Р Е Ш Е Н И
Е № 260005
гр. Сливен,
21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 245 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
предявен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, с който ищцата З.Щ.Н., ЕГН: **********,
в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете З.Д.В., ЕГН:
********** и двете с адрес: *** чрез адв. С.Л.Я. *** срещу „Ел Масри Груп” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур”,
бл. 158, който е конституиран като надлежен ответник в настоящото производство
с Определение № 308 от 02.08.2019 г. на РС-Тополовград по гр. д. № 58 по описа
на съда за 2019 г. да й се заплати сумата от 4000 лв., съставляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди изразили се в причинени болки и
страдания преживяни от малолетното дете З., психически и психологически травми
и тревожно страхово състояние, свързано със страх от куче собственост на
ответното дружество ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 15.02.2019 г. до окончателното плащане.
Предявен е и акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, с който се претендира
заплащане на мораторна лихва върху главницата, като претенцията не е
конкретизира по период и размер.
В исковата молба ищцата твърди, че на
24.04.2018 г., около 18,30 часа била излязла на разходка с децата си Жанета и З.
и съседката им Хрисона Костова Методиева в непосредствена близост до Хотелския
комплекс „Галина палас”, с. Срем, Община Тополовград, който бил собственост на
ответното дружество изненадващо, първо върху ищцата, а след това и върху нейната
дъщеря връхлетяло куче, като детето се било спасило от агресията на кучето, тъй
като било в прегръдките на майка си, което била поела нападението на кучето.
Събитието се било развило пред погледа на свидетеля С.В.У., който с енергична намеса
бил предотвратил понататъшното нападение над ищцата и дъщеря й. Вследствие на
нападението детето било диагностицирано от специалист психолог, че страда от
тревожно страхово състояние, свързано със страх от кучета „кинофобия” . Детето
имало проблеми със съня, кошмари и тикове, липса на апетит, вкопчвало се в
близките и се било страхувало да се раздели с тях. Твърди, че възникването на
това тревожно състояние у детето се било дължало вследствие на атаката на
кучето собственост на ответника. Детето било продължавало да се лекува с
психотерапия. Изготвена била докладна записка от служител на криминална полиция
при РУ на МВР-гр. Тополовград, от която било установено, че въпросното куче,
което било нападнало ищцата и децата й било порода немска овчарка и собственик
на кучето било ответното дружество.
Моли съдът да осъди ответното дружество да
им заплатят сумата от сумата от 4000 лв., съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди изразили се в причинени болки и страдания преживяни от
малолетното дете З., психически и психологически травми и тревожно страхово
състояние, свързано със страх от куче собственост на ответното дружество ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 15.02.2019 г. до окончателното плащане. Предявен е и акцесорен иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД, с който се претендира заплащане на мораторна лихва
върху главницата, като претенцията не е конкретизира по период и размер.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор
от ответната страна. Заявява, че исковата молба е недопустима и неоснователна.
Твърди, че нито ответното дружество, нито неговите служители или гости са
собственици на кучето. Оспорва се размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и се позовава на ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
Оспорва представеното становище на психолог Добринка Бакалска, като счита, че
същото е изготвено с оглед бъдещия процес. Ищцата била целяла неоснователно да
се обогати за тяхна сметка. Не били представени доказателства, че кучето било
тяхна собственост, тъй като в представения паспорт на животното липсвал вписан
собственик и кучето било регистрирано в гр. Димитровград, а не на територията
на ветеринарната служба в района на гр. Тополовград. Прави възражение за
прихващане при условие на евентуалност.
С Определение по чл. 140 ГПК съдът е указал на ищеца, че следва да докаже настъпването на твърдяните
неимуществени вреди, вида и размера на претендираните от него вреди, поведение
от страна на животно, което е собственост на ответника или се намира под негов
надзор, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Със същото
определение съдът е указал на ответника
да конкретизира възражението си за прихващане, като посочи неговото основание и
размер.
По делото е постъпила входирана
от процесуалния представител на ищцата адв.Я. *** молба по чл. 228, ал. 3 ГПК и
молба по чл. 214 ГПК за промяна на размера на предявения иск по чл. 50 ЗЗД от
4000 лв. на 5000 лв. с документ за довнесена държавна такса и в изпълнение на
дадените указания на съда с Определение от 27.01.2021 г. ищецът е конкретизирал
периода и размера на акцесорната си претенция по чл. 86 ЗЗД, като същата да се
счита като предявена за сумата от 250 лв. за периода от 24.04.2018 г. до
15.02.2019 г. Съдът е счел с Определение от 05.03.2021 г., че на основание чл.
228, ал. 3 ГПК следва да конституира като нови ответници по делото Хижа Бисер,
с. Срем, Община Тополовград и С.В.У., ЕГН: **********, с адрес за призоваване
по месторабота- Хижа Бисер, с. Срем,
Община Тополовград, като искът срещу тях следва да бъде счетен за предявен на
01.03.2021 г. и съдът да пристъпи към процедурата по размяна на книжа по чл.
131 ГПК, като на новите ответници им бъде изпратен препис от исковата молба и
приложенията към нея и им бъде предоставен едномесечен срок за отговор.
Със същото определение съдът е
допуснал направеното по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения
главен иск по чл. 50 ЗЗД по посока на неговото увеличаване от 4000 лв. на 5000
лв., тъй като същото е направено в рамките на преклузивния срок, както и е
приел, че е сезиран с акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 250 лв. за периода от 24.04.2018
г. до 15.02.2019 г.
С влязло в сила протоколно
определение от 26.04.2021 г. съдът е оставил без разглеждане предявеният иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с
чл. 53 ЗЗД срещу ХИЖА БИСЕР като недопустим.
На 27.04.2021 година в срока по
чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. М., в качеството й на
пълномощника на ответника С.В.У.. В
писмения отговор се сочи, че предявената искова претенция е недопустима и
неоснователна, като в указания от закона срок представят своите правни и
фактически доводи против заявената претенция. На първо място се посочва,
че като ответник хижата и дружество са
ненадлежно конституирани в процеса, тъй като от съдържанието на исковата молба
се сочи, че кучето е на територията на хотел, стопанисван от друг търговец.
Отделно от това привличането на свидетел, като нов ответник в процеса става по
правилата на ГПК и в настоящата искова молба не с ясно привличане ли е налице
или заместване на страна. На второ място се сочи, че се оспорва категорично
размера на неимуществените вреди заявени като предмет на иск в настоящото
производство с поисканите лихви и разноски. Сочи се, че в периода от настъпване
на увреждането до посещението при доктор, ищцата и законен представител на
малолетната З.В. е притеснявала лица намиращи се в хотелския комплекс, близки и служители с покани и уговорки за
заплащане на обезщетение и суми от порядъка на над 5000,00 лева, т.е. едва след
почти месец след случилото се, като не е получила търсената неправомерно от нея
сума е предприела действия по снабдяване с доказателства за евентуален бъдещ
съдебен процес. На четвърто място в отговора се сочи, че от представените с исковата молба ветеринарни
документи за кучето, липсват данни за собствеността и стопанина на въпросното
куче, поради което исковата молба е неоснователна
и недоказана.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Методиева, която
живее
в с. Срем, в близост до селото има хотелски комплекс Галина Палас, който се
намира на 2-3 км от селото, като същият се намира в местност близка до
селото. Свидетелката заявява, че ходи в
тази местност заедно с внуците на басейн, по кръщенета, по сватби и пие кафе
там. В този ресторант провеждат и лични тържества. Свидетелката заявява, че
познава ищцата, тъй като същата й е съседка и е ходила в комплекса заедно с нея
и с двете й деца да пият кафе и децата да се люлеят. Заявява, че процесният
инцидент се бил случил през април месец
2018 година. Били тръгнали към Галина Палас, не били завили още по пътя, като
свидетелката била държала едното дете, а ищцата била държала другото дете,
когато свидетелката била видяла да излиза от портала кучето и пазача, другите
врати били затворени. Това куче свидетелката го била виждала там от около
половин години. Заявява, че кучето било млада немска овчарка и било заградено в
двор за него. Свидетелката не знае как се казва кучето и твърди, че кучето е
отглеждано от собствениците на хотела. След като вижда, че кучето излизакучето
започна да се върти около нея, детето се пуснало от свидетелката кучето
скочилоотгоре му, майката се разпищяла, бутнала другото дете в ръката на свидетелката.
След като ги бил чул ответникът С.У. бил дошъл и започнал да дърпа кучето.
Майката била хванала кучето за ушите, за да си спаси детето. В този момент
бащата бил дошъл с колата и започнал да рита кучето. След това се качили в
колата, и въпреки, че били в колата кучето настървено продължавало да скача.
Свидетелката посочва, че още като влиза всеки посетител минава покрай
ресторанта, има стълби нагоре и там е басейна. През лятото ходили на басейна,
но случилото се било през пролетно време. Свидетелката заявява, че от пътя се
вижда паркинга, когато има коли. Свидетелката категорично заявява, че е
сигурна, че кучето го е виждала и преди в комплекса и че е било млада немска
овчарка. Било оставало малко в дясно заграждението, където било оградено с мрежа
мястото на кучето. Била спирала колата
на това място, като била минавала, където е заградено. Свидетелката твърди, че
долу от пътя, като се подмине се вижда паркинга. В хижата не можело да се види
дали има хора или не. За да се стигне до басейна и люлките се минавало не през
заграждението за кучето, то оставало вдясно.
Видно от показанията на
разпитания по делото свидетел Великов баща на детето по време на инцидента бил
спрял до съседната хижа да пълни вода, ищцата и свидетелката Методиева, били
отишли към хижата и кучето ги било нападнало Свидетелят твърди, че 5 минути
след инцидента бил пристигнал на мястото и бил видял ответникът С.У. да лежи на
земята. Бил ритнал кучето и то било избягало. Били посещавали комплекса и друг
път като клиенти и били виждали кучето в една клетка. Кучето било немска
овчарка, някъде към 1-2 години младо куче. Кучето било в една голяма клетка,
като площадка близко до портала на 7 метра от него. Кучето било разкъсало
детето, като свидетелката Методиева била
държала високо детето и скачала с него.Ответникът С.У. бил хранил кучето и се бил грижил за
него. Свидетелят бил чул, че има и други кучета в комплекса. Свидетелят е
сигурен, че кучето от заграждението и това което нападнало детето е едно и
също. Свидетелят твърди, че знае къде е
пътя и хижите, когато бил долу на пътя и горе се виждала площадката и портала
на хижата. Паркинга бил по-навътре. Нямало вероятност кучето, което ги
нападнало и това от заграждението да са различни. Не бил виждал лично ответникът С.У. да храни кучета. Като отишъл кучето било
към ищцата, която била нахапана, С.У. не могъл да се оправи, свидетелят изритал кучето и то избягало в комплекса,
където му било мястото, С.У. бил тръгнал след него. Кучето не било нападнало У.
и той не бил нахапан. Случката била на самия път пред портала на комплекса.
Видно от показанията на
разпитания по делото свидетел С., който е служител на РУ на МВР-Тополовград
имало сигнал на 112 за инцидент в района на хижа Галина Палас и хижа Тунджа.
Когато бил пристигнал на място отвън бил само ответникът С.У., на мястото пред
Галина Палас. Същият бил видимо притеснен и изплашен и свидетелят бил видял, че
по ръцете и в областта на колената имал кръв. Коленатаму били в рани от
охлузвания, по ръцете имало кръв. У. му бил казал, че куче немска овчарка,
което е било оставено в района на хижата,
и което той бил хранил 2-3
пъти и при опит да го нахрани същия ден,
бил видял как кучето излиза навън през
портала на хижата и бил чул писъци, след това той бил излязъл и видял, че
кучето се е нахвърлило върху жена и дете. Кучето било около района на хижата,
бил и паспорта му оставен в хижата. Впоследствие в досъдебното производство
било установено,че кучето било от Димитровград и в паспорта му имало записано
име. С.У. му бил предоставил паспорта на кучето.Кучето и паспорта му били
оставени в района на хижата и той ги бил намерил. Свидетелят бил влизал вътре в
комплекса, като се влизало от портала,
насреща имало паркинг за посетители, от лявата страна на портала се намирала
самата сграда на хотела, по нагоре басейн, а от дясната страна имало заградено
място. В това заградено място свидетелят
бил виждал да има простори, след като имало посетители в хижата. Когато собственика на хижата,бил там, в заграденото място свидетелят виждал неговото куче, което билохъски. Друго
куче в това заградено място не бил виждал. Когато бил извикан за инцидента,
след самият инцидент, не бил видял ищцата и детето, нито бил видял кучето. Свидетелят заявява, че процесното куче немска
овчарка не го бил виждал, не бил
присъствал на инцидента и единствено преразкава какво му бил казал С.У..
Комплекса бил в района,който обслужвал, в зависимост от оперативната обстановка
имало случаи когато по 2-3 пъти в седмицата правил проверка, можело и един път
в седмицата, можело и един път в месеца, сега в момента заради емигрантите,
колегите му ежедневно извършвали проверки в района на хижата. Когато бил долу
като погледнал от пътя нагоре не се виждало
нищо, тъй като самия двор на хотелския комплекс се намирал нависоко и като се
погледнело се виждало дувара на комплекса.
Съдът е предявил на свидетеля протокола от проведения разпит на
свидетеля У. от 24.04.2018 година като свидетелят С. е заявил, че вече не си
спомня, дали У. му бил обяснил, за кое куче става въпрос. Знаел, че собственика
на комплекса има свое куче порода хъски.
Съдът кредитира с доверие показанията на
тези свидетели, тъй като същите са еднопосочни и взаимодопълващи се,
непротиворечиви, копеспондират с останалите събрани по делото доказателства,
като установяват действителните факти относно гореописания инцидент.
Свидетелите Великов и Методиева са били свидетели очевидци на инцидента и
техните показания са еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на възприетите
от тях обстоятелства. Свидетелят С. не е бил очевидец на инцидента, той
възпроизвежда сведенията относно инцидента, които е получил от ответника У.
след инцидента, както и свои лични възприятия относно местоположението на
всички обекти и помещения в хотелския комплекс и относно собствеността на
управителя на комплекса на друго куче порода хъски. Съдът констатира
противоречие в отразеното от свидетеля С. в протокола за разпит на свидетел на У.
и в заявеното от С. пред настоящия съдебен състав, което дискредитира
показанията на този свидетел. На следващо място съдът счита, че всеки един от
тримата свидетели има своя субективна възможност да възприема или не различни
обекти, както и разстоянията между тях.
Видно от изготвената по делото съдебно- психиатрична
експертиза възникналата ситуация - е първостепенен и с най-голяма тежест
причинен фактор и разстройството не би възникнало без неговото въздействие в
случая. Освидетелстваното лице малолетната З.Д.В. е преживяла остра стресова
реакция със значителна тежест, като това разстройство се е развило без проява
на други психични разстройства. Детето е изпитвало непреодолим страх от кучето,
плачела, не можела да спи, сънувала, била е неспокойна, тревожна, не можела да
излиза без придружител. Този вид състояния продължават от няколко часа до дни.
Но симптомите са персистирали и към датата на посещението при психолог и са
описани, в становището на Добринка Балканска - Консултант психолог,
психотерапевт в „ГППИДП-Д-РИВАН ИБРИШИМОВ"ООД-Ямбол от дата 16.05.2018г.
Това състояние вече се определя като посттравматично стресово разстройство и то
по своята същност е тревожно- страхово състояние. При този вид стресово
състояние и вземайки предвид, че детето не е пострадало физически, не е имало
физическа болка и страдание, може да се проведе специфична терапия за извеждане
на детето от преживения стрес и освобождаване от напрежение и страх, но може и
с личен ресурс на родителите - тяхната подкрепа и правилен подход към
ситуацията да се подпомогне детето. Към датата на първото изследване - 27.05.
2019год. вещото лице било констатирало, че няма симптоми за налично тежко
психично разстройство, но преживяната ситуация остава като фактор за избягващо поведение,
персистиращи опасения свързани с преживения стрес. Към настоящата дата на
изследването -10.04.2021 вещото лице счита, че след нападението на кучето
детето продължава да преживява случката, изпитва страх, паника и продължава да
се бои от кучета, лошото в случая е, че тези преживявания ще се запазят и в
зряла възраст. Безспорно инцидентът е оставил дълбок и травмиращ отпечатък
върху психиката на детето.
Видно от изготвеното по делото допълнително
съдебно-психиатрично заключение пострадалото дете би могло да ползва
консултативна психиатрична помощ по линия на Здравноосигурителната каса с
Медицинско направление за консултация - бланка №3 НЗОК издадено отличния лекар
за детски психиатър или психиатър. В случая само консултативната дейност се
финансира от НЗОК и тя е безплатна за пациента. За децата медицинските
направления са неограничени, ако детето има нужда от медицински
прегледи.Медикаментозното лечение не се поема от Здравната каса в подобни
случаи. За подобен род заболявания или състояния не съществуват клинични пътеки
финансирани от НЗОК. Психологичната оценка и консултиране като услуги за
подобен вид състояния не са включени в медицински пакет дейности заплащани от
НЗОК. Освидетелстваното лице малолетната З.Д.В. е преживяла остра стресова
реакция със значителна тежест, като това разстройство се развило без проява на
други психични разстройства. Този вид състояния продължават от няколко часа до
дни. Ако симптомите (оплаквания) персистират и в следващия времеви период,
състоянието се определя като Посттравматично стресово разстройство. В случая
симптомите са персистирали и към датата на посещението при психолог и са
описани в становището на психолога Добромира Балканска, това състояние се
определя като посттравматично
стресово разстройство и то
по своята същност е тревожно страхово състояние. Това състояние може да
персистира с месеци, ходът на заболяването е флуктуиращ, но в болшинството от
случаите завършва с определен вид оздравяване. Към датата на първо изследване - 27.05. 2019год. вещото
лице било констатирало, че няма симптоми за налично психично разстройство, но
преживяната ситуация оставала като фактор за избягващо поведение, персистиращи
опасения свързани с преживения стрес. Вещото лице не било установило да е
прилагано медикаментозно лечение като възможност за лечение на остро стресово
състояние или последвалото го посттравматично стресово разстройство. Извършено
било психологично консултиране със специалист в тази област. В случая като цяло
няма проведено специфично лечение - медикаментозно или психотерапевтично,
родителите са тези които са се наложили в ситуацията и подпомогнали детето си -
този начин също е приемлив. Родителите са тези които определят нуждите на
детето си, както и собствените си възможности и ресурси. Този родителски подход
не е навредил на детето. Разпитано в съдебно заседание вещото лице заявява, че когато
разговаряла с детето и майката през април месец 2021 година, установила, че
детето изпитва един страх, който е канализиран към чужди кучетата, което било
нормално. Детето нямало някакво психиатрично състояние, заболявания, но имало
последствия от преживяната случка. Семейството имало и други кучета, отглеждало
ги и детето не се страхувало, което означавало, че последствията от претърпения
стрес в голяма степен били овладени, и това което оставало като симптоматика
граничило с нормалното състояние, което е реално да се страхуваме от чужди
кучета. Чисто човешко било да се изпитва страх от чужди кучета, които не били
вързани и този страх щял да остане при детето, но това не било нещо извънредно
или болестно, то нямало да й пречи да се развива.Съдът кредитира изготвените по
делото експертизи като изготвени от компетентно и безпристрастно вещо лице и
като неоспорени от страните по делото.
Видно
от представения паспорт на домашен любимец, процесното куче е порода немска
овчарка, като не се установява кой му е собственик, а единствено, че на кучето
са му били поставяни всички необходими ваксини от различни ветринари до преди
процесния инцидент с него.
По
реда на чл. 176 ГПК съдът е изслушал обясненията на ответника С.У., който
твърди, че 3-4 дни преди инцидента е
намерил куче вързано за вратата на
комплекса, като кучето било младо куче, немска овчарка. Един, два пъти му бил
хвърлял храна. Един ден чул писъци на
около 50 метра от портала, кучето било захапало едно дете, отворил бил устата
на кучето, то хукнало нанякъде, след това започнали да го притесняват ищцата и
нейното семейство. Твърди, че също бил ухапан от кучето, но въпреки това,
намерил сили да му отворя устата, по краката бил одраскан, по ръцете ухапан.
Комплекса се намирал на 50 метра от пътя, отдолу има огромна ограда, масивна,
каменна, портала е метален, но нямало никаква видимост от вън, пътя бил долу,
комплекса бил горе на баира. Имало голяма денивелация, ако се стои отдолу
ще се види една голяма каменна ограда,
нищо друго не се виждало. Когато се влизало в комплекса, имало басейн, за който
се преминавало след портала в ляво, през стълбите. Не било живеело друго куче в
комплекса, само на собственика на комплекса кучето, когато същият бил идвал в
комплекса с него, то се помещавало, в специално заградено място. Кучето се
затваряло там, за да не уплаши някой клиент. Когато било там, понякога го хранил
и го наглеждал. Твърди, че посетител на басейна, не може да види, че там
има куче, тъй като то се намирало вдясно, а басейна в обратна посока, има и
зеленина висока, която е като ограда. Бил говорил за кучето на собственика на
комплекса, когато го разпитвали като свидетел, тъй като друго куче не били
имали там. Паспортът бил оставен на оградата, където било вързано кучето, не се
установил собственик, тъй като не пишело на кого е кучето. След инцидента, това
куче повече не го бил виждал. Когато
видял, че кучето било вързано, се бил обадил на собственика на комплекса и той
му бил казал, да го маха, за да не направи някоя беля, да не разболее и
неговото куче когато дойде. Другите
стопани на долните хижи, казали че не са го хранили, а са го виждали да се
разхожда из района. Като било вързано кучето било тъжно куче, от добро сърце му
бил дал храна, но му било забранено да го взема вътре. Твърди, че това куче не
било живяло вътре в комплекса въобще, като той не бил неговия стопанин. Дори
собствениците на комплекса не са му били стопани. Съдът възприема обясненията
на ответника У. като негова защитна позиция и като твърдения за изгодни за него
факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Предявеният иск, предмет на настоящото
дело, черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 50 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Кумулативните предпоставки, за да се породи отговорността по
чл. 50 ЗЗД, са следните: настъпили вреди – имуществени и/или неимуществени,
вредите да са причинени от животно, то да е собственост на ответника и/или
последният да е лице, под чийто надзор се намира, бездействие от страна на
собственика и/или лицето, под чийто надзор се намира животното, причинна връзка
между бездействието и вредите.
Съдът намира за установено по делото, че
ответницитене са собственици на кучето,
порода немска овчарка, което е нападнало малолетното дете Златимира на
24.04.2018 г. в землището на с. Срем, Община Тополовград до хотелски комплекс
„Галина палас“, собственост на ответника „Ел Масри Груп“ ООД. Кучето има
представен паспорт за домашен любимец, в който не е посочен негов собственик и
е било изоставено от собственика му. Съдът приема, с оглед на показанията на
разпитаните по делото свидетели Методиева и Великов, които ги кредитира като
еднопосочни и безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал и с писмените доказателства събрани по образуваното ДП№
49/2018 на РП-Ямбол, че ответниците могат да се приемат като лица, които
осъществяват надзора върху кучето, порода немска овчарка. Ответникът У.
признава обстоятелството, че е хранил няколко пъти кучето, че същото е било
оставено заедно с паспорта му пред портала на хотелския комплекс. Видно от
показанията на свидетелката Методиева, която е била очевидец на инцидента
кучето излиза от портала на хотелския комплекс, който съгласно показанията и на
тримата разпитани по делото свидетели може да се види от пътя, което означава,
че кучето е било на територията на хотелския комплекс, където служител на
комплексът се е грижил за него като му е давал храна. Кучето не е било
безстопанствено, тъй като макар и изоставено от неговия собственик, който не е
установен по самоличност не е дошло от пътя, а е излязло от портала на
хотелския комплекс. Без значение за правния спор е обстоятелството, къде точно
в рамките на хотелския комплекс се е намирало кучето немска овчарка и дали е
било затворено в изрично ограденото място за кучето порода хъски на собственика
на комплекса, което както се установи от показанията на свидетелят С. и
обясненията на ответника У. е било настанявано в това специално обособено място
единствено, когато собственикът го е водил заедно с него в хотелския комплекс,
което означава, че през останалото време мястото е било свободно. Без значение
за правния спор е дали е имало и друго куче в комплекса по време на инцидента
или преди него и дали свидетелите са били способни като посетители на комплекса
или на басейна да видят кучето, когато е било затворено в неговото ограждение.
Единственото релевантно за правния спор обстоятелство е че към момента на
инцидента свидетел очевидец категорично заявява, че кучето млада немска овчарка
излиза от портала на хотелския комплекс, като за това куче се е грижел служител
на комплекса и който се явява към този момент лице упражняващо надзор върху
животното. Лице упражняващо надзор върху животното се явява и собственикът на
хотелския комплекс, който е допуснал на територията на неговия комплекс да се
отглежда животното след като е бил уведомен за появата на изоставеното куче.
Кучето не се е намирало инцидента на територията на хотелския комплекс като
случайно влязло там, тъй като за него е полагал грижи ответникът У., който го е
хранил.
Нанесените на малолетното дете неимуществени вреди от нападението на кучето се установяват от кредитираните от
съда съдебно-психиатрична експертиза и допълнителна съдебно-психиатрична
експертиза и са се изразили в остра стресова реакция със значителна тежест,
като това разстройство се развило без проява на други психични разстройства.
Този вид състояния продължават от няколко часа до дни. Ако симптомите
(оплаквания) персистират и в следващия времеви период, състоянието се определя
като Посттравматично стресово разстройство. В случая симптомите са персистирали
и към датата на посещението при психолог и са описани в становището на
психолога Добромира Балканска, това състояние се определя като посттравматично
стресово разстройство и то по своята същност е тревожно страхово
състояние. Това състояние може да персистира с месеци, ходът на заболяването е
флуктуиращ, но в болшинството от случаите завършва с определен вид оздравяване.
Към датата на първо изследване - 27.05.
2019год. вещото лице било констатирало, че няма симптоми за налично психично
разстройство, но преживяната ситуация оставала като фактор за избягващо
поведение, персистиращи опасения свързани с преживения стрес.
Собственикът или лицето, под чийто надзор
се намира веща е следвало да предприеме действия за предотвратяване на
инцидента - както го задължава чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните.
Според този текст собственикът следва да предотврати всяка проява на
необоснована агресия на животно, проявена на обществени места и ситуации,
застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Освен това, това нормата на
чл. 172, т. 2 от ЗВМД /Закона за ветеринаро-медицинската дейност/ сочи, че
който отглежда домашни любимци е задължен да вземе мерки, щото да не създаде
опасност за хора или други животни. Ето защо, с оглед събраните по делото
доказателства, следва да се ангажира отговорността на ответницитеза репариране
на причинените вреди, най – вече с оглед неполагането на достатъчна грижа за
обезопасяване на животното, което е станало причина за настъпване на острата
стресова реакция довела допосттравматично стресово разстройство, преживени от
малолетното дете . Според чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да
не създават опасност за хора или други животни.
В случая безспорно е налице проява на
агресия на процесното куче спрямо малолетното дете на ищцата. Отговорността по
чл. 50 от ЗЗД е безвиновна, произтичаща от обективните качества и свойства на
определена вещ, в частност на животно. Тя не зависи от поведението на
собственика на кучето или надзираващия го, нито от това къде е настъпил
инцидента, а от връзката между вредите и действията на животното. След като са
поели грижата и отговорността по отглеждането на кучето, ответницитее следвало
да не допускат досег на животното с хора. За да се ангажира отговорността на
собственика на кучето или на лицето под чийто надзор се намира кучето е
достатъчен фактът, че то е нападнало невръстното дете на ищцата и в резултат на
това на същата са причинени неимуществени вреди, което в случая се установява
по несъмнен начин от ангажираните по делото гласни и писмени доказателства,
вкл. извършената съдебно-психиатрична експертиза.
По изложените съображения съдът намира, че
ответниците като лица под чийто надзор се е намирало кучето, следва да носят
гражданска отговорност за вредите, причинени на малолетното дете на ищцата от
действията и поведението на въпросното животно при процесния инцидент.
Относно размера на Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието "справедливост" не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Настоящият съдебен състав, като изходи от
обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /вреди, нанесени от
животно, намиращо се под надзора на ответниците/, от вида и характера на
причинените увреждания и от тяхното времетраене / остра стресова реакция,
продължила до няколко дни и посттравматично
стресово разстройство, продължило няколоко месеца както и страхът на детето от
чужди кучета, който продължава и към настоящия момент/, и като
взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че
дължимото обезщетение на ищеца за причинените на малолетното дете увреди,
вследствие деянието на ответниците следва да бъде определено общо на сумата от
1000 лева. Определяне на по – висок размер на обезщетението, съдът намира за
несправедливо, предвид това че и към настоящия момент, с оглед изявленията на
вещото лице детето
изпитва един страх, който е канализиран към чужди кучетата, което било
нормално, като детето нямало някакво психиатрично състояние, заболявания, и
последствията от преживяния стрес били преодоляни. Детето не изпитвало страх от
кучетата, които били отглеждали като домашни любимци, а единствено страх от
чужди кучета, което било нормална психологична реакция.
С оглед изложените мотиви, настоящият
съдебен състав приема, че по делото категорично и безспорно се установява
наличието на причинени на детето на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
изложените психически болки и страдания, както и наличието на причинна връзка
между тях и нападението на кучето. От показанията на разпитаните по делото
свидетели очевидци Методиева и Великов, както и от обясненията на ответника У.
се установява, че кучето е било агресивно, нападнало ищцата, която се опитала
да защити малолетното си дете, като ответникът У. се бил неуспешно опитал да
овладее агресията на кучето и също бил получил наранявания и кучето било
отстранено след намесата на бащата на детето, което доказва реализирания деликт
чрез бездействие - неизпълнение на основни задължения на ответниците, като
лица, осъществяващи надзор над животно - по чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринаромедицинската
дейност /да вземе мерки животното да не създава опасност за хора или други
животни/ и неизпълнение на задълженията по чл. 35, ал. 1 и 2 от Закона за
защита на животните /да вземе мерки да не напуска само мястото на отглеждане,
да навлиза в обществени мести, да предотврати всяка проява на необоснована
агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи
живота или здравето на хора и животни.
Предвид гореизложеното искът за заплащане
на неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер от 1000 лева, като бъде
присъдена и мораторна лихва върху обезщетението от 1000 лева, считано от датата
на увреждането – 24.04.2018 г. до датата на предявяване на исковата
молба-15.02.2019 г. в размер на 82,78
лв., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задълженията
произтичащи от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана от
датата на деликта. С оглед частичната основателност на главният иск се обуславя
и частичната основателност и на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва.
Съдът счита, че депозираното от ответника
„Ел Масри Груп“ ООД възражение за прихващане в отговора на исковата молба с
вземания прехвърлени на ответника с цесия от трето лице срещу ищцата,
съставляващи присъдени им разноски с влезли в сила съдебни актове съдът счита,
същото за недопустимо по следните
съображения: На първо място съгласно чл. 105 ЗЗД е недопустимо прихващане без
съгласие на кредитора с вземания породени от умишлени непозволени деяния,
каквото е настоящото обезщетение за неимуществени вреди причинени от деликт по
чл. 50 ЗЗД. Ищцата не е дала изрично съгласие за осъществяване на прихващането.
На следващо място прихващат се насрещни задължения (вземания). От
прихващането като погасителен способ се различава прихващането на изпълнението.
Последното е съотнасяне на изпълнението към съответните задължения, когато
длъжникът има няколко еднородни задължения и това, което плаща, не е достатъчно
да покрие всички задължения. Прихващането като погасителен способ е приспадане
на насрещни задължения до размера на по- малкото.Правото на прихващане е едно
право, което законът предоставя на длъжника, ако той има насрещно вземане срещу
своя кредитор, тоест едно лице е едновременно длъжник и кредитор на друго лице.
Такъв длъжник може да извърши прихващане между двете насрещни задължения. По
този начин не се извършва реално изпълнение, но настъпват неговите последици.
Прихващането не настъпва по силата на закона. Правото на прихващане трябва да
бъде упражнено от лицето, на което законът го е предоставил. Това е едно
потестативно право. То се упражнява чрез едностранно волеизявление за
прихващане. Не е необходимо съгласието на насрещната страна. Само в определени
от закона случаи, за да настъпят последиците на прихващането, е необходимо
съгласието на насрещната страна. Не се изисква определена форма за изявлението
за прихващане, но по принцип формата на изявлението зависи от формата на
договора.При прихващането настъпва погасителният ефект от изпълнението, без да
се извършва реално изпълнение. Прихващането е един сурогат на реално
изпълнение, то е негов заместител. Прихващането води до икономия, включително и
процесуална икономия при съдебното прихващане.Прихващането е и един
обезпечителен способ за длъжника, който дължи нещо на кредитора, но
същевременно има вземане срещу последния, че ще получи насрещно
изпълнение.Правото на прихващане е едно погасително потестативно право.
Съдържанието му се свежда до възможността на титуляра му да откаже изпълнение
на едно задължение и да направи прихващане със свое насрещно изискуемо
вземане.Предпоставките на извънсъдебното прихващане са следните:– трябва да има
насрещни вземания между едни и същи лица- не е необходимо те да произтичат от
едно и също правоотношение, но трябва да има идентичност на субектите.
Изключение се допуска в определените от закона случаи, когато правото на
прихващане се упражнява не от титуляра, а от други лица- например при
поръчителство; при учредяване на залог или ипотека за чужд дълг правото на
прихващане може да се упражни от лицето, което е учредило залога или ипотеката
за чужд дълг; при цесия правото на прихващане с вземане срещу стария кредитор
може да се упражни от длъжника по цедираното вземане, ако той не е потвърдил
изрично цесията съгласно чл. 103, ал. 3 ЗЗД. Принципът обаче е, че възраженията
за прихващане са лични възражения; насрещните вземания трябва да са еднородни, техният
предмет трябва да е един и същ- парична сума, някаква вещ. Това е разликата
между правото на прихващане и правото на задържане;Насрещните вземания трябва
да са заместими;вземането на прихващащия (активно вземане) трябва да бъде
изискуемо и ликвидно- ликвидно означава, че е установено по основание и размер.
При съдебното прихващане не е необходимо насрещното вземане да е ликвидно,
тоест то може да е спорно; насрещните вземания трябва да бъдат
действителни.Действието на прихващането се изразява в следното:
–
при прихващането насрещните вземания се погасяват до размера на по-
малкото;прихващането има обратно действие- от момента, в който са настъпили предпоставките
за прихващането. Следователно може да се прихваща и с погасени вземания, ако
условията за прихващане са били налице преди да изтече давността.Случаите, при
които се изисква съгласието на насрещната страна, за да настъпи правното
действие на прихващането, са следните: когато се касае до
несеквестируеми вземания (вземания, срещу които не се допуска принудително
изпълнение, когато се касае до вземане, което произтича от умишлено непозволено
действие (вземане за обезщетение);– когато се
касае до вземане за данъци.Страните могат да договорят да се извърши прихващане
и тогава, когато не са налице всички предпоставки.
Това е договорно прихващане.При съдебното (процесуалното) прихващане има
предявен иск за изпълнение пред съда и, ако ответникът има насрещно вземане
срещу ищецът, ответникът може да иска да се извърши прихващане. Не е необходимо
насрещното вземане да е безспорно.Действието на съдебното прихващане е
занапред- от СР.Способ за извършване на съдебно прихващане е възражението за
прихващане, което се противопоставя на иска за изпълнение. Това е отбранителен
способ. Чрез него може само да се отхвърли искът за изпълнение. Друг способ за
прихващане е насрещният иск. Ответникът има интерес да предяви насрещен иск,
ако вземането му е по- голямо от вземането на неговия кредитор, защото
резултатът от насрещния иск е да се осъди страната по първоначалния иск да
заплати задължението по насрещното вземане. Решението по насрещния иск е
осъдително. На практика съдът се произнася по исковете, но той не извършва
прихващане. От изложеното следва, че тъй като възражението за прихващане
е лично възражение не следва същото да може да бъде направено от цесионер по
отношение на вземане на прехвърлено му от цедента срещу длъжника, тъй като
такава възможност не е изрично предвидена в закона, нито е договорена между
страните, нито длъжникът е дал своето съгласие за това прихващане.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
заплатят на ищцата сумата от 376,35 лв., съставляваща сторени по делото
разноски с оглед частичното уважаване на исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответниците сумата от 1781,98 лв., съставляваща
сторени по делото разноски с оглед на частичното отхвърляне на исковете. Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДАна
основание чл. 50 ЗЗД във вр. с чл. 53 ЗЗД„Ел Масри Груп” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур”, бл. 158 и С.В.У.,
ЕГН: ********** ***, Хотелски комплекс „Галина Палас“ да заплатят СОЛИДАРНО на З.Щ.Н.,
ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете З.Д.В., ЕГН: ********** и двете с адрес: *** сумата в размер на 1000
лева, представляваща обезщетение за нанесените на малолетното дете
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от 24.04.2018 г.-
нападение от куче порода немска овчарка намираща се под техния надзор,
изразяващи се в негативни изживявания, болки, страдания, остра стресова реакция
и посттравматично стресово разстройство, както и страхът на
детето от чужди кучета, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 82,78
лв., съставляваща мораторна лихва върху присъденото обезщетение за периода
от 24.04.2018 г./деня на увреждането/ до 15.02.2019 г./датата на подаване на
исковата молба/, ведно със законната лихва
от 15.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер
на 376,35 лева, представляваща направените по делото разноски съобразно
уважената част на исковете.
ОТХВЪРЛЯ искътс правно основание чл. 50 ЗЗД във вр. с чл.53 ЗЗД за разликата над
сумата в размер на 1000 лева до пълния предявен размер от 5000 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ искътс правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над сумата в размер
на82,78 лв. до пълния предявен размер от
250 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕдепозираното от
ответника „Ел Масри Груп“ ООД възражение за прихващане в отговора на
исковата молба с вземания прехвърлени на ответника с цесия от трето лице срещу
ищцата с присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди причинени от
деликт, съставляващи присъдени им разноски с влезли в сила съдебни актове като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА З.Щ.Н.,
ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете З.Д.В., ЕГН: ********** и двете с адрес: *** да заплати на „Ел Масри Груп”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Лазур”, бл. 158 и С.В.У., ЕГН: ********** ***, Хотелски комплекс „Галина
Палас“ сумата от 1781,98 лв., съставляваща сторени по делото разноски с
оглед на частичното отхвърляне на исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Сливен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: