Определение по дело №2054/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………….   24.07.2019 г.    гр. Стара Загора

 

 

РАЙОНЕН СЪД-СТАРА ЗАГОРА              VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 24  юли                            2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 2054 по описа за 2019 година.

   

     Производството е образувано по предявена искова молба от И.П.И. ***, против Ж.С. ***, с правно основание чл. 422 от ГПК.

    СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба в законоопределения едномесечен срок.

    Като взе предвид депозираната искова молба, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да приложи изисканото ч.гр.д. 6174/2018г., по описа на Районен съд – Стара Загора

Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3  от ГПК, съдът

                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

       ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ответницата с отговора й заверени копия на: Покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20197650400450 на ДСИ при РС- Стара Загора;  Постановление от ЧСИ Гергана Илчева, рег. № 765 на КЧСИ, изпълнителен лист от 17.09.2018г. по ч.гр.д. 5949/2015г.

 

      ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. № 6174/2018г., по описа на Районен съд гр. Стара Загора.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Ищецът  И.П. Иванова, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 760 лв., представляваща задължение на ответницата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на идеалните части на имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев” № 75, ет. 4, ап. 10, за периода от 20.07.2018 г до 19.11.2018 г., в размер на 190 лв. месечно, определено по гр.д № 5949/2015 г на PC - Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2018 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 325 лв. разноски, от които сумата 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за  адвокатско възнаграждение. Въз основа на заявлението била издадена Заповед № 3562 от 10.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д № 6174/2018 г., по описа на Районен съд. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата подала възражение срещу тази заповед, като твърди, че не дължи изпълнение, тъй като съгласно Решение № 168 от 21.02.2018 г (без да е конкретизирано по кое дело е това решение), влязло в законна сила на 27.06.2018 г. тя се явява единствен собственик на имота, за който се претендира наем.

Ищецът счита възражението на ответницата за изцяло неоснователно. Твърди, че Решението, на което се позовавала ответницата, вероятно е това по гр.д № 5949/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, отменено частично относно размера на уравняване на делът на ищеца, и влязло в сила на 27.06.2018 г. С това решение ответницата била осъдена да заплати обезщетение на ищеца за лишаването му от ползването на неговата идеална част от допуснатия до делба апартамент за периода от 26.02.2015г. до 19.09.2017г. в размер, определен в мотивите на решението по 190 лв. месечно. Твърди, че за периода от 20.07.2018 г до 19.11.2018 г. ответницата е ползвала изцяло имота, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев” №75, ет. 4, ап. 10,като 1/2 идеална част от този апартамент е собствена на ищеца. Това породило задължение за ответницата да заплаща обезщетение за лишаване от ползване на идеалните части на имота за процесния период, което обезщетение е в размер на 190 лв. месечно, определено съгласно цитираното по-горе решение по гр.д № 5949/2018 г по описа на Районен съд - Стара Загора. От влизане в сила на решението, и до настоящият момент ответницата не е предявявала претенции относно определеният в решението размер на обезщетението, като не осигурила на ищеца възможност да ползва имота, без да му плаща обезщетение за това. За дължимото от ответницата обезщетение за лишаване от право на ползване за предходните месеци имало издадени и влезли в сила Заповеди за изпълнение.

С постановеното съдебно решение подробно описаният процесен имот бил оставен в дял на ответницата, като последната е осъдена да заплати на ищеца, за уравнение на дела му, сумата от 36850 лв. при условията на чл. 349, ал. 5 от ГПК - в 6- месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане, заедно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане на настоящото решение в законна сила. Срокът за заплащане на уравнението изтекъл на 28.12.2018 г., тъй като решението е влязло в законна сила на 27.06.2018 г. Нито до изтичане на този срок, нито до настоящият момент ответницата е заплатила дължимата за уравнение на този дял сума; Съгласно изричната разпоредба на чл. 349, ал. 6 от ГПК съделителят, в чийто дял е поставен имота става негов собственик след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение ведно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право.

Ищецът заявява, че до момента на завеждане на исковата молба уравнението за имота не било изплатено, поради което и решението за възлагане на имота на ответницата е обезсилено по право. Ето защо твърдението на ответницата, че същата е единствен собственик на имота е изцяло неоснователно.

Твърди се също, че предвид това, че за периода от 20.07.2018 г. до 19.11.2018 г. ответницата е ползвала изцяло имота, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев” № 75, ет. 4, aп. 10, от който ½ ид.ч. е собственост на ищеца, същата има задължение за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на идеалните части на имота за процесния период, което обезщетение е в размер на 190 лв. месечно, определено съгласно цитираното по-горе решение по гр.д № 5949/2018 г по описа на Районен съд - Стара Загора. Общо за периода от 4 месеца обезщетението било в размер на 760 лв., Считано от датата на подаване на заявлението, ответницата дължи и  законната лихва върху посочената по-горе сума, както и заплащането на направените по ч.гр.д № 6174/2018 г., по описа на РС - Стара Загора, разноски.

Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на Ж.С.Б. с ЕГН **********,***, че същата му дължи обезщетение в общ размер на 760 лв. за лишаването от ползване на собствените му 1/2 идеални части от имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев" № 75, ет. 4, ап. 10, за периода от 20.07.2018 г до 19.11.2018 г, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2018 г до изплащане на вземането, като и да осъди ответницата да заплати направените в производството по издаване на Заповедта за изпълнение по ч.гр.д № 6174/2018 г по описа на Районен съд - Стара Загора разноски от 325 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Претендира и за заплащане на разноските по настоящето дело.

Ответницата Ж.С. Бойчева - Рачева в законоопределения срок е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на иска. Твърди, че с решение по гр.д. № 5949/2019г., по описа на СтРС, апартаментът, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев” 75, ет. 4, ап.10 е възложен в нейн дял, като била осъдена да заплати на ищеца уравнение за дела му, при условията на чл.349, ал.5 ГПК. Решението влязло в законна сила на 27.06.2018г. Счита, че от тази дата тя е единствен собственик на този недвижим имот. През периода, за който се претендира обезщетението от 20.07.2018г. до 19.11.2018г., ищецът вече не е бил собственик на 1/2 идеална част от имота. С цел получаване на присъденото му уравнение, ищецът е образувал изпълнително дело № 20197650400450 на ЧСИ Гергана Илчева, като върху дължимото му уравнение на дела се начисляват лихви, и вземането се събира чрез посочени от ищеца способи за принудително изпълнение.Поради това счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

    От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК. Искът е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6174/2018 г. по описа на Районен съд-Стара Загора, съществува.  В това производство ищецът следва да докаже, че за исковия период страните са били съсобственици на процесния недвижим имот при твърдените квоти, че имотът се е ползвал лично само от ответницата, както и че е поискал заплащане обезщетение за лишаването му от ползване на собствената му идеална част от съсобствения имот.  

 

     УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба относно всички имуществени.

      УКАЗВА на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

      ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 28.10.2019г. от 13.50ч., за която дата да се призоват страните.

 Препис от определението да се връчи на страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника.

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: