Мотиви към присъда по НОХД № 428 по описа за 2015г. на
ШРС
На 30.04.2014г от
Районна прокуратура гр. Омуртаг е внесен
в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД30/2014г,
по описа на РП Омуртаг, /на основание
определение от 03.01.2014г на ВКС за изпращане на дело по компетентност за
разглеждане / по който в същият ден
първоначално е образувано НОХД 801/2014г
срещу И.М.И.
с ЕГН **********, за извършени от него престъпления от
общ характер наказуеми по чл.235, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК и по чл. 309 ал.1 вр.
чл. 26 ал.1 от НК; и
срещу С. В.С.
ЕГН ********** *** за
извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.235,
ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.4 от
НК.
С разпореждане от 08.05.2014г съдия докладчика е прекратил съдебното производство на осн. чл. 249 ал.1 т.1 от НПК вр. чл. 248
ал.2 т.3 от НПК и е върнал делото на РП Омуртаг
.
С определение на ШОС
от 22.07.14г е отменено
разпореждането на ШРС и делото е върнато
на същият състав за продължаване
на съдопроизводствените действия. В съдебно заседание проведено на 09.12.14г. по повод искане на страните и становище в
тази насока на представителя на
обвинението, с протоколно определение от
09.12.2014г на осн. чл. 288 т.1 от НПК, съдът е
прекратил съдебното производство по делото
и е върнал НОХД 801/2014г на РП гр.
Омуртаг. Определението на съда не е обжалвано от страните.
На 18.03.2015г. от Районна прокуратура гр. Омуртаг отново е
внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №5/2015г. по описа на РП Омуртаг,
по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция -настоящото
НОХД 428/2015г, срещу И.М.И. с ЕГН ********** *** , за извършени от него престъпления от
общ характер, наказуеми по чл.235, ал 1 от НК вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК и по чл. 309 ал.1 вр.
чл. 26 ал.1 от НК; и
срещу С. В.С. ЕГН ********** ***, за извършено
от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.235,
ал 1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.4
от НК;
В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че И.М.И. с ЕГН ********** за времето от
30.10.2011г. до 30.12.2011г., в землището на с. Коноп, общ Антоново, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на извършител , като деянието
е извършено чрез посредственото
извършителство на неустановени лица и в
съучастие със С. В.С. ***, в качеството му на помагач, отсякъл и извозил
с редовно писмено позволително за
сеч № 0022233 от 30.10.11г, но извън
указаните в него дървета, а именно маркирани с КГМ № 1238 със синя боя, от дървесен
вид цер, зимен дъб, и бук в размер на
73,58 куб.м. дървесина на стойност 5
297,76лв ; и 59 куб.м. дърва от дървесен вид
„трепетлика“ на стойност 3 245
лв, които не били посочени в позволителното за сеч, или общо
дървета извън указаните в позволителното за сеч на стойност
8542,76 лв от имот с кадастрален
номер 048007, отдел 289 Б, по картата на ДГС Омуртаг, намиращ се в
землището на с Коноп , общ. Антоново, собственост на К. И.Д., П.
В. С. и Д.И.Д.- престъпление по чл.235,
ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2
от НК ;
и че за времето от 19.11.2011г. до 16.12.2011г. в
землището на с. Коноп, общ Антоново, при
условията на продължавано
престъпление преправил съдържанието на частни документи, а именно: в копие 2 /за
собственика/ и копие 3 /за кочана/на превозен билет № 150540 от 19.11.2011г.
издаден от С. В.С. в качеството му на
лице упражняващо „лесовъдска практика“
по смисъла на чл. 235 от ЗГ , в графата „обем пр.м3/м3“ преправил цифрите
“62/31“ съответно на „40/20“; в копие 2 /за собственика/ и копие 3 /за
кочана/на превозен билет № 150548 от 22.11.2011г. издаден от С. В.С. в
качеството му на лице упражняващо
„лесовъдска практика“ по смисъла на чл. 235 от ЗГ, в графата „обем пр.м3/м3“
преправил цифрите „54/27“ съответно
на „40/20“ и го употребил пред К.И.Д. и
РДГ Шумен за да докаже , че това са
количествата дървесина извозени с тези два
превозни билета, престъпление по чл. 309 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК;
В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено също, че С. В.С. ЕГН ********** *** за времето от 15.09.11г до 30.12.2011г в землището на с.
Коноп, общ.Антоново при условията на продължавано престъпление , чрез даване на
съвети, разяснения и извършване на
действия в нарушение задълженията му при упражняване на лесовъдска
практика по смисъла на чл. 233
ал.1 т. 1-4 и ал. 2 от Закона за горите , умишлено подпомогнал И.М.И. като извършител, който извършил
деянието чрез посредственото
извършителство на неустановени
лица при условията на продължавано престъпление да отсече и извози с редовно писмено позволително за сеч № 0022233 от 30.10.11г, но извън указаните в него
дървета, а именно маркирани с КГМ
№ 1238 със синя боя, от дървесен вид цер
, зимен дъб, и бук в размер на 73,58 куб.м. дървесина на стойност 5 297,76лв ; и 59 куб.м. дърва от дървесен
вид „трепетлика“ на стойност 3 245 лв.,
които не били посочени в
позволителното за сеч, или общо дървета извън
указаните в позволителното за
сеч на стойност 8542,76 лв. от имот с кадастрален номер 048007, отдел 289 Б, по картата на ДГС Омуртаг, намиращ се в
землището на с Коноп, общ. Антоново, собственост на К. И.Д., П.
В. С. и Д.И.Д.- престъпление по чл. 235 ал.1 вр. чл.
26 ал. 1 и чл. 20 ал. 4 от НК .
В първото по делото съдебно заседание е предявен и
приет за разглеждане граждански иск, предявен
общо от пострадалите К. И.Д., П.
В. С. от и Д.И.Д. срещу двамата подсъдими солидарно, в резултат на извършеното от тях деяние по чл. 235 ал.1 от НК ,
за сумата от 8 542,76лв. ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането. Претендират
се и разноските по делото за адвокатско възнаграждение .
Пострадалите са
конституирани в качеството на граждански
ищци представлявани по делото от адв. А.М. *** . Правата по чл. 76 и сл. от НПК са разяснени на всички явили се в с.з. пострадали
-претърпели имуществени вреди .
В с.з.
проведено на 07.04.2016г по
направено искане от представителя на РП Омуртаг за прекратяване на
наказателното производство по НОХД № 428/15г по описа на ШРС, в частта по отношение на подсъдимия С. В.С. ЕГН **********, досежно обвинението по чл. 235 ал.1 вр. чл. 26
вр. чл. 20 ал.4 от НК , съдът се е произнесъл с определение в открито с.з., като е прекратил производството
по отношение този подсъдим на основание чл. 289 ал.1 от НПК и чл. 24 ал.1 т. 6
от НПК във връзка с Тълкувателно решение
№3/2015г на ВКС, в частта по отношение на подсъдимия С. В.С. ЕГН **********, досежно обвинението по чл. 235 ал.1 вр. чл.
26 вр. чл. 20 ал.4 от НК ,.
С
определение от 02.06.2016г на ШОС е
потвърдено определението за прекратяване
на наказателното производство по НОХД № 428/15г. по описа на ШРС, в частта по
отношение на подсъдимия С. В.С. ЕГН **********,
досежно обвинението по чл. 235 ал.1 вр. чл. 26 вр. чл. 20 ал.4 от НК.
Производството по делото продължи
по отношение подсъдимия И.М.И. с ЕГН ********** по обвиненията по чл.235,
ал 1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2
от НК и по чл. 309 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК
В съдебно заседание представителят
на РП Омуртаг поддържа повдигнатото обвинение по чл. 235 ал.1 от НК по отношение
подсъдимия И.М.И. и предлага на съда да му наложи наказание около 2 г „лишаване от свобода“ с приложение на чл. 66 от НК, както и да му
наложи наказание глоба в размер на 8500лв .
За престъплението по чл. 309 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК заявява, че не поддържа
обвинението.
Представителят на гражданските ищци адв. М., заявява, че поддържа казаното от прокурора
относно наказанията за деянието по чл. 235 ал1 от НК, поддържа гражданския иск, като заявява, че иска присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение. Заявява, че е налице причинно следствена връзка между деянието по чл. 309 от НК и извършеното
и подсъдимият следва да бъде осъден и за това престъпление.
В хода на съдебното следствие подсъдимия И.М.И. заявява, че разбира в какво е обвинен и не се
признава за виновен по нито едно от двете обвинения.
В последната си дума подсъдимият
заявява, че иска да бъде оправдан.
Защитника на
подсъдимия И.М.И. - адв.Г. при ШАК, пледира за оправдателна присъда по двете
обвинения, като намира, че относно
обвинението спрямо подзащитния му по чл.235
ал.1 от НК, липсват данни да е
осъществено от подсъдимия, както и няма
доказателства за пряк умисъл от негова страна .
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Пострадалите свидетели К.
И.Д., П. В. С. и Д.И.Д.
притежавали имоти получени в наследство от общият им наследодател
И. Г.. Х.., между които бил и имот с
кадастрален номер 048007, отдел 289
Б, по картата на ДГС Омуртаг, намиращ се
в землището на с Коноп , общ. Антоново.
Имота
представлявал залесена територия с площ
от 53 дка, и се намирал в
местността наречена „Кайънлък“. През лятото на 2011г свидетелите К. И.Д.,
П. В.
С. и Д.И.Д.
решили да бъде извършена сеч в имота, като за целта се разбрали св. К. И.Д. да проучи и да извърши съответната организацията за това. В изпълнение на
уговорката със своите роднини, свидетелят извършил проучване и установил, че сеч може да бъде извършена в
имота при спазване на определени
условия и при осъществяване на контрол
от лице с правоспособност по Закона за
горите.
Съгласно
нормата на чл. 186 ал.1 т 2, от ЗГ физически и юридически лица - собственици на
поземлени имоти в горски територии, осъществяват дейностите в съответната
територия:1. самостоятелно, когато са
вписани в публичния регистър по чл. 235
или 241; 2. чрез възлагане на:а)
държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства б) общински горски
структури по чл. 181, ал. 1, т. 1; в)
физически лица или търговци, вписани в регистрите по чл. 235 и 241.
Пострадалият Д. се свързал с лице,
което можело да извършва дейностите
по чл. 233 ал.1 т.1-6 от ЗГ, а именно св. С.С., като същият притежавал
правоспособност и имал
удостоверение за частна лесовъдска практика № 2240/2008г.
Св. С. работел
също и на трудов договор във фирмата на подсъдимия И.М. И. „Л.К.-И.И.“ ЕТ, която била с дейност извършване на търговия, добив и
транспорт на дървесина.
Св. С. имал право и можел да извършва всяка една от дейностите посочени в разпоредбата на чл. 233 от ЗГ и да
изготвя горскостопански програми,
планиране и организация на сечите .
Двамата се срещнали разговаряли, при което свидетелят Д. предоставил на св. С. необходимите документи- скица на имота, за да извърши
проверка и да прецени дали може да се заеме и да извърши сеч в имота
и евентуално, ако може, какво
количество дървесина може да се добие от
имота. Св.С. извършил проверка и се
обадил на св. Д. като го уведомил, че
може да бъде извършена сеч в имота, но само в една част , а не върху целия имот.
Уговорили се и св.Д. предприел необходимото за да събере нужните документи - актуална скица,
удостоверения за наследници, пълномощни,
за да ги предостави на С. и
да сключат договор относно дейността на св.С.
.
На неустановена
по делото дата, през месец септември
между пострадалия св. Д. в
качеството му на възложител и св.С.С., като изпълнител, бил сключен Договор за управление на горски територии чрез личен труд /стр. 6 от ДП
том I/, съгласно
който, изпълнителят следвало да извърши дейности
свързани с управлението на
имот в горска територия с кадастрален
номер 480007, в землището на с.Коноп
общ.Омуртаг, обл.Търговище
собственост на наследниците на И.Г..
Х.., изразяващи се в консултиране и подпомагане
на възложителя при снабдяване и
оформяне на необходимите документи,
свързани с ползването на дървесина от
имота; изготвяне на всички
необходими документи съпровождащи
издаването на позволително за сеч, които
са в компетенцията на изпълнителя ; маркиране на насаждението; издаване на
позволително за сеч; упражняване на контрол
по извършване на добива на
дървесина до освидетелстването на сечището
в присъствие на възложителя .
След като получил нужните документи, св. С. изготвил
лесоустройствена програма / стр. 32 от ДП
том I/ на имота
кадастрален номер 480007,с.Коноп. Според програмата, поради различните
таксационни характеристики и състоянието на имота в отделните му части, парцела следвало да
бъде разделен на три части, като за
всяка част била изготвена таксационна
характеристика и били предвидени
различни мероприятия. Условно св. С. посочил, че „част 1“ е площ с 2,9 хектара и е
насаждение с габър и цер с равномерен
растеж, състоянието било описано като
добро, като именно в тази част следвало да се извърши сеч постепенна
осветителна фаза на 50%. Такова
състояние, било посочено и за другите две части от
условното разделяне на имота. За втората част от имота с площ 0,5 ха. не били предвидени мероприятия, а за третата част от имота било
предвидено да се извърши само пробирка.
Въпреки, че в
имота имало и други дървесни видове
св.Св. С., нарушавайки своите задължения на лесовъд,
изготвящ лесоустройствена програма за сеч, не ги описал в програмата. Не описал в програмата и съдържанието на дървесен вид „трепетлика“, което било доста голямо и надхвърляло 10 % от общото съдържание на дървесина в имота. След изготвянето на
програмата св. С. я показал на св. К.Д.
и му обяснил подробно,
че сеч ще се извърши само върху едната част от условните три, на които бил разделен имотът, а именно върху
площта от 2,9 ха. от която ще се добият 50 % от дървесината. След запознаване с
програмата и след обясненията на лесовъда С. св.К.Д., я подписал в качеството си на /упълномощен и от другите съсобственици/ собственик.
Изготвената програма заедно с другите изискуеми документи била предоставена в РДГ Шумен .
Съобразно чл.
13 ал.8 т.2 от ЗГ за
горските територии - държавна и общинска собственост, както и за горските
територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения,
с обща площ на поземлените им имоти над 50 хектара, се изработват
горскостопански планове с изключение на териториите, предоставени за нуждите на
националната сигурност и отбраната, горскостопанските планове и програми се утвърждават
със заповед от директора на съответната регионална дирекция по горите - за
горските територии извън посочените в т. 1, които попадат в района им на
дейност.
Преди да бъде одобрена лесоустройствена програма, служителите на РДГ Шумен-
св. И. И. и св. Н.С., освен документална проверка извършили и
теренна проверка на имота. Те също констатирали, че съгласно програмата имотът бил разделен на
три части, като сечта следвало да се извърши върху 29 дка. Преценили, че са налице всички
изисквания за утвърждавана на програмата и със Заповед №ЛСП-153 от 15.09.2011г
/ находяща се на стр. 49 от ДП том I/ била утвърдена лесоустройствената програма на поземлен имот № 048007 с обща площ от 53
,000 дка. ЕКАТТЕ 38323, намиращ се в
землището на с.Коноп, община Антоново , собственост
на наследниците на И.Г.. Х...
Св. С. бил наясно с прогнозните количества дървесина / около 300 куб.м/ за които
следвало да се издаде позволителното за сеч в процесния имот, също така бил наясно и с факта, че в имота има големи количества трепетлика,
която като агресивен дървесен вид, следва да се изсече и поради липсата на ясно
очертани граници между трите части на имота и конкретно липсващи ясни граници на частта, в която
единствено следва да се извърши сечта, знаел, че могат
да се добият количества много над
прогнозните.
Той споделил с подсъдимия И. тази информация и съобразили, че може
се възползват от тези обстоятелства за сметка на собствениците на имота.
Св. С. след утвърждаване на лесоустройствената
програма отишъл в имота и маркирал дървесината в цялата площ на имота, а не само в 2,9 ха,
както било предвидено по програмата изготвена от него. Освен предвидените в програмата
дървесни видове –габър и цер , той маркирал за сеч и дървесни видове, непосочени
в програмата, включително и дървета от вида „трепетлика“ .
Изготвил карнет–опис
от 30.09.2011г в който описал, че са
маркирани общо 2351 бр. дървета с
КГМ № 1238 и синя боя и отново посочил,
че ще се извърши сеч - постепенна осветителна фаза на 50% от
запаса на площ от 2,9 ха, при която
следва да се добият 291 куб.м. дървесина
от дървесните видове цер и благун. В нарушение на задълженията си като
лесовъд, което всъщност подпомогнало извършената по късно незаконна сеч, св. С. не изготвил технологичен план за сечта, което било задължително, доколкото в този документ се описва
технологията за извършване на сечта,
извозните пътища, временните складове и схемата на насажденията, както и конкретната ограничена площ върху, която
следва да се сече.
Липсата на технологичен план водела до невъзможност да
се установят конкретните параметри на сечта. След като маркирал
дървесината в имота св.С. се свързал със св.К.Д. и му казал, че документите за
сечта са готови и може да се издаде позволително за сеч. Св.С. дал на св. К.Д. телефонния номер на подсъдимия И., като обяснил, че той се занимава с такава дейност – сеч на
дървесина. Свидетелят К.Д.провел разговор по телефона с подсъдимия И.. Уговорили среща.
След като И.
видял имота, където ще се извърши сеч, разбрал за прогнозните количества добив,
съобразил и информацията получена от св. С./ а именно,
че могат да се добият по-големи количества
дървесина над
прогнозните, от които да реализира печалба / решил да се възползва от ситуацията и се уговорили подсъдимият да заплати
прогнозното количество на Д. и да извърши сечта и извоза на дървесината имот с кадастрален номер
048007, отдел 289 Б, по картата
на ДГС Омуртаг, намиращ се в землището на с Коноп, общ. Антоново, собственост
на К. И.Д., П. В. С. и Д. И.Д..
Св. КД. се
обадил на св. С. и го уведомил за това,
че е постигната уговорка с подсъдимия И. и той ще извърши сечта, като С. издал позволително за сеч № 0022233/ находящо се на стр. 31 от ДП, том I / на основание чл. 108 от ЗГ, в което било посочено, че се разрешава на С.В.С. -като представител на К.И.
Д. да извърши сечта в процесния имот, посочен бил прогнозния добив
291,0 плътни куб.м. от дървесен вид габър, със срок за сечта от 31.10.2011г до
31.12.2011г.
Подписът на св. С. бил положен под текста издал позволителното
и под текста получил позволителното. Също
така св. С. подал до РДГ Шумен заявление, като пискал да му бъдат предоставени превозни
билети за извозване на дървесина от имот кадастрален
номер 048007.
Били
му предоставени превозни билети серия АА
с номера от 150526 до 150550, които били на кочан. Попълвал се първият
екземпляр, като написаното се индигирало
върху втория и третия екземпляр. Всеки
превозен билет се издавал в три
екземпляра – първият придружавал
извозваната дървесина и оставал
за лицето, което я получава за да докаже
произхода й, вторият екземпляр се предоставя на собственика на имота, а третия екземпляр се отчитал на РДГ Шумен .
Тъй като всички предпоставки за започване на
сечта били изпълнени, подсъдимия пристъпил към извършването на сечта. Реално
със сечта се занимавал не св. С., който
бил посочен в по позволителното, а подсъдимия
И..
Той
изпратил свои работници- неустановени в хода на делото лица, които започнали да
извършват сеч на дървесина на неустановен ден в края на м.октомври- началото на
м. ноември 2011г. При сечта, работниците на И. извършвали сеч на дървесина в
целия имот, а не само на площ от 2,9 х.а.
Освен дървета от габър, била извършвана и сеч на единични дървета от други дървесни
видове - трепетлика, цер, бук и дъб, но
в значително по-малки количества.
Тъй като липсвал технологичен план, нямало ограничени извозни пътища на терена се извършвала сеч на дървесина в целия имот,
а не само в ограничена площ предвидена за това в документите. При извозването
на дървесината, се извършвал подвоз на дървесина, който представлявал навлизане на високо проходим
товарен автомобил в сечището, на който се натоварвали отсечените и нарязани на
секции дървета, като целта е превозването им до удобно място, където се
претоварвали на тежкотоварен автомобил с голям обем на каросерията - тирове.
При извършването на тази дейност, били отсичани
и немаркирани дървета които пречели за навлизането на камиона в сечището -
правени били т.нар „просеки” . В първите няколко дни на м. ноември работниците
на подсъдимия И. отсекли дървесина на площ от около 20 дка в
имота. След първите няколко дни на сечта, подсъдимия И. решил да наеме други
лица за продължаване на сечта. Той се свързал със св.Г.Х. също се занимавал със сеч
на дървесина, чрез наемане на
трети лица. Подсъдимият предложил на св.Х.
да довърши сечта в имота вместо него, срещу заплащане, за което се
уговорили устно, показал му обекта и предоставил позволителното. Подсъдимият
посещавал обекта, докато работниците на св. Х. извършвали сечта върху целия
имот, а не само върху определената за сеч част. Били направени просеки, при
което се отсичали немаркирани
дървета попадащи на пътя на камионите. Подсъдимият посещавал и временния склад, където
отразявал количеството натоварени дърва на превозните билети, подписани
от св. С.. Свидетелят С. също посещавал обекта на сеч и временния склад .
Докато се извършвала сечта, първоначално от
работниците на И., после от други
работници наети от св. Х., след възлагане от подсъдимия И., от своя страна св. С. не изпълнявал задълженията си да упражнява контрол при осъществяване на
сечта. С това поведение св. С. улеснил
и подпомогнал подсъдимия И. при извършване на незаконната сеч. При провеждането на сечта –по указания на
подсъдимия на негови работници, после въз основа също на негови указания на работници наети от св. Х./,
които извършвали сечта за сметка на И./,
била извършена незаконна сеч с редовното
позволително, но на немаркирани дървета с общ
обем 73,58куб.м. от вида габър , зимен дъб и цер и сеч
извън указаните в позволителното – 59
куб.м. дървесина от вида трепетлика, вид който не фигурирал в позволителното за сеч .
В резултат на тази незаконна сеч цялото
насаждение било разстроено и била нарушена изготвената лесоустройствена
програма .
Подсъдимият И. посочвал къде ще се извози добитата дървесина, а св. С. издавал
превозните билети. Св. С. вписвал данните
за получател, подавани му от подсъдимия И., но реално по голяма част от
дървесината не се извозвала до тези получатели . В тази връзка, като получател на превозни билети серия АА с номера 150526-20 включително с номера
150535 и 150536 бил посочен
„Кеми“ ЕООД гр. Русе с
управител св. Е.М. , който обаче не е получил дървесината по тези
превозни билети , тя не била отразена в дневника му . Също в превозни
белите АА 0 150544 ;150547 и 150550 като
получател било отразено дружество „Лес
Експрес 2010“ с управител св. Д.А., който също не е получил дървесина по тези превозни билети.
За издаваните превозни билети св. С.
изготвил уведомителен бюлетин на 24.11.2011г. / находящ се на стр. 155 ДП том II/,
в който били описани количествата дървесина, по количествата отразени по втория и третия екземпляр на превозните
билети.
В хода на
разследването била установена разлика в
отразяванията на количествата дървесина
във първия екземпляр и посоченото
във втори и трети екземпляр на някои от
превозните билети- превозен билет №
150540 от 19.11.2011г и превозен билет № 150548 от 22.11.2011г.
В тази връзка е повдигнато обвинение
срещу подсъдимия И. и за това, че именно той е преправил съдържанието на частни документи , а именно:в копие 2 /за
собственика/ и копие 3 /за кочана/на превозен билет № 150540 от 19.11.2011г.
издаден от С. В.С. в качеството му на
лице упражняващо „лесовъдска практика“
по смисъла на чл. 235 от ЗГ , в графата „обем пр.м3/м3“ преправил цифрите
“62/31“ съответно на „40/20“; в
копие 2 /за собственика/ и копие 3 /за кочана/на превозен билет № 150548 от
22.11.2011г. издаден от С. В.С. в качеството му на лице упражняващо „лесовъдска практика“ по смисъла
на чл. 235 от ЗГ , в графата „обем пр.м3/м3“ преправил цифрите „54/27“ съответно на „40/20“ и го употребил пред К.И. Д. и РДГ Шумен за да докаже , че това са количествата дървесина извозени с тези два
превозни билета.
След като сечта приключила в имота останали
незначителни количества отсечени дървета. Няколко дни след това, началото на месец декември 04.12.2011г
св. К.Д. отишъл в имота. Видял,
че е сечена дървесина в цялата гора, а
не само в едната част определена съгласно издадените документи, видял, че са
отсечени дървета, които не били маркирани
с КГМ , че са отсечени дървета за прокарване на просеки, че е изсечено
голямо количество от дървесния вид
трепетлика, която не била отразена в
позволителното за сеч.
Изненадан
от състоянието на гората св. Д. се свързал със св. С. и подсъдимия И. и се
срещнали в имота. Поискал обяснение от двамата и поискал подсъдимият И. да му
заплати реално добитата дървесина от имота,
но той отказал.
Св. Д.
подал сигнал до РДГ Шумен за допуснатите
нарушения при сечта, както и подал
сигнал до РП гр. Омуртаг на 05.12.2011г за извършената незаконна сеч.
На 09.12.2011г св. С. издал протокол за освидетелстване на сечището № 008312/ стр.
69 от ДП том I от делото /
в
който отразил, че сечта е извършена върху площ от 2,9 ха и описал количество дървесина съответстваща на бюлетина за извозената дървесина, но количества несъответни на действително отсечената дървесина. В
протокола описал и количество дървесина
надхвърлящо посоченото в позволителното
– 412 куб., като посочил, че е
констатирана сеч на немаркирани дървета .
По повод жалбата
от РДГ Шумен била извършена
проверка от св. И.И. и св. С., като
предварително поискали от св. С.
необходимите документи за извършената
сеч. Между представените им документи от св. С. установили липсата на технологичен план, тъй като такъв не бил
изготвен .
В хода на проверката служителите на РДГ Шумен
установили сеч на немаркирани дървета, сеч
на дървета от вид извън указаните
видове в позволителното, сеч в целия
имот, а не само върху площта определена от лесоустройствената програма, сеч
за прокарване на просеки с цел извозване на дървесината. За всички
тези нарушения бил съставен доклад /
находящ се на стр. 7 от
ДП том I от делото /за който били
уведомени и жалбоподателя и РП Омуртаг, тъй като вече била образувана проверка по жалбата
на св. К.Д. .
В хода на досъдебното производство по делото са назначени и
извършени няколко съдебно лесотехнически
експертизи, заключенията на които бяха приети
в открито с.з.
Съгласно отразеното в заключението на съдебно лесовъдната оценъчна експертиза / находяща
се на стр. 278 от ДП том IV по делото/ в табличен вид в имота
са отсечени 59 куб.м. дървесина от трепетлика, чиято обща
стойност, съгласно посочената от в.л.
в експертизата цена – 55 лв е 3245лв.
Съгласно заключението на допълнителната съдебно–лесовъдна експертиза
на в.л. Й.Б. / стр. 302 от ДП том
IV по делото / количеството на отсечената
немаркирана дървесина е 73,58
куб.м. и е на стойност 5297,76 лв .
Съгласно заключението на допълнителната съдебно–лесовъдна експертиза
на в.л. Й.Б. / стр. 313 от
ДП том IV по делото / участието на дървесен вид трепетлика е
следвало да бъде посочено в горскостопанската програма и да се сортиментира и посочи в позволителното за
сеч . Вещото лице категорично сочи,
че са допуснати нарушения
както при изготвянето на
документите за сеч- липса на технологичен
план , неограничаване на площта за сеч
не включване на трепетлика в позволителното
за сеч , така и при извършване на
сечта – сеч от цялата площ и сеч на немаркирани дървесни видове .
От заключението на комплексна графическа и техническа
експертиза Протокол № 12, назначена в хода на съдебното
производство се установява, че при изследването на
ръкописния текст с който са
изписани цифрите в графа „обем пр.м/м“
на изследваните екземпляри на превозни
билети - обект на изследването и
свързани с обвинение по чл. 309 вр. чл.
26 ал. 1 от НК на подсъдимия И. и изследването
на сравнителният материал от
името на подсъдимия, са констатирани
различия, които са основание за извод,
че почеркът с който са изписани цифрите
не принадлежи на подсъдимия И..
Изложената фактическа обстановка
съдът счита за установена въз основа на:
Показанията на разпитаните в с.з. свидетели и пострадали –К.Д., П.В. и Д.Д., показанията
на св. И.И., св.Н.С., св.С.С., св.Д.А., включително
и показанията на този свидетел прочетени
на основание чл. 281,ал.4 от НПК /стр. 244
от ДП, том III и показанията му на стр.229 от ДП,
том III / ; показанията на св. Г. Х., включително прочетените на основание
чл.281 ал.4 от НПК/ стр. 209 от ДП том III/;
показанията на св.Е.М.; частично от показанията на св. С.В.С. и тези прочетените на основание чл. 281 ал.1 от НПК ,/на
стр.213 от ДП, том III и стр.227 от ДП ,том III / от обясненията
на подсъдимия И.И. дадени в хода на съдебното следствие, от приложените и приети заключения на съдебно лесовъдна оценъчна експертиза, допълнителна съдебно
лесовъдна оценъчна експертиза, допълнителна съдебно лесовъдна оценъчна експертиза; от Протокол
№36 , Протокол №37 , Протокол № 40 и Протокол № 49 от съдебно почеркови
експертизи; както и от протокол №12 от комплексна графическа и техническа
експертиза назначена в хода на настоящото производство, както и от
приобщените в хода на производството писмени доказателства .
Показанията на свидетелите св. И.И., св.Н.С., извършили първоначалната теренна проверка с цел преценка за одобряване или не на горскостопанската програма изготвена от св. С.
-лесовъд и преценка дали горскостопанските мероприятия предвидени в програмата съответстват на терена, съдът кредитира изцяло, като намира, че са последователни логични и непротиворечиви и се
подкрепят от писмените доказателства по делото .
Съдът, кредитира също изцяло и показанията
на св. И.И. и св. С.С., относно констатациите им направени при проверката,
която са извършили двамата, инициирана
от жалба на пострадалия К.Д.. Логични и
последователни са показанията на тези свидетели
даващи информация за състоянието на процесната гора, след приключването на сечта и
установената от тях незаконна сеч .
Показанията на двамата св. И. и св.С. потвърждават отразеното в доклада изготвен от
тях по повод депозираната жалба на св.
К.Д. до РДГ Шумен .
В с.з. проведено на 01.10.2015г св. И.И. заяви: / стр. 107 от делото /: „……..Втората проверка ………………след като получихме
жалбата се обадихме на Стефонов ……………………….…..носеше пълната документация за тази сеч …………….Той ни представи
позволително , карнет опис но нямаше
технологичен план .Той за такъв ни представи
третата страница от карнет описа,
която представлява скица от имота………………………….нямаше
отрази пътища …………………………..Това беше едно от нарушенията – временният склад,
който не беше на незаконосъобразно място …………………върху
тези пет декара върху които
не следваше да има сеч и там
имаше сеч………където е минал камионът
всички дървета бяха изсечени
наред. Имаше оголени площи ………………………..…..Позволителното беше за дървесен вид габър, а имаше
отсечени и други дървесни видове- цер
дива череша, трепетлика, както маркирани така и немаркирани дървета …………………..Питахме го кой извършва сечта.Той каза ,че някаква
фирма е извършвала сечта ………………Снеголом
в този период не е имало . За този
период не сме получавали информация да е имало
ветролом или снеголом………………………….….А на гръдна височина нямаше знак за ограничаване на територията ,върху която трябва
да бъде извършена сечта . Не видях такава граница ………………………………………………“
Св. С.С. в с.з. проведено на 24.11.15г заяви :“
……………..Аз бях главен експерти по опазване на горските
територии. На мен и колегата И. И.ов
ни беше възложено да извършим
проверка по жалбата .Такава извършихме в присъствие на жалбоподателя и на С.С. …………………….При
проверката……………………….установихме ,че временният склад е определен в нарушение на Наредба № 8 ………………………………… С. не
представи технологичен план за имот . Опита се да ми
представи като такъв 3 стр. от формуляр , а именно от карнет-опис, като
твърдеше, че това е технологичен план ……………………….Констатирахме, че имотът не
е ограничен съгласно
изискванията на нормативната уредба ,
при което С. няма право да изведе позволително
за сеч , преди да бъде ограничен
имотът по начина предвиден в……………………
Правилника за прилагане на ЗГ………………..установихме, че сечта не е проведена върху 29 дка, както е по издъденото позволително , а върху цялата
площ от 53 дка,което е сеч без
позволително за останалите 24
дка.Установихме, че при издаденото
позволително ………………е отчетен добив на 412 куб.м. като това е сумата от количествата по издадените превозни билети.Не ни беше
предоставен констативен протокол с който
се определя плътността на дървесината
…………………Проверката установи, че са сечени както маркирани така и
немаркирани дървета но сечта е
извършвана върху цялото насаждение и маркирани дървета имаше върху целия имот, а не само върху частта определена за
сеч……………Прекарани са необсновано широки
пътища , оголени са големи площи
……….това е довело до разстройване на
насажденията. Констатациите ни са,
че причина за това са неосъществен контрол от страна на лесовъда , на чието име е
издаденото позволителното за сеч. И не само
неосъществен достатъчен контрол , а
констатацията ни е, че не е осъществен никакъв
контрол…………………………………………..в съседните отдели
никъде не видяхме да има
снеголомна маса, нито поражения……………………………Целият
обект обиколихме не видяхме граници ………………..Следи от снеголом в обекта не сме видели ……………“ .
Съдът кредитира и показанията на св. Н.С. даден в
с.з. по делото в частта относно факта,
че е участвал в извършването на
предварителен оглед на имота, преди
лесоустройствената програмата да
бъде изготвена и одобрена .
Показанията
на св. Г.Х. съдът приема, за безспорни и
установяващи авторството на подсъдимия И.ов в престъпното посегателство.
От показанията на този свидетел се
установяват доказателства за факта на
възлагане, от страна именно на подсъдимия за продължаване на започналата сеч от
негови работници, чрез посочване на местото на което ще се сече и предоставяне
на съответните документи , което не се
оспорва и от подсъдимия.
В с.з. проведено на 24.11.15г св. Г.Х. заяви , /стр.
156 от делото/: „……..През 2011 г И. ми се
обади ,показа ми обекта .Започнахме да сечем
ида возим ……………….Показа ни гората, даде ни позволителното .В позволителното имаше габър.Сякохме
върху цялата площ ,имаше маркировака
мисля,че в цялата гора .Извършихме сеч в цялата гора .Беше започнала сеч преди ,имаше отсечени дървета .И. е започнал
сечта,така разбрах .Уговорката ни с И. беше
да я сечем и да я извозим до тир станцията . И. щеше да ми плати на пространствен кубик отсечена дървесина
…………………Лесовъдът на чието име беше издаден
позволителното беше С. .Той идваше,
както и подвижната охрана от Шумен .
Лесовъдът често беше там . Всеки ден идваше . И. също идваше докато сечахме
…………………………Докато И.ми показваше ни си спомням дали С. е бил там …………………..От И.
разбрах, че той е започнал началото на
тази сеч ………………….И. ми плати за свършената работа и аз си платих на хората
…………………“
От приобщените,
чрез прочитане на осн. 281 ал.4 от НПК,
показания на свидетеля Г. Х., / находящи се на стр. 209 от ДП № 504/11 том III/ се
изясняват отношенията му със подсъдимия И. и какво точно
е възложил И. да свършат работниците на Х. :
„…………….Познавам И. И. от както се занимавам с дърводобив, зная
че е собственик на фирма ,която се занимава с дърводобив…………обади ми се И. и ми каза ,че има обект в с. Коноп, гората се намира под селото . Не
може да продължи да реже тъй като
се появил друг обект
който бързо да изреже и ме помоли
аз с моите работници да отедме да
довършим сечта . Аз се съгласих не сме сключвали договор всичко беше на устна
уговорка , а тя беше следната моите работници ,ще режат дървата , ще ги товарят на зиловете
и ще ги претоварват на
тировете, които ще ли да ни чакат в горния край на селото . На другия ден се
срещнахме с И. той ме закара на
обекта посочи ми границите …………………При
разговор с И. той ми каза, че ще
сечем гората , преди това тя беше
изсечена терен около
двадесет декара , а останалата част ние трябваше да изсечем цялата гора …………………….В
цялата гора имаше маркирани дървета
както ви казах със синя боя ..Ние
сякохме докъдето можеше да се сече, тъй
като терена където сякохме беше труден …………….Когато
идваше И. да контролира сечта той се
ядосваше че повечето дърва
бяха трепетлика , те са дърва които се изкупуват много евтино
от заводите за целулоза . А габъра който
е скъпо дърво беше в много малко
количество .“
Всъщност не се оспорва обстоятелството, че извоза на процесните
дървета е извършен подсъдимия, като той именно е попълвал количествата в превозните билети издавани от лесовъда-св. С..
Следва
да се отчете безусловно гарантираното от закона право /чл. 55 от НПК/ на всеки подсъдим да
дава каквито желае обяснения по обвинението. Това основно право е коренно
различно от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в
наказателния процес под угрозата да бъдат подведени под наказателна отговорност
по чл. 290 от НК. Обясненията на
подсъдимия са основно негово средство за защита и доказателствено средство,
чиято доказателствена стойност се предопределя както от тяхната
последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен
доказателствен материал /в т.см. е константната съдебна практика Р.№ 685/ 11.12.2003 г. г. по н.д. № 537/03 г.
I н.о. ВКС/.
В тази насока, при пълно съобразяване с
процесуалните правила, визирани в чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.5 НПК съдът прие, че обясненията
на подсъдимия И. И. представляват защитна теза, намира, че не са
убедителни. Освен горното съдът намира,
че обясненията на подсъдимия са вътрешно
противоречиви. От една страна заявява, че не носи отговорност поради факта, че няма
сключен договор със св.К.Д., а в същото
време твърди, че му е платил
прогнозния добив по позволителното, че именно той е започнал сечта,
а после е възложил на св. Х. да довърши сечта, което също е станало по
устна уговорка, поради което заявява,че не е отговорен за незаконната сеч. По
късно казва / стр. 282 от делото /че: „Гюнай
не мога да твърдя дали аз съм го водил.Може и К. да го е завел“ .
Съдът
намира за необосновано, целящо
единствено защитна версия соченото от подсъдимия, че всеки може да влезе в
имота след него и да осъществи сечта /
стр. 280 от делото / , намеквайки, че това може би е направил и постарадия К.Д..
Обясненията на подсъдимия И. относно
твърденията му, че всеки, включително и
пострадалия Д. би могъл да влезе в
обекта -отдел 289
Б, по картата на ДГС Омуртаг
и да извършва сечта
започната работниците на И., като
защитна теза, навлизат в противоречие с другите доказателства по делото, като съдът намира тази теза за нелогична и безспорно без опора в доказателствата.
Показанията на св. св. В.С., св. З.К. и св.А.И., съдът
не кредитира, доколкото същите не са
свидетели на конкретни факти и обстоятелства относими към извършената сеч и събитията
около нея. Поради което приема, че техните показания не допринасят за
изясняване на фактологията по делото.
Показанията на св.Д.А.
и по специално тези, приобщени на
основание чл. 281 ал.4 от НПК, дадени пред
орган на разследването по ДП 504/2011г ,/ находящи се на стр. 244 от том III и тези 229
също на том III от ДП от дата 22.08.12г и от 13.07.12 г / съдът кредитира, относно твърдението , че не е
купувал дървесина от процесния имот в с.
Коноп , както и обстоятелството, че в
неговото счетоводство не фигурират превозни билети с номера: 150547; 150550;
150544 от 2011г на които е отразено
името на фирмата му.
Кредитират се и показания на св. Е.М. / находящи се стр. 158 от делото/и
представените от него документи -копия
от дневник за постъпила дървесина през месец ноември 2011г на
„Кеми „ЕООД Русе, относно установяването на факта ,че не е получил дървесина по превозни билети с № 150526;
150527;150529 и с № 150535 и 150536 касаещи сечта в процесния имот, в които
обаче е посочена, като получател на дървесината фирмата му „Кеми
„ЕООД Русе.
Показанията на св. С.С. съдът кредитира частично, относно
обстоятелствата при които е бил нает от св. К.Д., в качеството си на лесовъд и
е бил сключен с него договор за управление на горски територии чрез личен труд
/ находящ се на стр. 154 от ДП ,том II/, относно
факта, че работи по трудов договор към фирмата на подсъдимия И., което
обяснява контактите им и отчасти стремежа на св. С. да съдейства и
оправдава участието на подсъдимия в
развилите се събития по повод извършената незаконна сеч. Съдът намира за
неоспорим и факта, че изготвянето на лесоустройствената програма, маркирането на дърветата в имота , издаването
на позволителното за сеч са извършени от св.С..
Същевременно, като
съобрази всички по делото доказателства,
приема за безспорно установено по делото, че в
професионално отношение св.С. не е изпълнил
задълженията си по договор и
като лице упражняващо лесовъдска
практика по смисъла на чл. 235 от ЗГ, а
именно като маркирал на дървета в целия
имот, а не само в частта предвидена за сеч, противно на посоченото лично от
него в горскостопанската програма, също
не е поставил вътрешни граници за да ограничи трите части на имота,
както било предвидено в програмата,
неописването на съществуващите в имота и други дървесни видове в таксационното описание, посочване в протокола за освидетелстване на
сечта че е извършена върху площ от 2,9 дка, въпреки установеното от
него, че е сечено навсякъде и на
практика неизвършването на контрола на
сечта, който именно той е следвало да осъществи
по силата на сключения с него договор, като лице упражняващо лесовъдска
практика по смисъла на чл. 235 от ЗГ. В
този смисъл и с това си поведение и действия,
на практика помогнал на подсъдимия да извърши незаконна сеч в
имота. Именно поради горното, съдът не
кредитира изцяло показанията на този
свидетел, като намира, че с по-голямата
част от показанията си, той цели прикрИ.е на незаконната сеч , оправдаване
както на своето поведение, така и на
действията на подсъдимия И., стреми се да не каже нещо с което да злепостави подсъдимия /поради което, пестеливо говори за отношенията им/.
Съдът не кредитира казаното от св. С. в с.з. проведено
на 07.06.16г относно изявлението, че не знае кой всъщност е извършил сечта в
имота. В противоречие с това изявление, в своите показания приобщени на
основание чл. 281 ал.1,т.1 от НПК
/находящи се на стр.213 от ДП,
том втори/ този свидетел заявява :“…..отново
ми се обади К. и ми каза че……..намерил И. И. *** ,който ще реже гората
………………………за тази гора ми се обадиха ………….също и И. И. да ме питат за състоянието на гората – какво
представлява дървесината за сеч ,какви
са условията за работа пр. има ли дерета
,достъпна ли е и други такива…….К. ми беше казал, че ще работи с И. . След това
започнаха да режат …………..основно контактувах с И. . Той ме водеше на обекта. …………на
04.12.11г собственика К. ми се обади ,че гората му била много изредена , същият
ден отидохме с И. и К. и на место установихме, че има сеч на дървета които не
са маркирани …………. „
Съдът намира за
безспорно, съобразявайки материалите по делото, че св. С. с поведението и
действията си е осъществил съдействие и
помощ на подсъдимия И., който от своя страна е извършил незаконната сеч и извоз на
дървесина, посочена в обвинителният акт, като приема, че косвените доказателства
по делото налагат този извод.
Анализа на всички събрани по делото косвени доказателства,
води и до безспорен за съда извод, относно авторството
и умисъла за осъществяване от страна на
подсъдимия И., на престъплението по 235
ал.1 вр.чл. 26 ал.1 и чл. 20 ал.2
от НК.
* обект на престъплението по чл. 235, ал. 1 от НК са обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеността и защита на гори и горски територии в Република България, целящи гарантиране на
многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми. Гора по
смисъла на ЗГ, съгласно чл. 2 ал 1 т.1 от ЗГ
са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един
декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на
насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м,
и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на
насаждението.Съгласно чл. 2 ал.2 от ЗГ горска територия по смисъла на този закон са горите
по ал. 1
По смисъла на чл. 2, ал.2 т.2 от Закона за
горите „ горска територия“ по
са горите по ал. 1 от ЗГ , както и голини, недървопроизводителни земи и други
територии, предназначени за горскостопанска дейност ,т.е. всяка територия, предназначена основно за
гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и
недървопроизводителните земи. С престъплението по чл.235 от НК, се защитават
обществените отношения, свързани с правилното
и законосъобразно осъществяване на ползването на дървесни видове от горския
фонд.
* субект на престъплението по чл. 235 от НК е пълнолетно вменяемо лице .
* от субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл на чл. 11, ал.2
от НК. Изсеченото и извозено неправомерно количество дървесина, от дървесен вид цер,
зимен дъб, и бук в размер на 73,58 куб.м. дървесина и 59 куб.м. дърва от
дървесен вид „трепетлика“ непосочени в
позволителното за сеч, е от цялата площ на отдела , а не само от тази част в която е следвало
да се сече. В случая незаконната сеч е
на общо
132,58 куб.м.дърва/ 73,58 куб.м. дървесина и 59 куб.м. дърва от дървесен
вид „трепетлика“ /, много над 10 % от първоначално разрешената - 291 плътни
куб.м. Инкриминираното количество дървесина и площта, от която е добито са
такива, че изключват възможността подсъдимият да се въведе в заблуждение и да
не е наясно относно тези обстоятелства. Всичко това налага извод, че
подсъдимият е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, като е
целял да се обогати посредством неправомерната сеч на допълнителното изсечените
дървета от отдел 289 Б, по картата на ДГС Омуртаг, намиращ се в
землището на с Коноп , общ. Антоново, собственост на К. И.Д., П.
В. С. от и Д.И.Д., което от
своя страна категорично обективира прекия му умисъл /в т.см. са и Решение №
482/07.12.2009 г. по н.д.№ 517/ 2009 г. на ІІ н.о. ВКС и Решение №
422/07.01.2014 г. по н.д.№ 1329/2013 г. на І н.о. ВКС/.
*От обективна страна - Изпълнителното деяние на престъпния състав, субсумиран от разпоредбата
на чл. 235, ал.1 НК може да се прояви в няколко различни форми като– изсичане, събиране, вземане и извозване.
Доколкото обаче повдигнатото и поддържано от държавното обвинение по настоящото
НОХД № 428/2015г по описа на ШРС, касае
само „отсякъл и извозил ”, то съдът е ограничен в тази правна рамка. Изпълнителното деяние на
престъплението в случая се изразява в отсичане и извозване
с редовно писмено позволително за
сеч № 0022233 от 30.10.11г, но извън
указаните в него дървета, а именно маркирани с КГМ № 1238 със синя боя, от дървесен
вид цер , зимен дъб, и бук в размер на
73,58 куб.м. дървесина на стойност 5
297,76лв ; и 59 куб.м. дърва от дървесен вид
„трепетлика“ на стойност 3 245
лв, които не били посочени в позволителното за сеч, или общо
дървета извън указаните в позволителното за сеч на стойност
8542,76 лв от имот с кадастрален
номер 048007, отдел 289 Б, по картата на ДГС Омуртаг, намиращ се в
землището на с Коноп , общ. Антоново, собственост на К. И.Д., П.
В. С. от и Д. И.Д., като деянието
е извършено при условията на
продължавано престъпление, в
качеството му на извършител, чрез посредственото извършителство на неустановени лица и в съучастие със С.
В.С. ***, в качеството му на помагач.
В конкретният случай съдът намери, че незаконната
сеч е осъществена не пряко от подсъдимия, който фактически да я извърши, а чрез
посредственото извършителство на
наетите от фирмата на подсъдимия работници и по късно чрез възлагане от подсъдимия на св. Х. да извършат сеч работници наети от него, да извършат сечта
от името и за сметка на подсъдимия.
Посредственото извършителство е особен начин на извършване на престъпление, при
което изпълнителното деяние не се извършва пряко от дееца, а от други лица,
които без наличие на престъпен умисъл, мотивирани от него, извършват самото
деяние. В случая въздействието върху дърветата е извършено от
наказателно-отговорни лица . Не се спори по делото, че тези работници са били
наети за извършване на определена
работа, за което им е било платено.
Факта на възлагането от страна на
подсъдимия за извършване на сечта/ от негово име и за негова сметка / и факта на осъщественото извозване, не може да
постави под съмнение правомерното им поведение по повод законосъобразността на
провежданата сеч. Тези неустановени лица
са извършили само технически действия по изсичане и извозване на
дървата. Същото обаче не може
да се отчете по отношение престъпните намерения на подсъдимия. С
извършването
на престъплението по чл.235, ал.1 НК подсъдимият несъмнено е засегнал
обществените отношения, свързани със собствеността и стопанисването, управлението , възпроизводството, ползване и
опазване на горите в РБ, които са подробно уредени в Закона за горите . От
обективна страна е налице особения предмет на престъплението -дървета или част
от тях, принадлежащи към горската територия.
От
доказателствата по делото се установи, че процесната дървесина е изсечена и
извозена от място, попадащо в чертите на горската територия, представляващ
територия, посочена в кадастъра с предназначение основно за гори. Процесната
гора е собственост на физически лица- пострадалите, поради което е част от
горския фонд, съгласно чл.2, ал.2,т.1, във вр. с ал.1, т.1 от ЗГ, като нейният
статут е безспорен в настоящия наказателен процес, предвид събраните в досъдебното
производство доказателства. Незаконната сеч е извършена от подсъдимия с цел личното
облагодетелстване, като възползвайки се
от знанията си и дългогодишен опит в
тази именно дейност –извършване на добив на дървесина от 2003г, факт посочен от подсъдимия. Престъплението по чл.235, ал.1
от НК е резултатно, като неговият резултат са именно настъпилите немаловажни
имуществени вреди.
Съдът намира,
че деянието е доказано от
субективна страна. Съзнаването на сеч на дървесина „но извън
указаните в него дървета, а именно маркирани с КГМ № 1238 със синя боя и 59 куб.м. дърва
от дървесен вид „трепетлика“ на
стойност 3 245 лв, които не били посочени в позволителното за сеч, или общо
дървета извън указаните в позволителното за сеч на стойност
8542,76 лв от имот с кадастрален
номер 048007, отдел 289 Б, по картата на ДГС Омуртаг“ е доказано от наличните по делото косвени доказателства. При извършване на сечта подсъдимия е съзнавал
напълно, че секачите секат дървесина, която най-общо казано не може и е забранено да се
сече, съобразно документите
регламентиращи процедурата за сеч и извоз, включително съобразно отразеното в позволителното
за сеч, с което не се спори, че подсъдимият е разполага . Фактическите действия по сеч на дървета, извън маркираните
по позволителното и съответно сечта на дърва от дървесен вид непосочени в позволителното и съответно
извоза им са установени от събраните по делото косвени доказателства, коментирани по горе ..
Косвените
доказателства, се извеждат включително и
от факта, че подсъдимият е извършил
сечта въз основа на редовно писмено позволително
за сеч № 0022233 от 30.10.11г/ в което е
било посочено, че следва да се отсекат 291 пл куб.м. дървесина от дървесен вид габър, както
и че сечта следва да се извърши само
върху площ от 2,9 ха, / , че безспорно и несъмнено в отдела е
констатирана незаконна сеч, установено от св. Д.и от проверката извършена
от служителите на РДГ Шумен, включително
и от част от показанията на св. С. , и от писмените доказателства поделото , всички
тези косвени доказателства обаче,
водят до извод за вината на подсъдимия .
*
квалификацията по ал.2 на чл. 20 от НК е налице, тъй като подсъдимият е извършител
на деянието, като св. С. е осъществил дейност в качеството на помагач.
*Квалификацията на престъплението е във връзка с чл.26 ал.1 от НК, тъй като действията по незаконната сеч са извършени
в периода от 30.10.2011г. до 30.12.2011г.,
в землището на с. Коноп, общ Антоново,
при условията на продължавано
престъпление,
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при
идентична обстановка и еднородност на вината, при което следващото деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото.
При така установените
по делото обстоятелства, обвинението
срещу подсъдимия, за това, че е
извършил, по начина описан в обвинителният акт- чрез посредственото извършителство на
неустановени лица, отсичане и извоз
на дървесина в отдел 289 Б, по картата на
ДГС Омуртаг, извън позволителното
за сеч № 0022233 от 30.10.11г, се явява доказано, както от обективна така от субективна страна.
Косвените доказателства,
в своята съвкупност, запълват
изискването за доказване на
обвинението по „несъмнен и категоричен начин“, защото водят до единствено възможния извод за
виновността на подсъдимия в авторството на вмененото му престъпление, в този смисъл Решения на ВС- 34/1985г на ІІ н..о; Решение № 80/1979г на ІІ н.о.
на ВС,Решение № 106 от 18.03.2010 г.
на ВКС по н. д. № 5/2010 г., III н.о на ВКС . С оглед очертаната фактическа
обстановка и след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
счита, че обвинението по чл. 235 ал1 от НК е безспорно доказано, поради което на
основание чл.303, ал.2 НПК съдът призна
подсъдимия за виновен в извършване на това престъпление чл. 235 ал.1 от НК вр.чл.26
ал.1вр. чл. 20, ал. 2 от НК .
По обвинението по чл. 309 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК
Обвинението
спрямо подсъдимия И., за престъплението по чл. 309 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК съдът намира, че не се
доказа по безспорен и категоричен начин.
В тази насока съдът съобрази приетото
заключение на протокол №12
от комплексна графическа и техническа експертиза назначена в хода на настоящото
производство, от което се установява, че
при изследването на
ръкописния текст с който са
изписани цифрите в графа „обем пр.м/м“
на изследваните екземпляри на превозни
билети - обект на изследването и
свързани с обвинение по чл. 309 вр. чл.
26 ал. 1 от НК на подсъдимия И. и изследването на
сравнителният материал от името на подсъдимия, са констатирани различия, които са основание
за извод, че почеркът с който са
изписани цифрите не принадлежи на
подсъдимия И..
Това заключение безспорно е в основата на заявеното от
страна на представителя на обвинението, който заяви, че не поддържа обвинението
по този текст.
От събраните по делото доказателства, по обвинението
на подсъдимия по чл. 309 вр. чл. 26 ал.1 от НК, съдът намира, че не следва безспорен и категоричен извод за авторството на
подсъдимия и това обосновава извод за постановяване на оправдателна присъда по чл. 304
от НПК.
При
определяне на наказанието на подсъдимия
за извършеното от него престъпление по чл. 235 ал.1 от НК , съдът
съобрази, степента на обществената опасност на конкретното деяние, която преценява като висока, а степента на обществена опасност на
подсъдимия И. преценява в случая като невисока,
съобразявайки и подбудите за извършване
на престъплението както и чистото
съдебно минало подсъдимия, който е реабилитиран. За престъпление по чл. 235 ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до 6 години и глоба от 1000 до 20 000лв .
При
преценка на отговорността на подсъдимия съдът съобрази и изискването на ЕКПЧ за
разглеждане на делото в “разумен срок” и по специално
разпоредбата на чл. 6 ал.1 съгласно който „Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите
граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото
дело в разумен срок“.
Имайки в предвид, че деянието е извършено през 2011 год., а постановяването на
настоящата присъда е в период от близо пет години по-късно, което обстоятелство
се дължи на обективни причини, изразяващи се в необходимостта от връщане на
делото на РП за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство
процесуални нарушения и затруднения, свързани с призоваване на свидетели, които
са извън волята на самия подсъдим и не се дължат на недобросъвестно поведение
от негова страна, то това обстоятелство само по себе си следва да се тълкува
като смекчаващо вината обстоятелство. В този смисъл е и Решение №545 от
05.10.2004 год. на ВКС по н.д. №72/2004 год., ІІІ н.о.
Това
според настоящият състав е достатъчно основание наказанието да бъде
индивидуализирано при условията на чл.55 от НК. Бързината на определяне на
наказанието за извършеното престъпление е една от основните предпоставки,
гарантиращи неговата ефикасност с оглед постигане на целите по чл.36 от НК. В този
смисъл съдът прие, че наказанието да бъде определено при приложение на чл. 55 ал.1 т.2 б.Б от НК, като бъде наложено наказание пробация със двете задължителни
пробационни мерки задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично; и задължителни срещи с пробационен служител
за срок 6 месеца , като на основание чл. 55,
ал.3 от НК не налага кумулативно предвиденото наказание глоба. Относно разпоредбата на
чл.235, ал.7 от НК, съдът прие, че
следва да бъде приложена в настоящият казус, доколкото предметът на
престъплението липсва безспорно , поради
което осъди подсъдимия да заплати на държавата сумата 8542,76 лв.
представляваща равностойността на предмета на престъплението, доколкото към
настоящия момент не съществува друга възможност за възстановяване на отсечената
дървесина.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от пострадалите имуществени
вреди в резултат на деянието 235 от НК ,
съдът счита, че същият е допустим и
основателен и доказан в предявеният размер по следните правни съображения: Претендира се
гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние имуществени
вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване
на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици
настъпили за пострадалите, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51
от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат
на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с
определена обективирана, съзнателна човешка проява.
По този начин и с тези
наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
На основание
Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ШРС държавна такса в общ размер на
314,71лв. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 235 ал.7 от НК и прецени, че следва да бъде приложена в настоящият
казус, като осъди подсъдимия за заплати на
държавата сумата от 8542,76 лв представляваща равностойността на предмета на престъплението
който липсва – 73,58 куб. м. дървесина
от дървесен вид цер, зимен дъб и бук и 59 куб.м. от дървесен вид трепетлика.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата
деловодни разноски размер на 445лв, от които 355 лв за платени експертизи в досъдебна фаза по сметка на ОД МВР Търговище , а сумата от 90 лв. по сметка на ВСС, като
сумата останала до пълният размер на
направените по делото разноски 908,20лв, а именно – 463,32лв остава за сметка на държавата. На основание чл. 189 от НПК осъди подсъдимия да заплати на пострадалите
сумата от 500 лв представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: