Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 23.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 12726 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение
№ 195103 от 10.09.2020 г.
по гр. д. № 88414 по описа за 2017 г. СРС, ГО, 158-ми състав е:
осъдена Л.Т.М., ЕГН ********** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
149 ЗЕ сумата от 891,79 лв. - главница, представляваща стойност на доставена в
периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 048551,
находящ се на адрес: гр.София, ж.к.******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.12.2017 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 35,27 лв., представляваща цена на извършена
услуга "дялово разпределение" за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.12.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
иска за главница за ползвана топлинна енергия в останалата част за разликата над сумата 891.79 лв. до сумата 1083.28 лв., като неоснователен;
отхвърлени са, като
неоснователни предявените от Т.С. ЕАД, ЕИК ****** срещу Л.Т.М., ЕГН **********,
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД искове за
заплащане на сумата от 166,89 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главницата за ползвана топлинна енергия за периода от
15.09.2015 г. до 13.11.2017 г., както и за заплащане на сумата от 6,29 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за извършената услуга
"дялово разпределение";
осъдена е Л.В.Б., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител –настойник Л.Т.М., ЕГН ********** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
149 ЗЕ сумата от 891,79 лв. - главница, представляваща стойност на доставена в
периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. топлинна енергия в имот с абонатен №
048551, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.12.2017 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 35,27 лв., представляваща цена на извършена
услуга "дялово разпределение" за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.12.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
иска за главница за ползвана топлинна енергия в останалата част за разликата над сумата 891.79 лв. до сумата 1083.28 лв., като неоснователен;
отхвърлени са, като
неоснователни предявените от Т.С. ЕАД, ЕИК ****** срещу Л.В.Б., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител –настойник Л.Т.М., ЕГН **********,
на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД искове за
заплащане на сумата от 166,89 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главницата за ползвана топлинна енергия за периода от
15.09.2015 г. до 13.11.2017 г., както и за заплащане на сумата от 6,29 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за извършената услуга
"дялово разпределение".
Решението е
постановено при участието на "Т.с." ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така
постановеното решение в частта на уважаване на
исковете е постъпила въззивна
жалба от ответника Л.В.Б., действаща чрез
своята майка и законен представител –настойник Л.Т.М. с излагане на доводи за
неправилност. Заявява, че постановеното решение е неправилно- постановено в
противоречие с материалния закон и при съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила. Изразено е становище, че не са обсъдени събраните
доказателства и направените от този ответник възражения. Доколкото в
производството е установено, че Л.В.Б. пребивава постоянно в Дом за възрастни
хора Лъкатник неправилно съдът е формирал извод, че същата дължи ½ от
стойността на потребената в съсобствения имот топлинна енергия доколкото
последната не е ползвала същия за исковия период. Изложените от първата
инстанция с постановеното решение изводи в посочения смисъл счита за неправилни
и порочни. Заявява, че стойността на реално ползваната в имота ТЕ за исковия
период следва да бъде заплатена от реалния ползвател. Иска се от настоящата инстанция да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което
претенциите да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира
разноски.
В срок е постъпил отговор от Т.С.
ЕАД, ищец пред СРС, в който се
излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
първоинстанционното решение в частта, в която претенциите срещу ответника Л.В.Б., действаща
чрез своята майка и законен представител –настойник Л.Т.М. са били уважени. Отправя искане за
потвърждаване на решението като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски.
Третото
лице-помагач- "Т.с." ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 158-ми състав, решение за валидно и
допустимо.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден, че ответникът
Л.В.Б. е собственик на ½ ид.ч. от имота; че в
производството е доказано реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и
стойността на услугата доставка на ТЕ и основанието и стойността на дължимата
такса за дялово разпределение.
Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по
повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Решението е
правилно.
Според чл.153, ал. 1 ЗЕ
(обн. ДВ бр. 107/09.12.2003 г.), всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия /са
клиенти на топлинна енергия/. Т.е. качеството ползвател на топлинна енергия е
обусловено от притежаването на вещно право върху топлоснабдения имот, а не с
фактическото му ползване /Р № 221/11 г. по т.д. № 5/10 г., II ТО на ВКС; Р №
507/13 г. по гр. д. № 1557/11 г., IV ГО; Р № 50410 г. по гр. д. № 420/09 г., IV
ГО, постановен по чл. 290 ГПК/.
Съгласно § 1, т. 42 ДР
ЗЕ, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Чрез представеният пред
първата инстанция договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 20.12.1985 г. /на лист 166 от делото на СРС/,
се установява, че ответниците Л.Т.М., действаща лично и като законен
представител –настойник на ответника Л.В.Б. са съсобственици при равни квоти на
процесното жилище- апартамент № 1, находящ се в гр.София, ж.к.******, за което се твърди да е доставяна
топлинна енергия през процесния период, а и това обстоятелство не се оспорва от
същите.
В цитираните законови
норми ясно се сочи, че собственикът на топлоснабден имот дължи заплащане на
топлинна енергия./ Р № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/13 г., ІІІ г.о. на ВКС
по реда на чл. 290 от ГПК/. Доколкото се установява, че Л.В.Б. е собственик на 1/2
ид.ч. от процесния имот същата е и купувач на топлинна енергия, доставяна за
него за посочената част. При анализ на всички събрани доказателства се налага
изводът, че ответницата Л.В.Б. макар да не е ползвала фактически топлоснабдения
имот е потребител на топлинна енергия, доставяна от "Т.С." ЕАД.
Оплакванията на въззивника в обратен смисъл съдът намира за неоснователни. С
постановеното решение е приложен правилно материалния закон независимо от
установеното обстоятелство чрез събраните писмени доказателства, че същата не е
ползвала фактически имота за исковия период. Както бе посочено цитираните и
приложими материалноправни разпоредби не обвързват задължението за заплащане на
потребената в имота топлоенергия с фактическото ползване на имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
За установяване факта на
предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно- техническата експертиза,
съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение
на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният
обект, се извършва от Т.с. ЕООД съгласно договор. При условията на сключения договор е
извършвано отчитането на реално потребената енергия за исковия период.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция
са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия
за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на
ищеца.
С оглед на изложеното
съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия
е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, за отопление на имот и за топлинна
енергия, отдавана от сградната инсталация. За обосноваване на сочения
извод съдът кредитира констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ по
реда на чл.202 ГПК. Същата се основава на представените свидетелства за
метрологична проверка и контрол на АС в сградата-ЕС. Последните сочат, че общия
топломер в абонатната станция е преминал задължителния метрологичен контрол на
основание чл.43, ал.4 от Закона за измерванията. С оглед тези констатации
доводите на въззивника за това че същият не годно средство за търговско
измерване се явяват неоснователни и недоказани.
Съгласно
заключението на СТЕ за част от исковия период за имота са начислявани суми за
отопление, за топла вода и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
а за друга част от периода – само за топла вода, за топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация и за отопление от 1 брой лира в банята, поради премахване
на останалите отоплителни тела в имота. Според експертизата, за периода от
м.05.2014 г. до м.04.2017 г. по прогнозен дял е начислена стойност на топлинна
енергия в размер на 2168,14 лв. като при отчитане на резултата от
изравнителните сметки, посочената сума следва да бъде намалена със сумата от
384,57 лв., която е била неправилно начислена за доставена топлоенергия за 1
брой радиатор в кухнята. Последното, доколкото показанията на ИРРО него са били
с нулеви стойности. Дадени са констатации, че общата дължима главница за
ползвана топлинна енергия за целия процесния период се равнява на сумата от
1783,57 лв., от която ответницата Л.В.Б. дължи ½ или сумата 891,79 лв.
Към тази сума следва да
се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение в общ размер от 70,53 лв. за претендирания от ищеца период от
м.05.2015 г. до м.04.2017 г., или 35,27 лв. за ответницата Л.В.Б..
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006
год., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ се възлага отговорността
за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
"дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след
това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща
нормативна уредба към момента на сключването на договора между етажните
собственици на процесната сграда и „Т.с.” ЕООД.
При това
положение първоинстанционният съд е решил спора по възможно най-благоприятен за страните път.
Поради съвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход
на спора решението на СРС е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната
инстанция:
При този изход
на спора на въззиваемата страна "Т.С." ЕАД следва
да бъдат присъдена разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв.
Водим от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 195103 от 10.09.2020 г.
по гр. д. № 88414 по описа за 2017 г. СРС, ГО, 158-ми състав, в
частта, с която е осъдена Л.В.Б., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител –настойник Л.Т.М., ЕГН ********** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
149 ЗЕ сумата от 891,79 лв. - главница, представляваща стойност на доставена в
периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. топлинна енергия в имот с абонатен №
048551, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.12.2017 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 35,27 лв., представляваща цена на извършена
услуга "дялово разпределение" за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
В частта, с която е
осъдена Л.Т.М., ЕГН ********** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
149 ЗЕ сумата от 891,79 лв. - главница, представляваща стойност на доставена в
периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. топлинна енергия в имот с абонатен №
048551, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.12.2017 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 35,27 лв., представляваща цена на извършена
услуга "дялово разпределение" за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.12.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
иска за главница за ползвана топлинна енергия в останалата част за разликата над сумата 891.79 лв. до сумата 1083.28 лв., като неоснователен; отхвърлени са, като неоснователни предявените от Т.С. ЕАД, ЕИК ******
срещу Л.Т.М., ЕГН **********, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД искове за заплащане на
сумата от 166,89 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
главницата за ползвана топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до
13.11.2017 г., както и за заплащане на сумата от 6,29 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за извършената услуга "дялово
разпределение"; отхвърлени са, като
неоснователни предявените от Т.С. ЕАД, ЕИК ****** срещу Л.В.Б., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител –настойник Л.Т.М., ЕГН **********,
на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД искове за
заплащане на сумата от 166,89 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главницата за ползвана топлинна енергия за периода от
15.09.2015 г. до 13.11.2017 г., както и за заплащане на сумата от 6,29 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за извършената услуга
"дялово разпределение",
отхвърлен е иска срещу Л.В.Б., ЕГН **********, действаща чрез своята майка
и законен представител –настойник Л.Т.М., ЕГН ********** за заплащане на главница за ползвана топлинна енергия в останалата
част за разликата над сумата 891.79 лв. до сумата 1083.28 лв., като неоснователен, постановеното Решение
№ 195103 от 10.09.2020 г.
по гр. д. № 88414 по описа за 2017 г. СРС, ГО, 158-ми състав, като
необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Л.В.Б., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител –настойник Л.Т.М., ЕГН ********** да заплати на Т.С.
ЕАД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 50.00 лв.-разноски пред въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на "Т.с.”
ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.