РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Кубрат, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100576 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 285 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Р. П. К., ЕГН ********** с адрес *** твърди, че ответниците К.
Г. Н. и Р. Н. С. я упълномощили с адвокатски пълномощни рег. №
**********/11.08.2021 г. и рег. № **********/11.08.2021 г. да извърши
административни услуги свързани с разделяне на поземлен имот УПИ Х-128
от кв. 15 с площ 1360 кв. м, находящ се в строителните граници на *** чрез
изменение на ПУП – план за регулация и план за застрояване. Сочи се, че
административната процедура била предприета, защото 504/1360 ид. части от
имота били собственост Г. К. К., а ответниците се били снабдили с акт за
собственост за целия имот въз основа на обстоятелствена проверка, макар че
не владеели тази част от имота. Уговорено било, че при завършена
административна процедура платените такси и разноски ще останат за сметка
на действителния собственик Г. К. К.. Заявява, че при тези условия
ответниците се съгласили и я упълномощили.
Твърди, че до 16.06.2022 г. е заплатила общо 1111.42 лв. за съответните
административни услуги по разделянето на имота, когато неочаквано
1
ответниците оттеглили дадените й права и прекратили административната
процедура. При оттегляне на пълномощните ищцата им дала отчет за
извършените от нея плащания, но до 24.06.2022 г. те не заплатили сумата
1111.42 лв.
Поради това, че ответниците не заплатили сумите, на 24.06.2022 г.
ищцата е подала заявление в РС-Кубрат за издаване заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, образувано в ЧГД № 423/2022 г. Срещу
издадената по цитираното дело Заповед № 231/27.06.2022 г. е постъпило
възражение от длъжниците в едномесечния срок. В изпълнение указанията на
съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищцата предявява настоящата искова
молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на К. Г. Н. и Р. Н. С., че съществува изискуемо
вземане на Р. П. К. в размер на общо 1 111.42 лв., представляващи дължими
суми по платени такси и разноски по административни услуги, ведно със
законната лихва от 24.06.2022 г. до изплащането на дълга. Претендира и
направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си
представител заявява, че поддържа така предявените искове и моли
уважаването им.
Ответниците К. Г. Н. и Р. Н. С. чрез пълномощник адв. Ю. Д. от АК–
Варна, а впоследствие и чрез адв.П. М. от АК–Ямбол ангажират становище,
че така предявените искове са недопустими и неоснователни. Заявяват, че по
делото не са представени процесните адвокатски пълномощни, още повече, че
те никога не са подписвали такива. Твърди се, че няма съвпадане между
страните в исковия процес по отношение носителя на съдебно предявеното
право, не са ясни надлежните ищец и ответници. Оспорват твърденията, че са
подписали цитираните пълномощни и възразяват по отношение
автентичността на подписите им. Считат, че една част от писмените
доказателства са изготвени за нуждите на делото, тъй като няма доказателства
съответното дружество да е издало квитанция или РКО, да е осчетоводило
сумата и ползвало данъчен кредит, а друга част от доказателствата не
доказват плащане извършено от ищцата. Възразяват и срещу претендираната
лихва. Оспорват и списъка с разноски включващ адвокатско възнаграждение,
тъй като ищцата се явява страна в настоящото производство, а не адвокат с
2
пълномощно от ищцовата страна. Поради това молят съда да отхвърли така
заявената претенция като недопустима или алтернативно като неоснователна.
В съдебно заседание пълномощникът на ответниците адв. М. пледира за
отхвърляне на заявените искове като недоказани.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 423/2022 г. по описа на Районен съд –
Кубрат, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед №
231/27.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК срещу ответнииците за сумите, предмет на настоящото производство.
Издадената заповед е била връчена на ответниците, които в срока по чл. 414
ГПК са възразили, поради което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е
предявил искове за установяване на вземането си по реда на чл. 422 ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се
установява следното:
Не е спорен между страните фактът, че с Нотариален акт за собственост
№ 179, том IV, рег. № 07188/ 18.06.2007 г., нот.дело № 828/ 2007 г. по описа
на нотариус С. С., вписана в регистъра на НК с № 004, с р-н на д-е РС –
Кубрат (л. 78) ответниците К. Г. Н. и дъщеря й Р. Н. С. са били признати за
собственици по давностно владение и наследство с равни права на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с предназначение Дворно място, находящ се в
строителните граници на село Савин, община Кубрат, област Разград, на ул.
„Хан Кубрат“ № 23, с площ съгласно скица от 1 360.00 кв.м, а по
удостоверение за данъчна оценка 1 250 кв.м, съставляващ имот с пл. № 128 от
кв. 15 по плана на селото, одобрен със Заповед № 1292/1989 г., за който имот
е отреден парцел № X – 128 в кв. 15, при граници: улица „Родопи“ и улица
„Хан Кубрат“, имоти с пл. №№ 130 и 129, ведно с построените в него
жилищна сграда със застроена площ от 52.00 кв.м, второстепенна сграда със
застроена площ от 30 кв.м, подобрения и трайни насаждения.
Не е спорно, че по отношение на 504/1360 ид. ч. от този имот претенции
за собственост е заявила и Г. К. К., като на съда е служебно известно, че за
това между страните е образувано гр. д. № 422/2022 г. по описа на РС–Кубрат.
3
Ищцата сочи, че с цел доброволно уреждане на спора, се уговорили с
ответниците тя да ги представлява пред съответните институции, за да бъде
извършена административна процедура по изменение на ПУП, така че Г. К. К.
да се сдобие с документ за собственост относно спорните 504/1360 ид. ч. от
този имот. Изрично е било уговорено (както признава и ищцата), че
дължимите по процедурата такси и разноски ще бъдат за сметка на Г. К. К..
За целта К. Г. Н. и съпругът на Р. Н. С. – П. С. са подписали
приложените по делото договори за правна защита и съдействие (л. 28 и л. 29)
и пълномощни (представени като фотокопия л. 30 и л. 31), изразяващи се в
представителство пред Община Кубрат, ВиК Разград и Енерго-про – Разград.
От заключението на изготвената съдебносчетоводна експертиза се
установява, че ищцата е извършила посочените в исковата молба плащания в
общ размер на 1111.42 лева, от които: такса за издаване виза за проектиране –
20 лв., такса за копирни услуги – 0.80 лв., изменение на ПУП и ПРЗ имот с.
савин чрез „ГЕО 5“ ЕООД – 700 лв., плащане по ф-ра №
**********/29.03.2022 г. на „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД – 48 лв., ПКО №
743/24.03.2022 г. – 20 лв., подготовка на документи за РИОСВ – 50 лв.; РКО –
техническа помощ за СВО на ПУП – 172.62 лв.; и ф-ра №
**********/20.04.2022 г. за сумата 172.62 лв. платени на
„Електроразпределение Север“ АД. Заключението на вещото лице като
обосновано и компетентно извършено съдът кредитира изцяло.
От показанията на св. О. – леля на Г. К. К. се установява, че процесните
504/1360 ид. ч. са празно място, което обработвали К. и семейството му.
Свидетелката заявява, че е присъствала, когато страните по делото
подписвали пълномощни на адв. П., за да отпочне процедурата за уреждане
документално на собствеността. Твърди, че е била в Община Кубрат при инж.
О., когато съпругът на ответницата Р. Н. С. – П. не бил съгласен да плаща за
разделянето на имота.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и
в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства и
събраните гласни такива, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по
между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на
спора факти и обстоятелства.
4
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на
вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване,
съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са
породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
Съгласно разпоредбите на чл. 280 и чл. 285 от ЗЗД, с договора за
поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му от последния действия, като последният е длъжен да му
заплати направените разходи, заедно с лихвите и вредите, които е претърпял
във връзка с изпълнение на поръчката.
В конкретния случай, следва да се прецени дали за ответниците е
възникнало задължение за връщане на платените вместо тях от ищцата суми.
От признанието на ищцата, както и от приложените по делото договори за
правна защита и съдействие е видно, че страните не са уговаряли заплащане
на каквито и да било суми – нито с оглед представителството, нито за такси и
разходи. Както посочва и ищцата, уговорено е, че направените пред
съответните институции разноски ще се заплатят от Г. К. К..
При тези обстоятелства, единственият възможен извод е, че така
предявеният иск е неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответниците следва да се присъдят сторените по делото разноски.
Представили са доказателства, че са платили по 500 лв. адвокатско
възнаграждение.Така съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът
следва да заплати на всеки от ответниците по 500.00 лв. – разноски по
производството.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Р. П. К., ЕГН ********** с адрес *** за
признаване за установено, че К. Г. Н., ЕГН: **********, с пост. и наст. адрес:
*** и Р. Н. С., ЕГН: **********, с пост. и наст. адрес: *** й дължат сумата 1
111.42 лв., ведно със законната лихва считано от 24.06.2022 г. до
окончателното плащане, представляваща заплатени такси за административни
услуги, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 231/27.06.2022 г. по ч. гр. д. № 423/2022 г. по описа на РС –
Кубрат, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р. П. К., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на К. Г.
Н., ЕГН: **********, с пост. и наст. адрес: *** сумата 500.00 лева (петстотин
лева, нула ст.) – направени разноски по производството.
ОСЪЖДА Р. П. К., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.
Н. С., ЕГН: **********, с пост. и наст. адрес: *** сумата 500.00 лева
(петстотин лева, нула ст.) – направени разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6