РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.*** 13.11.2017 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 1114 по описа за 2016 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 31, ал. 2 от ЗС

 

В РС – *** е постъпила искова молба на Е.Х.М., с ЕГН ********** *** срещу Е.Х.М., с ЕГН ********** ***, по която е образувано гр.д.№ 1114 по описа за 2016 г. на съда. С нея се иска от съда да постанови решение и осъди ответника да му заплати обезщетение за лишаване от правото му на ползване на съсобствената вещ – *** находящ се в гр. ***, ул. ***в размер от 150 лв., месечно считано от 30.03.2016 г. По делото като необходим другар и ответник по делото е назначен и съсобственика Р.Х.М., с ЕГН ********** ***. Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок ответниците оспорват изцяло иска, като го намират за недопустим, а по съществото си неоснователен.

ИЩЕЦА – редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с адв. И. В. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа изцяло предявеният иск. Позовава се на писмени, гласни доказателства и заключение на вещо лице по назначената и приета от съда СТЕ.

ОТВЕТНИЦИТЕ – редовно призовани, в съдебно заседание първия от тях се явява лично и с адв. Ив. А. от ПлАК, който от името на доверителяси заявява, че иска е недопустим, а по съществото си е неоснователен и недоказан.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически обстоятелства:

Съсобствеността е правно състояние,при което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използуването на общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл.31 от ЗС. Това законодателно разрешение представлява продължение на едно общо ограничение на правото на собственост, установено в чл. 57, ал. 2 КРБ, което се свежда до това, че границите на упражняване правото на собственост са очертани от правата и законните интереси на останалите правни субекти. В хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗС граница на правото на единия от съсобствениците да използва съсобствената вещ се явяват субективните права на останалите съсобственици да си служат с тази вещ съобразно дела си от нея.

В съдебната практика се приема, че употребения в ал.1 на чл. 31 от ЗС термин ”си служи” е синоним на използвания в ал.2 на същия член термин „се използва лично”. Използва лично общата вещ оня съсобственик,който я употребява такава, каквато е,за постигане на цели,за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение,без да разрушава,променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й.Тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част – той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи,когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта,което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право,установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ.

Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия,чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил.От значение е само обстоятелството,че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.

Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна на ползващия съсобственик – макар и по силата на правомерно поведение – на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ - нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на чл.31 от ЗС – право на обезщетение.Последното е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците.Поради това,че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността – съсобственикът има право на парично обезщетение.

Надлежни страни по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС са лица, които са имали качеството съсобственици през посочения в исковата молба период, през който е била ползвана общата вещ.

 Безспорно между страните е, че ищеца е собственик на 5/8 ид.ч. от процесния недвижим имот, а именно: *** находящ се в гр. ***, ул. ***видно от приложеният по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот ***По делото обаче липсват каквито и да е доказателства указващи за правата на съсобственост на двамата ответници, върху същия имот, а от там и пасивната им легитимация в делото. Поради изложеното и тъй като процесуалната легитимация е процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, искът на Е.Х.М. срещу Е.Х.М. и Р.Х.М. с правно основание чл.31, ал.2 ЗС е недопустим. Посоченото определя липсата на законова процесуална предпоставка за допустимост на производството и определя недопустимост на иска.

По разноските:

            По делото се претендират разноски от първия ответник и ищеца. С оглед изхода му на основание чл.78, ал.2 вр. с ал.4 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 850 лв. – направени от него разноски по делото от които: 300 лв. хонорар на вещото лице по назначената и приета от съда СТЕ и 550 лв. възнаграждение на процесуалния представител.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради недопустимост на иска на Е.Х.М., с ЕГН ********** *** срещу Е.Х.М., с ЕГН ********** *** и Р.Х.М., с ЕГН ********** *** с правно основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността за заплащане на обезщетение за лишаване от правото му на ползване на съсобствената вещ – *** находящ се в гр. ***, ул. ***в размер от 150 лв., месечно считано от 30.03.2016 г.

ОСЪЖДА Е.Х.М., с ЕГН ********** *** да заплати на Е.Х.М., с ЕГН ********** ***  сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева, направени от него разноски по делото.

 

       Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: