РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 262 / 27.4.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание
на седми април през две хиляди двадесет и третата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
и секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното
от съдия Петров адм. дело № 826 по описа
на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Деветнадесета от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 144 от ДОПК, във
връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните
данъци и такси, във връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси.
2. Образувано е по Жалба на „СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец бул. Цар Освободител,
№ 20, представлявано от управителите К. Н. И. и Б. В. С., с посочен съдебен
адрес ***, адв. Н. Б., срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.
3 от ДОПК № АУ000889 от 01.06.2022 г., издаден от
старши инспектор Ц. Г., орган по приходите към Община Пазарджик, в частта му с която спрямо дружеството е
определено задължение за заплащане на такса за битови отпадъци за 2020 г. в
размер на 7568,05лв.; за 2021 г. в размер на 7568,05 лв. и за 2022 г. в размер
на 12746,20 лв., заедно със съответните лихви за просрочие за 2020 г. и 2021.
3. Поддържа се, че собствения на дружеството имот се
намира извън регулационните граници на населеното място, в местността „Кичюк
Чал“, землище на с. Синитово, общ. Пазарджик, като във въпросния имот, не се
извършват таксуваните от общината услуги.
В представената по делото писмена защита се
конкретизира, че текущият административно правен спор
се концентрира по отношение на
първата компонента „такса за обезвреждане на битови отпадъци в депо“ по смисъла
на чл. 62, т. 2 от ЗМДТ за процесните
отчетни периоди от 2020 г. до 2022 г., включително.
Според жалбоподателя, от описаното предназначение на
имота - производство на ел. енергия, не следва, че такова дейност се
осъществява в него. Твърди се, че имота не е бил ползван през процесиите
периоди от време, както и понастоящем, както и че общината не е организирала в
и около имота сметосъбиране и обезвреждане на битови отпадъци. В този контекст
се сочи, че задължението за такса битови отпадъци, по своя характер съставлява
насрещна законоустановена престация за изпълнението на определени услуги, като
основната му характеристика е неговата възмездност и реципрочност. При това
положение според жалбоподателя, определената такса битови отпадъци от община
Пазарджик за декларирания от дружеството имот, от който не се генерират битови
отпадъци е явно непропорционална и е в нарушение на правилото установено в чл.
67, ал. 1 от ЗМДТ, доколкото дружеството не е причинител или притежател на
отпадъци. Счита се, че принципът „замърсителят плаща“ е сред основните принципи
на политиката на Европейския съюз в областта на околната среда, като той
изисква причинителят на замърсяването да понесе разходите за неговото
премахване и има за цел да разпредели по справедливост разходите, произтичащи
от замърсяване на околната среда. Поддържа се, че искането, дружеството да
заплати процесните такси за битови отпадъци нарушава принципа за
пропорционалност, за фискална неутралност и равно третиране на данъчните субекти,
залегнали в правото на Европейския съюз.
Жалбоподателя счита, че съдържанието на представените
по делото графици за контейнери, миене
улици, отчети за явяване на работа, пътни листа и други писмени доказателства,
по същество подкрепя, а не оборва поддържаната теза относно процесния поземлен
имот, като същият не попада в районите в които се извършва тази дейност.
Искането е Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК АУ000889 от 01.06.2022 г., издаден от старши инспектор Г.,
орган по приходите към Община Пазарджик,
да бъде отменен в частта му с която спрямо дружеството е определено
задължение за заплащане на такса за битови отпадъци за 2020 г. в размер на
7568,05лв.; за 2021 г. в размер на 7568,05 лв. и за 2022 г. в размер на 12746,20
лв., заедно със съответните лихви за просрочие за 2020 г. и 2021. Иска се също
така, да бъдат присъдени в полза на дружеството, сторените разноски по
производството, съобразно заявен списък за тяхното извършване..
4. Началник Отдел „Обща администрация“ при Община Пазарджик,
чрез пълномощника си юрк. В. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Счита се, че по делото не са представени
доказателства, които да оборят констатациите на органа по приходите и
реализирането на законовите предпоставки за облагане с такса битови отпадъци в
оспорения компонент, като се счита, че аргументите на общинския служител,
действащ с правомощия на орган по приходите се доказани при условията на пълно
и главно доказване в хода на настоящото производство.
Според ответника, предпоставките за дължимост на
таксата за тази услуга са: правният субект да има качеството на лице по чл. 64,
ал. 1 ЗМДТ; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата;
общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение
за тяхното обезвреждане. Счита се, че за дължимостта на таксата за
обезвреждане, законодателят не е предвидил предпоставките включване на услугата
в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и попадане на имота в границите
на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата, като
това следва от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която
таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и когато имотът
попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на
битови отпадъци. Поддържа се, че дължимостта на тази такса, за разлика от
другите две услуги, законодателят не обвързва с доказването на фактическото
предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато
общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци.
Според ответника „….Следователно, налице е законова
фикция. Фингираният състав - ползване от общината на депо за обезвреждане, е
свързан с неприсъщите му правни последици - фактическото ползване на услугата
от правните субекти….“.
Счита се, че гласните доказателства събрани по делото
са ирелевантни за правния спор.
Все в тази насока се поддържа, че служителят, действащ
с правомощия на орган по приходите е съобразил, че имотът на жалбоподателя не
попада в района за обслужване и за извършване на услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване, съгласно заповедите на кмета на Община Пазарджик по чл. 63,
ал.2 от ЗМДТ за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., поради което не е
начислявана такса битови отпадъци в компоненти за сметосъбиране и
сметоизвозване, а само в компонентите за обезвреждане на битовите отпадъци в
депа и други съоръжения и почистване на местата за обществено ползване.
Според ответника, не се установяват нарушения и на
правото на Европейския съюз при определяне на таксата битови отпадъци в
оспорения компонент, доколкото в настоящия казус не е налице разпределяне на
явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъдят сторените
разноски по производството.
ІІ. За допустимостта :
5. Оспорения Акт е съобщен на неговия адресат на
09.06.2022 г., видно от представеното по делото известие за доставяне. Жалбата срещу
му, подадена до Началник отдел „МДТ“ е регистрирана общинска администрация Пазарджик
с вх. № 13-38-62 от 14.06.2022г. Не се твърди и не се установява, по отношение
на така предприетото обжалване по административен ред, да е налице произнасяне
от горе стоящият в йерархията на администрацията орган. Жалбата с която е
сезиран съда, е регистрирана с вх. № 6895 от 26.06.2022 г
Това ще рече, че жалбата е подадена в рамките на
установения за това срок в чл. 155, ал. 5, във връзка с ал. 4 от ДОПК и при
наличието на правен интерес, поради което е допустима.
ІІІ. За фактите :
6. По силата на сделка за покупко продажба, извършена
с нот. акт № 193 от 08.07.2011 г., на нотариус Г. с рег. № 071(л. 59), „СОЛАР
ПАРК ТРАКИЯ“ ООД, ЕИК ********* е придобило собствеността върху поземлен имот №
062001, с начин на трайно ползване – производство ел. енергия, с площ от
922,034дка., намиращ се в местността „Кичук чал“, землище с. Синитово, общ.
Пазарджик, за който съобразно Решение № 40 от 24.02.2011 г. на Общински съвет
Пазарджик е одобрен ПУП-ПРЗ и План – ел. схема е обособен УПИ І-1 за фотоволтаични
системи, с малко етажно, свободно застрояване с височина до 10,00м. и
показатели за зона „Пч“, като е предвидено изграждане на фотоволтаична електроцентрала с Рн=9,773MW, Ринст=40,77864 MWр, съобразно Разрешение за строеж № 126 от 20.04.2011 г. на община Пазарджик.
7. С Декларация № 323 от 14.07.2011 г. по чл. 14 от ЗМДТ(л. 53), дружеството е декларирало пред общинска
администрация Пазарджик, изключителната собственост върху недвижим имот №
062001, УПИ І за фотоволтаични системи, извън регулация, м. „Кичук чал“,
землище с. Синитово, общ. Пазарджик, с площ от 922,034дка. Декларирано е, че
имота е с предназначение – производство на ел. енергия и отчетна стойност от
600000,00лв. Не е декларирано в имота да са разположени сгради или съоръжения.
8. С Решение № 3184 от 05.04.2022 г., постановено по
адм. дело № 6976 по описа на Върховния административен съд за 2021 г. е отменен Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ-0002665 от 04.11.2019 г., потвърден с Решение №
13-38-166-001 от 24.01.2020 г. на Началника на отдел „МДТ“ при Община
Пазарджик, в частта за определените задължения в тежест на „СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ“
ООД, София, ЕИК ********* за данък върху недвижимите имоти и такса за битови
отпадъци за отчетните 2016 г.; 2017 г.; 2018 г. и 2019 г.
За да постанови този резултат, висшия по степен
административен съд е приел, че в материалите по делото не се срещат данни,
според които Община Пазарджик има някакво отношение към поддръжката, развитието
и обслужването на съответната инфраструктура относно имота на дружеството.
Според съда, несъмнено в околността липсват електрификация, канализация и
водопроводи, като липсата на каквито и да са стандарти в Община Пазарджик,
разходи за или данни за поддържане на настилката, осигуряваща достъп до
процесния имот на „СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ“ ООД, препятстват проверката за
съответствие със закона и не могат да доведат до логичен извод за наличие на
„улична мрежа“ в или около имота.
В този контекст, съдът е посочил, че „…Съгласно чл.
63, ал. 1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е
организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за
ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване. Законово предвидената възможност да не се
заплаща такса за този компонент е само когато няма такова депо. Съгласно
разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ЗМДТ такса не се събира, когато услугата не се
предоставя, като тежестта на доказване е на административния орган. От
цитираните разпоредби следва, че таксата битови отпадъци е вземане, дължимо при
реално предоставяне на услуга, т. е. в настоящия случай следва да бъде доказан
фактът на извършени дейности по двата компонента на горепосочената услуга, при
това спрямо районите, посочени в р. I, т. 1 и т. 2 от заповедите. В случая, с
надлежни писмени доказателства е установено наличието на собствено и
функциониращо в района депо. Касационната инстанция, обаче намира, че не
съответства на духа и целта на закона събирането на такса за обработване на
битови отпадъци в депо, когато спрямо имота на касатора не се предлага и
осъществява услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, от които се генерира
битовия отпадък за обработване в коментираните съоръжения…“.
9. Със Заповеди № 2072 от 08.10.2019 г., № 1999 от
09.10.2020 г. и № 1511 от 30.07.2021 г. на кмета на община Пазарджик са
определени границите на районите на
територията на община Пазарджик, в които през процесните 2020 г., 2021 г. и
2022 г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на
битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено
ползване, а именно : строителните граници на населените места в община
Пазарджик; вилни зони и селищни образувания; други терени, извън границите на
прежде посочените райони, включени в системата за организирано поддържане на
чистотата.
Представени са съответните решения на Общински съвет
Пазарджик за одобряване на План-сметка за необходимите разходи за битови
отпадъци и определяне на размера на таксата за битови отпадъци за жилищни и
нежилищни имоти на физически и юридически лица.
10. С Решение № 509-Н0-И0-А082015 г. от 31.03.2015 г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда на Община
Пазарджик е издадено Комплексно разрешително № 509-Н0/2015 г. за експлоатация
на следната инсталация и съоръжения : „Регионално депо за неопасни отпадъци от
регион Пазарджик, Клетка 1 и съпътстваща инфраструктура“.
11. Представени по делото са:
- Договор за
възлагане на обществена поръчка рег. № 99-ЗОП-4 от 15.01.2018 г., сключен между
Община Пазарджик и ДЗЗД „ РД-Пазарджик 2017“, като изпълнител, по силата на
който, дружеството се е задължило да осъществява експлоатация и стопанисване на
Регионално депо за неопасни отпадъци от регион Пазарджик — І-ва Клетка и
съпътстваща инфраструктура, което обслужва девет общини от област Пазарджик,
обединени в Регионално сдружение за управление на отпадъците — Пазарджик, а
именно - община Пазарджик, община Пещера, община Септември, община Батак,
община Брацигово, община Лесичово, община Велинград, община Ракитово и община
Белово;
- Договор за възлагане на обществена поръчка рег. №
99-ЗОП-59 от 16.09.2020 г., сключен между Община Пазарджик и ДЗЗД „Център за
рециклиране – Пазарджик“, като изпълнител, по силата на който, дружеството е
приело възмездно да осъществява експлоатация н стопанисване на инсталацията за
предварително третиране на смесени битови отпадъци от общините Пазарджик,
Пещера, Батак, Брацигово, Септември, Белово и Лесичово и на инсталацията за
компостиране на разделно събрани зелени шили биоразградими отпадъци от общините
Батак, Брацигово, Лесичово, Пазарджик и Пещера, разположени на територията на
РЦР Алеко Константиново;
- Договор за възлагане на обществена поръчка рег. №
99-ЗОП-2 от 01.02.2021 г., сключен между Община Пазарджик и „Омега –
Интерклинър“АД, София, по сила та който дружеството се е задължило, възмездно
да извършва дейност по сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци
в „Регионална система за управление на отпадъците - регион Пазарджик“ от 28
кметства на територията на община Пазарджик”;
12. С оглед твърденията, че през периода от 2020 г. до
2022 г. включително, Община Пазарджик е депонирала количества отпадъци в
посочените инсталации за третиране на
отпадъци са представени графици, отчети, обобщени справки за депонирани
количества отпадъци.
13. С Молба вх. № 13-38-49 от 03.05.2022 г., по реда
на чл. 107, ал. 2 от ДОПК, дружеството е поискало от Началника на Отдел „МДТ“,
общ. Пазарджик, да бъде издаден Акт за установяване на задължения по декларация
относно процесния имот за отчетни периоди 2020 г. до 2022 г., включително.
В отговор е издаден процесния Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000889 от 01.06.2022 г. според който,
административния орган е счел, че „…С Решение №3184/05.04.2022г. на Върховния
административен съд на Република България е определена данъчна оценка за
гореописания имот на „СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ” ООД в размер на 1593 275.00лв….“.
Неясно защо, е счетено, че Върховния административен съд е орган, който
определя данъчната оценка на имотите, а не съдебна инстанция, която разглежда и
разрешава конкретни административно правни спорове, въз основа на приети за
установени факти и обстоятелства. Независимо от това, сумата от 1 593 275.00лв.
е приета, като действителна данъчна оценка на процесния имот. При това
положение, спрямо дружеството са определени следните задължения :
- Такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и
други съоръжения в размер на 7568.05лв. за 2020 г. ; на 7568.05лв. за 2021 г. и на 12 746.20лв. за 2022 г.;
- Такса за почистване на местата за обществено
ползване в размер на 5895,12лв. за 2020 г.; на 5895,12лв. за 2021 г. и на 7169,74лв. за 2022 г.
Посочено е, че сумите са дължими на основание чл.64,
ал.1 от ЗМДТ; Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Пазарджик, приета с Решение на Общински
съвет Пазарджик № 28 от 21.02.2003 г. и заповедите на кмета на общината с които
са определени границите на районите на
територията на община Пазарджик, в които през процесните 2020 г., 2021 г. и
2022 г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на
битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено
ползване.
14. В хода на настоящото производство, бе разпитан
свидетеля Д. Н. И., който твърди, че процесният имот се намира в землището на
с. Синитово и от части в това на с. Главиница. Описва го като камениста
местност, бивша Топлоелектрическа централа от 1987 г., която не е била пускана
в експлоатация. Според свидетеля, всичко е разрушено, ограбено, няма връзка с
мрежа, няма ток, вода, обрасло е с растителност, няма инфраструктура. Сочи, че
съседните имоти са за земеделско производство или пасища, като се обработват със
земеделска техника.
Свидетеля заявява, че на място няма никаква
инфраструктура, като до имота не е възможно
да се стигне с МПС. И. твърди, че процесния имот до момента не е
използван. Същият е бил закупен от дружеството с идеята да се използват технологии
за енергопроизводство, но имотът и понастоящем е празен и никога в този имот не
е развивана дейност откакто го е придобило дружеството, поради което няма как
да е генериран отпадък в този имот.
Свидетеля описва, че до имота се стига в единият вариант,
като се спре на „Тракия папир“ и се ходи пеша по второстепенни пътища и в другия
вариант, като се спре на пътя за с. Синитово. Според И. „.. Този път е суха
земя, на места има плочи, остатъци от едно време. Понеже минават тежки машини,
всичко е унищожено. Виждал съм комбайни, но откъде минават не знам. С л.а. се
спира на един път от с. Синитово. Имотът се обикаля пеша, не може да се обиколи
с кола. От всякъде е земеделска земя, всичко наоколо са ниви, земеделска
техника не е необходимо да минава по някакъв нарочен път, а през земеделските
имоти се обработва. Постоянно ходя в имота във връзка с различни дейности.
Последно ходих миналата седмица, т.к. оглеждахме, че има някакви изхвърляни
отпадъци и се обадих на кмета на селото. Всичко в имота е унищожено, ограбено и
изнесено. Имаше една дървена барака, но и нея откраднаха. Няма ток и вода.
Интересувал съм се от кмета и знам, че депо за строителни отпадъци няма, а за
битови мисля че има, но не съм сигурен. Не мога да си спомня в с. Синитово дали
съм виждал съдове за битови отпадъци….“.
15. Назначена бе съдебно икономическа експертиза,
заключението по която бе прието без заявени резерви от страните. Според вещото
лице Т., в заверената служебна страница на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е
установено точното разположение на имота спрямо строителните граници на
населеното място, а именно: имотът е извън строителни граници, земята е
урегулиран поземлен имот извън строителни граници и попада в производствена
устройствена зона, съгласно застроителния и регулационен план на населеното
място.
Вещото лице е пресметнало, че на база данъчна оценка
на имота в размер на 1 593 275.00лв., такса за компонента обезвреждане на
битовите отпадъци в депа и други съоръжения в размер на 7568.06лв. за 2020 г. ;
на 7568.06лв. за 2021 г. и на 12
746.20лв. за 2022 г., а размера на законната лихва върху тези суми, към момента
на издаване на процесния акт е общо 1344,49 лв. за 2020 г.; общо 577,11 лв. за
2021 г.
Според вещото лице, съобразно данните по делото, местността
„Кичук Чал“, землище с. Синитово, където се намира процесния недвижим имот,
през 2020 г„ 2021 г. и 2022 г. не попада в определените граници на райони за
сметосъбиране в Община Пазарджик.
Констатирано е, че за 2020 г., дружеството е заплатило
2708,57 лева данък недвижими имоти, 282,69 лева лихва за забава на плащането на
данъка,13463,17 лева такса битови отпадъци и 1437,96 лева лихва за забава на
плащането на таксата; за 2021 г. дружеството е заплатило 2708,57 лева данък
недвижими имоти, 282,69 лева лихва за забава на плащането на данъка,13463,17
лева такса битови отпадъци и 1437,96 лева лихва за забава на плащането на
таксата; за 2022 г. дружеството е заплатило 2708,57 лева данък недвижими имоти,
38,37лева лихва за забавено плащане на данъка, 19931,97 лева такса битови
отпадъци и 285,56 лева лихва за забава на плащането на таксата.
Според вещото лице, при изключване на компонента
обезвреждане на битови отпадъци, дължимата такса за битови отпадъци би следвало
да се определи в размер на 5895,12 лева за 2020 г.; на 5 895,12 лева за
2021 г. и на 7169,74 лева за 2022 г.
16. Назначена бе и съдебно техническа експертиза,
заключението по която също бе прието без заявени резерви и възражения от
страните.
Според вещото лице М., процесния имот №062001 по Картата на възстановената собственост и по
нотариален акт е с идентификатор 66559.62.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на с. Синитово(одобрена със Заповед РД-18-53 от 30.06.2017г. на изпълнителния
директор на АГКК) и
представлява бивша площадка на ТЕЦ “Тракия“, Пазарджик, предоставена и
отчуждена за нуждите на Министерството на енергетиката, с решение на МС на НРБ
№197 от 1981 г.
Имота е с площ от 921995,00м² и начин на трайно ползване „За енергийно
производство“.
С решение № 40 от 24.02.2011г. на Общински съвет, Пазарджик
за имота е обособен УПИ І-1 „За
фотоволтаични системи“, с малкоетажно свободно застрояване, с височина до 10м и
показатели за устройствена зона „Пч“ /чисто производствени зони/.
Ограничителната линия на застрояване е показана на отстояние 3,00 м. от
границите на имота. Предвиждането относно имота „За фотоволтаични системи“ не е
реализирано на място.
Вещото лице е констатирало, че съобразно кадастралната
карта на землището на с. Синитово, имот 66559.62.1 от южната си страна граничи
с имот 66559.33.120 с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски,
ведомствен път“, който път би трябвало да осигурява достъп до имота от юг, но
на място този път не е реализиран. Достъпът до имот с идентификатор
66559.62.1 се осъществява от югоизточната страна, посредством имот
66559.21.177, с начин на трайно ползване „За местен път“, който представлява
път с положена бетонова настилка. Имот с идентификатор 66559.21.177 достига до
съществуващата в имот 66559.62.1 бетонова алея, изпълнена успоредно на имот
66559.33.120 и достига до бетонова площадка, реализирана пред единствената
запазена масивна едноетажна сграда. Съществуващата на място бетонова алея е
част от изпълнените по време на строителството обслужващи алеи за достъп до
съоръженията на ТЕЦ „Тракия“.
При огледа на място, вещото лице е констатирало, че към
настоящият момент в имота е останала само една масивна сграда, с площ 763,00 м², която не функционира и не се ползва по
предназначение, не е електрифицирана, няма водоснабдяване и канализация. Част
от имота е зает от бетонови алеи, бетонирани площадки и основите на съборените
съоръжения, използвани по време на незавършеното строителство на ТЕЦ. Извън тях
терена представлява каменисто пасище, обрасло с дървета и храсти. В по-голямата
си част остатъчната настилка в имота е компрометирана, като на места липсва.
От имот с идентификатор 66559.21.177 в посока запад, в
имот 66559.62.1 е изпълнена бетонова алея с ширина 2,50м, успоредно на имот
66559.33.120 и достига до бетонова площадка, реализирана пред останалата в
имота масивна едноетажна сграда.
Според вещото лице, няма разлика в състоянието на
имота в сравнение с предишния оглед, който е бил извършен преди три години.
ІV. За
правото :
17. Според Решение № 130 от 27.09.2018 г.; Решение № 237 от 22.12.2020 г. и Решение № 248
от 25.11.2021 г.(л.196 и сл.) на Общински съвет Пазарджик,
конкретния размер в промили на таксата за битови отпадъци за всеки един от
процесните отчетни периоди се определя по реда на Наредбата за определяне и
администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Община
Пазарджик. Според т. 7, б. „а“ от въпросните решения на местния представителен
орган, таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения
относно нежилищните имоти на предприятията извън районите за обслужване се
определя върху по-високата между данъчната оценка на имота и неговата отчетна
стойност.
Според чл.
15, ал. 6 от Наредбата, когато не може да се установи количеството на битовите
отпадъци по ал.2, т.3, размерът на таксата се определя в левове на ползвател
върху данъчната оценка на имотите.
18. Както се
посочи в т. 7 от настоящото решение, с Декларация № 323 от 14.07.2011 г. по чл.
14 от ЗМДТ(л. 53), дружеството е оповестило отчетна стойност на процесния имот в размер на 600000,00лв.
Според
обстоятелствената част на оспорения акт „…С Решение №3184/05.04.2022г. на
Върховния административен съд на Република България е определена данъчна оценка
за гореописания имот на „СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ” ООД в размер на 1593 275,00лв….“
.
Последно
посочената сума, като по-ниска от заявената отчетна стойност на имота, е
послужила като основа за определяне на процесните задължения на дружеството за
заплащане на такса за битови отпадъци.
Всъщност,
това което е посочил върховния административен съд в решението си е, че „….
В съответствие посоченото, изчисленията на данъчната оценка от приетата по
делото тройна експертиза в размер на 1 593 275 лв. и размерът на ДНИ и ТБО
според вариант 2 на заключението следва да бъдат кредитирани в хипотезата на
чл. 202 ГПК….“.
Очевидно е,
че висшия по степен административен съд не е определял данъчни оценки за
процесния имот, както счита административния орган. Съдът няма нито правомощия,
нито пък задължения да върши това. Правото и задължението на съда е да разреши
правния спор с който е сезиран, съобразно данните съдържащи се в представените пред него доказателства. Това
именно е сторено от Върховния административен съд с постановяването на Решение №3184 от 05.04.2022 г. по адм. дело № 6976 по
описа за 2021 г.
19.
Нормативния ред за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти е
установен в Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. Според чл. 3,
ал. 1 от въпросното Приложение № 2, Данъчната оценка се определя от служителите
на общинската администрация по местонахождение на имота в 5-дневен срок от
подаване на искане по образец.
Според чл.
3, ал. 4 от Приложение № 2, Издадените до 30 юни на текущата година
удостоверения за данъчна оценка на основание чл. 264, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са валидни до тази дата, а издадените
след тази дата - до края на текущата
година.
Съобразно
чл. 13 от Приложение № 2, данъчната оценка на земите в строителните граници,
вилните зони, застроените дворове (застроени места извън строителните граници)
и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) се определя въз основа
на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти,
площта и данъчната стойност на подобренията по следната формула: ДО = БС . Км .
Ки . Ку . Кз . ПЗ + ДП.
В случая,
нито в Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000889
от 01.06.2022 г., нито пък в представената административна преписка се съдържат
данни за кой да е от посочените компоненти, въз основа на които се определя
данъчната оценка на имота. Такива данни не се съдържат и в Решение №3184 от
05.04.2022 г. по адм. дело № 6976 по описа за 2021 г. Както се посочи, в този
съдебен акт, Върховния административен съд е приел за установени определени
факти и обстоятелства, въз основа на които е разрешил поставения пред него
административно правен спор. В този смисъл, констатацията на съда, направена в
рамките на друго съдебно производство, по отношение на факти и обстоятелства
относими за друг период от време, не може да бъде приета като основа за
определяне на процесните задължения на дружеството за заплащане на местни
данъци и такси за отчетните 2020 г. –
2022г.
Това ще
рече, че в случая основата за определяне на процесните задължения за такса
битови отпадъци не е определена от административния орган по нормативно
установения за това ред, което само по себе си, елиминира възможността да се
направи несъмнен извод, че постановения с административния акт резултат в
оспорената негова част е съответен на материалния закон.
20. На
следващо място, от данните по делото се установява, че разположения извън
регулационните граници на населеното място процесен имот, не разполага с нито с
водопровод, канализация, електрификация, нито пък с достъп от улична мрежа, по
смисъла на чл. 15 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Несъмнено е също така, във
въпросния имот не се извършва никаква дейност и съответно не се генерират
никакви отпадъци. Това ще рече, че понастоящем не съществува каквато и да е
практическа възможност, общината да извършва коя да е от дейностите по чл. 62,
т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ относно процесния недвижим имот, включително поради
това, че до имота не е осигурен необходимия транспортен достъп.
В този
смисъл, единствено наличието на действащо депо за обезвреждане на отпадъци на
територията на общината, не е достатъчно за да породи задължението за заплащане
на процесната компонента от таксата за битови отпадъци и да обоснове, че това
разрешение е съразмерно и съответно на основните принципи на регулиране на
обществените отношения. Обществения интерес от заплащане на тази компонента от
таксата, независимо от това дали може да бъде определен обема на генерираните в
имота или от ползвателят му отпадъци, дали имота е включен в района определен
със заповед на кмета на общината в който се извършват услугите по
сметосъбиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и
поддържане на чистотата на територии за обществено ползване, не може да
преодолее обективната, фактическа невъзможност тези услуги поначало да бъдат
извършвани спрямо процесния имот. Функцията на правото е да въвежда ред в
обществените отношения и съразмерност при упражняване на властническата
принуда, поради което прилагането на нормативно установения ред не може да има
за резултат обосноваване на противни на целта на закона задължения за правните
субекти.
V. За
разноските :
21. С оглед констатираната
незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част, на
жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се
констатираха в общ размер на 2350,00лв.
Ето защо,
Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000889 от 01.06.2022
г., издаден от старши инспектор Ц. Г., орган по приходите към Община
Пазарджик, в частта му с която спрямо „СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район
Средец бул. Цар Освободител, № 20 е определено задължение за заплащане на такса
за битови отпадъци за 2020 г. в размер на 7568,05лв.; за 2021 г. в размер на 7568,05
лв. и за 2022 г. в размер на 12746,20 лв., заедно със съответните лихви за
просрочие за 2020 г. и 2021.
ОСЪЖДА Община Пазарджик, да заплати на „СОЛАР ПАРК ТРАКИЯ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Средец бул. Цар Освободител, № 20, сумата от 2350,00лв.
(две хиляди триста и петдесет лева), представляваща извършени от ответника
разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия : /п/