Р Е Ш Е Н И Е
№ 263
град Горна Оряховица, 24.07.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛAМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Стефка Колева и в присъствието на прокурора ....................................…,
разгледа докладваното от съдията Станчев АНД
№ 399 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.Й.Б. е останал недоволен и обжалва
наказателно постановление № 19-0268-000088/05.02.2019 г., издадено от началника
на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново,
с което са му наложени административно наказание глоба в размер на 50 лв. на
основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
за нарушаване на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от същия закон, административно
наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл.139, ал.2, т.1 от същия закон, административно наказание
глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата
на чл.139, ал.2, т.2 от същия закон, административно наказание глоба в размер
на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.139,
ал.2, т.3 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 20 лв.
на основание чл.185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.139, ал.2, т.4
от същия закон. Оспорва констатацията, че е управлявал автомобила без поставен
обезопасителен колан, както и констатациите, че автомобилът не е бил оборудван
с обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна
жилетка. Поддържа, че наказващият орган е квалифицирал неправилно
необорудването на автомобила с изброените по-горе четири елемента като четири
отделни нарушения. Необорудването на автомобила с един или с всички от
изброените четири елемента се осъществявало с едно и също бездействие, представлявало
едно изпълнително деяние и имало един противоправен резултат, поради което не
били налице предпоставките по чл.18 от ЗАНН за налагане на четири отделни
административни наказания. Излага доводи за маловажност на случая. Моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. М.Х. от ВТАК поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Допълнително посочва, че наказателното постановление
не отговаря на изискването за форма, тъй като в него не е посочено към коя
категория от изброените в чл.137а, ал.1 от ЗДвП принадлежи управляваният от
жалбоподателя автомобил. В АУАН било посочено, че автомобилът не е оборудван с
обезопасителен триъгълник, което не несъответствало на констатацията в
наказателното постановление, че автомобилът не е оборудван със
светлоотразителен триъгълник. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ-ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на
жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 05.01.2019 г. в 21:10 часа жалбоподателят Д.Й.Б.
управлявал собствения си лек автомобил „С.” с рег. № *** по улица „В.Л.” в град
Горна Оряховица в посока улица „И.М.”. По същото време срещу № * на улица „В.Л.“
се намирали свидетелите П.Н.К. и С.Д.Т. ***, които изпълнявали служебните си
задължения като органи за контрол на движението. Когато управляваният от
жалбоподателя автомобил наближил мястото, на което се намирали контролните
органи, свидетелят К. му подал сигнал за спиране със стоп палка. Б. възприел
сигнала и спрял вдясно на платното за движение пред патрулния автомобил. Докато
преминавал покрай тях, полицейските служители видели, че жалбоподателят си
поставя обезопасителен колан. При извършената проверка контролните органи
установили, че управлявания от Б. автомобил не е оборудван с обезопасителен
триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка.
Свидетелят П.Н.К. – младши автоконтрольор в РУ-Горна
Оряховица, съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за
установяване на административно нарушение серия Д № 633604, в който приел, че Б.
е нарушил разпоредбите на чл.137а, ал.1, чл.139, ал.2, т.1, чл.139, ал.2, т.2,
чл.139, ал.2, т.3 и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал
съставения акт и получил срещу разписка препис от акта.
На 09.01.2019 г. Б. депозирал писмени възражения срещу
констатациите в акта в деловодството на РУ-Горна Оряховица.
На 05.02.2019 г., след като разгледал административнонаказателната
преписка, образувана по съставения от К. акт, началникът на сектор „Охранителна
полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново издал обжалваното
наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя посочените по-горе
административни наказания за посочените там нарушения.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 15.05.2019 г. (разписката на л.5), който на 21.05.2019 г. подал по пощата жалбата
си против постановлението (фотокопието от пощенски плик на л.12).
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите П.Н.К.
и С.Д.Т. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протокола за
проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия
орган в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните
правила, допуснати при образуването и в хода на административнонаказателното
производство. Актът за установяване на административното нарушение е съставен
от компетентен орган (т.1 от заповедта на л.10 и 11) и е предявен на жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т.2.9 от цитираната
заповед и удостоверението на л.15) преди изтичането на давностните срокове по
чл.34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Неоснователно е оплакването за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непосочване на категорията,
към която принадлежи управляваното от жалбоподателя превозно средство. Посочената
категория се установява недвусмислено най-малко от две обстоятелства, вписани в
наказателното постановление. На първо място, наказващият орган е посочил
изрично, че управляваното от жалбоподателя превозно средство е лек автомобил.
Така формулираното описание на превозното средство, преценено с оглед легалните
дефиниции в §6, т.12, б.“а“ от ДР на ЗДвП и в чл.149, ал.1, т.2, б.“а“ от същия
закон, които жалбоподателят е длъжен да познава в качеството си на
правоспособен водач, води до еднозначния извод, че посоченият в наказателното
постановление автомобил е превозно средство от категория М1. На второ място, наказващият
орган е индивидуализирал управляваното от жалбоподателя превозно средство чрез
посочване на марката, модела и регистрационния му номер. С оглед така
посочените данни установяването на категорията, към която принадлежи превозното
средство, се свежда до проверка в графа J на част I от свидетелството за регистрация, издадено за
това превозно средство, в която се вписва посочената категория (вж. приложение
№ 5 към чл.33, ал.3 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г.).
Като водач на автомобила и по силата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
жалбоподателят е бил длъжен да носи свидетелството за регистрация по време на
проверката на 05.01.2019 г., а като собственик на автомобила има достъп до това
свидетелство и по всяко друго време. Следователно жалбоподателят е имал
неограничена възможност да установи към коя категория принадлежи автомобилът,
който е управлявал, във всеки един момент от образуването на
административнонаказателното производство до приключването на съдебните прения
в производството пред районния съд по обжалване на наказателното постановление.
При това положение непосочването на категорията, към която принадлежи
управляваното от жалбоподателя превозно средство, не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила за издаване на наказателното постановление,
тъй като не ограничава правото на защита на жалбоподателя и не поставя съда в
невъзможност да прецени правилно ли е приложен материалният закон.
Не съставлява нарушение на процесуалните правила и включването
на израза „светлоотразителен триъгълник“ в текста на постановлението. В
описанието на нарушението наказващият орган е използвал израза „обезопасителен
триъгълник“, а при формулирането на нарушените законни разпоредби – израза „светлоотразителен
триъгълник“. В Закона за движение по пътищата думата „триъгълник“ е използвана
изключително за означаване на елемента от техническото оборудване на моторните
превозни средства, който в разпоредбата на чл.139, ал.2, т.1 е означен с израза
„обезопасителен триъгълник“, а в разпоредбите на чл.59, ал.1, чл.59а, ал.1,
чл.86, чл.97, ал.3 и чл.97, ал.4 от същия закон – с израза „светлоотразителен
триъгълник“. Като правоспособен водач жалбоподателят е длъжен да познава
цитираните разпоредби от закона и да знае, че с изразите „обезопасителен
триъгълник“ и „светлоотразителен триъгълник“ се означава елементът от
техническото оборудване, посочен в разпоредбата на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление е издадено при спазване на установените в закона
процесуални правила.
Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
по същество.
От събраните доказателства се установява по несъмнен
начин, че на 05.01.2019 г. в 21:10 часа по улица „В.Л.” в град Горна Оряховица жалбоподателят
е управлявал лек автомобил „С.” с рег. № ***, без да е използвал
обезопасителния колан, с който автомобилът е оборудван. По този начин
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и е осъществил
състава на административното нарушение по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от същия
закон.
Фактът на извършване на нарушението, авторството на
деянието и вината на нарушителя се установяват от показанията на свидетелите П.Н.К.
и С.Д.Т.. И двамата свидетели са видели приближаването на управлявания от
жалбоподателя автомобил към тях, както и извършеното в един следващ момент
действие на жалбоподателя, изразяващо се в поставяне на обезопасителния колан.
Така възпроизведените от свидетелите техни възприятия водят до несъмнения
извод, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен обезопасителен
колан до момента, в който си е поставил същия пред погледите на полицейските
служители. Показанията на К. и Т. са последователни, логични и непротиворечиви.
Няма данни двамата свидетели да се намират с жалбоподателя в особени отношения,
които да ги мотивират да го уличат в нарушение, което не е извършил. Поради
това съдът кредитира показанията на двамата свидетели.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и е
наложил на жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание, а именно глоба в размер на 50 лв.
От събраните доказателства се установява също така, че на
посочените по-горе място, дата и час жалбоподателят е управлявал собствения си
лек автомобил „С.” с рег. № ***, който не е бил оборудван с обезопасителен
триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. По този начин
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.139, ал.2, т.1, чл.139, ал.2, т.2,
чл.139, ал.2, т.3 и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП и е осъществил съставите на четирите
отделни административни нарушения съответно по чл.185 във вр. с чл.139, ал.2,
т.1, по чл.185 във вр. с чл.139, ал.2, т.2, по чл.185 във вр. с чл.139, ал.2,
т.3 и по чл.185 във вр. с чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Наказващият орган е квалифицирал правилно нарушенията и
за всяко от тях е наложил на жалбоподателя абсолютно определеното в закона по
вид и размер административно наказание глоба в размер на 20 лв.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя и на защитника,
че необорудването на автомобила с един или с всички елементи по чл.139, ал.2 от ЗДвП се осъществява с едно и също бездействие и представлява едно нарушение, за
което следва да бъде наложено едно административно наказание. Съгласно в
установения в чл.18 от ЗАНН принцип в случаите на съвкупност от административни
нарушения на нарушителя се налага и той изтърпява отделно наказание за всяко от
нарушенията. В двете хипотези на чл.18 от ЗАНН са регламентирани както
идеалната съвкупност от административни нарушения – когато с едно деяние нарушителят
осъществява съставите на две или повече различни нарушения, така и реалната
съвкупност от административни нарушения – когато нарушителят извършва две или
повече деяния, всяко от които представлява отделно нарушение.
В процесния случай жалбоподателят е осъществил с едно
свое деяние (управлението на автомобила без четирите елемента от оборудването)
съставите на посочените от наказващия орган четири различни административни
нарушения. Това е така, защото обезопасителният триъгълник, аптечката,
пожарогасителят и светлоотразителната жилетка са задължителни елементи от
оборудването на автомобила, посочени поотделно в четирите точки на чл.139, ал.2
от ЗДвП. По смисъла на чл.27, ал.1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за
нормативните актове всяка от тези четири точки е отделна разпоредба от Закона
за движение по пътищата. Поради това управлението на автомобила без всичките
четири елемента от задължителното оборудване нарушава поотделно четирите
разпоредби на чл.139, ал.2, т.1, чл.139, ал.2, т.2, чл.139, ал.2, т.3 и чл.139,
ал.2, т.4 от ЗДвП и осъществява съставите на посочените от наказващия орган четири
различни нарушения по ЗДвП. Освен поради изложената формална причина наличието
на идеална съвкупност от административни нарушения в процесния случай се
извежда и от различните обекти на защита на посочените от наказващия орган
четири състава на нарушения. Регламентираните в закона задължения за оборудване
на автомобила с обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и
светлоотразителна жилетка са насочени към осигуряването на различни аспекти от
безопасността при експлоатация на автомобила, като осигуряват превенция на
принципно различни рискове за живота и здравето на участниците в движението, за
имуществото на физическите и юридическите лица и за оптималното използване на
пътищата за превоз на пътници и товари. Поради това управлението на автомобила,
без който и да е от четирите елемента от оборудването, осъществява отделен
състав на нарушение по чл.185 от ЗДвП със самостоятелен обект на защита. Ето
защо съдът приема, че наказващия орган е приложил правилно разпоредбата на
чл.18, предл.1 от ЗАНН, като е наложил на жалбоподателя четири отделни
наказания за управлението на автомобила без всеки от четирите задължителни
елемента от оборудването.
Обстоятелствата, че жалбоподателят е извършил по едно и
също време и на едно и също място общо пет отделни нарушения по ЗДвП, както и
данните за предходни извършени от него нарушения по ЗДвП (справката на л.13 и
14) изключват квалифицирането на процесния случай като маловажен и прилагането
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Изложеното по-горе налага обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0268-000088/05.02.2019 г., издадено от началника на сектор
„Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, с което на
Д.Й.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
са наложени следните административни наказания:
1) административно наказание глоба в размер на 50 лв.
(петдесет лева) на основание чл.183,
ал.4, т.7, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от
същия закон,
2) административно наказание глоба в размер на 20 лв.
(двадесет лева) на основание чл.185
от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.139, ал.2, т.1 от същия закон,
3) административно наказание глоба в размер на 20 лв.
(двадесет лева) на основание чл.185
от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.139, ал.2, т.2 от същия закон,
4) административно наказание глоба в размер на 20 лв.
(двадесет лева) на основание чл.185
от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.139, ал.2, т.3 от същия закон и
5) административно наказание глоба в размер на 20 лв.
(двадесет лева) на основание чл.185
от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.139, ал.2, т.4 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….