Р Е Ш Е Н И Е №322/21.4.2021г.
гр. Пазарджик, 21.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Пазарджик, девети състав, в открито съдебно заседание на шести април , две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Антоанета Метанова , като разгледа
докладваното от съдия Попова административно дело № 155 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от ГПК във връзка с чл. 118 КСО.
Образувано е по жалба от Г.Д.Г. ЕГН **********
*** , чрез адв. П.Б.Б. *** , със съдебен адрес *** против Решение № Ц1012-12-173#3/15.01.2021 г. , издадено от
Миглена Христова Кемерова , действаща за директора на ТП на НОИ гр.Пазарджик.
В жалбата се поддържат оплаквания за нищожност, респективно неправилност и
незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради постановяването му
в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Аргументира се,
че обжалваното решение е постановено от некомпетентен орган, тъй като
директорът на ТП на НОИ не е могъл да делегира своите правомощия на друго лице
, при положение, че той самият упражнява тези правомощия по делегация. Поддържа
се , че решението е незаконосъобразно, тъй като административният орган не е
съобразил , че трудовите правоотношения на жалбоподателя са прекратени преди
същият да подаде заявление до ТП на НОИ
за отпускане на обезщетение, а от друга страна в случая била приложима
разпоредбата на чл. 54 б. ал.6 КСО , според която жалбоподателят имал право на
обезщетение в размер на 50 % за оставащия период на плащането. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират
се сторените по делото разноски.
Ответникът – Директор на ТП
на НОИ гр.Пазарджик, чрез процесуален представител заема становище за неоснователност
на жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира разноски в размер на
юрисконсултско възнаграждение.Предявява възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя възнаграждение за адвокатска защита .
В съдебно заседание , страните в
административния спор чрез процесуалните си представители , поддържат
първоначално заявените от тях становища.
Въз основа на приетите по делото
доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
Производството пред
административния орган е започнало по подаденото
от Г.Д.Г. заявление per.
№121-00-5204/13.07.2020 г. в НОИ, с искане
за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи, като същият е декларирал, че правоотношението
му с „ЩРАБАГ“ ЕАД гр. София е прекратено считано от 10.07.2020 г. на основание
чл. 71 ал.1 от КТ / изтичане срока за изпитване на страната/.По подаденото
заявление с разпореждане №121-00-5204-1
от 30.07.2020 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл.
546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е отпуснато
парично обезщетение за безработица за
периода от 10.07.2020 г. до 09.07.2021 г. /дванадесет месеца/ в размер на 68.61
лв. дневно, като в настоящото производство не се спори , че паричното
обезщетение за безработица за периода от 10.07.2020 г. до 31.07.2020 г. е
изплатено на лицето.
Не
е спорно и също така се установява от представените по делото писмени
доказателства, че на 08.09.2020 г. при
извършени проверки в регистъра на лицата, получаващи парично обезщетение за
безработица и Регистъра на трудовите договори, е установено, че за Г.Г. са
подадени уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда за прекратени трудови
договори, считано от 31.07.2020 г. с осигурителите „ЕНИГМА“ ЕООД гр. София, ЕИК
********* и „ЕНИГМА ФОЙЕРВЕК“ ЕООД гр. София, ЕИК *********. Съобразно това от
осигурителите и лицето са изискани да се представят заповедите за освобождаване
от „ЕНИГМА“ ЕООД гр. София и от „ЕНИГМА ФОЙЕРВЕК“ ЕООД гр. София .
В тази връзка с разпореждане №121-00-5204-2 от 09.09.2020 г.
на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по изплащане на
парично обезщетение за безработица с мотив: „Наличие на доказателства, които
могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на
паричното обезщетение за безработица.
В хода на проверката е установено ,че със заповед №35 от
31.07.2020 г. за прекратено трудово правоотношение на жалбоподател с осигурител
„ЕНИГМА ФОЙЕРВЕРК" ЕООД гр. София, считано от 31.07.2020 г. и със заповед
№230 от 31.07.2020 г. е прекратено трудово правоотношение с осигурител
„ЕНИГМА" ЕООД гр. София, считано от 31.07.2020 г.
Съобразно
това на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс с разпореждане
№121-00-5204-3 от 29.09.2020 г. е възобновено производството по изплащане на
парично обезщетение за безработица на Г.Г.. С разпореждане № 121-00- 5204-4 от 01.10.2020 г. на основание чл. 54ж, ал.
2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване е отменено разпореждане
№121-00-5204-1 от 30.07.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО с мотив:„По данни от Регистъра на трудовите
договори и Регистъра на осигурените лица г-н Г. е с прекратено трудово
правоотношение от осигурителите „ЕНИГМА“ ЕООД гр. София и „ЕНИГМА ФОЙЕРВЕРК“
ЕООД гр. София считано от 31.07.2020 г. и подлежи на задължително осигуряване
по чл. 4 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО). Г-н Г. е регистриран на 13.07.2020 г. в Дирекция
„Бюро по труда" като безработно лице. По така представените документи и
факти лицето не отговаря на изискванията на чл. 54а, ал. 1 от КСО, поради което
няма право на парично обезщетение за безработица“.
Във
връзка с постъпила жалба вх. № Ц1012-12-173/26.10.2020
г. , е изискано от компетентното ТП на
НОИ - София град извършване на проверки в цитираните осигурители, като с Решение №Ц1012-12-173#1 от 25.11.2020 г., административното производство е спряно до
приключване на проверката, тъй като тя има съществено значение за решаването на
спора.
Представени са по настоящото дело констативни протоколи
№КП-5-21-00850984/08.12.2020г. и №КП-5-21-00850979/08.12.2020 г. за извършени
проверки от контролен орган на ТП на НОИ - София град. При проверка в
осигурителя „ЕНИГМА“ ЕООД, гр. София, ЕИК ********* е установено: Г.Д.Г. е
назначен в „ЕНИГМА” ЕООД, ЕИК: ********* с трудов договор №28/01.07.2010 г.,
сключен на основание чл. 114 от КТ на длъжност „пиротехник” с възнаграждение в
размер на 100,00 лв., при непълно работно време — 4 часа, като със заповед №47
от дата 12.07.2012 г. трудовото правоотношение на лицето е прекратено, считано
от 12.07.2012 г. на основание с чл. 325, т. 1 от КТ. Г.Г. е назначен отново в „ЕНИГМА” ЕООД, с
трудов договор №78/11.07.2012 г. сключен на основание чл. 114 от КТ на длъжност
„охранител” с възнаграждение в размер на 115,00 лв., при непълно работно време
- 4 часа, като с няколко допълнителни споразумения, страните са договорили
промени в първоначално уговорените условия /размер на трудово възнаграждение,
времетраене на полагането на труд, срок / и със заповед №230 от дата 31.07.2020 г.
трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 31.07.2020 г. Безспорно се
установява, че за Г.Г. има подадено
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен първи трудов договор на дата
01.07.2012 г. и прекратяване на трудовото правоотношение от дата 31.07.2020 г.
от „ЕНИГМА” ЕООД.Съгласно представените от осигурителя по време на проверката
помесечни фишове и отчетна форма за явяване/неявяване на работа, в периода
м.април 2020 г. до м. юли 2020 г. работникът е ползвал неплатен отпуск от по 5
дни.
Установено е, че осигурителните вноски за
периода от м.01.2015 г. до м.07.2020 г. за Г.Г. са подадени коректно и
отговарят на представените фишове за заплати.
При проверка в осигурителя „ЕНИГМА
ФОЙЕРВЕРК" ЕООД, гр. София, ЕИК ********* е установено: Г.Г. е назначен в
„ЕНИГМА ФОЙЕРВЕРК” ЕООД, ЕИК ********* с трудов договор №22/01.07.2010 г.,
сключен на основание чл. 114 от КТ на длъжност „пиротехник” с възнаграждение в
размер на 100,00 лв., при непълно работно време - 4 часа. С няколко
допълнителни споразумения са договори промени в съдържанието на първоначалния
трудов договор, като със Заповед № 35 / 31.07.2020 г. това трудово
правоотношение е било прекратено считано от същата дата. Безспорно се
установява , че за Г.Г. има подадено
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен първи трудов договор на дата
01.07.2010 г. и прекратяване на трудовото правоотношение от дата 31.07.2020 г.
от „ЕНИГМА ФОЙЕРВЕРК” ЕООД. Съгласно представените от осигурителя по време на
проверката помесечни фишове и отчетна форма за явяване/неявяване на работа на
служителя за периода м- април 2020 г. до м. юли 2020 г. лицето е ползвало
неплатен отпуск от по 5 дни.
Осигурителните
вноски за периода от м.01.2015 г. до м.07.2020 г. за Г.Г. са подадени коректно
и отговарят на представените фишове за заплати.
При тези фактически данни,
административният орган е постановил оспореното в настоящото производство № Решение № Ц1012-12-173#3/15.01.2021 г., с което административното производство
е било възобновено и е потвърдено разпореждане № 121-005204-4/01.10.2020 г. на
ръководителя на осигуряването на безработица, с което е отменено разпореждане №
121-00-520-1/30.07.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица
на жалбоподателя Г.Г..
По
делото са представени и други писмени доказателства касаещи обстоятелства
настъпили след издаване на оспореното в настоящото производство разпореждане ,
потвърдено с обжалваното решение на ТП на НОИ , но съдът счита , че не следва
да ги подлага на анализ , тъй като тези обстоятелства не попадат в предмета на
настоящия правен спор и в този смисъл са правно неотносими към него. Тези
доказателства сочат на настъпване на нови обстоятелства, които са послужили
като основание за възникване и
реализиране на нови права на жалбоподателя във връзка с които , се е развило
ново административно производство , касаещо признаване на правото му на обезщетение при наличието на други
правопораждащи факти.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е срещу решение на ръководител на териториално поделение на
НОИ, издадено в производство за административно обжалване по чл. 117, ал.3 КСО на разпореждане по чл. 117,
ал.1, т.2, б."б" КСО за отмяна на отпуснато обезщетение за безработица. Това решение, макар да е издадено от
горестоящ административен орган за потвърждаване на оспорения пред него
първоначален административен акт, подлежи на съдебно обжалване съгласно
изричната специална разпоредба на чл. 118,
ал.1, изр.1 КСО. Оспорването е предявено от надлежна страна -
осигуреното лице–адресат на атакуваното контролно решение по чл. 117,
ал.3, изр.2 КСО и потвърденото разпореждане по чл. 117,
ал.1, т.2, б."б". КСО. Решението е съобщено съгласно чл. 117,
ал.3, изр.3 КСО на процесуален представител на жалбоподателя на
21.01.2021 г. и жалбата е депозирана по
пощата на 01.02.2021 г. – в 14-дневният
срок по чл. 118, ал.1, изр.1 КСО за съдебното негово обжалване.
По
същество.
Решение № Ц 1012-12-173#3/15.01.2021 г. е издадено от М. Х.К.
, действаща за директора на ТП на НОИ
гр.Пазарджик.Директорите на ТП на НОИ в това си длъжностно качество са
титуляри на всички нормативно предвидени правомощия на ръководител на
териториално поделение на НОИ по чл. 33, ал.2,
изр.2 КСО вр. чл. 9, ал.2
от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.
С чл. 29, т.4
ПОДНОИ ръководителят на териториалното поделение е овластен да
упражнява правомощията, които са му определени в КСО. В съответствие с това,
директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е
разполагал по силата на заеманата от него длъжност с компетентността по чл. 117,
ал.3, изр.1 КСО да се произнесе по подадената до него жалба вх.
№ Ц1012-12-173/26.10.2020 г. срещу
Разпореждане № 121-00-5204-4/01.10.2020 г. на Ръководителя
на осигуряване за безработица при
ТП на НОИ гр.Пазарджик . По делото е представена Заповед № 1015-12-25/
17.02.2020 г. / л.111/ на Директора на
ТП на НОИ, ,както и Заповед № 156/
12.01.2021 г./ л.112/ за командироване, видно от които
лицето подписало оспореното в настоящото производство решение е било надлежно упълномощено от Директора на
ТП на НОИ да издава и подписва мотивирани решения по чл. 117 ал.3 КСО, при негово отсъствие / в
случая в период на командироване/.
Така Решение № Ц 1012-12-173#3/15.01.2021 г. е издадено от горестоящ административен орган
по чл. 33, ал.2,
изр.1 КСО вр. чл. 9, ал.2
ПОДНОИ, овластен с необходимата за неговата действителност
функционална, териториална и персонална компетентност по чл. 117,
ал.3, изр.1 КСО вр. чл. 29, т.4
ПОДНОИ.
Разпореждане № 121-00-5204-44/01.10.2020
г. е издадено от Гергана Крайнина ,
която предвид назначението на държавен служител на длъжност „главен експерт по осигуряването“ в ТП на НОИ-Пазарджик е длъжностно лице по чл. 54ж, ал.1 КСО. Притежава и второто изискуемо от чл. 54ж, ал.1 КСО качество да е определена от ръководителя на териториалното
поделение на НОИ да издава разпореждания за отпускане и отмяна на ПОБ - тези функции са й изрично
възложени за изпълнение със Заповед № 1015-12-61/25.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик . Същата
заповед е посочена в оспореното разпореждане, но не е представена като
доказателство по делото. В случая обаче длъжностното лице на самостоятелно основание
съгласно чл. 54ж, ал.1, пр.2 КСО е титуляр на правомощието по отпускане
и прекратяване на ПОБ, без същото да
зависи от алтернативно предвиденото с чл. 54ж,
ал.1, пр.2 КСО идентично правомощие на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на осигуряването за безработица. Тази
компетентност им е паралелно възложена за самостоятелно упражняване.
Разпореждане № 121-00-5204-44/01.10.2020 г. е поради това валидно подписано от
длъжностно лице по чл. 54ж, ал.1, пр.2 КСО. Издадено е в предписаната от чл. 54ж, ал.1 КСО вр. чл. 5, ал.2
НОИПОБ форма по образеца, утвърден от управителя на НОИ.
Решение № Ц1012-12-173 #3 / 15.01.2021 г. и потвърденото с
него Разпореждане № 121-00-5204-44/01.10.2020 г. са надлежно мотивирани от фактическа и правна
страна съгласно чл. 117, ал.3, изр.1 КСО. Формални нередовности на тези актове
на осигурителната администрация не се сочат от жалбоподателя, нито служебно се
констатират от съда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 КСО паричните
обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват,
възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица. В чл. 54ж КСО с изменението
в ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. се създава нова ал. 2, в която
се предвижда, че влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или
отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или
доказателства, които имат значение за правото, размера и периода на паричното
обезщетение за безработица, или когато паричното обезщетение за безработица е
неправилно отпуснато или неправилно отказано отпускането му.
Правото на парично обезщетение за безработица, преценено съгласно чл. 54а КСО, има
материални предпоставки : да са внесени или дължими осигурителни вноски във
фонд "Безработица" най- малко 9 месеца през последните 15 месеца
преди прекратяване на осигуряването и които лица имат регистрация като
безработни в "Агенция по заетостта",да не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО и не са
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно
пенсиониране в Република България или пенсия за старост в друга държава.
Според чл. 4, ал. 2 КСО работниците и служителите наети на работа при един
работодател за не повече от 5 работни дни /40 часа/ през календарния месец се
осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука
и професионална болест.
В настоящото производство спорен е
единствено въпроса , дали към момента на признаване на право на обезщетение за
безработица – считано от 10.07.2020 г. жалбоподателят е отговарял на условието
да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл. 4 КСО.
При
установените по-горе факти съдът е приема , че правото на обезщетение за
безработица по чл. 54а ал. 1 от КСО не е било налице към момента на подаване на
заявлението. Безспорно се установява, че към този момент две трудови
правоотношения на жалбоподател все още не са били прекратени и това е станало едва на 31.07.2020 г.
Безспорно е , че това са били правоотношения именно от трудово –правен
характер, за които лицето е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 КСО.
Доказателства за прекратяването им в по-ранен етап не са представени, макар ,
че има данни за подадени уведомления до ТП на НОИ ,но безспорно същото
така е че тези уведомления са били
оттеглени и отново заявени след като са издадени надлежни заповеди за
прекратяване , считано от 31.07.2020 г. Осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3
от Допълнителните разпоредби на КСО е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1 и продължава до прекратяването й /чл. 10 от КСО/. Съгласно чл. 10 ал.2 КСО осигуряването се прекъсва през периодите,
които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 и
чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
От
представените в настоящото производство писмени доказателства се установява ,
че към дата 10.07.2020 г., от която
жалбоподателят е поискал изплащане на парично обезщетение за
безработица, същият е бил осигурено лице, тъй като трудовите правоотношения с две дружества не са били прекратени.
Правото на парично обезщетение за
безработица е признато на лицата, за които са налице материалните предпоставки
по чл. 54а КСО в размерите по чл. 54б КСО. Едно от
изключенията по отношение размера е
предвиден в нормата чл. 54б, ал. 6 КСО която
предвижда, че безработните лица, наети на работа на непълно работно време в
срока за изплащане на обезщетението и
получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата получават обезщетение за безработица в размер
на 50 % от полагащото се парично
обезщетение за оставащия период на плащането. Тази разпоредба обаче касае
настъпване на обстоятелства, след като
лицето валидно е придобило право на обезщетение за безработица при спазване на
императивните комулативни предпоставки
по чл. 54 а КСО. Нормата на чл.
54 б ал.6 КСО не изключва посочената по-горе предпоставка по чл. 54 а ал.1 КСО , а има отношение към
определяне размера на вече придобито право , при условие, че то валидно е
възникнало.
Наличието
на основание за задължително осигуряване по чл. 4 КСО е въведено
от чл. 54а, ал. 1,
т. 3 КСО като отрицателна материална предпоставка за правото на
парично обезщетение за безработица, а в случая правоизключващият юридически
факт е съществувал още към момента на отпускането на парично обезщетение за
безработица. От това
следва безспорен извод, че не са били
налице предпоставката на чл. 54а, ал.
1, т. 3 от КСО, даваща право на жалбоподателя да получава парично
обезщетение за безработица, тъй като той
е упражнявал трудова дейност, подлежаща на задължително осигуряване но
чл. 4 КСО. Като е постановил своето Разпореждане № 121-00-5204-44/01.10.2020
г., с което е отменено разпореждане № 121 -00-5204-1/30.97.2020 г. , с
което отпуснатото на Г.Г. парично обезщетение за безработица, главният
експерт на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Пазарджик е спазил
материалноправните предпоставки на закона, поради което това разпореждане
правилно е било потвърдено от изпълняващия длъжността Директор на ТП НОИ-
Пазарджик. Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане следва да
бъдат потвърдени, като правилни и законосъобразни.
При този изход на делото и
своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски в размер
на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира, че такива следва да бъдат присъдени в размер на 100,00 лв. на основание чл. 24 НЗПП във връзка с чл.
78 ал.8 ГПК и чл. 144 АПК.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД , девети състав :
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Г.Д.Г. ЕГН ********** *** , представляван
от адв. П.Б.Б. *** , със съдебен адрес *** против Решение № Ц1012-12-173#3/15.01.2021 г. , издадено от
Миглена Христова Кемерова , действаща за директора на ТП на НОИ гр.Пазарджик., с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-5204-44/01.10.2020 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица , с което съответно е отменено
Разпореждане № 121-00-5204/30.07.2020 г. – като неоснователна.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г. ЕГН ********** *** , представлявано от адв. П.Б.Б. *** , със съдебен адрес *** да
заплати на ТП на НОИ -Пазарджик разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/
Разпореждане № 8305 от 08.07.2021г. на ВАсС - София,
шесто отделение по АД № 6644/2021г. -ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба
на Г. Д. Г. срещу решение № 322 от 21.04.2021 г., постановено по адм. дело №
155 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 6644 по описа за 2021 г. на Върховния
административен съд.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на
съобщението пред тричленен състав на Върховния административен съд.