Присъда по дело №502/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 148 от 09.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 145/2014 г., Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на С. А. М.от с. Т., общ. К., че М. М. Ч. от с. Т., общ. К., е съсобственик на реална част от недвижим имот – източната стая и част от коридора, с обща площ от 36кв.м., находящи се на втория етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда (новата къща), със застроена площ от 72 кв.м. , с подход от външни стълби, съдържащ две стаи и коридор, построена в неурегулиран поземлен имот, в урбанизираната територия на с. Т., общ. К., обл. К., с площ от 1838 кв.м., при посочени граници и е осъдил С. А. М. да отстъпи собствеността и предаде владението му , на основание чл.108 от ЗС. С решението си съдът е отменил нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 105, том VІ, рег.№ , дело № 1064/2012 г. от 28.12.2012 г., вписан в СП при РС – Крумовград, вх. №1220/28.12.2012 г., в частта, в която С. А. М.е призната за собственик по давностно владение на 1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от втори етаж, състоящ се от две стаи и коридор от двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 61 кв.м., на основание чл.537, ал.2 от ГПК. Осъдил е С. А. М. да заплати на М. М. Ч. сумата в размер на 2 160 лева, представляваща обезщетение за периода от 10.12.2010 г. до 10.12.2013 г., през който е бил лишен от правото да ползва недвижимия имот, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2013 г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.59 от ЗЗД във връзка с чл.86 от ЗЗД, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 3 600 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил е С. А. М. да заплати на М. М. Ч. сумата в размер на 692 лева, представляваща деловодни разноски.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата С. А. М., която чрез своя процесуален представител го обжалва като недопустимо, а при условията на евентуалност – и като неправилно. Твърди, че предмет на иска по чл.108 от ЗС е източната стая и част от коридора, находящи се на втория етаж от двуетажна полумасивна жилища сграда, т.е. реална част от недвижим имот, която обаче няма характер на самостоятелно обособена вещ, нито представлявала част от реално обособена вещ. Счита, че така предявен ревандикационният иск е недопустим, тъй като се иска предаване на владението на реална част от втория етаж от жилищна сграда, които части (стаята и вторият етаж) не били самостоятелни обекти на вещни нрава. В този смисъл твърди, че в случая липсва годен предмет за ревандикация, поради което като е приел противното пьрвоинстанционният съд е нарушил материалния закон и е постановил недопустимо решение. Твърди също, че съдът се е произнесъл екс петитум по отношение на претендираното с иска по чл.108 от ЗС право. За да обоснове правото си на собственост, ищецът се позовал на наследство, завещание и давностно владение. С исковата молба ищецът претендирал, че е собственик на процесния имот на дериватен придобивен способ – наследствено правоприемство и на оригинерен такъв – давностно владение. Твърдял в исковата молба, че спорният имот е придобил по наследство от починалите му родители М. М. Е. и Ф. М. Ч. и чрез давностно владение. Самият ищец не бил претендирал право на собственост, обосновано на друг оригинерен способ- чрез строеж, нито пък бил изложил подобни факти и обстоятелства в исковата си молба. Или, ищецът не е навел такъв довод, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение, а именно – че е придобил процесния имот чрез строеж. Въпреки това обаче, без да бъде сезиран, без да са били релевиранифакти и обстоятелства в исковата молба, досежно придобиване на претендираната реална вещ, чрез строеж от страна на ищеца, пьрвоинстанционниятсъд го призналза собственик на това основание. В жалбата се излагат съображения, че в обжалваното решение съществува противоречие между определения обем на претендираното и присъденото от съда. Съдът приел, че ищецът претендира реална вещ, но не е установено по делото тя да е във владение на ответницата, нито пък последната да се снабдила с документ за собственост по отношение на тази вещ. И въпреки, че ищецът претендирал ревандикация на източната стая и част от коридора, находящи се на втория етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, съдът отменил нотариалния акт на ответницата в частта му, с която ответницата е призната за собственик на 1/2 идеална част от втория етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда. Счита също така, че съдът неправилно е квалифицирал втория предявен иск, като такъв по чл.59 от ЗЗД. След като ищецът, твърдейки в исковата молба, че е съсобственик с ответницата на една жилища сграда, в която последната владее първия етаж, а ищецът – част от втория и претендира обезщетение за ползване на общата вещ от страна на ответницата, то счита, че се касае за предявен иск по чл.31 от ЗС, а не за такъв по чл.59 от ЗЗД. Още повече, че иск по чл.59 ЗЗД се предявявал при условие, че ищецът не разполага с друго средство за защита, какъвто не бил процесния случай. Твърди се също, че съдът приел делото за решаване без да изясни факти и обстоятелства отсъществено значение за правилното решаване на делото отправна страна, нитодал указания на страните за това.След като приел, че предмет на ревандикационната претенция на ищеца е източната стаи и част от коридора, находящи се на втория етаж от двуетажна полумасивна жилища сграда, т.е. релана част от друга вещ, съдът следвало да укаже на ищеца да ангажира доказателства досежно обстоятелството представлява ли вторият етаж самостоятелно обособена вещ, с оглед определяне допустимостта на предявения иск. Освен това, в нарушение на разпоредбата на чл.78,ал.З ГПК,въпреки, че искът по чл.59отЗЗД билчастичноотхвърлен, съдът присъдил претендираните от ищецаразноски в пълен размер. Относно необосноваността на решението твърди, че направените от съда фактически констатации и въз основа на тях правни изводи, относно възникналото придобивното основание в полза на ищеца, а именно, че същият е придобил имота чрез строеж, освен, че не бил релевирани в исковата молба, били неверни и направени в противоречие на материалния закон, както и в несъответствие със събраните по делото доказателства. При постановяване на решението си съдът не извършил съвкупна, обективна преценка на събраните по делото доказателства, а селективно и едностранно обсъдил гласните доказателства. В резултат на това направил съвършено погрешни и произволни изводи относно правото на собственост върху спорния имот. Моли съда да обезсили решението на районния съд като недопустимо и да прекрати производството по делото, а при условията на евентуалност – да го отмени и да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание, чрез своя представител, претендира разноски.

Въззиваемият М. М. Ч., чрез своя представител по пълномощие, е подал отговор на жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, в който изразява становище за правилност на обжалваното решение. В съдебно заседание моли съда да потвърди решението на Момчилградсикя районен съд.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, в това число и тези, събрани във въззивната инстанция, и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото са предявени от М. М. Ч. против С. А. М. следните обективно съединени искове: 1.) иск, с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението върху източната стая и част от коридора, с обща площ 36 кв.м., находящи се на втория етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда (новата къща) със застроена площ от 72 кв.м., с подход от външни стълби, съдържащ две стаи и коридор, застроена в неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с. Т., общ. К., обл. К., с площ от 1 838 кв.м., при посочени граници, 2.) иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на източната стая от втория етаж от посочената по – горе двуетажна жилищна сграда и част от коридора, с обща площ от 36 кв.м., в размер на 3 600 лева и 3.) искане за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 105, том VІ, рег.№ , дело № 1064/2012 г. от 28.12.2012 г., вписан в СП при РС – Крумовград с вх. № 1220/28.12.2012 г., в частта, с която С. А. М. е призната за собственÞк по давностно владение на 1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от втори етаж, състоящ се от две стаи и коридор от двуетажна полумасивна жилищна сграда, на основание чл.537, ал.2 от ГПК.

С обжалваното решение, районният съд е уважил предявения иск по чл.108 от ЗС, и искането за отмяна на нотариалния акт, както и е уважил иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 2 160 лева, като за разликата от тази сума до пълния предявен размер от 3 600 лева е отхвърли предявения иск. В тази връзка, в частта, с която искът за заплащане на обезщетение, с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, е отхвърлен за разликата над сумата от 2 160 лева и до 3 600 лева, решението не е обжалвано и като ткакова е влязло в сила в тази му част.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик по наследство, завещание и давностно владение на неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с. Т. с площ от 1 838 кв.м., ведно със сградите, построени в него, а именно: 1.) втори етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда (т.нар. нова къща), построена в средата на имота със застроена площ от 72 кв.м., с подход от външни стълби, съдържащ две стаи и коридор, 2.) двуетажна полумасивна жилищна сграда, построена в североизточната част на имота със застроена площ от 54 кв.м. (т.нар. стара къща), 3.) сеновал – едноетажна паянтова сграда и 4.) обор – паянтова сграда. Твърди също, че спор за собствеността и владението на първия етаж от т.нар. нова къща със застроена площ от 72 кв.м. не съществува между страните, като спора касае една стая (източната) и част от коридор от втория етаж на същата жилищна сграда (новата къща).

Установено е по делото, че ищецът М. М. Ч. (въззиваем пред тази инстанция) е наследник – син на М. М. Е. , починал на 07.01.1987 г., и Ф. М. Ч. , починала на 23.03.2004 г., както и че ответницата С. А. М.(въззивник) е преживяла съпруга на М. М. Ч. – брат на ищеца и син на М. М. Е. и Ф. М. Ч. , починал на 24.04.1974 г.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 196, том І, рег.№ 2244, дело № 194/2010 г., на 02.09.2010 г. ищецът М. М. Ч. е бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с. Тополка, общ. К., обл. К., с площ от 1 838 кв.м., ведно със сградите построени в имота: 1.) втори етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, построена в средата на имота със застроена площ от 72кв.м. с разгъната площ от 108 кв.м., с подход от външни стълби, съдържащ две стаи и коридор; 2.) двуетажна полумасивна жилищна сграда, построена в североизточната част на имота със застроена площ от 54 кв.м., съдържаща на първия етаж две стаи и коридор и на втория етаж три стаи и коридор; 3.) сеновал – едноетажна паянтова стопанска сграда, построена южно от жилищната сграда със застроена площ 30 кв.м.; 4.) обор – едноетажна паянтова сграда, построена в източната част на имот със застроена площ 49 кв.м., при посочени граници.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 105, том VІ, рег.№ , дело № 1064/2012 г., на 28.12.2012 г. ответницата С. А. М.е призната за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. Т., общ. К., обл. К., целият с площ от 625 кв.м., ведно с построените в него първи етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 61 кв.м., състояща се от две стаи и коридор и баня и Ѕ идеална част от втори етаж, състоящ се от две стаи и коридор, както и полумасивна стопанска постройка, със застроена площ от 75 кв.м., при посочени граници.

Не е спорно между страните, че процесната двуетажна полумасивна жилищна сграда (новата къща) е била построена през 1964 – 1965 г., като от построяването й първият етаж от нея се владее от семейството на М. М. Ч. – брат на ищеца, а след нÕговата смърт – от ответницата С. А. М.. В тази връзка, ответницата С. М., в представения по делото отговор, твърди, че през 1970 г. двамата братя – ищецът М. Ч. и нейния съпруг М. Ч., са се договорили вторият етаж от жилищната сграда да се ползва и от двамата – на всеки по една стая, като са си разпределили и ползването на стаите, а именно – източната стая да се ползва от семейството на М., а западната – от ищеца.

Във връзка с твърдението на ищеца за придобиване на собствеността върху недвижимите имоти, предмет на посочения по – горе нотариален акт № 196/2010 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Крумовград, в това число и на процесния втори етаж от т.нар. нова къща, по завещание, по делото не са представени доказателства за извършено от неговите наследодатели завещателно разпореждане с недвижими имоти, в това число – с процесния втори етаж от новата къща. От цитирания нотариален акт пък е видно, че ищецът е бил признат за собственик на горепосочените недвижими имоти, в това число и на процесния втори етаж от двуетажната полумасивна жилищна сграда, построена в средата на имота, със застроена площ от 72кв.м. (новата къща), въз основа на давностно владение.

От назначената пред въззивната инстанция съдебно – техническа експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда, се установява, че процесният втори етаж от двуетажната полумасивна жилищна сграда (новата къща) не притежава елементите на самостоятелно жилище, поради това, че не отговаря на строителните правила и норми, действали към периода на изграждането на жилищната сграда (Строителни правила и норми за изграждане на населени места, изд. от председателя на Комитета по строителство и архитектура, обн., Изв., бр.75 от 18 септември 1959 г., отм. ДВ, бр.69 от 2 септември 1977 г. и бр.70 от 6 септември 1977 г.), както и на тези, действащи към настоящият момент (ЗУТ и Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони).

Съгласно § 5, т.39 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, "обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Цитираната разпоредба дава кумулативно характеристиките на самостоятелен обект на строителство, като същата се отнася и за вече построените сгради. Дефиниция на това понятие от гледна точка на обектите на правото на собственост е дадена в § 1, т.1 от ЗКИР, според която "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена с ограждащи стени част от сградата или съоръжението, която има самостоятелно функционално предназначение. Основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост, по аргумент от чл.39 от Закона за собствеността, освен обособеността му като етаж, или част от етаж, е и тази да може да се ползва самостоятелно. Затова функционалното предназначение е основна кадастрална данна в имотния регистър за самостоятелния обект в сграда, съгласно чл.27 от ЗКИР. Другата характеристика е да е обособен от останалите съседни обособени обекти на собственост – да е етаж, или част от етаж със самостоятелен вход за него. Съгласно § 5, т.29 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, „жилищна сграда” е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ, а съгласно т.30 на същия параграф, "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Основните характеристики, определящи един имот като „жилище”, са регламентирани в чл.40, ал.1 от ЗУТ и те са: самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него, като е допустимо помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. В тази връзка, назначената съдебно – техническа експертиза установява по един несъмнен начин, че втория етаж от т.нар. нова къща не притежава елементите на самостоятелно жилище, поради това, че не отговаря на строителните правила и норми, действали към периода на изграждането на жилищната сграда, както и на тези, действащи към настоящият момент.

Или, от назначената пред настоящата инстанция съдебно – техническа експертиза се установява, че процесният втори етаж от двуетажната полумасивна жилищна сграда (новата къща) няма характер на обособена вещ, която може да се ползва самостоятелно като жилище, поради което не е самостоятелен обект на правото на собственост. При това положение, доколкото не се касае до самостоятелен обект на правото на собственост, този втори етаж не може да бъде придобит самостоятелно от ищеца нито по давност, нито по наследство, като съставения нотариален акт № 196/2010 г., с който ищецът е признат за собственик на процесния втори етаж по давност, не може да санира това обстоятелство и да легитимира ищеца като негов собственик. От значение в случая е и обстоятелството, че самият ищец не претендира да е собственик на първия етаж от двуетажната полумасивна жилищна сграда (новата къща), за който ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост № 105/2012 г., като не оспорва, че същият е собствен на ответницата.

Ирелевантни в тази връзка са показанията на разпитаните по делото свидетели, в частта им, относно ползването през годините на втория етаж от страните по делото, доколкото същият не е самостоятелен обект на собственост и не би могъл да бъде придобит самостоятелно от ищеца по давност, поради което и не следва да се обсъждат техните показания.

За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да е собственик на имота (в случая на претендираната източна стая и част от коридор от втория етаж от двуетажната полумасивна жилищна сграда – т.нар. нова къща) и същия да се владее от ответника без основание. В тази връзка, от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е придобил собствеността върху втория етаж от новата къща на което и да е от претендираните от него основания – наследство, завещание и давностно владение. Както се посочи по – горе, по делото липсват доказателства за извършено от неговите наследодатели завещателно разпореждане с недвижими имоти, в това число – с процесния втори етаж от новата къща, състоящ се от две стаи, едната от които процесната източна стая, и коридор. От друга страна, установи се по делото, че този втори етаж не е самостоятелен обект на правото на собственост и не би могъл да да бъде придобит самостоятелно от ищеца нито по давност, нито по наследство, като това се отнася в още по – голяма степен и за самата източна стая и частта от коридора. От значение е и обстоятелството, че самият ищец не претендира да е собственик на първия етаж от двуетажната полумасивна жилищна сграда (новата къща), за който ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост № 105/2012 г., като не оспорва, че същият е собствен на ответницата.

При това положение, доколкото ищецът не се легитимира като собственик на втория етаж от новата къща, респективно – на процесната източна стая и част от коридор, нито като собственик на цялата двуетажна полумасивна жилищна сграда, предявения иск за ревандикация на източната стая и частта от коридора е неоснователен.

Предвид неоснователността на иска по чл.108 от ЗС, неоснователен се явява и искът, с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на източната стая от втория етаж от посочената по – горе двуетажна жилищна сграда и част от коридора, с обща площ от 36 кв.м., както и искането за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 105/ 2012 г. в частта, с която С. А. М.е призната за собственик по давностно владение на 1/2 ид.ч. от втори етаж, състоящ се от две стаи и коридор от двуетажна полумасивна жилищна сграда, на основание чл.537, ал.2 от ГПК.

Ето защо, като приел противното и е уважил предявените искове, районният съд е постановил неправилно решение, което като такова следва да се отмени в тази му част, както и в частта за разноските, като се отхвърлят искове.

При този изход на делото следва да се осъди въззиваемият да заплати на въззивницата направените по делото разноски в размер на 1 058 лева, от които 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 102 лева – държавна такса за въззивн¯ обжалване и комисионна, 306 лева – заплатени разноски за вещи лица и комисионна и 250 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Следва да се осъди въззивницата да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд сумата в размер на 50 лева, представляваща възнаграждение за вещото лице Е. А. Я. от назначената пред тази инстанция съдебно – техническа експертиза.

С оглед размера на данъчната оценка на целия процесен втори етаж- 621.50 лева, видно от представеното по делото удостоверение за данъчна оценка, издадено от Община Крумовград, и предвид размера на предявения иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД – 3 600 лева, на основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 148 от 09.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 145/2014 година по описа на Момчилградския районен съд, в частта, с която: 1.) е признато за установено по отношение на С. А. М.от с. Т., общ. К., че М. М. Ч. от с. Т., общ. К., е съсобственик на реална част от недвижим имот – източната стая и част от коридора, с обща площ от 36 кв.м., находящи се на втория етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда (новата къща), със застроена площ от 72 кв.м., с подход от външни стълби, съдържащ две стаи и коридор, построена в неурегулиран поземлен имот, в урбанизираната територия на с. Т., общ. К., обл. К., с площ от 1838 кв.м., при посочени граници, и е осъдена С. А. М. да отстъпи собствеността и предаде владението му, на основание чл.108 от ЗС, 2.) е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 105, том VІ, рег.№ , дело № 1064/2012 г. от 28.12.2012 г., вписан в СП при РС – Крумовград, вх. №1220/28.12.2012 г., в частта, в която С. А. М.е призната за собственик по давностно владение на 1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от втори етаж, състоящ се от две стаи и коридор от двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 61 кв.м., на основание чл.537, ал.2 от ГПК, 3.) е осъдена С. А. М.да заплати на М. М. Ч. сумата в размер на 2 160 лева, представляваща обезщетение за периода от 10.12.2010 г. до 10.12.2013 г., през който е бил лишен от правото да ползва недвижимия имот, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2013 г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.59 от ЗЗД във връзка с чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 692 лева, представляваща деловодни разноски, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Ч. от с. Т., общ. К., обл.К., с ЕГН *, против С. А. М. от с. Т., ул.”И. р.” № *, общ. К., обл. К., с ЕГН *, иск, с правно основание чл.108 от ЗС, за отстъпване собствеността и предаване владението на източната стая и част от коридора, с обща площ 36 кв.м., находящи се на втория етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда (новата къща) със застроена площ от 72 кв.м., с подход от външни стълби, съдържащ две стаи и коридор, застроена в неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с. Т., общ. К., обл. К., с площ от 1 838 кв.м., при посочени граници, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Ч. от с. Т., общ. К., обл.К., с ЕГН *, против С. А. М.от с. Т., ул.”И. р.” № *, общ. К., обл. К., с ЕГН *, иск, с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 2 160 лева за лишаване от ползване на източната стая и част от коридора, с обща площ 36 кв.м., находящи се на втория етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда (новата къща) със застроена площ от 72 кв.м., с подход от външни стълби, съдържащ две стаи и коридор, застроена в неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с. Т., общ. К., обл. К., с площ от 1 838 кв.м., като несонователен.

ОТХВЪРЛЯ искането на М. М. Ч. от с. Т., общ. К., обл.К., с ЕГН *, за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 105, том VІ, рег.№ , дело № 1064/2012 г. от 28.12.2012 г., вписан в СП при РС – Крумовград с вх. № 1220/28.12.2012 г., в частта, с която С. А. М. е призната за собственик по давностно владение на 1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от втори етаж, състоящ се от две стаи и коридор от двуетажна полумасивна жилищна сграда, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, като неоснователно.

ОСЪЖДА М. М. Ч. от с. Т., общ. К., обл. К., с ЕГН *, да заплати на С. А. М. от с. Т., ул.”И. р.” № *, общ. К., обл. К., с ЕГН *, сумата в размер на 1 058 лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА С. А. М.от с. Т., ул.”И. р.” № *, общ. К., обл. К., с ЕГН *, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд сумата в размер на 50 лева, представляваща възнаграждение за вещото лице Е. А. Я. от назначената пред въззивната инстанция съдебно – техническа експертиза.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.