Решение по дело №1350/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1287
Дата: 20 юли 2020 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20207180701350
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№. 1287/20.7.2020г.                          гр. Пловдив                         20.07.2020год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 1350 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Решение № 41/09.03.2020г., постановено по АНД № 23/2020г. по описа на РС гр.Карлово, втори н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 19-0281- 001300/20.12.2019 година на Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР Карово, с което на В.С.Д. ***, комплекс „Сарая“ № 11, вх.Б, ет.5, ап.13., на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.

Жалбоподателят иска да се отмени решението, както и потвърденото с него НП. Излага доводи за незаконосъобразност и за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди да не са налице доказателства за това изследваната проба изобщо да е взета от него.

Ответникът по касационната жалба РУ Карлово при ОД на МВР Пловдив, редовно призован не изпраща представител и не дава становище по жалбата.

 Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:

Районният съд е бил сезиран с жалба против наказателно постановление № 19-0281- 001300/20.12.2019 година на Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР Карово, с което на В.С.Д. ***, комплекс „Сарая“ № 11, вх.Б, ет.5, ап.13., на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.

От фактическа страна е установено, че на 06.12.2019 г. при извършена проверка от служители на МВР е констатирано жалбоподателят, като водач на лек автомобил Пежо 405 с рег. № ***силно да мирише на алкохол. След като бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с № ***, било отчетено 1.03 на хиляда в издишания въздух. Водачът не приел показанието на техническото средство и пожелал да даде кръв за лабораторно изследване. Бил му издаден талон за медицинско изследване и бил съпроводен до ФСМП Карлово, където му била взета кръвна проба.

С протокол за химическа експертиза № 771/10.12.2019 г. била установена концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя като 1.06 на хиляда.

Въз основа на това бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 384199/06.12.2019 г., в който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН и резултата от извършеното лабораторно изследване е съставено оспорваното НП.

За да го потвърди, районният съд е приел,че са спазени изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по  чл. 34 от ЗАНН. Налице е ясно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е точно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, както и размера на наложените административни наказания. Индивидуализиран е нарушителят.

Позовал се е и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и е приел,че е доказан факта на извършеното нарушение.

Решението е правилно.

Събраните по делото доказателства за анализирани правилно от въззивния съд. Несъмнен е факта на извършване на нарушението. Самият жалбоподател не го и оспорва. Възраженията му се концентрират върху съмнение за това дали пробата му е действителна,предвид разминаване на номера на талона за медицинско изследване  с изискванията на наредбата. Видно от административната преписка е,че липсва подобно разминаване. Приложените протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, талон за изследване и протокол за химическа експертиза нямат разминавания в номерацията и са подписани от самия нарушител без възражения. Отчетената кръвна проба според приложения протокол,в който изрично е записан номерът на талона,а именно 0039442 е с резултат 1.06 промила. Протоколът е предоставен за запознаване на нарушителя, представлява официален свидетелстващ документ,чиято доказателствена сила не е била оспорена по надлежния ред. Липсата на стикер с добавен пореден номер 1 в протокола за медицинско изследване, съгласно чл.3,ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, не означава, че пробата е подменена и не влияе върху годността на пробата или върху резултата от изследването й. Целта на въпросния стикер е да гарантира идентичност между иззетата от лицето проба и тази, която е изследвана в съответното медицинско заведение (техническа лаборатория), но това се гарантира и с имената и ЕГН върху опаковката на пробата, за които не се твърди да са сбъркани. Дори и да има някакво нарушение на изискванията на Наредбата, за което в случая може само да се гадае,  това нарушение не е съществено, доколкото не внася съмнение относно лицето, от което произхожда, нито влияе на годността на самата проба или върху резултата от изследването й, което изрично е посочено и в протокола за химическа експертиза.

Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41/09.03.2020г., постановено по АНД № 23/2020г. по описа на РС гр.Карлово.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: