Р Е
Ш Е Н
И Е
No 118
гр. Ботевград, 23.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело No 2040 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “*****” ЕАД, гр. Враца твърди, че за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018
г. ответницата Д.П.Н. и *****му дължат сумата от 1711.37 лв., представляваща
незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия,
отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: гр. Враца, ул. “*****. Сочи,
че въпреки многократно отправяните от дружеството покани за доброволно уреждане
на взаимоотношенията им, същото не е сторено. Ищецът твърди, че по подадено от него заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано по ч. гр. д. No 1864/2019 г.
на РС- Враца за вземанията, като длъжниците са депозирали възражение срещу
заповедта за изпълнение, с оглед на което предявява иск за установяване на
вземанията си. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по
отношение на ответника Д.П.Н., че дължи на ищеца сумата от 1711.37 лв., представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2016 г. до
30.06.2018 г. вкл., сумата от 279.12 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
периода от 31.08.2016 г. до 08.05.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане.
Претендира и направените разноски.
Ответникът- Д.П.Н. в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозирала писмен отговор и не е взела становище по исковете. В съдебно
заседание ответникът се заявява, че оспорва иска, като сочи, че не живее на
посочения адрес от 2003 г. и не е ползвала услугите на “Топлофикация”, имотът
не е нейна собственост и партидата е на друго лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр.
д. No 1864/2019 г. по описа на РС- Враца, по заявление на ищеца от 20.05.2019
г. съдът е издал заповед No 1157/22.05.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу *****от
гр. Враца и ответника Д.П. ***. С разпореждането за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжниците да заплатят солидарно
на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата от 1711.37
лв. - главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2016
г. до 30.06.2018 г. за имот на адрес: *****, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране
на заявлението - 20.05.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата от 279.12 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
31.08.2016 г. до 08.05.2019 г., като на заявителя са присъдени и направените
разноски по делото – 39.81 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът Д.П.Н. е подалa
писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото няма спор относно обстоятелството, че ищцовото дружество продава топлинна енергия на
територията на гр. Враца, където се намира и процесният топлоснабден имот.
Видно от представените Справка за начислени суми за
топлинна енергия и Справка за неплатените фактури и дължими лихви, изготвени от
“*****” ЕАД, за топлоснабден имот с адрес: *****на името на *****са
издадени 24 бр. неплатени фактури за задължения към ищцовото дружество,
издадени в периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г., индивидуализирани с номер
на фактурата, дата, падеж и сума. В Справката за начислени суми са отразени и
платените суми, като съгласно същата общото задължение по фактурите е на
стойност 1703.04 лв. Съгласно Справката за неплатените фактури и дължими лихви задълженията
по фактурите към 08.05.2019 г. са на обща стойност 1711.37 лв., а лихвите са в
размер на 279.12 лв.
Представени са 3 бр. Изравнителни сметки за периодите м.
07.2016 – м. 04.2017 г., м. 05.2017 – м. 04.2018 г. и м. 05.2018 – м. 06.2018
г., по разпределение на фирма “Техем сървисиз” ЕАД, видно от които за посочените периоди няма суми за връщане.
По делото са представени и заверени копия на Общи условия
на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “*****” ЕАД на
потребители в град Враца, одобрени с решение No ОУ-004 от 07.01.2008 г. на
ДКЕВР и доказателство за публикуването им в местен ежедневник - вестник “Шанс”, бр. 10 от 16.01.2008 г.
Видно от представените 2 бр. Удостоверения за постоянен и
настоящ адрес от 16.06.2010 г., и двете издадени от Кметство с. Равнище, общ.
Правец, постоянният и настоящият адрес на ответника Д.П.Н. ***, считано
съответно от 26.05.2003 г. и от 14.05.2003 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за
установяване на вземания на ищеца към ответника, за които е издадена заповед No
1157/22.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1864/2019 г. по описа на БРС, а именно
за сумата-главница от 1711.37
лв., представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за периода от 31.07.2016
г. до 30.06.2018 г. за топлоснабден имот с адрес: *****, и за сумата от
279.12 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 31.08.2016 г. до 08.05.2019 г. Съдът намира, че така предявените
искове са неоснователни.
По настоящото дело не се събраха никакви доказателства
относно наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на
топлинна енергия, като предпоставка за ангажиране на договорната отговорност на
ответника за задължения към ищцовото дружество.
В чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е предвидено,
че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ “битов клиент” е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди; съгласно § 1, 27б. “клиент” е клиент на едро или краен клиент на енергия
или природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува
природен газ; съгласно § 1, 27г. “краен клиент” е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а съгласно § 1, т.
41б (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) “потребител на
енергийни услуги” е: а) (в редакцията й преди изм. с ДВ, бр. 35 от 2015 г.)
- краен клиент, който купува енергия или
природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, и/или б)
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия
или природен газ.
В случая липсват каквито и да било доказателства
ответникът да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на процесния
топлоснабден имот в гр. Враца, както и да е купувала топлинна енергия от
ищцовото дружество, т.е. да е страна по облигационно правоотношение с
последното за доставка на топлинна енергия. Напротив, от единствените
ангажирани от ищеца доказателства в производството по делото се установява, че
и партидата за имота е на името на *****. При това по делото от страна на ищеца
не се доказа ответникът Д.П. Н. да има качеството на потребител на топлинна
енергия и да е била страна по договор за продажба на топлинна енергия с
ищцовото дружество за процесния имот и през процесния период.
Поради това предявеният
установителен иск за вземането на ищеца за цената на доставената топлинна
енергия е неоснователен, и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед изводите на съда относно главния иск, то неоснователен е и
акцесорният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава
върху сумата-главница.
Въпреки изхода на спора, то от страна на ответника не е направено искане за
присъждане на разноски за производството, поради което и съдът не се произнася
по този въпрос.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “*****” ЕАД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Изпълнителния директор
*****, срещу Д.П.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
за признаване за установено по отношение на Д.П.Н. съществуването на вземания
на “*****” ЕАД към нея, както следва: за сумата-главница от 1711.37 лв. /хиляда седемстотин и единадесет лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. за топлоснабден имот с адрес: *****,
и за сумата от 279.12 лв. /двеста
седемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане общо за периода от 31.08.2016 г. до 08.05.2019 г., изчислено
съобразно падежа на всяко отделно периодично задължение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.05.2019 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане, за
които е издадена Заповед No 1157/22.05.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1864/2019 г. по описа на РС-
Враца, като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: