Мотиви
към Присъда № 29 от 30.05.2019 година,
постановена по НОХД № 123/2019 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който
против подсъдимият С.А.Ш. /***/, роден на *** година в гр.Ненгархар, Ислямска
Република Афганистан, живущ в гр. Ненгархар, Ислямска Република Афганистан,
афганистански гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ученик,
е повдигнато обвинение по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 11.02.2019 година в района между 231 и 232 гранични
пирамиди, намиращи се в землището на с. Голям Дервент, обл.Ямбол, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение
на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимият
обвинение, като намира същото за доказано по безспорен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, в предвидения в закона минимален размер, а именно три месеца
лишаване от свобода, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години,
както и наказание глоба в предвидения в
закона минимален размер – 100 лева.
Производството по делото е протекло в отсъствието на
подсъдимият и с участието на служебен
защитник – адв. С.Т. ***. За да допусне разглеждане на делото в отсъствието
на подсъдимия, съдът е приел, че същият е редовно призован чрез служебният си
защитник, така както изрично е заявил в хода на ДП. Освен това съдът е приел,
че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за
установяване на обективната истина по делото. Участващият в хода на съдебното
производство служебен защитник на подсъдимия не оспорва, че същият е осъществил
от обективна и субективна страна съставът на чл.279, ал.1 от НК, като пледира
наказанието на подсъдимият са бъде определено при превес на смекчаващи вината
обстоятелства – причините, поради които е напуснал страната си, младата му
възраст, съдействието му в хода на ДП за разкриване на обективната истина по
делото, както и ниската правна култура които обстоятелства мотивират защитникът
да пледира налагане на наказание в предвиденият в закона минимален размер, а
именно три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100.00 лева, като по
отношение на наказанието лишаване от свобода бъде приложена разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК и наказанието бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият в хода на ДП и в
хода на съдебното производство не е представил документ за самоличност. В хода
на ДП е заявил следната самоличност: С.А.Ш. /***/, роден на *** година в
гр.Ненгархар, Ислямска Република Афганистан, живущ в гр. Ненгархар, Ислямска
Република Афганистан, афганистански гражданин, с основно образование, неженен,
неосъждан, ученик.
Подсъдимият С.Ш. живеел
в гр. Ненгархар, Ислямска Република Афганистан. През есента на 2018 година решил
да напусне страната си по произход, като възнамерявал да се установи да живее
във Франция. От ИР Афганистан преминал незаконно в Република Иран, а от там,
отново незаконно влязъл на територията на Република Турция. Установил се в гр.
Истанбул, където пребивавал около четири месеца. В края на месец януари 2019
година подсъдимият решил да премине от Република Турция в Република България, а
от там да продължи пътя си до Франция. Подсъдимият не разполагал с надлежно разрешение
да влезе през границата на страната ни, поради което решил да премине турско-българската
граница нелегално. Свързал се с неустановено лице, което обещало да го преведе
през граница срещу парично заплащане. На 10.02.2019 година подсъдимият заедно с
други лица, също афганистански граждани, бил транспортиран с микробус от гр.
Истанбул в близост до турско-българската граница. След като слезли от
микробуса, групата лица, сред които бил и подсъдимият, водени от неустановено в
хода на разследването лице, тръгнали пеш в посока към границата между Република
Турция и Република България. На 11.02.2019 година, подсъдимият С.Ш. влязъл през
границата на страната ни от Република Турция в Република България в района между 231 и 232 гранични
пирамиди в землището на с.Голям Дервент, обл.Ямбол. Подсъдимият и останалите лица
продължили да вървят пеш към вътрешността на страната и на 13.02.2019 година били
забелязани и задържани от полицейските органи.
От
приложената по делото справка за съдимост се
установява, че подсъдимият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия
съдебен състав въз основа на събраните гласни и писмени доказателства –
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, показанията на
свидетелите Н.П. и П.М., дадени в хода на съдебното следствие, писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият
и показанията на свидетелите съдът не констатира противоречия. Показанията на
свидетелите са правдиви, логични и последователни, поради което същите се
възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетеля са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за
извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се установи
обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за достоверни и
ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимият С.А.Ш. /***/, роден на *** година в гр.Ненгархар, Ислямска
Република Афганистан, живущ в гр. Ненгархар, Ислямска Република Афганистан,
афганистански гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ученик,
е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна престъпният
състав на чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 11.02.2019година в района
между 231 и 232гранична пирамида,намираща се в землището на с. Голям Дервент ,
обл.Ямбол ,влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от
наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимият С.А.Ш. /***/,
е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни
граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал
необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни,
изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която идва - Република Турция.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване
през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти,
каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се
съдържат в показанията на свидетелите М. и П. и самопризнанията на подсъдимия.
Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушила
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница,
като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279,
ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на
„влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е
успяла да премине държавната граница. Довършено "влизане" и
"излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна
страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата. Така
очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на
деянието.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си,
подсъдимият е била наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са
необходими съответните визови документи,
както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а
също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е
целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне
до Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимия, която не е
висока, предвид на това, че същият не е осъждан, имала е добросъвестно процесуално поведение в хода
на ДП, правейки самопризнания по предявеното му обвинение, с което и е съдействал за разкриване на
обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за
извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. Посочените
смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени като
многобройни, нито като изключителни, за
да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически
констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено
съдебно минало, критично отношение към деянието, направени от подсъдимият
самопризнания в хода на ДП, съдът му наложи кумулативно предвидените наказания
по чл.279, ал.1 от НК при
условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и
наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66,
ал.1 от НК по отношение на подсъдимият. Последният, към момента на
извършване на деянието не е бил осъждана за престъпление от общ характер,
наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото
лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване
от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: