№ 26176
гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Частно
гражданско дело № 20221110111861 по описа за 2022 година
Образувано е по заявление на /ФИРМА/ за издаване на заповед за изпълнение срещу
СВ. Р. БЛ. за вземане в размер на сумата от 500,00 лева - главница, ведно със законна лихва
за период от 07.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 51,70 лева - договорна лихва за
период от 18.04.2021 г. до 18.08.2021 г., сумата 37,91 лева - мораторна лихва за период от
19.04.2021 г. до 22.02.2022 г., 235,75 лева - сума за пакет допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за период от 18.04.2021 г. до 18.08.2021 г., както и разноски по делото.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, както и за разноските.
По отношение на претендираното възнаграждение.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането
за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.
В случая твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му произтичат
от договор за паричен заем, поради което при преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва
да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).
В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за „пакет допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК,
тъй като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно
поведение. Описанието на услугите не е ясно и точно определено, като не става ясно за
конкретната услуга какво възнаграждение се дължи, а това изискване е задължително
съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Отделно от това, същите услуги съставляват по същество такива
свързани с усвояването и управлението на кредита, за което законът императивно забранява
заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). От изложеното следва, че се касае
за претенция, която по същество прикрива истинската цел на клаузата, която е свързана с
увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК).
Ето защо съдът приема, че процесната клауза преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение. По тази причина тя също е в колизия с императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е
1
и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, което също влече
нищожността й.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о./ Ето защо заявлението в посочената част
следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. на СРС 43106/07.03.2022г. подадено от /ФИРМА/
срещу СВ. Р. БЛ. в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 235,75 лева - сума за пакет допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за период от 18.04.2021 г. до 18.08.2021 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2