РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Кюстендил, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20211520200901 по описа за 2021 година
Делото е образувано по жалба от „ТРАНЗИТ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***“ № ***, представлявано от Ж.
А. против наказателно постановление № 42-0001609/30.06.2021г., издадено от директора на
Регионална дирекция “Автомобилна администрация”-гр.София, с което на дружеството на
основание чл.96г, ал.1, пред. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.57,
ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
Иска се отмяна на атакуваното постановление с доводи, че същото е неправилно и
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган (АНО) не е взел присъствено участие в
съдебното производство, но в придружаващото жалбата писмо, е изразил становище за
неоснователност на същата.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и
прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
При извършена на 25.05.2021г. в гр. Кюстендил комплексна проверка по
документи на дейността на „ТРАНЗИТ“ ООД инспекторите при РД”АА”-гр.София –
свидетелите П. и И. приели за установено на база получени на чужд език документи, че
„ТРАНЗИТ“ ООД е извършило следното нарушение: „Превозвачът е разпоредили
извършването на международен превоз на товари с влекач от кат. N3 Волво FX с рег. №***,
собственост на фирмата и водач ***, видно от CMR от 28.01.2021г. и протокол от крайпътна
1
проверка от 18.02.2021г., като водача е без удостоверение за психологическа годност от
03.09.2020г. до 30.04.2020г..“.
Съставен бил АУАН № 290846 на 25.05.2021г., в който са отразени
горепосоченото нарушение и въз основа на акта е издадено атакуваното НП.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. АНО е квалифицирал
деянието като нарушение по чл.96г, ал.1, пред. 2 от ЗАП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка и показанията на посочените свидетели.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на
атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са
следните:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, обосноваващи отмяната на атакуваното НП.
От горепосочения начин на описване, по който е описано нарушението не става
ясно КОГА е извършено вмененото разпоредителното действие от страна на дружеството
жалбоподател и респ. липсва датата на нарушението.
На следващо място, както в акта, така и в постановлението, некоректно е посочен
нарушения нормативен акт, тъй като единствено е записано, че е нарушен чл.57, ал.1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, което е недостатъчно и неясно. Вероятно
наказващият орган е имал предвид Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от МТС, което не е било посочено в
пълнота и се налага да се стига по аналитичен път до извода относно нарушения нормативен
акт.
По същество нарушението остана недоказано от обективна страна в хода на
процеса, защото в тежест на АНО беше установяването на релевантните за обвинението
фактически обстоятелства, а това не бе сторено. Посочените в АУАН фактически положения
не може да бъдат приети за установени, доколкото актът не се ползва с презумптивна
доказателствена сила, а същите не се подкрепят в нужната степен от показанията на
разпитаните свидетели и приложените към преписката писмени доказателства. Изрично
съдът е указал на АНО, че ако желая да се ползва от представените писмени доказателства
на език различен от български следа да ги преведе и представи в указания му срок, но
наказващия орган не е сторил това и нарушението остана недоказано.
При това положение АНО е ангажирал незаконосъобразно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което атакуваното
НП следва да се отмени.
2
С оглед изхода на делото и на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН дружеството жалбоподател
има право да му бъдат присъдени претендираните разноски в размер на лева
представляващи адвокатско възнаграждение, видно от приложения договора за правна
защита и съдействие и преводно нареждане.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001609/30.06.2021г., издадено от
директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация”-гр.София, с което на
„ТРАНЗИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил,
ул.“***“ №***, представлявано от Ж. А., на основание чл.96г, ал.1, пред. 2 от Закона за
автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/
лева за извършено нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, с адрес
гр. София, ул. „Витиня“ № 1 да заплати на „ТРАНЗИТ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***“ №***, представлявано от Ж. А.,
представлявано от М. А., сумата от 440 /четиристотин и четиридесет/ лева представляваща
сторени разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3