№ 4391
гр. С., 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110111494 по описа за 2024 година
„** ЕАД е предявило срещу Р. С. О. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихв* както следва: 491,05 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното
изплащане, 87,23 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 29.11.2022 г., 4,79 лева –
сума за дялово разпределение за периода 11.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от
12.12.2022 г. до окончателното изплащане и 1,08 лева – мораторна лихва за периода
31.12.2019 г. – 29.11.2022 г., за топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „**“, бл. **, вх. * ет. 1, ап. 3,
аб. № 293581, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 67720/2022 г. на
СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на топлоснабдения недвижим имот. Излаг* че в това качество
се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г.,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддърж* че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на период* за
който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата чрез особения си представител
оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че не е потребявала топлинна
1
енергия. Счит* че липсва правен интерес от претендиране на сумите за дялово
разпределение, както и че не става ясно кога е била предоставяна. Сочи, че не са
представени доказателства за публикуване на ОУ, като договорът, сключен между ищеца и
третото лице помагач е изтекъл. Релевира възражение за погасяване на сумите с изтичане на
3-годишна давност. Твърди, че общият топломер не отговаря на техническите изисквания.
Твърди, че не е получавала изравнителни сметки.
Съдът, като съобрази събраните доказателств* достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановяв* че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 67720/2022 г. на СРС, 82 състав е издадена въз
основа на Заявление за издаване на издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „**“, бл. **, вх. * ет. 1, ап. 3, аб. № **581.
С исковата молба (след финално направено уточнение в съдебно заседание) се
претендират вземания за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. С., ж.к.
„**“, бл. **, вх. * ет. 1, ап. 3, аб. № 293581. Представен е Нотариален акт № 113 от
05.06.1991 г., по силата на който ** придобива собствеността върху недвижим имот в ж.к.
„**“, бл. **, вх. * ет. 1, ап. 3. Представено е удостоверение за наследници на **, от което е
видно, че негови наследници са А. ** О. (съпруга), Т. С. Д. (дъщеря), С. С. О. (дъщеря) и Р.
С. О. (дъщеря). От удостоверение за наследници на А. ** О. се установяв* че нейни
наследници са Т. С. Д. (дъщеря) и Р. С. О. (дъщеря).
Представено е Заявление – декларация от 01.12.2014 г., с което Т. С. Д. е изразила
желание на нейно име да бъде открита партида за недвижим имот в гр. С., ж.к. „**“, бл. **,
вх. * ет. 1, ап. 3, аб. № 293581. Съдът намир* че това по своята същност представлява
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди,
което е било прието от ищец* поради което и Т. С. Д. е придобила качеството на купувач на
топлинна енергия.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза за топлоснабден имот в гр. С.,
ж.к. „**“, бл. **, вх. * ет. 1, ап. 3, аб. № 293581.
Така съдът намир* че от представените по делото доказателства не се установява
ответницата да е ползвател на процесния имот, доколкото с оглед подаденото Заявление –
декларация от Т. С. Д. е налице правоотношение между последната и ищеца за доставка на
2
топлинна енергия за целия процесен имот, което дерогира факт* че ответницата като
собственик на ид. част от процесния имот би била задължена до размера на притежаваната
от нея ид. част от съсобствеността. С оглед на това съдът намир* че по силата на закона
между Т. С. Д. като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане.
Следва да се посочи обаче, че предмета на делото не е напълно индивидуализиран,
доколкото заповедното производство е било образувано за имот в гр. С., ж.к. „**“, бл. **, вх.
* ет. 1, ап. 3, аб. № **581, а исковото производство, след направените уточнения, се е
развило за имот в гр. С., ж.к. „**“, бл. **, вх. * ет. 1, ап. 3, аб. № 293581, поради което и не е
налице пълна идентичност между предмета на заповедното и исковото производство,
каквато е необходима с оглед чл. 422 ГПК.
При това положение и при липсата на доказателств* че за процесния период
ответницата е била ползвател на топлоснабден имот с аб. № **581, следва да бъде прието, че
същата не притежава качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153
ЗЕ и не е задължена страна по договор при общи условия за цената на доставяната в
процесния имот топлинна енергия, предвид на което и предявените срещу нея искове за
заплащане на продажната цена на доставена топлинна енергия и обезщетение за забава в
размер на законната лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на разноски имат ответницат* но същата е била
представлявана от особен представител в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „** С.” ЕАД, ЕИК **, срещу Р. С. О., ЕГН **********,
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихв* както следва: 491,05 лева
– стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане, 87,23 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2020 г. – 29.11.2022 г., 4,79 лева – сума за дялово разпределение за периода
11.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното
изплащане и 1,08 лева – мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. – 29.11.2022 г., за
топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „**“, бл. **, вх. * ет. 1, ап. 3, аб. № 293581, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 67720/2022 г. на СРС, 82 състав.
Решението е постановено при участието на „Т.” ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4