О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260015
гр. Пловдив, 20.08.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
VII въззивен състав, в закрито заседание
на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Чипова в. ч. гр. д. № 1510 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и следващите във връзка с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, против разпореждане от 11.06.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 6534 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г.,
обективирано в Заповед № 2870 от 11.06.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.К.А.,
ЕГН: **********, в частта, с която се претендира сумата от 4849,85 лв. –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното определение, като се отправя молба за неговата отмяна и
постановяване да бъде издадена заповед за изпълнение за всички претендирани
вземания.
Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната
страна.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от жалбоподателя
доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.К.А. с предмет следните вземания, произтичащи
от договор за потребителски кредит № ********** от 27.04.2017 г.: 4485,18 лв. –
главница; 2517,34 лв. – договорна лихва за периода 20.04.2018 г. – 28.08.2019
г.; 4840,85 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги;
640,83 лв. – лихва за забава за периода 27.06.2017 г. – 28.08.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2019 г. до изплащане на
вземането.
За да откаже издаването на заповед за изпълнение по отношение на
претендираното от заявителя вземане за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, първоинстанционният съд е приел, че искането на заявителя
в тази му част противоречи на закона и в частност на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е
длъжен служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи
на закона или на добрите нрави или дали същото не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай заявлението за
издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за
потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Процесният договор, от своя страна, попада в
приложното поле на потребителската защита. В тази връзка първоинстанционният
съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на
договора.
Настоящият
съдебен състав намира, че клаузата от договора за потребителски кредит, в която
е предвидено заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
противоречи както на добрите нрави, така и на императивната разпоредба на 10а, ал. 4 ЗПК, а
освен това е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Уговореното в договора за потребителски кредит възнаграждение е дължимо за
възможността за предоставяне на изброените в допълнителното споразумение
услуги, независимо дали някоя от тези услуги ще бъде реално предоставена на
кредитополучателя по време на действието на договора. Подобна уговорка не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя. Следва да се
посочи още, че съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. В случая допълнителните услуги не са изброени изчерпателно в договора
за потребителски кредит и не е формирана цената за всяка от тях поотделно.
Тъй
като крайните изводи на въззивната инстанция по отношение на претенцията за
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги съвпадат с тези на
първоинстанционния съд обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а
жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.06.2020 г., постановено по ч. гр.
д. № 6534 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г., обективирано в Заповед
№ 2870 от 11.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.