Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 148
гр. Севлиево, 16.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 949/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ЕНЕРГО – ПРО
Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г, представлявано заедно от
всеки двама от законните си представители П. С. С., Я. М. Д. и Г. К. срещу Р.Д.Х.,
с ЕГН **********, с адрес *** и Н.Д.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, като
деца и наследници на починалия Д. К. Д., с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че наследодателя на ответниците - Д.
К. Д., с ЕГН **********, се водел клиент на "Енерго - Про Продажби"
АД, с ЕИК *********, с клиентски номер ***, във връзка с продажба на ел.
енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, находящ се в гр.
Севлиево, ***. Облигационните отношения между дружеството и ответника били
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на "Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, които били приети на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) от Управителния съвет на
"Енерго-Про Продажби" АД и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 от ОУДПЕЕ, приложими
понастоящем, „потребителят се задължава да заплаща стойността
неизползваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени
в тези общи условия". Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ,
като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се счита за
надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените
срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера
на задължението. При това положение потребителя изпадал в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на
изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ
„Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към
"Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден". За същите задължения
ответникът се намирал в забава, тъй като не бил спазил срока за плащане по чл.
29, ал. 2 от ОУДПЕЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението бил определен, длъжникът изпадал в забава след
изтичането му. Предвид гореизложеното и тъй като задължението било лимитирано в
определен срок, законът не изисквал изпращането на изрична покана до
потребителя, получаването на която да удостоверява моментът на изпадане в забава.
Към момента на подаване на исковата молба ответникът имал неизплатени
задължения в общ размер, възлизащ на 2 911,50 лв. за обект на потребление,
заведен с абонатен номер изрично посочен по-горе. Посочената сума била за
неплатена ел. енергия в размер на 1 718,51 лв., представляваща главница за
консумирана ел. енергия от ответника по фактури за периода от 31.12.2009 г. до
31.08.2012 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 1 192,99
лв., представляваща мораторната лихва от падежа на всяка една от фактурите до
13.07.2018 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по
клиентски номер *** към същата дата. Издадени били следните фактури, с падеж на
дати, както следва: **********/31.12.2009
г., с падеж на 25.01.2010 г.; **********/27.02.2010 г., с падеж
на 25.03.2010 г.; **********/31.03.2010 г., с падеж на 26.04.2010 г.; **********/31.08.2010
г., с падеж на 27.09.2010 г.; **********/29.10.2010 г., с падеж на 25.11.2010
г.; **********/30.11.2010 г., с падеж на 27.12.2010 г.; **********/30.12.2010 г., с падеж на
25.01.2011 г.; **********/31.01.2011 г., с падеж на 25.02.2011 г.; **********/28.02.2011 г., с падеж на 25.03.2011 г. ; **********/31.03.2011
г., с падеж на 26.04.2011г.; **********/29.04.2011 г., с падеж на 25.05.2011
г.; **********/31.05.2011 г., с
падеж на 27.06.2011 г.; **********/30.06.2011 г., с падеж на 25.07.2011 г.; **********/29.07.2011 г.,
с падеж на 25.08.2011 г. ;
**********/31.08.2011 г., с падеж на 26.09.2011г.;**********/30.09.2011 г., с
падеж на 25.10.2011 г.; **********/31.10.2011 г., с падеж
на 25.11.2011 г.;
**********/30.11.2011 г., с падеж на 27.12.2011
г.; **********/31.01.2012 г., с падеж на 27.02.2012
г.; **********/29.02.2012 г., с падеж на 26.03.2012 г.; **********/30.03.2012
г., с падеж на 25.04.2012 г.;
**********/27.04.2012 г., с падеж на 28.05.2012
г.; **********/31.05.2012 г., с падеж на 25.06.2012
г.; **********/29.06.2012 г., с падеж на 25.07.2012
г.; **********/31.07.2012 г., с падеж на 27.08.2012 г.; **********/31.08.2012
г., с падеж на 25.09.2012 г., за
обща сума 1 718,51 лева, като се дължала и лихва към 13.07.2018 г., в размер 1
192,99 лв.. От фактурите, издадени на
абонат с клиентски номер **********, било видно, че е консумирана ел. енергия
за посочения период. След настъпване на изискуемостта на задължението
стойността на фактурите не била заплатена. Предвид гореизложеното, ищеца иска
осъждане всеки от наследниците на Д. К. Д. - Р.Д.Х. и Н.Д.Х., да му заплати за
неплатена ел. енергия в размер на 1 718,51 лв., половината от тази сума - 859,26 лв., представляваща главница за
консумирана ел. енергия в обекта на ответниците по фактури за периода от 31.12.2009
г. до 31.08.2012г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 1
192,99 лв., или по 596,50 лв. от всеки от ответниците, представляваща
мораторната лихва от падежа на всяка една от фактурите до 13.07.2018 г.,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по клиентски номер ***
към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответницата Р.Д.Х., е подала писмен
отговор, лично и чрез назначеният ѝ по реда на ЗПП процесуален
представител. Ответницата оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че
през процесният период никой не е живял в електроснабденото жилище. Заявява, че
е следвало при неплатена фактура ответника да прекрати електрозахранването. Възразява
за изтекла погасителна давност за претендираните вземания.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответника Н.Д.Х., не е подал писмен
отговор.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба, докладвана в съдебно заседание,
поддържа предявените искове,
като излага съображения за уважаването им.
В съдебно заседание ответницата Р.Д.Х., чрез своя процесуален представител поддържа отговора. Излага подробни
съображения за погасяване на процесните вземания по давност.
В съдебно заседание ответника Н.Д.Х., не се явява
и не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от справка от 17.07.2018 г. от
"ЕНЕРГО-ПРО" за потреблението през последните 12/24/36 месеца, за
клиент Д. К. Д., за обект с клиентски номер ***, заведен с абонатен номер ***,
находящ се в гр. Севлиево, ***, от извлечение
за фактури и плащания, за същият клиент, от извлечение от сметка към 13.07.2018
г. за посоченият клиент и обект на потребление и от приложени по делото фактури
за горепосочените обект и клиент, че е начислена електрическа енергия, за която
са издадени фактури, с падеж на дати, както следва: **********/31.12.2009 г., с
падеж на 25.01.2010 г.;
**********/27.02.2010 г., с падеж на 25.03.2010 г.; **********/31.03.2010 г., с
падеж на 26.04.2010 г.; **********/31.08.2010
г., с падеж на 27.09.2010 г.; **********/29.10.2010 г., с падеж на 25.11.2010
г.; **********/30.11.2010 г., с падеж на 27.12.2010
г.; **********/30.12.2010 г., с падеж на 25.01.2011 г.; **********/31.01.2011
г., с падеж на 25.02.2011 г.; **********/28.02.2011 г., с падеж на 25.03.2011
г.; **********/31.03.2011 г., с падеж на
26.04.2011г.; **********/29.04.2011 г., с падеж на 25.05.2011 г.; **********/31.05.2011 г., с падеж на
27.06.2011 г.; **********/30.06.2011 г., с падеж на 25.07.2011 г.; **********/29.07.2011 г., с падеж на 25.08.2011 г. ;
**********/31.08.2011 г., с падеж на 26.09.2011г.;**********/30.09.2011 г., с
падеж на 25.10.2011 г.; **********/31.10.2011 г., с падеж на 25.11.2011 г.; **********/30.11.2011 г.,
с падеж на 27.12.2011 г.; **********/31.01.2012
г., с падеж на 27.02.2012 г.;
**********/29.02.2012 г., с падеж на 26.03.2012 г.; **********/30.03.2012 г., с
падеж на 25.04.2012 г.;
**********/27.04.2012 г., с падеж на 28.05.2012
г.; **********/31.05.2012 г., с падеж на 25.06.2012
г.; **********/29.06.2012 г., с падеж на 25.07.2012
г.; **********/31.07.2012 г., с падеж на 27.08.2012 г.; **********/31.08.2012
г., с падеж на 25.09.2012 г., за
обща сума 1 718,51 лева, като е начислена и лихва към 13.07.2018 г., в размер 1
192,99 лв..
От Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби“ АД, решение от 07.11.2007 г. и извлечения от
вестници за публикации на Общите условия, се установява, че съгласно чл. 17, т.
2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН
България Продажби АД, потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в
Общите условия. Съгласно чл. 26 вр. чл. 15 от Общите условия, „Е.ОН България
Продажби“ АД, се задължава да снабдява с електрическа енергия всеки
потребител, чийто обект е разположен на
територията обслужвана от дружеството, а задължението за плащане на потребителя
става изискуемо веднъж месечно по график, като неполучаването на фактура не
освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Съгласно
чл. 38 от Общите условия потребител, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължими към „Е.ОН България Продажби“ АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Видно от удостоверение за
наследници от 09.08.2018 г. и от удостоверение за идентичност на лице с
различни имена от 10.09.2018 г., че Д. К. Д. /Д. К. Х./ е починал на 10.10.2009
г. и негови наследници са Р.Д.Х. – дъщеря и Н.Д.Х. - син.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Уважаването на предявените
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предполага установяването от
ищеца на следните предпоставки: основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
описания в исковата молба валиден договор за доставка на електрическа енергия в
посочения в исковата молба обект, чиито
клаузи съдържат задължение по договора за ищцовото дружество за доставка на ел.
енергия в този обект за исковия период и
задължение за наследодателя на ответниците или за ответниците да заплатят на ищеца
процесните суми; изпълнение на задължението си за доставка на ел. енергия в
посочения обект за исковия период; размера и стойността на доставената ел.
енергия за исковия период; поставянето на ответниците в забава и размера на
дължимото мораторно обезщетение; че ответниците са наследници на Д. К. Д., с
ЕГН **********, включително, че са приели наследство на последния - изрично или
мълчаливо.
С решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, е даден отговор на въпроса: кой е длъжник по вземането за цена на доставена
електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Върховен касационен съд приема, че съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката (чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и § 1, т. 2а
или т. 33а от ДР на ЗЕ) цената на доставената електрическа енергия за битови нужди се дължи от собственика на електроснабдения имот, освен когато имотът е предоставен за
ползване по силата на договорно отношение от собственик на имота, а между
ползвателя на договорно основание и крайния снабдител е сключен договор за
продажба на електроенергия за същия имот.
По делото при
доказателствена тежест за ищеца не бе доказано съществуването на описаният в
исковата молба валиден договор за доставка на електрическа енергия в посочения
в исковата молба обект. Ищецът се позовава на обстоятелството, че бащата на
ответниците - Д. К. Д. е бил негов абонат за процесният електроснабден имот. По делото независимо от липсата на изрични възражения
от ответниците наследници по закон на починалия абонат Д. К. Д. за все още ненастъпило
приемане на наследството, за приемане на наследството по опис или за отказ от
наследство от ответниците, кредиторът –
ищец трябваше да установи факта на приемане на същото - изрично или чрез
конклудентни действия, с оглед указаната му доказателствена тежест за
обстоятелството, че ответниците са наследници на починалия клиент на ищеца - Д.
К. Д.. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че тежестта за
установяване на релевантен за спора факт е за страната, която черпи права от
доказването му, като безспорно е, че в случая, след като ищеца се позовава на
качеството на ответниците - наследници на неговия клиент, в тежест на ищеца
като кредитор е да установи, че ответниците действително са наследници на лицето,
с което ищеца е бил в договорни отношения, с предмет електроснабдяване на имота
на починалото лице, а също така и приемане на наследството от ответниците било
изрично, било чрез конклудентни действия - определение № 1355 от 27.11.2013 г.
по гр. д. № 3353/2013 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия,
четвърто отделение.
При преценка, дали
наследника, е приел наследството съдът взе предвид, че приемането може да
бъде освен изрично по реда на чл.
49, ал. 1 ЗН и
мълчаливо, когато наследникът извърши действия, които по несъмнен начин
предполагат неговото намерение да приеме наследството, като съдът преценява
във всеки конкретен случай с оглед обстоятелствата
по делото дали извършените от наследника
действия съставляват мълчаливо приемане на наследството /ППВС 4/64г./, като в
конкретният случай по делото няма каквито и да било данни ответниците да са
приели нито изрично, нито мълчаливо наследството на починалия клиент на ищеца -
Д. К. Д.. Когато наследството не е прието, кредиторите на оставеното в
наследство задължение разполагат с възможността да принудят наследниците в
определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от
него - чл. 51 ЗН. Когато има заведено дело срещу наследниците, този срок се
определя от съда, който разглежда делото, като такова искане в настоящото
производство ищецът не е направил. Съобразно разпоредбата на чл. 51 ЗН,
производството по определяне на срок за приемане на наследство може да се
развие само при предявяване на надлежно искане, но не и служебно от съда.
С оглед изложеното при
доказателствена тежест на ищеца – кредитор, същият не установи ответниците да са
наследници, приели наследството на починалия абонат на ищеца, включително и придобиване
по наследство на процесния имот. Не се установи по делото и ответниците да са
собственици на електроснабдения имот, на
друго основание, или имотът да им е предоставен за ползване по силата на
договорно отношение от собственик на имота, не се установи и ответниците, като
ползватели на договорно основание да са сключили с ищеца договор за продажба на
електроенергия за същия имот. При установената липса на договор обвързващ
ответниците за доставка на електрическа енергия в описания в исковата молба
обект, за исковия период, при съобразяване и на тълкуванието в горецитираното
решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439 / 2018 г. на Върховен касационен
съд, 3-то гр. отделение, се налага извод за неоснователност на предявените
искове, което обуславя отхвърлянето им, без обсъждане на останалите доводи и
възражения на страните, включително и предявеното възражение за погасяване на
процесните вземания по давност.
Относно разноските, предвид отхвърлянето
на исковете, поради неоснователност, съдът намира, че ищеца няма право на
разноски, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответниците имат право на
разноски, но същите не са представили доказателства за направени разноски, поради
което такива не следва да им се присъждат. По евентуална претенция за разноски от Националното бюро за правна помощ,
по повод правната помощ предоставена на ответницата Р.Д.Х., на основание чл.
78, ал. 7 ГПК, съдът би могъл да се произнесе след заявяване на претенция от
НБПП и представяне на съответните доказателства за направени разноски.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г,
представлявано заедно от всеки двама от законните си представители П. С. С., Я.
М. Д. и Г. К., за осъждане на Р.Д.Х., с ЕГН **********, с адрес *** и Н.Д.Х., с
ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на ищеца паричните суми, за които са
издадени следните фактури:
**********/31.12.2009 г., **********/27.02.2010 г.,
**********/31.03.2010 г., **********/31.08.2010
г., **********/29.10.2010 г., **********/30.11.2010 г., **********/30.12.2010 г., **********/31.01.2011 г.,
**********/28.02.2011 г., **********/31.03.2011 г., **********/29.04.2011 г.,
**********/31.05.2011 г., **********/30.06.2011 г., **********/29.07.2011 г.,
**********/31.08.2011 г., **********/30.09.2011 г., **********/31.10.2011 г., **********/30.11.2011
г., **********/31.01.2012 г., **********/29.02.2012 г., **********/30.03.2012
г., **********/27.04.2012 г., **********/31.05.2012 г., **********/29.06.2012
г., **********/31.07.2012 г. **********/31.08.2012
г., а именно сумата 1 718,51 лева, представляваща главница за консумирана ел.
енергия, както и сумата 1 192,99 лева, представляваща мораторната лихва,
определена като сбор от мораторните лихви по всички фактури от датата на падежа
на задължението по всяка една фактура до 13.07.2018 г., за обект с абонатен
номер ***, находящ се в гр. С., ***, с клиентски номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 23.07.2018 г. до окончателното погасяване на вземането.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: