Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 24.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на
двадесет
и четвърти юни две хиляди и петнадесета година, в
публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар В.Ц.
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 1182 по описа за
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ, с които се претендират
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
на 30.01.2012г. по ДП № 92/2012г. на РУП В. Търново е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 129 ал. 2 пр. 2 т. 2 вр. ал. 1 НК за това, че е
причинил средна телесна повреда на друго лице и му е взета мярка за
неотклонение „подписка”. Сочи, че разследващият полицай е изпратил ДП на ВТРП с
мнение за повдигането на обвинение, като на 14.03.2012г. срещу него е внесен
обвинителен акт за посоченото престъпление в съда. Твърди, че с присъда
постановена на 13.11.2012г. по НОХД № 547/2012г. на ВТРС е признат за невинен и
оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. Присъда на ВТРС е влязла в сила,
след като е потвърдена с решение от 01.03.2013г. по ВНОХД № 20/2013г. на ВТОС.
Сочи, че незаконосъобразно повдигнатото обвинение му е причинило стрес, душевни
тревоги, неудобства и злепоставяне пред приятели и познати. Твърди, че
наказателното производство, което е продължило за времето от 30.01.2012г. до
01.03.2013г., го е направило по – изнервен, сприхав и се е отразило на бизнеса
му. Сочи, че са му причинени и имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното
от него адвокатско възнаграждение. Отправя искане до съда да осъди ответника да
му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 8000лв.,
ведно със законната лихва, считано от 01.03.2013г. до окончателното и
изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв.
Претендира разноски.
В подадения отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ищецът да е претърпял
вредите, които сочи и да е налице причинна връзка между тях и дейността на
Прокуратурата на РБ/ ПРБ/. Възразява срещу претендирания размер на
неимуществените вреди, като сочи, че той не е в съответствие с принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД и се явява завишен. Посочва, че в досъдебната фаза
на процеса разследването е продължило само месец и половина и че оправдателната
присъда е постановена, поради недоказаност на авторството на престъплението,
въпреки участието на ищеца в него.
Съдът, като е предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
ДП № 92/2012г. по описа на РУП В. Търново е образувано
на 21.01.2012г на основание чл. 212 ал. 2 НПК и е водено срещу Неизвестен
извършител. С постановление от 30.01.2012г. на разследващ полицай при РУП В.
Търново, ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.
129 ал. 2 пр. 2 алт. 2 вр. ал. 1 НК за причиняване на средна телесна повреда на
друго лице, изразяваща се в счупване на ляв горен крайник. Взета му е мярка за
неотклонение „подписка”. Постановление е връчено на ищеца на 01.02.2012г. в
присъствието на защитника му адв. Ж. Д. от ХАК,
упълномощена от същата дата. Видно от договор за правна защита и съдействие
/лист 4 от ДП/ ищецът се е задължил да заплати на защитника си за осъществяване
на защита по наказателното производство възнаграждение в размер на 300 лв. В
договора е отразено, че тази сума е заплатена в брой. Разследването по делото е
приключило на 06.03.2012г. с мнение ищецът да бъде предаден на съд за престъплението,
за което е обвинен. Материалите по ДП са изпратени на ВТРП, която на
15.03.2012г. е внесла в съда обвинителен акт срещу него. С присъда от
13.11.2012г. по НОХД № 547/2012г. на ВТРС същият бил оправдан по повдигнатото
му обвинение, доколкото по делото не било доказано по несъмнен начин, че подсъдимият
е причинил съставомерния престъпен резултат. Срещу
оправдателната присъда ВТРП е внесла протест, като с решение № 23/01.03.2013г.
по ВНОХД № 20/2013г. на ВТОС постановения от районния съд акт е изцяло
потвърден. По този начин оправдателната присъда е влязла в сила в деня на
постановяване на решението на въззивната инстанция.
За установяване на релевантни към спора факти по
делото са ангажирани гласни доказателства от ищцовата
страна чрез показанията на свидетелите Ковачганева –
съпруга на ищеца и Гицов – негов приятел. Чрез
показанията си първата установява, че след привличане на ищеца като обвиняем
същият се е затворил в себе си, не искал да контактува със свидетелката, будел
се нощно време. Избягвал да се среща и с приятелите си, за да не го майтапят и
дразнят по повод повдигнатото му обвинение. По време на наказателното
производство започнал да пуши повече цигари и да употребява по – често алкохол.
Свидетелката изнася, че ищецът е бил воден от другия свидетел при психиатър и
започнал да пие лекарства, защото изпаднал в депресия, която без малко да
доведе до раздялата им. Свид. Гицов
потвърждава, че по време на разследването срещу него ищецът започнал да пуши
повече цигари. Бил напрегнат и под напрежение. Притеснявал се за последиците от
повдигнатото му обвинение. Свидетелства, че около месец след започване на ДП се
срещнал със съпругата на ищеца по нейно искане. Оплакала му се, че последният
не се храни, само пуши и пие алкохол и не разговаря с нея. Свидетелят Гицов, който работи като съдебен лекар, взел от свой колега
психиатър антидепресанти, които ищецът следвало да
пие по определена схема. Същият обаче продължавал да употребява алкохол в
немалки количества, което довело до влошаване на състоянието му. Наложило да
приема други медикаменти. Ищецът се чувствал неработоспособен, бил тревожен и
постоянно говорел, че делото ще съсипе живота му. На моменти бил избухлив към
персонала в магазините му и станал раздразнителен, когато някой го бъзикал за
разследването срещу него. В обобщение посочва, че за него случилото се с ищеца
било чист депресивен епизод с ясно проявление.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е предвидена обективна
отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление. Извършените от органите на
Прокуратурата действия по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, че извършеното
деяние не е престъпление или че наказателното производство е образувано след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Основателността на иска с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ
предполага кумулативното установяване, в условията на пълно и главно доказване,
което е в тежест на ищеца, на следните обстоятелства: спрямо него да е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, да е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение с влязла в сила присъда, да е претърпял
сочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди и да е налице
причинна връзка между тях и незаконното действие на органите на Прокуратурата.
Според чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо
дали са причинени от виновно длъжностно лице. В настоящата хипотеза
Прокуратурата на РБ е процесуалнен субституент на държавата и е пасивно легитимирана да
отговаря по предявените искове.
От събраните по делото доказателства, а
това и не е спорно между страните, категорично се установява, че спрямо ищецът
е било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, както и че същият
е бил признат за невинен и оправдан по него с влязла в сила присъда. По този
начин са осъществени два елемента от фактическия състав на специалния деликт по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, от които възниква
вземането на ищеца за обезвреда на причинените му
вреди. По отношение на неимуществените вреди последният твърди, че незаконното
обвинение и проведеното наказателно срещу него наказателно производство са му
причинили стрес, душевни тревоги и неудобства, злепоставяне пред приятели и
познати. Станал по изнервен и сприхав, което се е отразило отрицателно на
бизнеса му.
Според задължителаната
практика на ВКС, обективирана в Решение №
480/23.04.2013г. по гр.д. № 85/2012г. на IV г.о. неимуществените вреди се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнената чест и достойноство, добро име в
обществото. В практиката си ВКС приема още, че обезщетението за неимуществени
вреди се дължи и при лиспата на доказателства за тях,
тъй като е нормално такива вреди да са търпени, което следва от естеството на
упражнената спрямо лицето наказателна репресия.
По делото са ангажирани гласни
доказателства, които установяват, че повдигнатото обвинение и воденото срещу ищеца
наказателно производство са довели до неблагоприятни последици за душевното му
състояние – същият се е променил, като се е затворил в себе си и е избягвал
контакти с приятелите си. Проявявал раздразнителност, когато го заговаряли за
разследването срещу него. Появило се напражение в
отношенията му с бъдещата съпруга /свид. Ковачганева/ и притеснения за последиците от повдигнатото
му обвинение. В определен период станал по сприхав и избухлив спрямо
подчинените си. В подобни случаи такова отражение на наказателното производство
върху характера на пострадалия е нещо обичайно. Предвид на това съдът намира,
че тези неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца са настъпили в пряка
причинно – следствена връзка с провежданото спрямо него наказателно преследване
за причинена средна телесна повреда. Възраженията на ответника за липсата на
каквато и да е връзка между обвинението против ищеца и претърпените вреди са
напълно неоснователни.
Ангажираните свидетелски показания обаче
не разкриват наличието на обстоятелства за причинени на ищеца значителни
морални страдания. Между другото такива и не се твърдят в исковата молба. Не са
изложени твърдения за изпадане в депресия и за влошаване на отношенията със свид. Ковачганева. Въпреки това
съдът следва да посочи, че намира за недоказани изложените от свидетелите
обстоятелства за интензитета на приживените от ищеца
душевни терзания и за настъпилото тежко депресивно състояние, вледствие на наказателното преследването срещу него. В тази
връзка по реда на чл. 172 ГПК съдът съобрази, че разпитаните по делото
свидетели са пряко заинтересовани от изхода на делото, с оглед на близките
отношения със ищеца. Извън гласните доказателства не са ангажирани други
доказателства, че ищецът е употребявал към релевантния за спора момент антидепресанти. Не се представиха писмени доказателства, че
същият е посещал болнични заведения, че е преглеждан
от психиатри, че са му предписани споменатите от свид.
Гицов медикаменти, че същите са закупувани от него.
Най – малкото не са ангажирани показанията на психиатъра, който е конслутирал ищеца и който е давал на свид.
Гицов различните антидепресанти.
От друга страна, дори да се приемат за
достоверни показанията на разпитаните свидетели, че ищецът е употребявал
подобни медикаменти, от същите тези показания се установява, че пострадалият е
допринесъл в изключителна степен за утежненото си психическо състояние.
Продължил е да употребява алкохол в значителни количества, което в съчетание с
приеманите медикаменти е допринесло за влошаване на психическото му здраве. Ето
защо дори през исковия период ищецът да е приживял
душевни страдания над обичайните за такива случаи, той сам е станал причина за
тяхното настъпване. По този начин същият е привнесъл в типичния за специалния деликт причинно – следствен процес друг фактор, поради
което възникналите от него вреди не подлежат на репариране от държавата. Наред
с това по делото не се доказа, че незаконното обвинение е имало негативни
последици върху бизнеса на ищеца. Не се установи същият да е намалил печалбата
си или да е увеличил забугите от търговската си
дейност, да е затворил обекти, да е имало отлив от клиенти или да е изгубил
качествен персонал. В тази връзка не са ангажирани никакви доказателства. Не се
доказа, че ищецът е бил злепоставен в приятелския си кръг. Свид.
Ковачганева е категорична, че никой от приятелите на
ищеца не е го избягвал, защото е бил обвинен.
В обобщение следва да се посочи, че по
воденото срещу ищеца наказателно производствто без
съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, но не се разкри същите да
нахвърлят обичайните за подобни случаи.
Според константната съдебна практика обезщетението
за неимуществени вреди следва да се съизмерва с
обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички
претърпени от него морални вреди. Размерът на това обезщетение се определя от
съда по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, което понятие не е абстрактно, а е свързано
с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда. Това са тежестта на повдигнатото срещу
ищеца обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на
наказателното преследване върху физическото и психическото здраве на обвиняемия,
върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството,
близките и приятелите му, наличието на съпричиняване
на вредите от страна на обвиняемия, при направено възражение в тази насока.
Като база на паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическия растеж и стандарът на живот в страната
към датата на увреждането, както и създадения в съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи. Не следва да се забравя, че
и самото осъждане има ефект на овъзмездяване.
Изхождайки от тези критерий и при съобразване конкретиката на
случая съдът намира, че справедливия размер на обезщетението за процесните
неимуществени вреди възлиза на 1500 лв. Продължителността на наказателното
преследването срещу ищеца е продължило точно една година и един месец
/01.02.2012г. – 01.03.2013г./, което не е необосновано дълг срок с оглед
протичането му през досъдебна фаза и през две съдебни инстанции. Не е налице
нарушение на изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок по
смисъла на чл. 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС. Престъплението за което ищецът е привлечен като
обвиняем е тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 НК, но в санкционната
част на нормата на чл. 129 НК не е предвиден специален минимум на наказанието лишаване
от свобода, което открива законовата възможност за налагането и на по – лек по
вид наказание. Взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение е най –
леката форма на процесуална принуда. От събраните по делото доказателства е
видно, че същата не е го е извадила от обичайната му семейна и социална среда и
не е попречила на търговската му дейност. Ищецът е продължил да работи, да
пътува до гр. Бяла и да зарежда със стока магазините си. Не се събраха
доказателства наказателното преследване срещу ищеца да е станало достояние на
неограничен кръг от хора и да е повлияло негативно, както върху доброто му име
в обществото, така и върху бизнеса му. Не са изложени твърдения и не се доказа
наказателното преследване да е дало отражение върху физическото здраве на
ищеца. Същото обаче е имало негативно отражение върху психоемоционалната
му сфера. Ищецът се е променил, станал е по затворен и не дотам контактен с
хората. Избягвал е срещи с приятели и е проявявал признаци на раздразнителност,
когато е ставало дума за повдигнатото му обвинение. На моменти е бил сприхав и
избухлив към персонала си, което разкрива, че същият е бил напрегнат и
притеснен по повод на воденото срещу него разследване. Съдът приема обаче, че
тези безспорно установени по делото неимуществени вреди не са извън обичайните
негативни чувства и изживявани в подобни случаи. Ето защо според съда сумата от
1500 лв., при отчитане и на обстоятелството, че досега ищецът не е бил обект на
наказателна репресия, ще обезвреди напълно тези му душевни терзания и
преживявания, без да доводе до неоснователното му
обогатяване.
Предвид този извод на съда за
основателност на предявения иск подлежи на разглеждане направеното от ответника
правоизключващо възражение по смисъла на чл. 5 ЗОДОВ,
до каквото по същество се свеждат релевираните доводи
в отговора на исковата молба, че оправдателната присъда по отношение на ищеца е
постановена, поради недоказаност на обвинението, въпрки
участието на подсъдимия в инцидента.
Задължителанта съдебна практика е извела становището, че при
наведеното възражение по чл. 5 ЗОДОВ подлежи на изследване доколко поведението
на пострадалия т.е. ищеца е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат
от незаконното действие на съответния държавен орган и доколко го освобождава
от отговорност. Ако поведението на пострадалия е единствен каузален фактор,
държавата не отговоря, но ако само е допринесъл – обезщетението се намалява, с
оглед особеностите на всеки конкретен случай. Понастоящем сме изправени пред
втората хипотеза, тъй като по време на инцидента ищецът е проявил противоправно поведение, макар и наказателно несъставомерно по повдигнатото му обвинение, като е взел
участие в инкриминираното деяние, което с оглед конкретика
на случая се намира в причинна връзка с водения срещу него наказателен процес. По
делото безспорно е установено, че ищецът на няколко пъти през процесната вечер е влизал в препрекания
с лицето Цанев и е участвал в групата, която му е нанесла побой, в резултата на
който е настъпил съставомерния резултат, като самия той
го е ударил в лицето /сравн. Решение №
324/16.10.2013г. по гр.д. № 1272/2012г. на IV г.о., на ВКС/. При това положение е налице виновно съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се намали с 1/3 и ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1000 лв.
Претенцията на ищеца за имуществени
вреди се явява изцяло основателна. Задължителната съдебна практика /Решение №
433/23.06.2010г. по гр.д. № 563/2009г., Решение № 126/10.05.2010г. по гр. д. №
55/2009г. и други/ е категорична, че правозащитните органи отговарят за
направените от подсъдимия разноски в наказателния процес, който е приключил с
оправдателна присъда, които подлежат на възстанояване
по реда на чл. 4 ЗОДОВ, тъй като се явяват за лицето имуществена вреда и
доколкото липсва процесуална възможност за присъждането им в наказателното
производство. По делото ищецът доказа пълно и главно, че е направил разноски в
наказателното производство като е заплатил на защитника си сумата от 300 лв.,
които съставляват имуществени вреди в причинно – следствена връзка с процесния
квалифициран деликт.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че
предявения иск за обезвреда на претърпяните
от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение
следва да бъде уважен до размера на 1000 лв., а за горницата до пълния предявен
размер същият следва да бъде отхвърлен. Искът за имуществени вреди в размер на
300 лв., изразяващи се в направени
разноски за адвокат в наказателното производство, следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно т. 4 на ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. дело №
3/2004г. на ОСГК на ВКС при деликт по чл. 2 ал. 1 т.
3 ЗОДОВ в хипотезата на постановена оправдателна присъда, ответникът изпада в
забава от момента на влизането й в сила. Понастоящем това е датата на
постановяване на въззивното решение – 01.03.2013г., с
което е потвърдена оправдателната първоинстанционна
присъда и от този момент дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, така както е поискано.
При този
изхода на делото претенцията на ищеца за разноски се явава
частично основателна. Съгласно чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е
доказал заплащането на адвокатски хонорар в размер на 700 лв., без обаче в
договора за правна защита и съдействие да е разграничено каква част от него е
платена за претенцията за имуществени вреди и каква част за неимуществени. При
това положение и по аргумент от чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наребда
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът приема,
че сумата от 300 лв. е платена по иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, а сумата от 400 лв. по иска за неимуществени вреди. Първата
сума изцяло следва да бъде понесена от ответника, тъй като този иск е изцяло
уважен. Същият, съразмерно на уважената
част от иска за морални вреди, следва да заплати на ищеца сумата от 50 лв. като
разноски за адвокатски хонорар. Предвид на което ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца общо сумата от 360 лв. - разноски за
производството, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр. София, бул. „Витоша” № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Б.К., ЕГН: ********** *** и адрес за призоваване: гр. Велико
Търново, ул. „Васил Левски” № 3, ет. 1, чрез адв. Ж.Д.
от ХАК, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, СУМАТА от 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за понесени неимуществени
вреди от незаконно повдигнатото му обвинение на 30.01.2012г. за престъпление по
чл. 129 ал. 2 пр. 2 алт. 2 вр. ал. 1 НК, за което е бил оправдан с влязла в сила на 01.03.2013г. присъда по
НОХД № 547/2012г. на ВТРС, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2013г. до окончателното й
изплащане, както и СУМАТА от 300 лв. /триста/ лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокат в
наказателното производство, КАТО отхвърля иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1000 лв. до пълния
предявен размер от 8000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр. София, бул. „Витоша” № 2
ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.К., ЕГН: ********** *** и адрес за призоваване: гр. Велико
Търново, ул. „Васил Левски” № 3, ет. 1, чрез адв. Ж.Д.
от ХАК СУМАТА от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща общ размер на
сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване, пред
Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: