№ 15
гр. Сливен, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230103617 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземанията на взискателя по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ответницата И. Р. Г. сключила с ищеца
„Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“
ЕАД) допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 09.09.2017 г. и договор за лизинг със
същата дата за HUAWEI Honor 8 Blue, договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 10.10.2017 г. и договор за лизинг със
същата дата за HUAWEI Honor 8 Lite Dual Black и допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 11.11.2017 г. Ответницата не изпълнила задълженията си по
договорите, вследствие на което те били прекратени едностранно от ищеца на
09.07.2019 г. на основание чл. 11, ал. 1 от ОУ на договорите за лизинг и т. 196
от ОУ на договорите за мобилни услуги. Ищецът излага, че в системата му
всяко лице получавало един или повече клиентски номера, под които се
1
обединявали всички сключени и действащи към момента договори на
конкретното лице и се издавала една обща фактура за задълженията по тях.
Във всяка издадена от „Йеттел България“ ЕАД фактура се съдържало
подробно описване на вида услуги, на база на които се формира
задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента
на издаване на фактурата клиентът имал непогасени задължения от предходен
период, тази сума се включвала в стойността на новоиздадената фактура като
„задължения от предходен период“. При констатиране на неизпълнение на
задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под
един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски
номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения
се обединявали в една фактура като дължими за предходни периоди, като във
фактурата се начислявали и съответните неустойки. В системата на ищеца
ответницата имала клиентски номер *********. Всички непогасени и
изискуеми задължения на ответницата в общ размер на 538,62 лв. били
обединени във Фактура № **********/15.07.2019 г. със срок на плащане 15
дни от дата на издаването й. Към настоящия момент посочената сума не била
заплатена от ответницата. На изложените основания ищецът моли съда да
признае за установено, че ответницата му дължи претендираната обща сумa
от 538,62 лв., включваща в себе си дължими суми, представляващи неплатени
вноски по договори за лизинг, месечни абонаментни такси и потребление на
мобилни услуги, неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги и разлики в цените на предоставени устройства без
абонаментен план и преференциалната цена по сключени договори за лизинг
и да я осъди да му заплати разноските, направени в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответницата, чрез назначения й от съда особен представител - адвокат.
Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Изразява
становище за неоснователност и недоказаност на исковете, тъй като не е ясно
от какво са формирани претендираните суми и липсват доказателства, от
които да става ясно от какво произтичат и как се формират вземанията на
ищеца.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
2
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с което поддържа предявените искове и претендира
разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се
от назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който оспорва
основателността на исковете и моли да бъдат отхвърлени по съображенията,
изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
страна следното:
Видно от писмените доказателства в приложеното ч. гр. д. №
2087/2022 г. по описа на СлРС ищецът „Йеттел България“ ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД) и ответницата И. Р. Г. са сключили
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 09.09.2017 г. по силата на което на ответницата са
предоставени мобилни услуги с цена на месечен абонамент от 24,99 лв. и
Договор за лизинг със същата дата, по силата на който ответницата е
получила устройство HUAWEI Honor 8 Blue срещу заплащане на 23 равни
месечни вноски от по 26,49 лв. всяка.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД) и ответницата И. Р. Г. са сключили и Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 10.10.2017 г. с абонаментен
план Тотал 24,99 лв. и Договор за лизинг със същата дата, по силата на който
ответницата е получила и устройство HUAWEI Honor 8 Lite Dual Black срещу
заплащане на 23 равни месечни вноски от по 13,99 лв. всяка.
Видно от уговореното в Договорите за мобилни услуги и договорите за
лизинг, с положения в тях подпис ответницата е удостоверила, че е получила
мобилните устройства.
Между страните е сключено и Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 11.11.2017
г., по силата на което на ответницата са предоставени мобилни услуги с
месечен абонамент от 30,99 лв.
За потребените от ответницата услуги за отчетните периоди от
3
15.03.2019 г. до 14.07.2019 г. са издадени 4 броя фактури на стойност от общо
758,62 лв.
Предвид неизпълнението на задължения от ответницата за заплащане
на месечни такси и лизингови вноски, ищецът е прекратил едностранно
сключените договори съгласно Общите условия на мобилния оператор.
В допълнителните споразумения, договора за мобилни услуги и
договорите за лизинг са уговорени неустойки, съгласно които при предсрочно
прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, но не повече от три
месечни такси, както и разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.
В крайна фактура от 15.07.2019 г. е отразено задължението на
ответницата да заплати сумата от 758,62 лв., от които 273,54 лв.,
представляващи неустойки за неизпълнение по договорите за мобилни
услуги, 94,95 лв., представляващи незаплатени лизингови вноски и 390,13 лв.,
представляващи задължения от предходен период. От тях ищецът претендира
сумата от 538,62 лв.
По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 2087/2022 г. по описа
на СлРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 1275 от 27.05.2022 г. за процесната сума от 538,62 лв.,
както и за разноски в размер на 325,00 лв. Заповедта е връчена на длъжницата
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на
настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 205 ЗЗД за признаване за установено по отношение
на ищцовото дружество „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, че ответницата И. Р. Г.,
ЕГН: ********** му дължи сумата от общо 538,62 лв. по фактура №
**********/15.07.2019 г., от която: сумата 170,13 лв., представляваща
4
задължение за предходен период за месечни такси и потребление и лизингови
вноски по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 09.09.2017 г. и договор за лизинг от
същата дата, договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 10.10.2017 г. и договор за лизинг от 10.10.2017 г. и допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 11.11.2017 г., сумата 94,95 лв., представляваща дължими
лизингови вноски за периода от 15.06.2019 г. до 15.07.2019 г. по договор за
лизинг от 09.09.2017 г. за HUAWEI Honor 8 Blue и по договор за лизинг от
10.10.2017 г. за HUAWEI Honor 8 Lite Dual Black, както и сумата 273,54 лв.,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 09.09.2017 г., договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 10.10.2017 г. и допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 11.11.2017
г. в размер на 3 месечни абонаментни такси по всеки от тях и разликата в
цената на устройствата HUAWEI Honor 8 Blue и HUAWEI Honor 8 Lite Dual
Black без абонаментен план и преференциалната цена по сключените
договори за лизинг от 09.09.2017 г. и от 10.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. №
2087/2022 г. по описа на СлРС - 26.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът е описал и по-подробно вземанията си по отделните договори
на обща стойност от 538,62 лв., както следва: 111,21 лв., дължими вноски по
договор за лизинг от 09.09.2017 г. за HUAWEI Honor 8 Blue за период
15/03/2019 г. - 14/07/2019 г.; 72,92 лв. дължими вноски по договор за лизинг
от 10.10.2017 г. за HUAWEI Honor 8 Lite Dual Black за период 15/03/2019 г. -
14/07/2019 г.; 126,03 лв., дължими по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 10.10.2017 г., от които: 24,98 лв.,
дължими за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 10.10.2017 г. за
период 15/03/2019 г. - 14/06/2019 г., и 101,05 лв., дължима неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 10.10.2017 г., от които сума в размер на
62,46 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на 38,59 лв. за
5
HUAWEI Honor 8 Lite Dual Black, представляваща разлика между цената на
устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг; 120,01 лв., дължими по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 09.09.2017
г., от които: 24,98 лв. дължими за абонаментна такса и потребление на
мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 09.09.2017 г. за период
15/03/2019 г. - 14/06/2019 г. и 95,03 лв., дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 09.09.2017 г., от които
сума в размер на 62,46 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер
на 32,57 лв. за HUAWEI Honor 8 Blue, представляваща разлика между цената
на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг; 108,45 лв., дължими по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 11.11.2017 г, от които: 30,99 лв., дължими за абонаментна
такса и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 11.11.2017
г. за период 15/03/2019 г. - 14/06/2019 г. и 77,46 лв., дължима неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 11.11.2017
г., представляваща три месечни такси.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
Разгледани по същество, съдът намира предявените искове и за
основателни и доказани.
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че между
страните през процесния период е имало сключени допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 09.09.2017 г., договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 10.10.2017 г. и допълнително споразумение към
6
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 11.11.2017
г. Ето защо е неоснователно възражението на ответницата, че същата не е
била потребител на мобилни услуги.
Неоснователно е и възражението на ответницата, че не е ясно от какво
са формирани претендираните суми и липсват доказателства, от които да
става ясно от какво произтичат и как се формират вземанията на ищеца.
Ищецът е описал подробно вземанията си, основавайки се на сключените
договори и уговорените в тях условия, които съвпадат с начислените суми в
представените фактури.
Ответницата е декларирала с подписите си на договорите за лизинг, че е
получила мобилните устройства на изплащане, за които съгласно
погасителния план е била дължима месечна вноска от 26,49 лв., съответно
13,99 лв. Съгласно погасителния план, обективиран в лизинговите договори,
към датата на предявяване на исковата молба е настъпил падежът и на
последната дължима вноска и по двата договора, като не са събрани
доказателства по делото нито за обстоятелството ответницата да е заплатила
дължимите лизингови вноски, нито да е върнала предоставените от ищеца
мобилни устройства.
Уговорената неустоечна клауза при предсрочно прекратяване на
договорите по вина на ответницата е валидна и действителна, като клаузата не
може да се приеме за неравноправна, нито размерът й е прекомерен.
Не е неравноправна и клаузата в договорите, която предвижда, че при
прекратяване на договора потребителят дължи разликата между стандартната
цена на предоставеното устройство без абонамент и заплатената от
потребителя преференциална цена.
Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в общ размер на 1280,00 лева, от които 480,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, 175,00 лв. заплатена държавна такса и 300,00 лв.
заплатен депозит за особен представител в исковото производство и 325,00
лв. разноски в производството по ч. гр. д. № 2087/2022 г. по описа на РС -
Сливен.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Р. Г., ЕГН: **********, с
адрес ********* ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 205 ЗЗД, сумата от 538,62 лв. /петстотин
тридесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ по фактура №
**********/15.07.2019 г., от която: сумата 170,13 лв., представляваща
задължение за предходен период за месечни такси и потребление и лизингови
вноски по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 09.09.2017 г. и договор за лизинг от
същата дата, договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 10.10.2017 г. и договор за лизинг от 10.10.2017 г. и допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 11.11.2017 г., сумата 94,95 лв., представляваща дължими
лизингови вноски за периода от 15.06.2019 г. до 15.07.2019 г. по договор за
лизинг от 09.09.2017 г. за HUAWEI Honor 8 Blue и по договор за лизинг от
10.10.2017 г. за HUAWEI Honor 8 Lite Dual Black, както и сумата 273,54 лв.,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 09.09.2017 г., договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 10.10.2017 г. и допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 11.11.2017
г. в размер на 3 месечни абонаментни такси по всеки от тях и разликата в
цената на устройствата HUAWEI Honor 8 Blue и HUAWEI Honor 8 Lite Dual
Black без абонаментен план и преференциалната цена по сключените
договори за лизинг от 09.09.2017 г. и от 10.10.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 2087/2022 г. по описа на
СлРС - 26.05.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 1275 от 27.05.2022 г. по ч. гр. д. № 2087/2022 г. по
8
описа на СлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Р. Г., ЕГН: **********, с
адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 1280,00 лв. /хиляда
двеста и осемдесет лева/, представляваща направени разноски в общ размер,
от които 955,00 лв. в исковото производство и 325,00 лв. в заповедното
производство по ч. гр. д. № 2087/2022 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9