Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 84

Търговище, 18.05.2012 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Търговищкият окръжен съд в открито съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                               ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

                                                      МИЛЕН СТОЙЧЕВ              

 

Със секретар Р.Б., изслуша докладваното от съдия С.Петрова В. гр. д. № 129 по описа за 2012 година и за да се произнесе, вез предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

         Постъпила е въззивна жалба на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп”, със седалище в гр.София, представлявано от изпълнителен директор Румен Янчев, ЕИК *********, съдебен адрес в гр.Русе, ул.”Драма” № 15, подадена чрез адвокат К.Х., в качеството й на процесуален представител на дружеството – ищец по гр.д.№ 3/2011г.по описа на Поповски районен съд, против решение № 274/23.01.2012г., постановено по посоченото дело, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от дружеството против С. Райкова А. ***, с ЕГН **********, обективно съединени искове, с правно основание чл.415 ГПК във връзка с чл.402, ал.1 от ТЗ/отм./ във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата ат 722,35 лв., представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка  „Каско” за виновно причинени от същия имуществени вреди на л.а. „Ситроен Ксантия”, рег.№ Т1741 ТТ при ПТП на 02.11.2005г. на път ІІІ-4005,км.6, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2010г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 61,12 лв.лихва за забава за периода от 20.01.2010-14.11.2010г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 885/2010г. по описа на ПРС. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, в резултат на което е стигнал до необоснован и неправилен извод, че ответникът няма вина за причинените на застрахования автомобил, щети. Предвид това се иска отмяна на решението и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което така предявеният иск се уважи изцяло.

            В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в която се излагат съображения за неоснователност на жалбата.

           Съдът след като съобрази направените възражения в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.259 ГПК, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е процесуално д о п у с т и м а . Разгледана по същество същата е  частично  о с н о в а т е л н а.

           Предявен е иск с правна квалификация – чл. 422 от ГПК във вр. чл. 402, ал.1 от ТЗ /отм./, във вр. чл.  45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

                     Ищецът – ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” – гр. София, чрез пълномощник – адв. К.Х., твърди в исковата молба, че около 17.00 часа на 02.11.2005г., по път ІІІ-4005, км. 6, ответникът С.А., при управление на каруца, нарушил правилата за движение по пътищата, като не направлявал непрекъснато животното, теглещо каруцата и виновно причинил ПТП, при което настъпили имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на л.а. „Ситроен Ксантия”, рег. №  Т 1741 ТТ, собственост на Станислав Илиев, в размер на 1444,69 лв. и тъй като последният имал сключен договор за застраховка „Каско” със застрахователното дружество, последното на 28.12.2005г. заплатило тази сума. За половината от тази сума на била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която ответникът подал възражение. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца претендираната сумата, на посоченото основание.

            Ответникът – С.Р., в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК,  е подал писмено становище, имащо характера на отговор на исковата молба, видно от което счита предявения иск за неоснователен. ПТП на 02.11.2005г. било посетено от органи на РПУ – Стражица, бил съставен протокол за ПТП № 787832/02.11.2005г., в който било установено, че л.а. „Ситроен”, рег. № Т 1741ТТ, не е спазил дистанция и е станал причина за настъпване на ПТП. Ответникът нямал никаква вина за настъпилото ПТП, дори му била строшена каруцата и му починал конят. Прави възражение и за изтекла погасителна давност за предявяване на иска. Моли да бъде отхвърлен същия, като неоснователен. В съдебно заседание поддържа становището си, дадено в отговора лично и с процесуален представител.

                    Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

          Ищецът в настоящия процес, на 16.11.2010г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника – ответник по делото, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 885/10г. по описа на ПРС, по което е издадена заповед № 886/17.11.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410, с която съдът е разпоредил длъжникът – С.Р., да заплати на кредитора – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” – гр. София, сумата 722.35лв., представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на л.а. „Ситроен Ксантия”, рег. № Т1741 ТТ, сумата 61.12лв. – лихва за периода 20.01.2010г. – 14.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2010г. до изплащане на задължението, както и 226.80лв. – разноски по делото.

          В законния срок по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение против заповедта, във връзка с което е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

          Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК. 

          Не се спори, а и от приложеното по делото заверено копие на протокол за ПТП № 787332/02.11.2005г. се установява, че на 02.11.2005г., в 17.40 часа, на път ІІІ-4005, км. 6, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Ситроен Ксантия”, рег. № Т 1741 ТТ, управляван от Станислав Илиев и превозно средство - каруца, теглена от кон, управлявана от ответника по делото – С.Р.. Произшествието е посетено от служители на РУ – Полиция – гр. Стражица, в който са описали видимите щети по превозните средства.Съставени са и АУАН и издадени НП и на двете страни участници в ПТП като на водачът на л.а.  „Ситроен Ксантия” - С.Д.И., е наложено наказание „глоба” в размер 100лв.,  за това, че управлява МПС, като не спазва дистанция от предно движещото се МПС, блъска се в него и реализира ПТП с материални щети, като не е направил всичко възможно за намаляване на скоростта или спиране на МПС, при което виновно е нарушил чл. 20, ал.2,пр.2 от ЗДвП; а на ответника С.Р., е наложено наказание „глоба” в размер на 30лв., за това, че не направлява ППС с животинска тяга и създава пречки /опасности/ за движението, както и  че се движи с технически неизправно ППС – липсват необходимите светлоотразителни знаци.

             Не е спорно по делото, а и от приложеното заверено копие на спецификация към застрахователна полица № 51017273 е видно, че към момента на процесното ПТП, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”, сключена на 01.02.2005г.,  между Станислав Илиев и ищеца по делото – ЗАД  „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, за собствения на Илиев л.а. „Строен Ксантия”, рег. № Т 1741 ТТ, увреден при настъпилото ПТП, с валидност на застраховката – от 00:00ч. на 05.02.2005г. до 24:00ч. на 04.02.2006г.

             Не се спори също така за размера на причинениете щети на лекия автомобил общо в размер на 1444,69 лв. както и обстоятелството, че същите са изплатени на застрахованото лице – Станислав Илиев.

             Спори се, има ли ответника по делото вина, за настъпване на ПТП. Във връзка с установяване на такава, са изслушани две съдебно-технически експертизи и разпитани четирима свидетели, в това число и служители на РП „Полиция” гр. Стражица – първият/Станю Станев/ съставил протокола за ПТП, а втория / Атанас А./ се е подписал като свидетел. И двамата свидетели са посетили местопроизшествието, но спомените им от ПТП са откъслечни и избледнели, предвид изминалия период от време от настъпване на ПТП до датата на с.з. И двамата свидетели си спомниха, че водачът на л.а. „Ситроен Ксантия” се е движил с несъобразена скорост, а каруцата или не е имала светлоотразители, или последните не са се виждали.  Св. Станев потвърдил, че това, което  е установил на място, го е отразил в протокола за ПТП.Св. Светослав Илиев, собственик и водач на пострадалия от ПТП лек автомобил, заявил в с.з., че на смрачаване, се е блъснал в каруца, която се е движила по пътното платно без светлини и е нямало как да се види в тъмното.  Този свидетел заяви, че  е успял да възприеме каруцата в момента на сблъсъка, едва когато се е разминавал с друг автомобил и в резултат на ПТП на неговия автомобил са нанесени материални щети, възстановени му по-късно от застрахователя, а каруцата също била потрошена. Св. Райко А., брат на ответника, заявил в с.з., че заедно с брат си са се прибирали с каруцата от с. Кесарево за с. Горица, когато е настъпило процесното  ПТП от 02.11.2005г. Свидетелят заяви, че все още не се било смрачило, когато чул спирачки на кола и веднага след това последвал удар между автомобила, идващ зад тях, с тяхната каруца. В резултат на удара задната част на каруцата била ударена и строшена. Свидетелят заяви, че каруцата се е движила по банкета, а не по пътното платно, а освен това е имала стопове, които в резултат на удара изхвърчали. 

            От заключението на първата автотехническа експертиза, изготвена от инж.Димитър Петков се установява, че ПТП се е случило в тъмната част на денонощието и тъй като каруцата не е имала светлоотразителни знаци, водача на лекия автомобил не я е забелязал на време и се стигнало до инцидента.

              В своето заключение пък в.л. инж. Жеко Жеков, посочва, че към момента на ПТП пътната настилка е била суха, времето – облачно, видимостта – добра и без осветление на фарове при леко начално смрачаване. МПС и ППС са се виждали добре, като габаритите им са се очертавали. Според вещото лице, по това време на денонощието и при описаната обстановка /извлечена от информацията в протокол за ПТП/, при конкретното метеорологично и астрономическо време, видимостта на водача на МПС е била добра, в т.ч. виждала се е и конската каруца.  Според вещото лице, от техническа гледна точка, причината за настъпване на произшествието е, че водачът  на л.а.  не е направил всичко възможно, за да намали скоростта или да спре л.а. при забелязване на правомерно движещата се конска каруца, за което е имал техническа видимост и възможност – 80-100 м. Ако л.а. се е движил със скорост около 90 км/ч, тогава опасната зона за спиране би била около 69м. и при своевременна реакция за спиране на водача на л.а. също би могъл да предотврати удара в каруцата., независимо от това дали каруцата е имала или не светлоотразителни табели.

              При  така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

            Предявените искове са с правна  квалификация – чл. 422 от ГПК във вр. чл. 402,ал.1 от ТЗ /отм./, във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

           От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира, че тъй като исковете са  предявени след подадено от ответника  възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, то ищцовата страна има правен интерес от предявяването им и предвид обстоятелството, че е спазен срока по чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.

            По направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, съдът приема, че същото е неоснователно, тъй като съдебната практика е категорична, че претенцията на застрахователя по регресния иск се погасява с 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, чийто начален момент е изплащането на застрахователното обезщетение на пострадалия. В настоящия случай изплащането на това обезщетение е извършено на 28.12.2005г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение  е подадено в съда на 16.11.2010г., поради което и 5-годишната погасителна давност не е изтекла /в този смисъл Решение № 53 от 16.07.2009г. на ВКС по т.д. № 356/2008г., Іт.о. ТК; ПП № 7/77г. ВС и др./.

            Съгласно чл. 402,ал.1 от ТЗ /отм./: „С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.”.

            Суброгационното право на застрахователя да встъпи в правата на застрахования е обусловено от няколко предпоставки: валидно сключен застрахователен договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие и изплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя.

            В настоящия случай е безспорно, че към 02.11.2005г., е налице валидно обвързващ страните по него договор за имуществена застраховка „Каско”, че на 02.11.2005г. е настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП с участието на застрахования лек автомобил „Ситроен Ксантия” и ответника, както и че на 28.12.2005г. застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер 1444.69лв.  Установено е, че другото участващо в ПТП пътно превозно средство е каруца, управлявана от ответника С.Р..За да встъпи застрахователя в правата на застрахования срещу причинителя на вредата обаче, последният трябва да е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, т.е. да е налице вреда, противоправно и виновно поведение, и причинна връзка между деянието и вредата.

            Безспорен е денят и часът на ПТП - 02.11.2005г. в около 17,50 астрономическо време./на 01.11.2005г. денонощието е изместено с 1 час напред/. Каква точно е била видимостта на пътя в този момент следва да се определи единствено от посочения час от денонощието и посоченото в акта за ПТП относно метеорологичните условия – облачно време, тъй като изминалия дълъг период от инцидента до предявяване на иска – 7 години, гласните доказателства не са безспорно доказателство. Следователно - облачно време в 17,50 ч., през м.ноември е сумрак, граничещ с тъмната част на денонощието. Съгласно разпоредбата на чл.15 от ЗДвП –за да участва в движението по пътищата, всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два жълти светлоотразителя отпред, два червени отзад а през нощта-отзад в ляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта, добре различима светлина. След като по безспорен начин се установява, че управляваната от ответника каруца, не е имала никакви светлоотразителни знаци, то безспорно това е негово виновно противоправно поведение след като не я е оборудвал с такива преди да участва в движението.Налице е и причинната връзка между това му поведение и настъпилото ПТП. Ако каруцата бе оборудвана с необходимата сигнализация, това би осигурило безспорно по-голяма възможност за нейното възприемане а не само „силуетно”, както е посочило в.л. Жеков. Именно за това закондателят е предвидил каруците да имат светлоотразители когато участват в движението по пътищата и през деня.

            Предвид всичко това съдът намира, че ответникът също има вина за настъпилото ПТП. Тази вина обаче не е равна по степен на вината на управлявалия автомобила, Илиев. Безспорно се установява че той е управлявал автомобила си с превишена скорост, с което си поведение в по-голяма степен е допринесъл за ПТП. Настоящата инстанция намира, че това съотношение е 70%  за него и 30% за ответника по делото, поради което следва да се признае за установено по отношение на ищеца, че ответника му дължи сума в размер на 481 лв./30% от 1444 лв./.над тази сума до пълния предявен размер от 722 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед на това следва да се отмени обжалваното решение и в частта му за разноските за сумата над 201 лв.

            С оглед този изход на спора следва да се обезсили заповедта за изпълнение на парично задължение № 886/17.11.2010г., издадена на основание чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 885/2010г. по описа на ПРС за сумата над 481 лв.- парично задължение и за сумата над 10 лв. лихва за забава за периода 20.01.2010г. – 14.11.2010г.

                          Водим от изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

             ОТМЕНЯ Решение № 274/23.01.2012г. постановено по гр.д.№ 3/2011г. по описа на Поповски районен съд В ЧАСТТА, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” със седалище в гр.София, ЕИК ********* против С.Р.А., искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 402,ал.1 от ТЗ /отм./, във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата ДО 481 лв., представляващи част от изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за виновно причинени от ответника имуществени вреди на л.а. „Ситроен Ксантия”, рег. № Т 1741ТТ при ПТП на 02.11.2005г. по път ІІІ-4005, км.6, както и сумата ДО 10,00 лв. - лихва за забава за периода 20.01.2010г. – 14.11.2010г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 886/17.11.2010г. по ч.гр.д. № 885/10г. по описа на ПРС и В ЧАСТТА, в която ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” е осъдена да заплати на С.Р. направените разноски по делото в размер НАД 201 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА

            ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” със седалище в гр.София и ЕИК ********* иск за признаване за установено, че С.Р.А. ***, с ЕГН ********** дължи на застрахователното дружество сумата НАД 481 лв. до пълния предявен размер от 722,35 лв., представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за виновно причинени от ответника имуществени вреди на л.а. „Ситроен Ксантия”, рег. № Т 1741ТТ при ПТП на 02.11.2005г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 886/17.11.2010г. по ч.гр.д. № 885/10г. по описа на ПРС, В ЧАСТТА, в която е разпоредено длъжникът С.Р.А. да заплати на кредитора ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” сумата НАД 481 лв. до 722,35 лв., представляваща част от регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за виновно причинени от ответника имуществени вреди на л.а. „Ситроен Ксантия”, рег. № Т 1741ТТ при ПТП на 02.11.2005г.и за сумата над 10 лв. до 61,12 лв.,представляваща лихва за периода от 20.01.2010г. до 14.11.2010г.       

            ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение В ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен, предявения от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, със седалище и адрес на управление – гр. София иск за признаване за установено, че С.Р. *** дължи на дружеството сумата над 481 до сумата 722,35 лв., като ПРАВИЛНО.

            ОСЪЖДА С.Р.А. ***, с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, със седалище и адрес на управление – гр. София сумата 167 лв. - направени разноски по делото, пред въззивната инстанция.

           РЕШЕНИЕТО не  подлежи на обжалване.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.