Р Е Ш ЕН И Е
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на трети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно дело № 1083/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
124 ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К.Е.С.
срещу заповед № 3-694/28.02.2019г. на
Изпълнителния директор на НАП, издадена от основание чл.107 ал.2 от ЗДСл, с
която е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „Инспектор по
приходите“ с придобит ІІІ младши ранг в сектор „Проверки“, отдел „Проверки“,
дирекция „Контрол“, тъй като е получил възможно най-ниската годишна оценка на
изпълнението на длъжността за 2018 г.
Жалбоподателят оспорва акта с
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до
неправилно приложение на материалния
закон. Изтъква, че в нарушение на чл.9 ал.3 от Наредбата за условията и реда за
оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/
поставените цели в индивидуалния му работен план не са в максимална степен конкретни,
постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или
на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове. Смята, че поставената
годишна оценка не е съобразена с показателите по чл.14 ал.2 от цитираната
наредба, с което се нарушава императивната разпоредба на чл.18 ал.1 от същата
наредба, тъй като оценката не е изготвена въз основа на обективно установими
факти и обстоятелства. Подчертава, че през последните три тримесечия на 2018г.
е бил оценен с много добра оценка 3 за изпълнение и качество, за което е
получил допълнително трудово възнаграждение и не му е налагано никакво
наказание или забележка от прекия ръководител или от директора на ТД на НАП –
Варна и срещу няма подадени сигнали, жалби или възражения по издадените от него
актове и данъчни проверки. Посочва, че отсъствията, коментирани във формуляра
за корекция на годишната оценка са несъстоятелни, тъй като са служебни във
връзка с определянето му със заповед на директора на ТД на НАП – Варна като връчител
на документи на задължени лица, за които посещения е съставял протоколи и се е
вписвал в маршрутната тетрадка. В писмените си бележки, жалбоподателят чрез
адв.А.Н. добавя, че при оценяването са допуснати нарушения на чл.13 ал.2 и
чл.14 ал.1 от НУРОИСДА, тъй като не е представена възможност за подобряване и
самооценка на изпълнението и без да са спазени показателите за оценяване, като
същото е извършено в нарушение на чл.15 от Наредбата. Иска отмяна на
обжалваната заповед и присъждане на сторените в съдебното производство
разноски.
Ответникът –
изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния
си представител гл.юрисконсулт П.Н.,
оспорва жалбата като неоснователна и подчертава законосъобразността на обжалваната
с нея заповед. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя подробно
писмено становище, в което подчертава за спазване на условията и реда за
оценяване по НУРОИСДА.
По допустимостта на жалбата:
Обжалваната заповед е
съобщена на К.Е.С. на 12.03.2019г., а жалбата срещу нея е подадена 25.03.2019г.
в законоустановения срок пред местно и
родово компетентен съд срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред и
от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на жалбата е
незаконосъобразността на заповед №
3-694/28.02.2019г. на Изпълнителния директор на НАП, издадена от Изпълнителния директор на Националната
агенция за приходи, с която е прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжност „Инспектор по приходите“
в сектор „Проверки“, отдел „Проверки“ в ТД на НАП-Варна, на основание чл. 107
ал. 2 от Закона за държавния служител,
поради това, че е получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението
на длъжността.
Предмет на съдебното
производство е проверка за спазване на условията и реда на оценяване
изпълнението на работа на държавния служител през 2018г. в това число степента,
в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения,
включително на възложените задачи, ако има такива, и на показаните
компетентности, както и спазване принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
Към датата на издаване на
оспорения индивидуален административен акт - 28.02.2019 г. жалбоподателят е
заемал длъжността „Инспектор по приходите“ в сектор „Проверки“, отдел „Проверки“ при ТД на НАП-Варна по служебно правоотношение, след
преназначаването му със заповед №3-1328/21.04.2016г. директора на ТД на НАП –
Варна във връзка с първоначалната заповед за назначаване №699/18.05.2009г. на
изпълнителния директора на НАП и акт за встъпване в длъжност от 01.06.2009г. в
отдел „Контролна дейност“ в сектор „Ревизии и проверки“ в дирекция „Контрол“. Съгласно
утвърдената длъжностна характеристика на последната заемана длъжност към датата
на прекратяване на служебното правоотношение, която е връчена на К.С. на 10.10.2018г.
в преките задължения на служителя се
включва извършването на проверки по прилагане на данъчното и осигурителното
законодателство, съгласно утвърдените процедури и инструкции.
За установяване на равнището на професионална
квалификация и изпълнението на служебните задължения за периода 1.01.2018 г. -
31.12.2018 г. е било извършено оценяване, което е протекло на три етапа. На
06.02.2018 г. е бил съгласуван индивидуален работен план подписан от оценяващия
ръководител и жалбоподателя, в който са посочени целите, периода на изпълнение
и изискванията/критериите за изпълнение,
сред които: срочно и качествено извършване на всички проверки, избягване
участие в данъчни измами, увеличаване на относителния дял на приключилите
проверки в първоначално определения срок, участие в допълнително възлагани
задачи, усъвършенстване непрекъснато знанията и компетентностите, изграждане и
поддържане на работна среда в синхрон с етичните норми за служителите в НАП. На
16.07.2018 г. според формуляра за оценка е била проведена междинна среща между
служителя и оценяващия ръководител М П на длъжност началник сектор „Проверки“ в
ТД на НАП-Варна. В оценката от междинната среща е посочено, че през изтеклото
първо шестмесечие на 2018г. служителят К.С. е извършвал проверките при
относително спазване на първоначално определения срок, но е забелязано
занижаване на качеството в т.ч. завишаване в дни на интервала между две
посещения на декларирания адрес за кореспонденция – надвишаване на определения
седемдневен срок по ДОПК. Отправена е забележка на служителя за по-голяма
прецизност и фактология при описване на процесуалните действия при прилагане на
процедурата по връчване на документи , прилагане на доказателствени средства,
които са събрани и обсъдени в хода на проверките, които да анализира. Дадени са
му препоръки за по-рационално планиране,
организиране и оптимизиране на работния процес, както и да се отделя
повече време за самоподготовка по приложение на материалните закони и ДОПК. На
11.04.2018г. К.С. е получил за първото тримесечие на 2018г. оценка 4, за
второто тримесечие на 2018г. е получил оценка 3, за третото тримесечие на
2018г. – оценка 3 и за четвъртото тримесечие на 2018г. е получил оценка 3. От
справката за изплатените допълнителни възнаграждения от януари 2018г. до декември 2018г., които според правилата за
определянето им се изплащат за постигнати резултати в зависимост от обема и
качеството на извършената работа и приноса за изпълнение на целите и задачите
свързани с показателите на съответното звено, е видно, че К.С. е получавал такива за периода
01-30.04.2018г., 01-31.07.2018г. и 01-31.10.2018г.
Въпреки
това, годишната му оценка на изпълнението е
5 „неприемливо изпълнение“, която е мотивирана с неосъществяване на
поставените в работния план цели съобразно сроковете и установените изисквания.
Посочено е, че има познания по процесуалното и материалното данъчно и
осигурително законодателство, но не показва интерес към спецификата на
контролната дейност в отдел „Проверки“ и не е изпълнил преобладаващата част от
задълженията си на равнището на изискванията за обем, качество и срокове. По
показател „Ориентация към резултати“ е посочено, че служителят е допуснал
пропуски в организацията си на работа и често пъти са установявани грешки при
прилагане на процедурите по връчване на документи включително и по прилагането
на особения ред за връчване по чл.32 от ДОПК, като не е спазвал 7-дневния срок
за връчване на документите от възлагането на проверката. Не е взел предвид
препоръките на началника на сектора от проведената междинна среща и към
31.12.2018г. все още е допускал слабости, пропуски и грешки в работата си. По
показател „Работа в екип“ е отбелязано, че не се допитва до колегите си и не
информира началника на сектора за срещнати трудности в хода на текущи проверки,
като по този начин не се грижи за развитието на екипа. По показател „Комуникативна
компетентност“ е посочено, че служителят обикновено се изразява неясно в устна
и писмена форма. По показател „Фокус към клиента“ е отбелязано, че служителят
не е оптимизирал работата си и не е
достигнал активен диалог с проверяваните задължени лица за постигане на
доброволно коригиране на декларираните данни в хода на проверките. По показател
„Професионална компетентност“ е вписано, че служителят не е обърнал внимание на
препоръките на началника на сектора при проведената междинна среща – да отделя
време за самоподготовка по приложението на материалните закони и ДОПК и не е
участвал в планирани обучения за повишаване на своята професионална подготовка,
знания и умения. Оценката на оценяващия ръководител е потвърдена от
контролиращия ръководител.
На
06.02.2019г. К.С. е подал възражение срещу годишната си оценка за изпълнение на
длъжността, в което изразил несъгласие с направените констатации, определил е оценката като немотивирана и
неотразяваща действително обективни факти и основаваща се на общи недоказани
твърдения, които нямат нищо общо с действителността на извършената по обем и
качество работа и на личностните качества на жалбоподателя. Възражението е
разгледано от началник сектор „Проверки“ в качеството му на оценяващ
ръководител и в становището му от 13.02.2019г. са отхвърлени всички оплаквания
на служителя, като са дадени примери от работата му.
С
формуляр от 13.02.2019г. за корекция на годишната оценка на изпълнението на
длъжността, контролиращият ръководител е определил окончателна годишна оценка
на изпълнението на длъжността от служителя К.С. за периода от 01.01.2018г. до
31.12.2018г. – „Неприемливо изпълнение“, което е дало основание по смисъла на
чл.107 ал.2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на
жалбоподателя с обжалваната заповед.
По делото
бяха разпитани като свидетелите С. Б.Н. и И. Б. Т., които са били колеги на
жалбоподателя и споделят, че С. не е бил наказван, не са му били отправяне
забележки, получавал е оценка 3 за всяко от
тримесечията на 2018г., както и стимулиращо допълнително възнаграждение
и е бил с най-високата от отдела натовареност. Никой от колегите му не се е
оплаквал от него. В периода от 2017г.-2018г. е отсъствал от работа поради
здравословни проблеми общо около 4 месеца за двете години. Свидетелят Т. сочи,
че сроковете на проверките на жалбоподателя след връщането му от болничен
отпуск не са били удължавани както при другите служители и по отношение на
самия свидетел. Свидетелят Т. признава, че е ползвал в своята работа
констатации от проверки, изготвени от К.С. и смята, че в НАП не се гледа с
добро око на хора, които отсъстват от работа, за да се лекуват. Фактът на
ползване от жалбоподателя през 2018г. на отпуски поради временна
неработоспособност не се отрича от ответника.
В хода на
съдебното производство беше приета съдебно-икономическа експертиза с
вх.№14313/25.09.2019г. във връзка с изясняване на въпроса дали органът по
назначаване е спазил принципа на съразмерност по чл.6 от АПК при прекратяване
на служебното правоотношение на К.С.. Вещото лице Б.А. е установило, че през
2018г. оценка „неприемливо изпълнение“
са получили трима служители, сред които
и жалбоподателя, като и на тримата е било прекратено служебното правоотношение.
Вещото лице не е установило в периода от 01.01.2018г. – 31.12.2018г. да са
постъпили жалби срещу К.С..
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл.13 ал.1 от Закона за
Националната агенция за приходите, орган по назначаването е изпълнителния
директор, който назначава и прекратява служебните правоотношения на служителите
на НАП. Съгласно чл. 108 ал. 1 ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от
органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма
и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. Във
връзка с изложеното, обжалваната заповед е издадено от компетентен орган и при
спазване на установената от закона писмена форма и съдържание.
Макар и формално да е била спазена процедурата по чл.8 от НУРОИСДА за изготвяне
на работен план, провеждане на междинна среща, провеждане на заключителна среща
и определяне на годишна оценка на изпълнението. И да е била дадена възможност за възражение от страна на
оценявания служител, съдът счита, че административният орган е допуснал
съществени нарушения на административно-производствените правила, които са
основания за отмяна на издадения от него акт. Същият е и материално
незаконосъобразен, поради следните съображения:
Държавният служител се оценява ежегодно за
изпълнението на длъжността, като разпоредбата на чл.76 ал.5 от ЗДСл изисква при
оценяването да се преценява постигането на предварително определените цели,
степента на изпълнение на задълженията и поставените задачи и професионалните
компетентности.
Разпоредбата на чл.76 ал.6 от ЗДСл изисква предварително
определените цели да бъдат в максимална
степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната
структура като цяло и/или на административното звено, измерими по обем,
качество и срокове. Алинея 7 на чл.76 от
ЗДСл сочи, че оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението
на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими
факти и обстоятелства. Годишната оценка на изпълнението на длъжността се
мотивира писмено, като държавният служител се запознава с направената му
оценка. Същите изисквания са пресъздадени и доразработени в Наредбата за
условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация – Глава втора „Условия и ред за оценяване“.
Оценяването се извършва на три етапа, посочени
в чл.8 от НУРОИСДА: изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план; провеждане
на междинна среща; провеждане на заключителна среща и определяне на годишна
оценка на изпълнението. Изготвянето и целите на работния план и общата оценка
са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 9
- 11
от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в
държавната администрация (НУРОИСДА).
Общата оценка следва
да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности
от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия
ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими
факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния
формуляр по образец (чл.
16, ал. 1, чл.
18, ал. 1 и чл.19 ал.1 от НУРОИСДА).
Съдът счита, че при извършеното годишно оценяване на служителя К.С. са допуснати съществени нарушения
на предвидените в разпоредбите на чл. 9, 14 и 18 от Наредбата за условията и
реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация
(НУРОИСДА) във всеки един от трита етапа на оценяване. От съдържанието на формуляра за оценка на служителя
за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018 г. се установява, че описаните в
индивидуалния работен план цели не отговарят на изискванията на чл. 9 НУРОИСДА,
доколкото същите са формулирани общо и неясно: „продължаване на постигнатия в
годините активен диалог“, „срочно и качествено извършване на проверките“,
„увеличаване на относителния дял на приключилите проверки“, „увеличаване на
инициираните случаи на изходящи запитвания по споразумението с Румъния“, „усъвършенстване
непрекъснато знанията и компетентностите“, „изграждане и поддържане на работна
среда с лично и служебно поведение в синхрон с етичните норми на служителите в
НАП“, „архивиране на всички производства съгласно утвърдените процедури“ и по
същество представляват преки задължения, според длъжностната характеристика за
заеманата от жалбоподателя служебна позиция. В настоящия
случай, в противоречие с нормата на чл.
9, ал. 2 и ал.
3 НУРОИСДА в работния план са посочени общи задължения, а не конкретни,
постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Не са формулирани и
изисквания/ критерии за изпълнението. В графата от формуляра, предвиждаща „изисквания/критерии
за изпълнението“, е посочен единствено критерият „брой проверки“, а не и
фактори, които да се вземат предвид при оценяването, т. е. конкретни критерии
за изпълнението фактически не са поставени. Ако критерият е единствено броят на
извършените проверки, то от данните по делото се установи, че жалбоподателят е
извършил значителен брой проверки, в повече от своите колеги, както е заявил
свидетелят Стефан Н.. Описаните нарушения са съществени, тъй като липсата на
работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите
етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на постигане на
целите от работния план на междинната среща, както и на заключителната. Освен
това, в работния план липсват конкретни срокове за всяка от целите, като
определения срок е постоянен за всички цели – периода на оценявания период,
което възпрепятства изготвяне на оценка при спазване на изискванията на чл. 14 ал. 1 НУРОИСДА, според чиято разпоредба трябва
да бъдат отчетени степента на постигане на целите от индивидуалния работен план
и показаните компетентности.
Макар, че междинната среща е проведена в
сроковете, посочени в чл.
12, ал. 1 НУРОИСДА и формулярът за оценка в тази част е подписан от
началника на сектор „Проверки“ като оценяващ ръководител и от служителя без
възражения и забележки относно начина на провеждане, съдът счита, че на
междинната среща не е направен преглед на изпълнението на длъжността относно
постигането на целите, определени в индивидуалния работен план, или на изпълнението на
задълженията от длъжностната характеристика/възложените конкретни задачи, на
показаните компетентности от служителя, както и на други въпроси, които са
свързани и могат да подобрят изпълнението на длъжността, каквото е изискването
на чл.12 ал.2 от НУРОИСДА. Това нарушение също води до опорочаване на крайното
годишно оценяване.
От съдържанието на
формуляра за годишната оценка на изпълнението се установява, че оценяващият
ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не е изпълнил
изискванията чл.76 ал.7 от ЗДСл и на чл.18 НУРОИСДА да извърши същата
безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и
обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка, тъй като изложените
мотиви не съдържат конкретни факти и измерими
обстоятелства, а и такива не биха могли да бъдат изложени предвид първоначално
допуснатото нарушение при определяне на целите в индивидуалния план. Вместо
конкретни факти и обстоятелства са посочени голословни заключения: „служителят
има пропуски в организацията на работата си и често пъти са установявани
грешки“, което остана напълно недоказано, предвид данните по делото, че
жалбоподателят не е бил наказван през оценявания период, не са му правени
забележки, не е имало срещу него сигнали или жалби от задължените лица, които е
проверявал, получил е допълнително материално стимулиране по правилата на НАП
във връзка с постигнатите от него резултати през 2018г. Твърдението, че
„служителят не се допитва до колегите си и не информира началника на сектора за
срещнати трудности“ не може да бъде показател за най-ниска оценка, защото без
посочване на последствията от това, следва извода, че жалбоподателят не е
срещал трудности, за които да се допитва до колегите си или до началника на
сектора. Дори обратното, от показанията на свидетелите става ясно, че колегите
му са ползвали за улеснение констатациите от извършените от К.С. проверки в
своята работа. Оценката, че служителят „обикновено се изразява неясно, както в
устна, така и в писмена форма“ няма как да бъде обективна след като самия работен
план, формуляра от междинната среща и
оценяващия формуляр са с изключително неясни формулировки. Изявлението: „Служителят не е оптимизирал работата си с
оглед повишаване броя и относителния дял на проверките“ също е декларативно без
посочване на съпоставими данни.
Описаните в становището
на началник сектор „Проверки“ с изх.№ 5782-1/13.02.2019г. нарушения на
жалбоподателя, свързани с извършени от него проверки са
необосновани, предвид несвоевременното им установяване. По делото не беше
доказано налагане на наказание на жалбоподателя, нито оплаквания от
проверяваните от него лица. Поради това, изложеното в становището не може да
обоснове законосъобразността на наложената на жалбоподателя годишна оценка „неприемливо изпълнение“.
При цялостния анализ съдът
намира, че поставената на жалбоподателя годишна оценка е в нарушение и на
разпоредбата на чл. 17 т. 5 НУРОИСДА, чиято норма изисква да бъде установено,
че служителят едновременно да не е изпълнил преобладаващата част от
задълженията си на равнището на изискванията за обем, качество и срокове и да е
показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение,
които не отговарят на изискванията в приложение № 1, т. 3 на НУРОИСДА. Обстоятелството,
че контролиращият ръководител е изложил конкретни съображения във формуляра за
корекция на годишната оценка с изх.№ 5782-2/13.02.2019г., свързани с изпълнение
на конкретни служебни задължения от страна на служителя на първо място не могат
да поправят допуснатите нарушение от страна на оценяващия ръководител, а освен
това същите са свързани с конкретни задължения по длъжностна характеристика на
служителя и не са свързани с изискванията по НУРОИСДА за оценяване на
изпълнението от служителя.
Посочените нарушения на изискванията на чл.
14 ал. 1 и чл.
18 ал.1 НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща
оценка, която в нарушение на чл.
76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за
изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван, с оглед
изпълнението на целите и задачите и демонстрираните компетентности за периода
на оценяване. В същия смисъл са решения на Върховния административен съд:
решение № 3144/06.03.2013г. по адм.дело №70/2013г., решение №10400/10.07.2013г.
по адм.дело №3006/2013г., решение №2253/15.02.2013г. по адм.дело №4196/2012г.,
решение № 9646/27.06.2013г. по адм.дело № 4715/2013г., решение
№6462/02.06.2015г. по адм.дело № 11599/2014г. и решение №3713/11.03.2020г. по
адм.дело №10576/2019г.
Освен това, обжалваната оценка не отразява
изпълнението на целите и задачите, както и професионалните възможности на
служителя за целия едногодишен период, което води до нарушаване на целите на оценяването, регламентирани в чл.
1, ал. 2 НУРОИСДА, свързани със създаване на условия за ефективно
управление на изпълнението за постигане целите на съответната административна
структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на
съответните административно звено и структура; справедливо определяне на
възнагражденията на служителите; подобряване на работните взаимоотношения и
създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за
професионално и кариерно развитие. При неясни изисквания за изпълнение, не може
да се прецени, в кое конкретно се състои неприемливото изпълнение на служебните
задължения. Отделно от това с разпоредбата на чл.17 т.5 б.
„а“ и б. „б“ от НУРОИСДА, оценка
„Неприемливо изпълнение“ може да се постави на
служител, но само когато се установи, че
едновременно не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на
нивото на изискванията за обем, качество и срокове; е показал за
преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не
отговарят на изискванията в приложение № 1. В конкретния случай подобен анализ
не е направен и липсват и данни за съществуването на подобни предпоставки. Едва
в становището на оценяващия ръководител са посочени конкретни преписки, по
воденето на които са допуснати нарушения, но същите не могат да обусловят
наличието на двете предпоставки на посочената норма. Част от пропуските
посочени в становището, като отсъствие от работа в следобедните часове след
15ч. не кореспондира с възложените му със заповед функции по връчване на книжа
във връзка с данъчни проверки и касаят спазването на трудовата дисциплина,
което може да ангажира дисциплинарна отговорност, но не и да е основание за най-ниската
възможна атестация.
Горните съществени процесуални нарушения
са довели до неправилно приложение на материалния закон, които опровергават
прилагането на нормата на чл.107
ал. 2 ЗДСл от страна на органа по назначаването. Жалбата е основателна и като такава следва да
бъде уважена.
Съдът намира за необходимо да добави, че съгласно
чл.122 ал.1 от ЗДСл, при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се
възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в
двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното
решение. По силата на чл.122 ал.3
от ЗДСл, когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат
да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на
основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му
допускане да изпълнява служебните си задължения.
С оглед изложеното и на основание чл.143 ал.1
от АПК, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски
в настоящото производство на жалбоподателя се следват такива. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, платеното на адв.Н.
адвокатско възнаграждение е в размер на 70 лева, освен това на жалбоподателя
следва да бъде възстановен платения депозит за вещо лице в размер на 200 лева и
държавна такса за разглеждане на делото - 10 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172
ал. 2 от АПК и на основание чл.143 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Е.С. с ЕГН **********,
заповед № 3-694/28.02.2019г. на Изпълнителния директор на НАП, издадена от
основание чл.107 ал.2 от ЗДСл, с която е прекратено служебното му
правоотношение на длъжност „Инспектор по приходите“ с придобит ІІІ младши ранг
в сектор „Проверки“, отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на К.Е.С. с ЕГН **********
съдебни разноски в общ размер от 280 /двеста и осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: