Р Е Ш Е Н И Е №14/8.1.2020г.
08.01.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 07.01 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 2514 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. Париж, клон България, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Й.Я.Т., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***.
В исковата молба се посочва, че при сключване на кредит за покупка на стока ответникът е дал съгласието си да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Мастъркарт, като на 20.01.2017 год. същият е активирал предоставената му кредитна карта с максимален лимит 1500 лв.Обслужването на кредитната карта било преустановено на 01.04.2018 год., което принудило кредитора да блокира използването й. Към настоящия момент ответникът дължал освен незаплатена главница и договорна лихва, както и законна лихва за забава в посочени размери.Претендира се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
В депозирания в законоустановения срок отговор ответникът не оспорва, че между страните е бил сключен договор за револвиращ потребителски кредит. Оспорва се размера на претендираната договорна лихва , която моли съда да намали по справедливост.
В съдебно ищецът не изпраща представител. С писмена молба заявява, че поддържа иска.
Ответникът се представлява от особен представител, който поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 45,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за кредит за покупка на стока от 25.11.2015 год., сключен между страни, както и ОУ към същия/в които е посочено, че кредиторът може да предостави на кредитополучателя кредитна карта при посочени условия/, вкл. погасителен план и фактура за заплащане на стока.
Установява се от приложение от 25.11.2015 год. към горепосочения договор, че кредиторът е отпускал на ответника револвиращ кредит в размер на 1500 лв., при посочени размер на лихвата и таксите, за която цел издава съответната кредитна карта – ***. Прието е и месечно извлечение по кредитна карта от 15.08.2018 год.
С последна покана от 12.09.2018 год. ищецът е предоставил на ответника срок за доброволно издължаване на сумите по издадената и използвана кредитна карта. Видно от приложената товарителница документът е получен от Стойка Великова на 26.09.2018 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените искове е чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Страните не спорят, а и се установява безспорно от събраните по делото доказателства, че са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за револвиращ кредит. Безспорно е още, че сумата , предмет на договора е реално предадена по начина уговорен в същия,посредством издаване на кредитна карта, активирана от кредитополучателя. Ответникът не е оспорил още размерът на вземането, като единственото му оспорване касае начислената възнаградителна лихва, която счита за прекомерна,като равняваща се на 20 % от главницата, поради което и моли да бъде намалена по справедливост от съда.Въпреки , че не е изрично посочено, съдът приема, че това оспорване касае действителността на клаузата за договорна лихва и по – специално противоречието й с добрите нрави.
Съгласно чл. 9 ЗЗД – страните могат свободно да определят съдържанието на договора доколкото не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В момента в действащото българско законодателство не е регламентиран максимален размер на договорната лихва, посочен в чл.10,ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната лихва, каквато е и процесната. Т.е. няма повелителна норма, която да ограничава размерът на лихвите по договорите. В практиката на ВКС е прието, че максималният размер на договорната лихва, била тя възнаградителна или за забава е винаги ограничен от втората хипотеза на чл. 9, касаеща добрите нрави.За противоречащи на добрите нрави се приемат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и др. Прието е и, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
В случая по делото не е установен трикратният размер на законната лихва за забава. Освен това възнаградителната лихва е възнаграждението на кредитора за предоставяне на капитал – парична сума и риска, който поема да отпуска кредити без обезпечение и на рискови клиенти, без гаранция дали и кога ще получи сумите обратно. В случая е меродавна волята на страните, само ако тя не надвишава най – високия размер, допустим от чл.19, ал.4 от ЗПК. От друга страна, предвид принципа на свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД, страните са се съгласили да уговорят предвидения в договора годишен лихвен процент. Ответникът се е съгласил с тази цена на кредита при преддоговорния етап, както и към момента на сключване на договора, както и поради факта, че не се е възползвал от правото да се откаже от сключения договор. Поради всичко изложено до тук, възражението се приема за неоснователно.
Предвид липсата на твърдения и ангажирани доказателства за извършено плащане на претендираните суми, съдът намира, че претенцията е основателна и следва да бъде уважена в пълния си предявен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в пълен размер, а именно – 75 лв.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 525 лв.- заплатена държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, изчислено в размер на минимума по чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Я.Т., ЕГН ********** , че дължи на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А. клон България с ЕИК: *** сумата от 967, 94 лв.- главница, 190,14 лв. – договорна лихва за периода 01.04.2018 г. – 05.09.2018 г., обезщетение за забава в размер 50, 48 лв. за периода 05.09.2018-11.03.2019 г.,в едно със законната лихва от датата на заявлението- 22.03.2019 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Й.Я.Т., ЕГН ********** да заплати “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А. клон България с ЕИК: *** сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 525 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: