗ от обн.ДВ бр. 13 /2007 г. за с. Г.и с. Злати войвода, община Сливен. В
приложение 1 към протоколното решение под № 10 е записан имот с №14275.110.2 с
площ 1,944 дка, НТП друг вид нива. С протокол № 1 е констатирано, че в
землищата на с. Злати войвода и с. Гавраилово, община Сливен, комисията не е
констатирала съществуването на имоти по отношение на които са допуснати
непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Със заповед от
21.07.2009г . на директора на Областна дирекция Земеделие - Сливен е одобрено
протоколно решение № 9 - СЛ от 26.05.2009 г. по чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ за
землищата на с. Г.и с. З. в., ведно с приложение № 1 и регистрите към него.
С писмо от
21.07.2009г на Областна дирекция Земеделие Сливен до Общинска администрация
Сливен е съобщено, че със заповед на директора на ОДЗ - Сливен е одобрено
протоколно решение по чл. 45 в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ за землището на с. Г.и с.
Злати войвода. Към писмото са представени преписи от заповедта и протоколното
решение.
От удостоверение,
издадено на 16.07.2019 г. от Община Сливен, Дирекция Устройство на територията,
по повод входирано заявление от 15.07.2019 г. на И.Н.И. е посочено, че имот с
идентификатор №14275.110.2 по КК на с.Г.от 2006г. е идентичен с имот №363 по
плана за 1937г., за който е отреден парцел І-363,кв.4, описан в нотариален акт
№ 140 от 1959г., идентичен с имот № 3 по плана от 1966 г. и представлява част
от имот 74 по плана за 2001г. и попада извън регулацията на селото.
От скица на ПИ с
идентификатор №14275.110.2, издадена от АГКК се установява, че имота се намира
в с. Гавраилово, м. Дюзлюка и е с площ 1944 кв.м.
От удостоверение за
характеристика на поземлен имот се установява, че имота е с трайно
предназначение земеделска територия, друг вид нива, граничи със строителните
граници на селото.
На 12.07.2019 г. е
подадено заявление от И.Н.И. ***, с която е заявено, че Община Сливен не е извършвала разпоредителни сделки
с имот№14275.110.2 и е поискано да бъде издадено удостоверение за това.
На 25.07.2019 г. е
изпратено писмо от Община Сливен до И.Н.И., че с ПИ с идентификатор
№14275.110.2 Община Сливен не е извършвала разпоредителните сделки, имота
представлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ в м. Дюзлюка и съответно не може да бъде
предмет на разпоредителни сделки. Писмото е връчено на Н. на 08.08.2019 г.
От удостоверение
издадено на 23.02.2020 г. от Община Сливен се установява, че ПИ с идентификатор
№14275.110.2 по КККР на землището на с. Г., община Сливен се намира извън
регулационните граници на действащия устройствен план на с. Г..
От показанията на
свид. П. Беленски се установява, че е познавал майката на ищеца и ищеца. От
показанията му е видно, че майката на ищеца е имала имот на края на селото и
този имот е бил работен от майката, бабата и дядото на ищеца. От показанията му
е видно, че свидетеля не е виждал някой да работи имота, откакто е починала
майката на ищеца. От показанията му се установява, че свидетеля не знае този
имот някога да е влизал в ТКЗС, ДЗС или АПК.
От показанията на
свид. Г. Б., се установява, че имота е
бил работен от бабата,дядото и майката на ищеца. От показанията му е видно, че
имота е около 2 дка.
От показанията на
свид. Т. се установява, че имота му граничи с имота на ищеца, имота е около 2
дка и имота е работен от бабата,дядото и майката на ищеца.
От назначената и
изпълнена съдебно-техническа експертиза се установява, че имота, предмет на
нотариален акт № 140/1959 г. , представлява неурегулиран парцел І-363,кв.4. В
заключението е отразено, че статута на процесния имот от 1937 г. до настоящия
момент е както следва по кадастрално регулационния план на с. Г.от 3.08.1937 г.
По този план процесния имот е планоснимачен № 363 в кв.4 и за него е отреден
парцел І-363, по плана от 30.03.1966 г. процесния имот е с пл. № 3 кадастрално
заснет , но извън регулационните граници на с. Гавраилово. По ПУП от 14.03.2001
г. този план е действащ към настоящия момент, процесния имот е с пл. № 74,
кадастрално заснет, но извън регулационните граници на с. Гавраилово. Посочено
е, че по кадастралната карта на с. Гавраилово, процесния имот е ПИ с
идентификатор №14275.110.2, с трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - друг вид нива. В заключението си вещото
лице е посочило, че при нанасяне на имотните граници на имотите по различните
планове има известно несъвпадение на границите,но то е несъществено и неговата геометрична форма по всички
планове и кадастрална карта е една и съща, като има незначителни отклонения,
като причина за изключване на имота от регулация е посочено Постановление на
МС. В заключението на вещото лице е отразено, че имота предмет на нотариален
акт № 140 от 1959 г. представляващ дворно място съставляващо неурегулиран
парцел І-363, кв.4 по плана на с. Г.от 1937 г. , състоящо се от 1600 кв.м. е
идентичен с ПИ с идентификатор №14275.110.2 с площ от 1944 кв.м. В заключението
си вещото лице е посочило, че площта на процесния имот от 1937 г. по
графоаналитични данни за имот пл. № 363, кв. 4 е 1890 кв.м., а площта на парцел
І-363 кв.4 1190 кв.м., но регулационните предвиждания не са осъществявани. В
заключението си вещото лице е посочило, че вероятно голямата разлика на площта
по документи и по кадастрална карта се дължи на допусната грешка.
Съдът кредитира
изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно-техническа експертиза,
като обективна, безпристрастна и компетентно изпълнена.
От заключението на
назначената и изпълнена допълнителна съдебно техническа експертиза се
установява, че вещото лице след проверка в отдел Държавен архив Сливен към
Дирекция Регионален държавен архив Бургас, не е намерило данни за процесния
имот от 1937 г. до 1966 г., представляващ
дворно място, находящо се в землището на с. Гавраилово, Сливенски окръг,
съставляващо неурегулиран парцел І-363,кв.4 по плана на селото, състоящо се от
1600 кв.м. незастроено място да е бил отчуждаван, коопериран, включен в ТКЗС,
ДЗС, АПК или друг вид колективно стопанство. В заключението си вещото лице е
посочило, че в ОбСЗ - Сливен няма подавани заявления и образувани преписки за
възстановяване на земеделски земи в землището на с. Г., община Сливен от лицата
С. Н. М., Т. Н.в М. и Й. Н. Д.. В заключението е посочено, че съществува
преписка от 26.11.1991 г. на Н.С. М. за възстановяване на правото на
собственост върху земеделски земи в землището на с. Г.и с. М. ч.. Вещото лице е
посочило, че процесния имот , индивидуализиращ седворно място, находящо се в
землището на с. Г., Сливенски окръг, съставляващо неурегулиран парцел
І-363,кв.4 по плана на селото, състоящо се от 1600 кв.м. да е бил заявяван за
възстановяване.
Съдът кредитира
изцяло заключението на назначената и изпълнена допълнителна съдебно-техническа
експертиза, като обективна, безпристрастна и компетентно изпълнена.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан. В
настоящото производство, безспорно се доказа, че ищецът е наследник на Й. Н. С..
В производството се доказа, че имота никога не е бил отчуждаван, не е бил
коопериран, включван в ДЗС, АПК, ТКЗС или друг вид колективно стопанство.
Имотът е бил обработван от бабата и дядото на ищеца, както и от майката на
ищеца. В разписните листи като собственик на имота първоначално е записан
прадядото на ищеца, като в последствие е зачертано и е записана майка му. Имота
не би могъл да бъде актуван като остатъчен фонд от земеделска земя по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, тъй като имота нито е бил одържавяван, нито е бил отчуждаван, нито е
включван в някоя от формите на колективно стопанство. Безспорно се доказа в
производството, че майката на ищеца е била собственик на имота и имота е
обработван и стопанисван, както от нея, така и от родителите й. Имота не е
подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ и съответно не може да бъде включван във
фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ, а именно общинския поземлен фонд. Издаването на
заповед от административен орган, с която имот, който е чужда собственост
никога не е бил отчуждаван се включва в имотите от общинския поземлен фонд,
самата заповед е непротивопоставима на собственика на недвижимия имот, още повече,
че по никакъв начин не се установи в производството собственикът да е бил
уведомяван. По направеното възражение от Община Сливен, че имота е придобит от
Община Сливен, чрез придобивна давност не се доказа по никакъв начин в
производството Община Сливен да е упражнявала владение върху имота и да го е
противопоставила на собственика. Самия факт на издаване на заповед и на
включване на имота в общинския поземлен фонд не води до установяване на
владение.
С оглед изложеното, съдът приема че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид на направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца
за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е
основателно и ще следва да бъде уважено,като бъде осъден ответника да заплатят на ищеца
направените по делото разноски в размер на 895 лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл.235,ал.1 от ГПК,Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по
предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК спрямо Община Сливен,БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Сливен, бул. Цар Освободител № 1, представлявана от Стефан
Радев - кмет на Община Сливен, че И.Н.И.,
ЕГН ********** *** е собственик на имот с идентификатор №14275.110.2 по КК в м.
Дюзлюка, с.Гавраилово, представляващ земеделска земя ІХ категория с площ от
1944 кв.м.при граници
№14275.110.3,№14275.110.38,№14275.110.39,№14275.110.138.
ОСЪЖДАОбщина Сливен,БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, бул. Цар Освободител № 1, представлявана от Стефан
Радев - кмет на Община Сливен, на основание чл.78,ал.1 от ГПКда заплатиИ.Н.И., ЕГН ********** ***
на направените по делото разноски в размер на 895 лв.,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от
иска.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника Общинска Служба
Земеделие гр. Сливен.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
На основание чл.115,ал.2 от ЗС
дава шестмесечен срок от влизането на решението в сила за отбелязването му в
Служба вписвания при СлРС.
На основание чл. 105, ал 2 от Правилника за администрацията в съдилищата
в седмодневен срок от влизането на решението в сила, заверен препис да се
изпрати на АГКК – Сливен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: