Решение по дело №196/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 284
Дата: 8 юли 2021 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20217240700196
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 284

 

                                               гр. Стара Загора, 08.07.2021г

                             

  В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

         Старозагорският административен съд в публично съдебно заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

       

при секретар   Николина Николова

и с участието на прокурора  

като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА административно дело № 196 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:                                                    

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с  чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

 

Образувано е по жалба от „ЦВЕТНИЦА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, кв.Казански, бл.33, вх.А, ет.2, ап.8 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-84-0080187/ 10.03.2021г, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект Арт магазин № 2, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“Цар Иван Шишман“ № 54, стопанисван „ЦВЕТНИЦА“ ООД и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че заповедта страда от съществени формални пороци, накърняващи правото на защита на нейния адресат. Според жалбоподателя действията на наказващия орган незаконно преграждат възможността му да се ползва от законовоуредената защита по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Оспорват се и изводите на органа, че с поведението си търговецът засяга данъчната дисциплина и данъчното законодателство. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на заповедта, а в случай, че се установи извършено нарушение, да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН като се приеме, че издаване на заповед за прилагане на административна мярка е неприложимо поради липса на административно нарушение.

 

 

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представители юрисконсулт Д. в представено по делото писмено становище и юрисконсулт Т. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на оплакването за липса на мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

На 02.03.2021г. служители на ЦУ на НАП в 16:00ч са извършили проверка на търговски обект – арт магазин № 2, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“Цар Иван Шишман“ № 54, стопанисван от „Цветница“ ООД. При извършване на контролна покупка в 15:55ч на услуга копиране и подвързия на книга „Ръководство за упражнения по бубарство“ стойност 6.40лв, платена в брой на лицето И.С.С. от проверяващия  А.Й.Е. преди легитимацията му, не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта ФУ модел DATEX DP 25, с рег.№ в НАП 4032602, с индивидуален номер DT 521166 и ИН на ФП 02521166, нито от кочан с ръчни касови бележки. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0080187 от 02.03.2021г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разпечатан е дневен отчет от от фискалното устройство за 02.03.2021г. Установена е положителна разлика в касовата наличност в размер на 6.40лв между фактическа наличност от 482.91лв и по данни от фискалното устройство в размер на  152.15лв при въведена в началото на работния ден сума от 324.36лв за оборотни средства.

 

На „Цветница“ ООД е съставен АУАН № F598162 от 09.03.2021г за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.  на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ/ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

 

С обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-84-0080187/ 10.03.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект – Арт магазин № 2, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“Цар Иван Шишман“ № 54, стопанисван от „ЦВЕТНИЦА“ ООД и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни. Със заповедта също така е указано на дружеството да отстрани наличните стоки в обекта и прилежащите му складове до определената дата на запечатване. Заповедта е връчена на управителя на  „Цветница“ ООД  Н.И. на 16.03.2021г., а жалбата срещу нея е подадена на 19.03.2021г в НАП-офис Стара Загора.

 

По делото са разпитани като свидетели И.С.С.  /технически сътрудник в „Цветница“ ООД и получател на заплатената сума от 6.40лв/ и проверяващите  А.Й.Е. и К.Г.Т.. От непротиворечивите им показания се установява, че са извършената контролна покупка в обект на дружеството-жалбоподател на услуга „разпечатване и подвързия на книга“ не е издаден фискален бон нито ръчна касова бележка. Свидетелката С. обяснява, че са й били дадени указания от работодателя да отчита всяка продадена услуга чрез касовия апарат, но поради моментното си здравословно състояния в края на натоварен работен ден е пропуснала да изпълни това свое задължение.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

 

         Жалбата е процесуално допустимо като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

         Разгледана по същество, се явява частично основателна.

         С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ – 1148/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л. 13 от делото/. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП  в рамките на предоставените му правомощия.

         Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствената част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетени посредством издадена фискална бележка търговски продажби. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Неоснователно е оплакването, че в процедурата по издаване на оспорената заповед не е спазено изискването на чл.26 от АПК. Характерът на производството – прилагането на преустановителна ПАМ, изисква предприемане на незабавни фактически действия, изключващо възможността за уведомяване. Не съставлява съществено процесуално нарушение непосочването на законовата възможност по чл.187, ал.4 от ЗДДС, доколкото тя е относима към изпълнението, а не към законосъобразността на налагане на ПАМ.

 

         Заповедта съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

 

         Видно от данните по делото, при извършената проверка на 02.03.2021г. на търговски обект – Арт магазин № 2, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“Цар Иван Шишман“ № 54, стопанисван от „ЦВЕТНИЦА“ ООД, е констатирано, че се реализира продажба без издаване на касова бележка предвид извършената контролна покупка на услуга без издаден фискален касов бон. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Протоколът е съставен в присъствието на Н.И. – управител на дружеството, който е присъствал по време на проверката и го е подписал без заявени резерви и възражения. А установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ на дружеството като задължено от закона лице да спазва реда за отчитане на продажбите от търговската му дейност.

 

         При тези факти предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС се установяват по безспорен и несъмнен начин. Както бе посочено, след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Видно от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.

 

         Единствената преценка, която административният орган трябва да направи, е по отношение на срока на принудителната административна мярка. С процесната заповед е постановено запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, а максимално предвиденият в закона срок е до 30 дни. Органът е определил по-къс срок от средно предвидения в закона, но не е съобразил особеностите на констатираното нарушение в изрично изложените мотиви. Не са отчетени ниската стойност на стоката, за която не е издадена касова бележка, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер и липсата на разлика в касовата и фактическата наличност. Не е извършена и обективна преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагане на мярката. Съгласно чл.6, ал.3 от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. В случая след като нарушението е констатирано за първи път и са налице обективни данни за инцидентен характер на деянието, то степента на обществена опасност не е достатъчно висока, така че наложената ПАМ със срок 14 дни, макар определен към средата на 30-дневния възможен срок, да се явява съразмерна, респективно законосъобразна. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. С оглед събраните данни за поведението на дружеството и предприетите при него мерки във връзка с финансовата му дисциплина, целта на закона и интересите на държавата и обществото биха могли да бъдат постигни и с прилагане на по-благоприятна мярка в частта на определения й срок на действие. Продължителността й от 14 дни не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Поради това оспорената заповед за налагане на ПАМ на основание чл.172,ал.2 АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС следва да се измени в частта за определения срок от 14 дни на 3 дни /Решение № 14196/ 17.11.2020г по адм.д.№ м. дело № 4199/2020г, Решение № 14407/ 20.11.2020г по адм. дело № 7045/2020г на ВАС/. В останалата част жалбата на дружеството е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

 

         Неотносимо към преценката за законосъобразността на ПАМ е наличието или липсата на издадено към момента на налагането й наказателно постановление, като този извод следва пряко от разпоредбата на чл. 186, ал.1 ЗДДС. Визираната норма изрично уточнява, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. С оглед на това в настоящото производство съдът няма правомощие да прилага чл.28 от ЗАНН, който е относим само при обсъждане на въпроса дали да се наложи административно наказание каквото ПАМ не е по своя характер.

Предвид изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, на основание чл.143, ал.4 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ /Решение № 13875/ 10.11.2020г по адм.д. № 5114/2020г на ВАС/.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ИЗМЕНЯ по жалба от „ЦВЕТНИЦА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, кв.“Казански“, бл.33, вх.А, ет.2, ап.38 Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-84-0080187/ 10.03.2021г, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“–Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която е определен срокът на мярката, от 14 /четиринадесет/ дни на 3 /три/ дни.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЦВЕТНИЦА“ ООД гр.Стара Загора в останалата част като неоснователна.

 

ОСЪЖДА „ЦВЕТНИЦА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, кв.“Казански“, бл.33, вх.А, ет.2, ап.38 да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз Дондуков"№ 52 сумата 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.          

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: