Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260008  /  12.8.2020г. Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           четиридесет и пети състав

На единадесети август                                              Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

 

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4468  по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „ Т.Б.” ООД, ЕИК *********, чрез адв.Д.И., ВАК срещу НП № В-16-ДНСК-83/22.08.2019 год. на зам. началник на ДНСК, с което за извършено нарушение на 142,ал.5,т.1 и т.2 от ЗУТ, вр. чл.108,ал.1, изр.2-ро от ЗУТ, чл.12,ал.2,чл.41,ал.2 от ЗУТ, чл.87,ал.2,ал.3,чл.93,ал.2, чл.116 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, на осн. чл.237,ал.1,т.6, предл.1 от ЗУТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв..

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и необосновано, като се излагат следните аргументи:

На първо място се оспорва материалната компетентност на АНО да издава НП.

На следващо място се твърди, че в проекта са показани уличната регулационна линия и втората ограничителна линия на застрояване на 2м от нея, така както е отразено в РУП. Само част от фасадната плоскост се явява еркер, а не цялата фасада, каквото се твърди в НП. Съгласно чл.87, ал.2 от Наредба №7, на 1,50м пред вътрешната ограничителната линията на застрояване излиза еркерно само част от фасадата. В проекта от северната странична регулационна линия еркерът се явява на 3,68м. От южната странична регулационна линия еркерът е на 3,00м. В останалата част до северната и южна имотни граници са разположени лоджии, които отстъпват навътре до вътрешната линия на застрояване, съгласно РУП и чл.87, ал.З от Наредба №7. С вертикален разрез А-А и Г-Г се доказва, че фасадата в северната и южна част отстъпва на 1,50м и проекта е изпълнен съгласно РУП.

Твърди се също така, че е неправилен извода, че след кота +12м. е нарушен РУП, като след тази кота следва да се проектира изцяло скатен покрив, защото проектантът-архитект е предвидил изграждане на капандури и архитектурно-художествен елемент, с който се запазва част от скатния покрив. Гореизложеното според жалбата се доказва с чертежи: вертикални разрези Д-Д и Е-Е от архитектурния проект и план на покрива. В чертеж план на покрив е щрихован архитектурен елемент-кула който е с площ 23,6м2. Тази площ се явява под нормативните 25м2 и под нормативните 20% от ЗП=222м2 на сградата. Архитектурният елемент е проектиран на повече от 3,00м от страничните граници на урегулирания поземлен имот, върху покривна плоскост, при стриктно спазване на разпоредбата на чл.93, ал.2 от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ. Покривната плоскост няма ограничение в местоположение и площ. Покривната плоскост покрива помещения от по-ниско ниво. Изложеното дава основание да се твърди, че не е налице нарушение, изразяващо се промяна и изменение на силуета и вида на покрива, с които да се нарушават и предвижданията на действащия за имота ПРЗ и силуетния план на РУП и в този смисъл е налице спазване на изискванията на чл.108, ал.1, изр. 2 , вр.чл.113, ал. 2 от ЗУТ.

По отношение прилагането на тълкувателно писмо изх.№У-10018/1/02.02.2018г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство: Във връзка с писмо на Регионална колегия-Варна изх.№ВН-К-379/22.03.2019г. до Министъра на РРБ, копие Гл.арх.на Община Варна е получен отговор V8-1001/13.06.2019г., вх.№ВН-543/10.07.2019г. до арх. И.Т.-Председател на РК-Варна КАБ, относно запитване свързано с изразено в писмо изх.№ V8-1001(l)/02.02.2018r. на МРРБ становище и прилагане Наредба №7/2003г. за ПНУОВТУЗ се цитира получения отговор, съгласно който :„Предвидената с разпоредбата на чл.93, ал.2 от Наредба №7/2003г. за ПНУОВТУЗ възможност за изграждане на архитектурно-художествени елементи над покривната плоскост, в случаите при които проектантите целят постигането на определени визуални и обемно-пространствени акценти, може да бъде приложена както при изготвянето на инвестиционни проекти, така и при създаването на устройствена планова основа- при изработването на РУП." Според жалбата този текст потвърждава твърдението, че не е задължително акцентите/елементите/ да бъдат конкретизирани единствено и само с РУП, преди изработването на инвестиционен проект. Твърди се, че в случая е налице действащ ПУП и РУП, одобрен със Заповед №Г-17 от 08.02.2005г. на Зам.Кмет на Община Варна, като това, че в него не е показан акцент не означава, че РУП-а е грешен и е необходимо изработването на нов РУП, в който да се покаже къде ще има предвиден акцент. Според жалбата съгласно Наредба №8/14 юни 2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и приложените към нея цветни графики, не се изисква показване на акцентите, капандурите, балконите, еркерите. Фасадите към архитектурния технически проект дават точна и конкретна представа за силуета на сградата, формата на акцента, неговото място и размери. Акцентите са част от инвестиционния технически архитектурен проект, като те се явяват функционално свързани с помещенията. Разпределение на архитектурния технически проект определя необходимостта от акцент. Твърди се, че няма как един акцент/елемент/ да бъде предвиден с РУП, без да бъде изготвен подробен технически проект по част архитектура, както и че обичайната практика е била един проектант-архитект да прави ПУП-ПРЗ и РУП (какъвто е случая), а друг изработва технически проект в част архитектура. Когато съгласно чл.150(1),(2) и (3) от ЗУТ се изготвя комплексен проект за инвестиционна инициатива, тогава едновременно се прави част ПУП, включително РУП и инвестиционен проект. В този случай могат да се предвиждат акценти /елементи/ в РУП. Но в случая РУП е изработен от един проектант-архитект, влязъл в сила и одобрен през 2005г., а архитектурния проект е изработен от друг проектант-архитект. Твърди се, че никога в практиката проектантът-архитект само на ПУП-ПРЗ и РУП не може да предвиди мястото на акцента/елемент/, защото той не знае нито какво ще бъде конкретното разпределение на таванския етаж, нито къде ще бъде необходимо изграждането на този акцент. Проектантът на ПУП-ПРЗ и РУП прави единствено и само обемно-пространственото решение на конкретния имот и съседните имоти, но не винаги е проектант на самата сграда и оттам не може да предвиди и прецизира точното място и големина на акцента.

По отношение предвиденото в част „Архитектура" допълващо застрояване, изразяващо се в поместването на вита метална стълба, която започва от сутерена на сградата и отвежда до вътрешния двор се твърди, че се касае за неправилна констатация, тъй като според жалбоподателя това не представлява „постройка", а се налага функционално, за да затвори и предпази пространството на стълбата. То се явявало леко слънцезащитно устройство, съгласно чл.93, ал.1 от Наредба №7. Заключенията, в проекта е предвидено допълващо застрояване между три урегулирани ПИ, изискващо изменение на ПУП, със съгласие на всички собственици на засегнатите имоти е невярно и в противоречие с приложимите нормативни разпоредби.

Оспорват се констатациите направени по отношение приетото за нарушение на чл.116 от Наредба № 7 от 2003 год. за ПНУОВТУЗ, касаещо  разположението на спални на апартаменти №2, №5 и Мезонет 1 до асансьорната шахта.

            В първото съдебно заседание дружеството, редовно призовано, се представлява се от адв. Д.И., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.   

            Въззиваемата страна – ДНСК Варна, редовно призована,  се представлява от юк Т. Колева , която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

С АУАН  №  В-16/10.05.2019 год. административния орган е приел за установено от фактическа страна, че „ Т.Б.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,офис №6 , представлявано от инж.Ваня Димитрова Стойнова –управител  в качеството си на консултант по смисъла на чл.166 от ЗУТ, на основание Удостоверение № РК-0542/25.11.2015г., издадено от Началник ДНСК, валидно до 25.11.2020г., съгласно договор за консултантска дейност от 10.05.2018г., през м. юни 2018 г. е изготвило комплексен доклад за оценка съответствие на инвестиционни проект за строеж : „Многофамилна жилищна сграда", находяща се в УПИ VIII-156 /с идентификатор 10135.1506.425/, кв.ЮЗ, по плана на 7-ми м.р., ул."Д-р Л.Заменхоф" № 22, гр.Варна, в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, т.1 и т.2 от зут - без да е извършило реална проверка за съответствието на проекта с предвижданията на подробния устройствен план и с правилата и нормите за устройство на територията.

На основание чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, с писмо вх.№ РС-ВН-160-00-330/08.02.2019г. РО НСК Варна при РДНСК - Североизточен район, е уведомен за издаденото от главния архитект на Община Варна, Разрешение за строеж № 18/06.02.2019г. за „Многофамилна жилищна сграда", находяща се в УПИ VIII-156 /с идентификатор 10135.1506.425/, кв.ЮЗ, по плана на 7-ми м.р., ул."Д-р Л.Заменхоф" № 22, гр.Варна.

В законоустановения срок по чл.156 от ЗУТ е извършена служебна проверка от РО НСК Варна при РДНСК - Североизточен район, по отношение законосъобразността на издаденото разрешение за строеж и е съставен Констативен протокол от 19.02.2019г.

При проверката е установено, че Разрешение за строеж № 18/06.02.2019г. за „Многофамилна жилищна сграда", находяща се в УПИ VIII-156 /с идентификатор 10135.1506.425/, кв. 103  по плана на 7-ми м.р., ул."Д-р Л.Заменхоф" № 22, гр.Варна е издадено въз основа на оценка за съответствието на одобрените инвестиционните проекти, извършена по реда на чл.142, ал.6, т.2 - като комплексен доклад, изготвен от регистрирана фирма-консултант - „Т.Б." ООД, без същия да е извършил реална проверка за съответствието на проекта с предвижданията на действащия Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПРЗ/ и Работен устройствен план /РУП/ за имота, както и с правилата и нормативите за застрояване, в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ.

Видно от раздел „Заключение" от приложения, към преписката по издаване на Разрешение за строеж № 18/06.02.2019г. комплексен доклад, е посочено, че оценката за съответствие на инвестиционните проекти, съгласно чл.142, ал.5 от ЗУТ, обхваща проверка за съответствие с:

т.1 „Предвижданията на подробния устройствен план" /съгласно изискванията на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ/ и т.2 „Правила и нормативи за устройство на територията" /съгласно изискванията на чл.142, ал.5, т.2 от ЗУТ/, т.З. „Изискванията по чл. 169, ал. 1 и 3" /съгласно изискванията на чл.142, ал.5, т.З от ЗУТ/; т.4. „Взаимна съгласуваност между частите на проекта" /съгласно изискванията на чл.142, ал.5, т.4 от ЗУТ/; т.5 „Пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления" /съгласно изискванията на чл.142, ал.5, т.5 от ЗУТ/; т.6. „Изискванията за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на съоръжения с повишена опасност, ако в обекта има такива /съгласно изискванията на чл.142, ал.5, т.6 от ЗУТ/; т.7 „Специфични изисквания към определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива" /съгласно изискванията на чл.142, ал.5, т.7 от ЗУТ/; т.8. „Изискванията на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези актове в проекта" /съгласно изискванията на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ/ и т.10 „Изискванията за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и околната среда по глава седма, раздел I от Закона за опазване на околната среда" /съгласно изискванията на чл.142, ал.5, т.10 от ЗУТ/.

Във връзка с горното, в т.1 „Предвижданията на подробния устройствен план" формално е записано, че проектът е изготвен в съответствие с ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ VIII-156, кв.103 , по плана на 7-ми м.р., одобрен със Заповед № Г-17/08.02.2005г. за Зам.Кмета на Община Варна и Виза за проектиране рег.№ 2 от 02.01.2018г., издадена от Главен архитект на Община Варна., а в т.2 „Правила и нормативи за устройство на територията" - че са спазени правилата и нормативите регламентирани в ЗУТ, Наредба 7/22.12.2003г. за ПНУТ и Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на територията.

Горните изводи на консултанта обаче са неверни, а оценката за съответствие в тази си част е непълна,неточна и незаконосъобразна - изготвена в противоречие с останалите представени и приложени доказателства, поради следното:

Видно от документите, съхранявани към преписката по издаденото Разрешение за строеж № 18/06.02.2019г., за УПИ VIII-156 има влязъл в сила План за регулация и застрояване /ПРЗ/ и Работен устройствен план /РУП/, одобрен със Заповед № Г-17/08.02.2005г. на Зам. Кмета на Община Варна, с определени следните устройствени показатели за имота: Устройствена зона „СЦ", П застр - 80%, Кинт - 3, П озел - 10%, характер на застрояване - съгласно силуета определен в РУП - средно 4ет./12м., начин на застрояване -свързано. Същият предвижда изграждане на сграда в УПИ VIII-156, със свързано застрояване между УПИ IX-157 и УПИ VII-7,7a, кв.ЮЗ, по плана на 7-ми м.р., гр. Варна. Към УПИ IX-157 с ширина 2м. и по уличната регулация е предвидено изграждане на едноетажно тяло /за магазини и гаражи/, с дълбочина 2,00м. и височина 3,50м., като след кота +3,50 /етажи 2. 3, 4 и 5 /, следва сградата да се отдръпне на 2 м. от уличната регулационна линия.

В изготвените инвестиционни проекти новопредвидената сградата е с един подземен етаж, ситуиран по регулационни граници на имота, същата е разположена на 5 метра от дъното на имота и покрива калкана на сградата в УПИУИ-7,7а.

Съгласно разпоредбата на чл.113, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ, Работен устройствен план се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл.36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота. Работният устройствен план определя точно разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване и необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка межд" сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне.

Съгласно § 12 от Наредба № 7 от 22 декември 2003г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/ - указания по прилагане на наредбата дава министъра на регионалното развитие.

От Министъра на регионалната развитие и благоустройство с изх.№ V8-1001/1/02.02.2018г. е издадено тълкувателно писмо, относно прилагане на разпоредбите от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/, съгласно което в случаите по чл.113, ал.2 от ЗУТ, когато за части от територията се одобрява РУП, с плана се определят и силуети, височини, форми и др. за архитектурно-художествените елементи по чл.93, ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, т.е. при проектирането на сгради, за които има влязъл в сила РУП, архитектурните елементи по чл.93 следва да са били предвидени със силуетния план.

В одобрения и влязъл в законна сила ПУП-РУП за имота, няма предвиден архитектурно-художествен елемент - кула. С инвестиционният проект по част архитектура, обаче е предвидена кула, представляваща част от спалнята на мезонет 2 и е разположена пред външната линия на застрояване, над формално нанесената покривна плоскост, с което е нарушен ПУП-РУП и разпоредбата на чл. 93, ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, съгласно която куполите и др. архитектурни елементи се разполагат над покривната плоскост.

Видно от проекта по част Архитектура - разпределения и разрези Б-Б, В-В и Г-Г, предвиденият отстъп от 2 метра, след кота + 3,50 на фасада на сградата към уличната регулация, съгласно ПРЗ и РУП за имота не е спазен, тъй като от етаж 2 на сградата /кота +3,50/, фасада на сградата е прибрана само с 50 см. от уличнат° регулационна линия. Фасадата разположена към уличната регулация е изнесена пред външната задължителк застроителна линия с 1,50 м., като това разстояние е част от помещенията, т.е. по чертежите формално е изчертана задължителната застроителната линия по РУП, която не е спазена. Излизането на цялата фасадна плоскост пред задължителната линията на застрояване /съгласно РУП/, не може да се счита за издатина по смисъла на разпоредбата на чл.87, ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, тъй като същата не представлява конзолен архитектурен елемент /еркер/, който да е издаден пред равнината на фасадата и следователно разпоредбата на чл.87, ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ е неприложима в случая.

Горното обстоятелство се установява и от одобрения проект по част Конструктивна - кофражни планове на плочите, видно от които няма наличие на еркерно излизане.

Видно от всички разрези и фасади на сградата, проектираната сграда е:

с плосък покрив, като само в еднометровата ивица към двата калкана покрива е скатен, а съгласно силуетите и разрезите на РУП за имота, сградата след кота +12,00м следва да се проектира с изцяло скатен покрив, с което отново е нарушен РУП.

над формално нанесената покривна плоскост, съгласно РУП, са използвани възможностите на издатините, съгласно чл.92, ал.1 от Наредба № 7 от 2003г. за ПНУОВТУЗ, и над ползваните 70 см. е разположен архитектурния елемент - кула, съгласно чл.93, ал.2 от същата наредба.

Текста на тълкувателното писмо изх.№ V8-1001/l/02.02.2018r. на МРРБ, гласи че архитектурните елементи /тези по чл.92,ал.1 и чл.93, ал.2 от Наредба № 7 от 2003г. за ПНУОВТУЗ/ са със самостоятелно функционално предназначение и характеристики и се съобразяват с правилата и нормативите за съответната група, към която се отнасят, като не може един елемент да се отнася и към двете, съответно за него да се прилагат правилата и нормативите за двете групи едновременно, т.е. в случая едновременното прилагане на издатини с височина до 70 см. и над тях разполагане на архитектурен елемент - кула, е недопустимо. В изработения проект по част Архитектура, видно от Разрез Б-Б, над отразената застроителна линия по РУП, с ОДК 7.5-1-03 2 прекъсната линия са нанесени 70 см. за издатини /представляващи част от спалня на мезонет 21, а проектираният над тях обем /продължение на спалнята във височина/ е наименован - кула. Двата архитектурни елемента сами по себе си нямат самостоятелно предназначение, а са части от стая - обем излизащ извън застроителните линии на действащия за имота РУП.

Във връзка с горното, е установено че в настоящия инвестиционен проект, при правилното пресмятане на предвидения архитектурния елемент - кула, същия надвишава 25 кв.м. и заема над 20 на сто от застроената площ на етажа, с което е нарушена разпоредбата на чл. чл.93, ал.2 от Наредба № 7 от 2003г. за ПНУОВТУЗ. Тъй като застроената площ на архитектурно-художествените елементи по чл.93, ал.2 от Наредба № 7 от 2003г. за ПНУОВТУЗ се определя по хоризонталната проекция на линията на пресичане на външната ограждаща повърхност на съответния елемент и покривната плоскост, определена по инвестиционен проект, съгласно указанията на министъра на РРБ, дадени с горепосоченото писмо.

С така проектираните, над мислената покривна плоскост издатини /с височина 70см./ и арх.художествен елемент - кула, съществено се променя и изменя силуета и вида на покрива на сградата, като се задигат котите на корниза с от 0,9м до 1,9м., с което отново се нарушават предвижданията на действащия за имота ПРЗ и силуетния план на РУП, с което е нарушена разпоредбата на чл.108, ал.1, изречение 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 113, ал.2 от ЗУТ.

Отделно от горното, видно от чертеж ситуация към проекта по част „Архитектура", в дъното на УПИ VIII-156 /във вътрешния двор/, свързано към VII-7,7a и УПИ X -158 е предвидено изграждане на постройка, представляваща допълващо застрояване, която е с размери 2,65 м./2,27 кв.м и височина +2,05 м. В нея е поместена вита метална стълба, започваща от сутерена на сградата /подземния паркинг/ и отвеждаща до вътрешния двор на сградата.

Съгласно чл.41, ал. 1 от ЗУТ, допълващо застрояване се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. В случая, с действащия и влязъл в законна сила ПРЗ-РУП за имота допълващо застрояване не е предвидено.

Когато допълващото застрояване, не е предвидено с действащия Подробен устройствен план /ПУП/, то се допуска от главния архитект с виза за проучване и проектиране, съобразно условията по ал.2 и ал.З от чл.41 от ЗУТ.

Действително, с визата за проектиране е дадена възможност в УПИ VIII-156 да бъде извършено допълващо застрояване, но при спазване на действащите строителни правила и нормативи. В тази връзка, следва да бъде съобразен законовия норматив на чл.41, ал.2 от ЗУТ, съгласно който допълващото застрояване по този ред се допуска, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота.

За свързано допълващо застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота, разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗУТ е неприложима.

В конкретния случай, допълващото застрояване е предвидено да се извърши свързано, между три урегулирани поземлени имоти, поради което е било необходимо да се процедира изменение на ПУП с изработване на план за застрояване, със съгласие на всички собственици на засегнатите имоти. В случая е приложима разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗУТ, съгласно която застрояване се допуска, само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП.

Предвид всичко гореизложено, инвестиционните проекти на жилищната сграда, предмет на извършената от „Т.Б." ООД, оценка за съответствие са в отклонение от предвижданията на действащия ПРЗ и РУП за имота, като са нарушени указаните задължителни силуети, максималните височини, формата и наклона на покрива и др, с което респ. е нарушена разпоредбата на чл.108, ал.1, изречение 2 от ЗУТ, съгласно която предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране.

Отделно от горното, съгласно съгласуваните и одобрени разпределения на жилищните етажи от кота +2,80 до кота +11,20, всички спални на апартаменти №2, №5 и Мезонет 1 са разположени до асансьорната шахта, с което е нарушена разпоредбата на чл.116 от Наредба № 7 от 2003г. за ПНУОВТУЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.2 от Наредба № 7 от 2003г. за ПНУОВТУЗ, пред външната линия на застрояване, когато тя не съвпада с уличната регулационна линия, се допускат балкони и еркери до 1,5 м, които не могат да излизат пред уличната регулационна линия на разстояния, по-големи от установените в ал. 1, т. 4 и 5 от същия член. Алинея 3 от същата разпоредба гласи, че еркерите по ал. 1 и 2 не могат да заемат еднометровите ивици в краищата на фасадата, разположена на външната линия на застрояване.

Горецитираните разпоредби на чл.87 от Наредба № 7 от 2003г. за ПНУОВТУЗ не са приложими за тераси и лоджии.

Видно от одобрения проект по част Архитектура обаче, пред външната линия на застрояване в Апартаменти №4, №7 и № 8 са предвидени лоджия + тераса и заемащи еднометровата ивица в края на фасада, с което в случая е нарушена разпоредбата на чл.87, ал.2 и ал.З от Наредба №7 от 200Зг. за ПНУОВТУЗ.

От изложеното е видно и безспорно установено, че консултанта, оценяващ съответствието на проектите със съществените изисквания към строежите - „Т.Б." ООД, в действителност не е извършил реална проверка нито на съответствието на проектите с предвижданията на действащия подробен устройствен план за имота, нито на съответствието им с правилата и нормите на застрояване.

От това следва, че извършената оценка съответствие на инвестиционния проект /ОСИП/ е незаконосъобразна - изготвена в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ.

Прието е, че нарушението е извършено в гр.Варна на 19.06.2018г. - датата, на която е подадено заявление № АУ059844ВН/19.06.2018г. за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, ведно с приложена изготвената оценка за съответствие на инвестиционните проекти от „Т.Б." ООД.

Същото е установено на 19.02.2019 г. в гр. Варна при служебна проверка, извършена от служител на РО НСК Варна при РДНСК-Североизточен район, на основание чл.156, ал.1 от ЗУТ, на издаденото, от главния архитект на Община Варна, Разрешение за строеж № 18/06.02.2019г. - видно от Констативен протокол от 19.02.2019г.

Акта бил съставен и предявен на представляващия дружеството, който в графата бележки и възражения  отразил, че ще представи такива в законовия срок.

В срока по чл.44 от ЗАНН  било направено възражение, с което е направено искане за отмяна на АУАН и неиздаване на НП. Твърди се, че неправилно е констатирано нарушение при изготвянето на работен устройствен план, чиято цел е да конкретизира действащия подробен устройствен план, доколкото в него се определя точното разположение и очертания на сградите, минималните разстояния между тях, силуетите, формата и наклона на покрива, както и архитектурно-художествените елементи по чл93,ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. Твърди се, че цитираното тълкувателно писмо от МРРБ не е обнародвано, поради което не е породило своето правно действие. Иска се да бъде взета предвид и Наредба № 8/14.06.2001 год. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.Възразява се по отношение направените констатации относно разположението на спалните на ап.2,5 и мезонет 1, както и по отношение на лоджия и тераса, за които се твърди, че са пред външна линия на ап.4, 7 и 8, поради което се твърди, че не е допуснато нарушение на чл.87,ал.2 от Наредба № 7 от 2003 год..

Оспорват се нарушенията, свързани с допълващото, свързано застрояване.

АНО не възприел така направените възражения и въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № В-16-ДНСК-83/22.08.2019 год. , с което за извършено нарушение на 142,ал.5,т.1 и т.2 от ЗУТ, вр. чл.108,ал.1, изр.2-ро от ЗУТ, чл.12,ал.2,чл.41,ал.2 от ЗУТ, чл.87,ал.2,ал.3,чл.93,ал.2, чл.116 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, на осн. чл.237,ал.1,т.6, предл.1 от ЗУТ наложил на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя М.Д., която потвърждава изложеното в акта. Посочва, че е установила нарушението по предоставените и документи, като е извършила проверка на документацията, въз основа на която е била дадена оценката за съответствие. Свидетелят сочи, че се е запознал с действащия подробен устройствен план на имота, с това което е било проектирано и разрешено. При проверката е установила, че за имота има ПУП и работен устройствен план РУП. Установила, че така проектираната жилищна сграда е в пълно несъответствие на силуетните планове за имота, като имало много нарушения.

По искане на защитата е допусната до разпит в качеството на свидетел К.П., която в показанията си посочва, че е назначена в Т.Б. ООД като консултант по част архитектура и е дала съответните становища за проекта. Твърди, че познава архитектурния проект,предмет на делото. Твърди, че е направила обстойно оглеждане на действащия за обекта ПУП,план за застрояване, план за регулация, работни устройствени планове и въз основа на нормативната уредба е следяла за спазването на ЗУТ, Наредба 7 и останалите подзаконови актове. Твърди, че в конкретния случай е получила копие на действащия ПУП, като в случая имало и РУП, правен през 2005 год. След това е пристъпила към разглеждането на проекта в част архитектура и е направила сравнение между изработеното от проектанта, ПИП, РУП, съгласно ЗУТ и Наредба № 7. Прави подробни разяснения по отделните пунктове на АУАН и НП.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и П. като ги намира за обективни и относими към предмета на делото.

За изясняване на делото от фактическа страна по делото е назначена и изслушана съдебно - техническа експертиза.

По делото е била приобщена и цялата административна преписка, касаеща издаденото от главния архитект на Община Варна разрешение за строеж № 18/06.02.2019 год. на многофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII-156, изискана и постъпила в заверен препис от Община Варна.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д. и П. , дадени в хода на съдебното следствие, от изготвената СТЕ и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- зам. началник на РДНСК Варна , въз основа на разпоредбата на чл.222,ал.1,т.15 от ЗУТ.

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,  присъствал при извършване или установяване на нарушението. 

Съгласно разпоредбата на  чл. 142, ал.5 от ЗУТ, оценката за съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите, обхваща проверка за съответствие с т.1 предвижданията на подробния устройствен план и т.2  правилата и нормативите за устройство на територията.

Съгласно чл. 237, ал.1, т.6 от ЗУТ, Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец, на лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 - в размер от 30 000 до 150 000 лв..

Между страните не се спори, че  „ Т.Б." ООД е извършило оценка за съответствие на инвестиционни проекти с комплексен доклад за строеж :” Многофамилна жилищна сграда”, находяща се в УПИ VIII-156 /с идентификатор 10135.1506.425/, кв.ЮЗ, по плана на 7-ми м.р., ул."Д-р Л.Заменхоф" № 22, гр.Варна.

Спорът е дали тази оценка е извършена в нарушение на изискванията на чл.142,ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ . Нарушението по чл.142,ал.5,т.1 от ЗУТ предполага ПУП, а нарушението на  чл. 142, ал.5, т.2 от ЗУТ - наличие на съответствие на инвестиционният проект с основните изисквания към строежите, т.е. обхваща задължителното съответствие на тези проекти с правилата и нормативите за устройство на територията. Последните са уредени в подзаконов нормативен акт – Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони /публ. ДВ бр. 3/13.01.2004 г., изм. бр. 21/01.03.2013 г./.

За да бъде осъществен, от обективна страна състава, на чл. 237, ал.1, т.6 от ЗУТ, безспорно следва да бъде извършвана оценка за съответствие на инвестиционен проект.

В конкретния случай преценката на АНО, е че дружеството е извършило оценка за съответствие на инвестиционни проекти с комплексен  доклад за строеж :” Многофамилна жилищна сграда”, находяща се в УПИ VIII-156 /с идентификатор 10135.1506.425/, кв.103, по плана на 7-ми м.р., ул."Д-р Л.Заменхоф" № 22, гр.Варна без  обаче същото да е извършило реална проверка на съответствието на проекта с предвижданията на ПУП и правилата и нормите за устройство на територията в нарушение на разпоредбите на чл.142, ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ, във връзка с чл.108, ал.1, изречение второ от ЗУТ, чл.12, ал.2 и чл.41, ал.2 от ЗУТ, чл.87, ал.2, ал.З, чл.93, ал.2, чл.116 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ.

Видно от заключението на СТЕ е, че изработените Подробен устройствен план-План регулация и застройка /ПУП-ПРЗ/ и Работен устройствен план /РУП/ касаят УПИ VIII-156 и УПИ IX-157 от кв. 103, по плана на 7-ми микрорайон на гр. Варна  са одобрени със Заповед №Г-17/08.02.2005г. на Зам. Кмета на Община Варна. На основание влезлите в сила ПУП-ПРЗ и РУП, Главния архитект на Община Варна е одобрил инвестиционен проект за жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „Заменхоф" №22. За посочения по-горе строеж е издадено Разрешение за строеж №18/06.02.2019год. от Главния архитект на Община Варна.

 Архитектура на одобрения инвестиционен проект за жилищната сграда е съобразена с ПУП-ПРЗ и РУП, като след първия етаж застройката е оттеглена на 2.00м от уличната регулация. Тъй като вече линията на застрояване не съвпада с уличната регулационна линия, е използван чл.87(2) от Наредба №7 ПНУОВТУЗ, който допуска балкони и еркери до 1.50 м. Но тъй като съгласно чл.87(3) ПНУОВТУЗ еркери не могат да заемат еднометровите ивици в краищата на фасадата, разположена на външната линия на застрояване, то следва само възможност за изпълнение на балкони до страничните калкани на сградата. При северния и южния калкан на сградата са предвидени лоджии, които не са в конфликт с изискванията на Наредба №7 ПНУОВТУЗ.

Двата калкана на сградата са в съответствие с изискванията на Наредба №7 ПНУОВТУЗ.

            На въпроса: В случай, че пред вътрешната ограничителна линия на застрояване излиза само част от фасадната плоскост, да се посочат точно кои части и при какви отстояния , вещото лице дава заключението си, че съгласно чл.32(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) от ЗУТ, разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко един път и половина от височината на сградата в УПИ VIII-156, която е разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване. Това означава, че отстоянието до сградата в съседния имот трябва да е 18.00 м. Същото отстояние се намалява с 3.50 м /височината на първия нежилищен етаж на засенчената сграда/, като по този начин се получава изискуемото разстояние между сградите в съседните имоти=14.50 м. На практика по одобрения ПУП-ПРЗ от сградата в съседния имот има до първия етаж от процесната сграда - 8.00 м, до втория етаж от същата - 9.00 м, а до северния калкан - 10.00 м. Горните изчисления и замервания водят до извода, че отстоянието до сграда в съседния имот е по-малко от изискуемото. Отстоянието до дъното на имота /от втория етаж на сградата/ е равно на изискуемото, а отстоянието до дъното на имота от стената на сградата при северния калкан е по-голямо от изискуемото по ЗУТ. При това положение меродавно е отстоянието до сградата в съседния имот, което е по-малко от изискуемото такова. Това е така, защото това отстояние е съгласно ЗУТ, а другите отстояния-са съгласно подзаконов нормативен акт - Наредба №7 ПНУОВТУЗ. Като следствие от това, следва извода, че към дъното на имота се допускат само балкони до 0.60 м. Двата балкона към северния и южния калкан са в нарушение на допустимите по Наредба №7 ПНУОВТУЗ, тъй като същите са със ширина от 0.90 м.

Спазени са еднометровите зони за отсъствие на еркери и балкони към северния и южния калкан на сградата. При стълбището също отсъстват еркери и балкони.

На въпроса:Каква е площта на предвиденият архитектурен елемент-кула съгласно инвестиционния проект? Предвидената площ в какво съотношение се намира в проценти спрямо застроената площ на сградата? Посоченият елемент на какво разстояние е проектиран спрямо страничните граници на урегулираният поземлен имот и дали същият е проектиран върху покривна плоскост? При проектиране на предвиденият архитектурен елемент-кула спазени ли са котите на корниза, съгласно предвижданията на действащите за имота ПУП-ПРЗ и РУП, заключението е, че  архитектура на инвестиционния проект и по-точно в приложения чертеж „План на покривните линии" е посочена площта на архитектурния елемент-кула, възлизащ на 23.60 кв. м. Застроената площ на сградата е показана в чертеж „Ситуация", като възлиза на 222.00 кв. м. Съотношението 23.60 кв. м/222.00 кв. м=10.63%. Архитектурният елемент-кула е проектиран на 4.95м от южната странична регулационна линия(към УПИ ГХ-157) и на 6.85м от северната странична регулационна линия(към УПИ VII-7,7a). Архитектурният елемент-кула е разположен над покривната плоскост. При проектиране на архитектурния елемент-кула са спазени котите на корниза, съгласно действащия за имота РУП, като е отчетена височината спрямо кота средно прилежащ терен Н=12.00м и височината Н до кота било=3.90м.

На въпроса: При проектиране на плана на покрива било ли е предвидено от проектанта-архитект изграждане на капандури и архитектурно художествени елементи, с които се запазва характера на скатния покрив ?

С проекта си архитекта-проектант е предвидил изграждане на капандури и архитектурно-художествени елементи, като частичния скатен покрив не излиза извън одобрения с РУП обем. Проектирания покрив запазва наклоните от 30° и 45°, отразени в РУП.

Една част от височината от 4.50м по РУП остава неизползвана, но това е предмет на избраната от проектанта хоризонтална и вертикална схеми на жилищната сграда.

На въпроса: Предвиденото покритие -на проектираната метална стълба налага ли се функционално за да се затвори и предпази пространството над стълбата и така предвидената конструкция на това съоръжение може ли да се приеме за слънцезащитно такова?

Предвиденото с архитектурния проект покритие над аварийната метална стълба свързваща подземния паркинг с вътрешния двор се налага функционално - за затваряне на пространството над стълбата. Така предвидената лека конструкция представлява слънцезащитно съоръжение, защитаващо стълбата от атмосферните влияния /слънце, дъжд, сняг и дp../. Вещото лице отбелязва и предвиждането на масивна ограда от север и запад на стълбата. Тази ограда е с височината на металната конструкция и стъкленото покритие около и над аварийната стълба. Поради тази причина слънцезащитното съоръжение не създава дисконфорт в съседните имоти.

В разясненията, които прави в съдебно заседание вещото лице посочва, че отстъпът от два метра от основната строителна линия е спазен. Първо отстъпът е изтеглен два метра назад, после му се дава възможност да излезе 1,50 метра, т.е. максималния еркер е напред. Вещото лице посочва, че не намира противоречие между закона и наредбата, като смята, че архитекта е спазил и наредбата и закона. Твърди, че контурите на РУП са спазени и проектът влиза в рамките на одобрения контур по РУП. Дали плосък или скатен покрив, според вещото лице е  решение на проектанта, като е важно, че контурите са спазени. Твърди, че констатираното, че двата балкона към северния и южния калкан са с 30 см по-широки не е проблем. По отношение на предвидената кула намира, че няма ограничение дали това е издатина или е в рамките на строителното петно, намира, че е нормално след като отдолу има жилищни помещения, покривът да покрие и тях, нищо, че са издатина. Намира, че правилно е оставена кулата към апартамент от долното ниво, тъй като същата не може да има самостоятелно предназначение паради малката и квадратура. Твърди, че макар и в наредбата да не е коментирано, колко трябва да бъде кулата, тъй като тя влизала 70 см над корниза, ако е имало ограничения, изискването е щяло да бъде спазено.

В съдебното производство по ЗАНН административно – наказващият орган носи изцяло тежестта да докаже извършването на административното нарушение. В конкретния случай АНО следва да докаже в цялост вмененото административно нарушение с тези свои параметри, които са приети от актосъставителя и административно – наказващия орган.

На базата на заключенията направени в СТЕ и разясненията на вещото лице в съдебно заседание състава на съда намира, че посочените от АНО нарушения не са доказано по несъмнен начин поради което НП следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ НП № В-16-ДНСК-83/22.08.2019 год. на зам. началник на ДНСК, с което на  „ Т.Б.” ООД, ЕИК ********* за извършено нарушение на 142,ал.5,т.1 и т.2 от ЗУТ, вр. чл.108,ал.1, изр.2-ро от ЗУТ, чл.12,ал.2,чл.41,ал.2 от ЗУТ, чл.87,ал.2,ал.3,чл.93,ал.2, чл.116 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, на осн. чл.237,ал.1,т.6, предл.1 от ЗУТ  е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: