Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.К., ……….2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на дванадесети март, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2912 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 14.09.2016г. между „4ф.“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ и Г.Ц.Г. бил сключен
Договор за кредит №***, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил
оформен съгласно чл.3, във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на
договора за кредит бил подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и
бил в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят
подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В.“ на
интернет страницата на кредитодателя www.v..bg. На посочената страница „В.“
предоставя Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме,
както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с
която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След
подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят
трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез
натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от
кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от договора и
приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приемал условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. В процесния
случай, на 14.09.2016г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в
системата на „В.“ под №***. В заявката си Г.Г. заявявал желание да му бъде
отпусната сума в размер на *** лв. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с
падежна дата - 14.10.2016г. Съгласно заявката и условията по договора, сумата
била отпусната на името на кредитополучателя, чрез паричен превод посредством И.
п.. Към уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят се задължавал
да заплати на „4ф.“ ЕООД сума в общ размер на ***лв., от които: *** лв.
главница, ***лв. такса за експресно разглеждане и ***лв. договорна лихва за
периода на отпускане на кредита. На основание т.11.1 от Общите условия
кредитополучателят се възползвал неколкократно от възможността за удължаване
срока за връщане на сумата по договора. След удължаването новата падежна дата
станала 18.11.2016г.. С настъпване на падежа по договора - 18.11.2016г.,
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно
клаузите на договора и т.13.2. от Общите условия, от 19.11.2016г. (денят
следващ падежа), „4ф.“ ЕООД (В.) започнало да начислява наказателна лихва,
формирана от сбора на лихвения процент, определен от специалните условия по
кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие,
определен съгласно условията на т.13.2.а. От „Вивус“ изпратили три броя
напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В
тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно
т.13.4. от Общите условия били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател.
Въпреки отправените покани, ответникът не погасил гореописаните вземания. На
23.11.2018г. „4ф.“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „К.Б.“ ЕООД, в
качеството си на цесионер договор за прехвърляне на вземания №***/23.11.2018г.,
по силата на който цедента прехвърлил на цесионера вземанията по Договор №***,
в общ размер на ***лв., от които: главница – ***.00 лв., договорна лихва за
периода на ползване на кредита - ***лв.,
наказателна лихва – ***лв. за периода 19.11.2016г. до 22.11.2018г.; такси за
експресно разглеждане – ***лв. и такси за събиране (3 бр. изпратени писма) – ***лв.
Посочените вземания били подробно описани в Приложение №1, като неразделна част
от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за
цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3
от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратило уведомление за цесията, чрез препоръчана писмовна
пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която била върната като отказана на
19.12.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата
на ответника продължавала. Във връзка с гореизложеното счита, че в полза на „К.Б.“
ЕООД се формирало ликвидно и изискуемо вземане от Г.Ц.Г. за сума в общ размер
на ***лв., от които: главница – ***.00 лв., договорна лихва за периода на
ползване на кредита – ***лв., наказателна лихва – ***лв. за периода
19.11.2016г. до 22.11.2018г.; такси за експресно разглеждане – ***лв., отписани
такси за събиране – ***лв., от които вземания претендира претендира сума в общ
размер ***лв. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди Г.Ц.Г.,
с ЕГН-********** *** да заплати на „К.Б.“
ЕООД, сумата от ***лв., от която: ***. лв. главница, ***лв. наказателна
лихва за периода от 19.11.2016г. до 22.11.2018г., ***лв. такси за експресно
разглеждане и законна лихва върху
главницата, от подаване на искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е
подал отговор на исковата молба. В открито заседание, ответникът се явява и
признава, че е сключил с „4ф.“ ЕООД
договор за кредит за сумата от *** лв., както и че сумата от *** лв. получил му
чрез „И.“. Не оспорва, че заемът не е върнат в пълния размер на падежа, както и
на разсрочената дата, за която се е договорил съгласно договора. Оспорва
размерът на наказателната лихва, тъй като „надвишава главницата“.
От събраните по делото доказателства,
доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено следното:
Не е спорно, а и от представеното
заверено копие на договор за кредит №***/14.09.2016 г. се установява, че същият
е сключен между „4ф.“ ЕООД в качеството на кредитодател и Г.Ц.Г. в качеството
на кредитополучател, при следните условия: вид на кредита- потребителски, сума
на кредита- *** лв., такса експресно разглеждане-***лв., лихвен процент- 40.96%, ГПР- 49.6%, срок на
кредита- 30 дни, падеж на крдита-14.10.2016 г. и обща дължима сума- ***лв.
Посочено е, че сумата все получава чрез ИЗИПЕЙ.
Представени по делото са общите условия по договора за кредит. Не е
спорно, а и от приетата по делото разписка за извършено плащане от 14.09.2016
г. „4финанс“ ЕООД е превело на Г.Ц.Г. сумата от *** лв. Вписано е, че плащането
се извършва чрез системата за електронни плащания e Pay.bg. Ответникът
признава, че е получил чрез Изипей сумата от *** лв.
От
представените договор за прехвърляне на вземания №***/23.11.2018г. специални
условия на договора за кредит, сключен между “4Ф.“ ЕООД
като цедент и „К.Б.“ ЕООД като цесионер и потвърждение за прехвърляне на
вземания /л.15 и л.21/ се установява, че старият кредитор “4Ф.“
ЕООД е
прехвърлил на новия кредитор „К.Б.“ ЕООД вземания от
длъжници по сключени договори описани в Приложение №1/л.18-19/, заедно с всички
привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности, а от Приложение №1 /л.18-19/ е видно, че под №622 е прехвърлено
вземане по договор за кредит от 14.09.2016 г. с кредитополучател Г.Ц.Г. и общ
размер на прехвърлено вземане ***лв.
Старият кредитор “4Ф.“ ЕООД -цедент е подписал пълномощно /л.20/, с
което е упълномощил цесионера „К.Б.“ ЕООД от негово име да
уведомява длъжници по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД за прехвърлените вземания,
предмет на сключения договор №***/23.11.2018г. В изпълнение на
пълномощното „К.Б.“
ЕООД е
изпратило до длъжника Г.Ц.Г. уведомително писмо за прехвърленото вземане
/л.22/, но видно от приложеното известие за доставка на „Б. п.“ ЕАД /л.23/ уведомлението е върнато
с отметка, че пратката е отказана.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 и чл.86 във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът основава активната си
материално-правна легитимация на договор за прехвърляне на вземания №***/23.11.2018г.,
ведно
с приложение №1 към него, сключен между дружеството като цесионер и „4 Ф.“ ЕООД като цедент.
От
разпоредбата на чл.99 от ЗЗД следва, че кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът- цесионер е
упълномощен от предишния кредитор да уведоми длъжниците от негово име за
прехвърлянето на вземанията по сключените потребителски договори. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./. От
представените по делото доказателства не се установява уведомлението за
прехвърлянето на вземането да е стигнало до длъжника, но с връчването на
преписа от исковата молба, включително и на уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД
ответникът се счита уведомен за прехвърленото вземане- факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право, поради което следва да бъде
съобразен и взет предвид при решаването на делото с оглед императивната
разпоредба на чл.235, ал.3 от ГПК / в т.см. Решение №123/24.06.2009 г. на ВКС
по т.д.№12/2009 г. , ІІ т.о., Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на
ВКС, I т. о., постановени по реда на
чл.290 от ГПК/. Предвид изложеното съдът приема, че ищецът се явява кредитор на
ответника по силата на договора за цесия.
Предвид становището на ответника и
неоспорените доказателства съдът приема съществуването на валидно облигационно
правоотношение, основано на сключения между „4Ф.“ ЕООД и ответника Г.Ц.Г.
договор за кредит №***/14.09.2016 г. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Тъй като договорът за заем за потребление е
реален, той се счита за сключен от момента, в който заемната сума е предадена
от заемодателя на заемателя. С случая договорът за заем е сключен при условията
на чл.6 от ЗПФУР и предвид чл.8 на същия
кредитодателят „4Ф.“ ЕООД се явява „доставчик“ на финансовата услуга, а
ответникът „потребител“ на същата. Ответникът не е оспорва твърдението на
ищеца, че кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била
изцяло електронна, а представената разпечатка има характер на препис съгласно
чл.184 от ГПК. С превеждането на сумата от *** лв. и получаването й от
ответника, за последният е възникнало задължението да я върне на отложената
дата- 18.11.2016 г. В хода на
производството не са представени от ответника доказателства, удостоверяващи
плащането на отдадената му в заем сума, поради което предявеният иск за заплащане на *** лв. главница е основателен и
следва да бъде уважен.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /редакция изм. и доп. ДВ, бр.59/29.07.2016 г./, който закон съдържа разпоредби от императивен порядък, за които съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците й, когато е нарушена предвидена в закона в обществен интерес правна норма / в т.см. ТР№1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС, ОСТК, Решение №198/10.08.2015 г. по гр.д.№5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение №229/21.01.2013г/ по т.д.№1050/2011 г. на ВКС, II т.о., решение №384/02.11.2011 г. по гр.д.№1450/2010 г. на ВКС, I г.о. и др./.
В
чл.33, ал.1 от ЗПК е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В чл.10,
ал.1 от ЗЗД е разпоредено, че лихви могат да се уговарят до размер,
определен от Министерския съвет и ако уговореният размер е по-голям, той се
намалява по право до този размер. Ищецът претендира наказателна лихва за
забавеното плащане на главницата за периода от 19.11.2016 г. до 22.11.2018
година, общо в размер на ***лв. като в исковата молба е посочил, че тази лихва
е формирана от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия на
кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие,
определен съгласно условията на т.13.2./а/ т.е. в случая чрез надбавяне на
основния лихвен процент, определен от БНБ- 10. 00% към договорния лихвен
процент - 40.96% или 50.96%. Тази лихва надхвърля повече от пет пъти законната,
която за посочения период е в размер на ***лв. /изчислението с епи калкулатор/
поради което претенцията е основателна до размер на ***лв., а в частта над този
размер до претендирания размер ***лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда възможност кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а в ал.2
се предвижда забрана кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая от т.2 на
Общите условия е видно, таксата за експресно разглеждане е за
предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на
кредитополучателя за разглеждане от кредитора на искането за отпускане на
кредита до 15 минути от изпращането му. В случай, че тази опция не бъде
избрана, кредиторът е задължен да даде отговор на искането за отпускане на
кредит в срок от 7 дни. Съдът счита, че макар събирането на така предвидената
такса за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит
представлява допълнителна услуга и е допустимо съобразно разпоредбата на чл.10а,
ал.1 от ЗПК, но по делото няма наведени от ищеца доводи и в тази връзка
доказателства ответникът да е поискал допълнителната услуга -експресно
разглеждане на кандидатурата за кредит. Обстоятелството, че таксата фигурира в
представения препис от специални условия на договора за кредит, не е достатъчно
за да се приеме, че кредиторът „4ф.“ ЕООД е разгледал заявката на ответника в
срок от 15 минути от подаването на предложението за сключване на процесния
договор. При липсата на доказателства въз основа на които може да бъде направен
извод, че на ответника е предоставена тази допълнителна услугата, за която в
договора му е начислена дължима такса. По тези съображения съдът намира тази
претенция за недоказана поради което следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В настоящото исково производство ищецът
е направил разноски за държавна такса в размер на ***лв. и ***лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр.
с чл.25, ал.1 от НЗПП, от които предвид изхода на спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца ***лв. съразмерно с
уважената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Г.Ц.Г., с ЕГН-********** *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление ***, п.к.***, основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240,
ал.1и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД, сумите: *** лв. главница и ***лв.
лихва за забава за периода
от 19.11.2016г. до 22.11.2018г., по договор за кредит №***/14.09.2016
г., сключен между „4 Ф.“ ЕООД и Г.Ц.Г., които вземания са прехвърлени на „К.Б.“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания №***/23.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за лихва в частта над ***лв. до претендираните ***лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.“
ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, п.к.*** против Г.Ц.Г.,
с ЕГН-********** *** иск за заплащане на сумата ***лв. начислена такса за
експресно разглеждане, по договор за кредит №***/14.09.2016 г., сключен между
„4 Ф.“ ЕООД и Г.Ц.Г., което вземането е прехвърлено на „К.Б.“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания №***/23.11.2018г.,
като неоснователно.
ОСЪЖДА Г.Ц.Г.,
с ЕГН-********** *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление ***, п.к.***, *** основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на ***лв.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.127,
ал.4 от ГПК присъдените с решението суми следва да бъдат заплатени от Г.Ц.Г., с
ЕГН-********** по банкова сметка на „К.Б.“ ЕООД с IBAN:***, BIC:*** „Б. ДСК“
ЕАД.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: