№ 721
гр. Бургас, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500647 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба на М. Д. Ч., ЕГН: ********** от ********** против
разпореждане изх.№ 13212/31.03.2022г., издадено от ЧСИ Делян Николов рег.№ 804 в
КЧСИ по изпълнително дело № 20120404000617. С това разпореждане, ЧСИ отказва да
прекрати производството по изпълнително дело № 20120404000617 поради липса на
предпоставките, разписани в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (перемпция).
Жалбоподателката твърди, че в периода от 04.02.2015г. до 04.02.2017г. по
изпълнителното дело не е направено искане от взискателя и не са извършвани изпълнителни
действия от ЧСИ. Поради това, Ч. счита, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното
дело поради перемпция, е незаконосъобразен. Жалбоподателката подчертава, че
разпределението, което е извършено в посочения период, не е изпълнително действие по
смисъла на т.10 от ТР № 2/2015г. и внасянето на сумата от купувача по публичната продан, е
последното изпълнително действие, релевантно за изчисляване на срока по чл.433, ал.1, т.8
от ГПК. Ч. иска от съда да отмени процесното разпореждане и да задължи ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело поради настъпила перемпция.
Взискателят „Макроадванс“ АД представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Дружеството твърди, че е частен правоприемник
на вземането от „Райфайзенбанк“ ЕАД по силата на договор от 08.04.2016г. и е
конституирано като взискател по изпълнителното дело с постановление изх.№
38963/23.11.2016г. На 09.02.2017г. дружеството подава молба до ЧСИ за запор върху
банковите сметки на длъжника. Изложените твърдения дават основание на „Макроадванс“
АД да иска от съда отхвърляне на жалбата.
ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 в КЧСИ представя мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в
които акцентира върху обстоятелството, че на 23.11.2016г. е конституирал взискателя
„Макроадванс“ АД, с което е прекъснат срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
1
Като взе предвид твърденията и становищата на страните, мотивите на ЧСИ и
събраните по делото писмени доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено
следното:
На 24.12.2012г. Районен съд – Бургас издава изпълнителен лист, с който осъжда М.
Д. Ч. да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД следните суми: 2 197,22 лева,
представляващи главница по договор за банков кредит от 26.02.2007г.; 328,85 лева,
представляващи лихва върху главницата за периода от 10.03.2010г. до 09.02.2012г.; 583,44
лева, представляващи наказателна лихва върху главницата за периода от 10.03.2010г. до
19.04.2012г., законна лихва върху главницата от 20.04.2012г. до изплащане на вземането и
296,19 лева - разноски по делото.
На 19.05.2012г. ЧСИ Делян Николов образува изпълнително дело № 20120404000617.
По искане на взискателя ЧСИ извършва справки за имущественото състояние на длъжника и
изпълнителни действия, както следва:
На 12.06.2012г. – възбрана върху 5/16 идеални части от поземлен имот;
На 09.04.2014г. – възбрана върху поземлен имот – ливада с площ от 3,827 дка;
На 10.04.2014г. - възбрана върху 1/12 идеална част от поземлен имот – нива с площ
от 10,902 дка
На 28.10.2014г. – опис на недвижимо имущество;
На 16.12.2014г. – протокол за обявяване на купувач след проведена публична продан;
На 04.02.2015г. – постановление за възлагане на недвижим имот;
На 22.06.2016г. – молба от „Макроадванс“ АД за конституирането му като взискател
по делото;
На 23.11.2016г. – постановление за конституиране на „Макроадванс“ АД като
взискател по изпълнителното дело;
На 09.02.2017г. – молба от взискателя „Макроадванс“ АД за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“;
На 21.02.2017г. – запор върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“;
На 14.06.2021г. длъжникът извършва справка по делото и прави искане за
прекратяване на същото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради перемпция, настъпила
на 04.02.2017г.
На 28.09.2020г. ЧСИ издава разпореждане, с което отказва да прекрати делото, тъй
като на 04.05.2015г. е извършено разпределение на суми от продажба на недвижим имот, на
09.02.2017г. е направено искане за запор върху банковите сметки на длъжника, на
21.07.2017г. е наложен запорът, на 11.07.2018г. е направено повторно искане за запор върху
банкови сметки, на 20.07.2018г. е наложен запорът и на 14.10.2019г. е постъпила сума по
делото в размер на 338,36 лева. Въз основа на тези данни, ЧСИ приема, че към 21.06.2021г.
не е изтекъл двугодишен срок, в който взискателят да не е поискал предприемането на
изпълнителни действие и не е осъществен фактическият състав на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. Изхожда от длъжника и е насочена
против изпълнително действие по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, което подлежи на съдебен
контрол. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
2
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според мотивите по т.1 на
ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на
изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител само прогласява настъпилото прекратяване. В решение № 37/24.02.2021г.,
постановено от ВКС по реда на чл.290 от ГПК по гр. д. № 1747/2020г. и в последващо
решение № 126/28.06.2022г., постановено от ВКС по гр. д. № 3409/2021г. са разгледани
условията и началният момент, от които настъпва перемпцията. Според ВКС перемпцията и
давността са различни правни институти с различни правни последици, но общото между
тях е, че едни и същи факти могат да имат значение за осъществяването им. Давността
изключва принудителното изпълнение, но длъжникът не може да се позове на нея пред
съдебния изпълнител, а перемпцията предполага неудовлетворено принудително
изпълнение, но съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Перемпцията е без правно
значение за давността. Единствената правна последица от настъпването й е, че съдебният
изпълнител трябва да образува ново изпълнително дело, когато е сезиран с искане за
изпълнителен способ, извършено след настъпването й. Двугодишният срок за перемпцията
започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, включително
доброволно, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило успешно или
безуспешно или поисканите способи не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е отказал
необходимото съдействие и така неговото прилагане. Перемпция обаче не настъпва, когато
взискателят не е поискал нов изпълнителен способ в продължение на две години, защото
през това време се осъществява предходен способ, който не е завършил и не може да се
прецени дали има нужда от друг такъв. В конкретния случай, от приложените към
изпълнителното дело писмени доказателства се установява, че на 04.02.2015г. ЧСИ издава
постановление за възлагане на недвижим имот и в периода до 09.02.2017г., когато
взискателят „Макроадванс“ ЕАД е поискал налагането на запор върху банковата сметка на
длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, по делото не са поискани и не са извършвани
същински изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело
№ 2/2013г., които да прекъснат перемпцията (като запор, възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, постъпване на
парични суми от продан или плащане от трети задължени лица). Обстоятелството, че в този
период съдебният изпълнител е конституирал взискателя „Макроадванс“ ЕАД като частен
правоприемник на първоначалния взискател, е без правно значение и не прекъсва течението
на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Така е, защото встъпването на правоприемника
„Макроадванс“ ЕАД се осъществява по силата на чл.429, ал.1 от ГПК при зачитане на
субективните предели на изпълнителния лист, поради което не е аналогично и не може да се
приравни по последици на присъединяването на кредитор по чл.456 от ГПК, за което ТР №
2/26.06.2015г. приема изрично, че прекъсва давността, респ. перемпцията. По изложените
съображения, възражението на ответната страна в този смисъл е неоснователно.
От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че в периода от
04.02.2015г. до 04.02.2017г. е извършено разпределение на сума, постъпила от публична
продан на недвижим имот, което обаче е извън кръга на изпълнителните действия,
прекъсващи перемпцията по аргумент от мотивите на ТР № 2/26.06.2015г. По делото не се
твърди и не се установява в този период да е налаган запор върху пенсионното
възнаграждение на длъжницата, да са удържани суми по наложен преди това запор или да е
извършено доброволно плащане. Не се съдържат и доказателства, от които да се установи,
че в периода от 04.02.2015г. до 04.02.2017г. взискателят е поискал осъществяването на други
изпълнителни способи. Искането на взискателя за запор върху банковата сметка на
длъжницата е извършено на 09.04.2017г., когато принудителното изпълнение се явява
перемирано. При това положение, изводът на ЧСИ, че не е осъществен фактическият състав
3
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е неправилен и има за последица незаконосъобразност на
постановения от него отказ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК.
По изложените съображения, жалбата е основателна и трябва да се уважи като се
укаже на съдебния изпълнител да постанови изричен акт, с който да констатира
реализираното прекратително основание по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и да прекрати
изпълнителното производство поради настъпила по силата на закона перемпция в периода
от 04.02.2015г. до 04.02.2017г.
Искането на жалбоподателката да й се възстанови сумата от 338,36 лева е
недопустимо, тъй като в разпореждането на ЧСИ, което е предмет на проверка в настоящото
производство, няма произнасяне по такова искане.
Мотивиран от това, Бургаският Окръжен съд, VI въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказът на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 да прекрати изпълнителното
производство по дело № 20120404000617, обективиран в разпореждане изх.№
24544/21.06.2021г.
УКАЗВА на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 да постанови изричен акт, с който да
констатира настъпило прекратително основание по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и да прекрати
изпълнителното производство поради настъпила по силата на закона перемпция в периода
от 04.02.2015г. до 04.02.2017г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на М. Д. Ч., ЕГН: ********** от **********
да й се възстанови сумата от 338,36 лева и прекратява производството по делото в тази част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението в частта, имаща характер на определение подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4