№ 50
гр. Бургас, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20222100502229 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от
ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 23073 от 01.12.2022г., подадена от длъжника Д.
Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул.“Е. д. Л.“ № *, ет. *, ап. *,чрез пълномощника
му адв. Галина Найденова-БАК против отказ за прекратяване на изпълнително дело №
1153/2015г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с рег. № 800 на КЧСИ, с район на
действие – БОС, обективиран в писмо № 38897 от 23.11.2022г. на основание чл.433,
ал.1, т. 8 от ГПК - поради настъпила перемпция.
В жалбата се твърди, че последното предприето по делото изпълнително
действие е наложен запор от 15.04.2016г., след който момент взискателят не е поискал
извършване на други изпълнителни действия. Предвид това се твърди, че е настъпила
перемпция, като с оглед на която делото се счита за прекратено по силата на закона.
Навеждат се и доводи за липса на представителна власт на лицето, което се е
легитимирало като пълномощник на взискателя и по чието искане е образувано и
водено изпълнителното дело. Иска се отмяна на обжалваното постановление, с което
ЧСИ е отказал прекратяване на делото на горепосоченото основание. Претендира
присъждане на направените в настоящото производство разноски за платена държавна
такса. Моли за присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
1
В предоставения срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК първоначалния взискател
„УНИКРЕДИ ЛИЗИНГ” АД е депозирал писмено становище по жалбата като излага
становище за нейната неоснователност. Счита, че постановения от ЧСИ отказ да
прекрати делото поради настъпила перемпция е правилен и законосъобразен. Сочи, че
от наложения на 18.10.2016г. запор върху пенсията на длъжника регулярно постъпват
суми по изпълнителното дело. Заявява, че въпреки това впоследствие на 03.02.2017г.,
на 27.02.2018г., на 15.04.2021г. и на 14.06.2021г. взискателят е поискали извършване и
на други изпълнителни действия, поради което не е налице твърдяната от
жалбоподателя перемпция. Досежно възраженията в жалбата за опороченост както на
образуването, така и на всички действия, предприети от взискателя поради липса на
представителна власт на пълномощника му се сочи, че длъжника не може да оспорва
представителната власт на процесуалния представител на взискателя. Излага
съображения, че дадените на пълномощника му права включват и преупълномощаване
на други адвокати и др. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
В предоставения срок по чл. 436, ал. 3 присъединения взискател „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД е депозирал писмено становище, с което счита жалбата за
неоснователна. Сочи, че отказа на съдебният изпълнител да прекрати делото поради
настъпила перемпция е правилен и моли съдът да остави без уважение жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3, изр. второ от ГПК по делото е депозирано
становище ЧСИ Ивелина Божилова, в което са посочени хронологично всички
извършени по делото действия, като се излагат съображения за неоснователност на
жалбата, с искане съдът да я остави без уважение.
След извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е подадена
в срок от лице, имащо право на жалба против подлежащ на обжалване акт и отговаря
на изискванията на закона. Разгледана по съществото, съдът намира жалбата за
неоснователна, по следните съображения:
От данните по приложеното изп.д. № 1153/2015г. по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова, с рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие – БОС се установява, че същото
е образувано на по молба на взискателя „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД за
принудително събиране на вземанията му към солидарните длъжници Г. Д. С., А. П. К.
и жалбоподателят Д. Г. Т. по изпълнителен лист от 19.10.2015г., издаден по ч.гр.д.№
6673/2015г. на БРС, по изпълнителен лист от 29.10.2015г., издаден по ч.гр.д.№
6892/2015г. на БРС, и по изпълнителен лист от 20.10.2015г., издаден по ч.гр.д.№
66674/2015г. на БРС. Впоследствие по изпълнителното дело са присъединени и други
взискатели.
Видно е, че по искане на първоначалния взискател след извършено проучване на
имуществото на длъжниците по отношение на жалбоподателя- длъжник Д. Г. Т. на
2
15.04.2016г. са предприети следните действия по принудително изпълнение: изпратени
от ЧСИ на съобщения за налагане на запор върху вземането му по договор за аренда,
вписан в СВ-Карнобат на 25.05.2013г., за налагане възбрана на негови недвижими
имоти и за налагане на запор върху вземането му за пенсия и прослужено време и
старост. Впоследствие със запорни съобщения от 08.06.2017г. са наложени запори по
банковите сметки на същия длъжник в няколко банки. Установено е, че от запора на
пенсията на жалбоподателя за прослужено време и старост за периода от 05.05.2016г.
до 08.12.2022г. постъпвали регулярни ежемесечни плащания, с които са погасени част
от вземанията на взискателя и част от дължимите такси по изпълнителното дело.
Междувременно с молба от 28.02.2018г. взискателят е поискал насрочване на публична
продан по отношение на имоти на жалбоподателя-длъжник, като с последваща молба
от 15.04.2020г. е поискано насрочване на опис и оценка на същите възбранени имоти,
като описът е извършен на 01.11.2022г.
Установява се също, че въз основа на искана от взискателя справка за
новооткрити банкови сметки на длъжника- жалбоподателя, със запорно събщение от
05.08.2022г.ЧСИ е наложил запор на банкова сметка на длъжника- жалбоподател в
„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД.
С молба от 01.11.2022г. длъжника-жалбоподател е поискал прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по съображения, че
считано от 28.02.2018г. до 05.08.2022г. по делото не са извършвани изпълнителни
действия. С обжалвания в настоящото производство отказ, обективиран в писмо от
23.11.2022г. съдебният изпълнител не е удовлетворил молбата на жалбоподателя да
прекрати изпълнителното производство, по съображения за липса на предпоставките
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК е прието, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В случая, от данните по изпълнителното дело се установява, че след
първоначално наложения запор върху вземанията по договора за аренда и от пенсията
на длъжника, както и след възбраната на негови имоти от 15.04.2016г., впоследствие са
наложени и запори от 08.06.2017г. и от 05.08.2022г. на вземанията му по негови
банкови сметки. Следва да се отбележи, че постъпвалите ежемесечно за периода от
05.05.2016г. до 08.12.2022г. принудително удържани суми от запора върху пенсията на
длъжника съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС представляват действия по изпълнението. Налице са и последващи
3
действия, извършени ежегодно по искане на взискателя за периода от 2018г.-2022г.,
изразяващи се в опис, оценка и изнасяне на възбранени имоти на длъжника на
публична продан.
От гореизложената фактическа обстановка следва, че в рамките на сочения в
жалбата двугодишен срок взискателят не е бездействал, а е предприел изпълнителни
действия за принудително изпълнение на вземането си. Това означава, че не е налице
настъпила перемпция, водеща до прекратяване на изпълнителното дело по силата на
закона на соченото от длъжника основание по чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Предвид
горното съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение, тъй като правилно ЧСИ е отказал да прекрати производството по делото
поради перемпция.
Що се касае до възраженията в жалбата досежно представителната власт на
пълномощника на взискателя по образуване и водене на изпълнителното производство,
същите са ирелевантни за настоящия правен спор, поради което не следва да се
обсъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Д. Г. Т., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б., ул.“Е. д. Л.“ № *, ет. *, ап. *, подадена чрез пълномощника му адв. Галина
Найденова-БАК против отказ за прекратяване на изпълнително дело № 1153/2015г. по
описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие – БОС,
обективиран в писмо № 38897 от 23.11.2022г. на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК -
поради настъпила перемпция.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати за прилагане към изп.д. № 1153/2015г. по
описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие – БОС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4