О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_______
гр. Варна, 30 април 2020 г.
Варненският административен съд, двадесет и втори състав в закрито
заседание, проведено на тридесети април през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
като разгледа докладваното ч.адм.д. № 894 по описа на Административен съд
Варна за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 153, ал.7 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Бомад“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. ***, представлявано от управителя Б.Х. против Решение № 111/10.04.2020
г. на директора на Дирекция "ОДОП“ Варна, с което е отказано спиране на
изпълнението на Ревизионен акт № Р-03000319005617-091-001/2.03.2020 г. издаден
от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, с който на дружеството са
установени задължения за ДДС по ЗДДС в размер на 14 448.71 лв., от които
главница – 13 086.46 лв. и лихва от 1 362.25 лв. към датата на
издаване на РА. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Не е направена преценка дали в банковата сметка на
дружеството са постъпили достатъчно средства, които да обезпечат събирането на
данъчните задължения. Ответника се е произнесъл при непълнота на
доказателствата, тъй като пълния размер на
задължението е обезпечен по реда на чл. 195 ал.3 от ДОПК. Представя
доказателства за наложено обезпечение с ПНОМ от 12.02.2020 г. и с ПНОМ от 12.03.2020
г., с които е наложен запор на банкови сметки на дружеството, както и
удостоверение от ОББ, видно от което по банковите сметки на дружеството е
налична сумата от 14 448.71 лв. и то е изцяло обезпечено. В условията на
евентуалност сочи, че ако е налице нужда от допълнително обезпечение предлага
налагане на запор на МПС, собственост на дружеството. По изложените доводи моли
да се отмени оспореното решение и да се спре изпълнението, като се задължи
публичния изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху
предложеното имущество.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в предвидения от закона
седмодневен срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Между страните не се спори, че с
Ревизионен акт № Р-03000319005617-091-001/2.03.2020 г. издаден от органи
по приходите при ТД на НАП – Варна, на дружеството са установени задължения за
ДДС по ЗДДС в размер на 14 448.71 лв., от които главница – 13 086.46
лв. и лихва от 1 362.25 лв. към датата на издаване на РА.
Ревизионният акт е обжалван по административен ред с жалба вх. №13167/17.03.2020
г. С жалбата на основание чл. 153 от ДОПК
е поискано спиране на изпълнението на ревизионния акт.
С решение № 111/10.04.2020 г. директорът на Дирекция "ОДОП" Варна
е отказал спиране на изпълнението на ревизионния акт като е приел, че липсват
данни, че в запорираната банкова сметка ***, с които да се обезпечи вземането
по РА.
Настоящият състав преценява решение № 111/10.04.2020 г. като правилно, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал.1 от ДОПК обжалването на ревизионния акт съответно по административен ред
не спира неговото изпълнение. Законът обаче е предвидил възможност изпълнението
да бъде спряно в случай, че бъде представено подходящо обезпечение и това
обезпечение е в размера на главницата и лихвите по ревизионния акт, към датата на подаване на искането - чл. 153, ал.4
и 5 от ДОПК,
в случая това е 17.03.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.3 от ДОПК, към искането се прилагат доказателства за направеното
обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено
обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия
размер. Според чл. 153, ал.4
и 5 от ДОПК,
изпълнението се спира, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3. В
останалите случаи, решаващият орган извършва преценка съобразно представеното,
съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи
компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки
върху предложеното като обезпечение имущество.
В случая пред решаващия орган не са представени каквито и да е
доказателства за наличие на годно обезпечение за събиране на вземането.
Едва с жалбата пред АС – Варна е представено удостоверение от ОББ от
21.04.2020 г., съгласно което е наложен запор на 21.02.2020 г., съгласно запорно съобщение от 12.03.2020 г.,
на 13.04.2020 г. е продължено действието на вече наложения запор, като
блокираната сума по запора е коригирана. Към 21.04.2020 г. задължението в
размер на 14448.71 лева е изцяло обезпечено по сметката на „Бомад“ ЕООД. Представена е и фактура от 10.04.2020 г. по
силата на която „Бомад“ ЕООД е придобил автомобил „***“ – по лизингов договор
на обща стойност 28 000 лв. Представено е и удостоверение за
застрахователна стойност на МПС, съгласно което, стойността на МПС е
25 000 лв.
Искането на жалбоподателя за спиране изпълнението на РА е от 17.03.2020 г.,
към тази дата общото задължение на дружеството по РА – главница и лихви е в
размер на 14 503.24 лв., с оглед приложеното удостоверение от ОББ съдът
приема, че част от вземането в размер на 14 448.71 лв. е обезпечен с наложен запор,
но е налице и необезпечена част.
В конкретния случай от страна на жалбоподателя не са представени
доказателства за направено обезпечение от категорията по чл. 153, ал.4 от ДОПК. Предложеният запор на превозно средство също не попада в
обхвата на цитираната разпоредба, поради което следва да се извърши преценка
дали обезпечението е подходящо и достатъчно да гарантира събираемостта на целия
размер на установените с ревизионния акт задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.6 от ДОПК, обезпеченията се извършват по балансовата стойност на
активите, а когато такава няма, в следната последователност: 1. по данъчна оценка;
2. по застрахователна стойност; 3. по придобивна стойност на вещи, собственост
на физически лица. В случая се касае за превозно средство. По делото не са
представени каквито и да е доказателства, че МПС е регистрирано в КАТ, съгласно
чл. 201 ал.5 от ДОПК, в случаите, когато се налага запор на МПС, съобщението за
наложения запор се изпраща на органите на МВР, като не се допуска промяна на
регистрацията преди вдигането на запора. Отделно от това не са представени и
доказателства, от които да се установява, че върху автомобила предложен за
обезпечение няма наложени други запор. Не на последно място липсват данни, че
МПС е заведено в активите на дружеството, липсва каквато и да е счетоводна
документация представена от търговеца. От приложената фактура за закупуване на
МПС е посочено, че е придобито по лизингов договор, липсват данни относно
изплатени ли са всички вноски по договора за лизинг. Макар и жалбоподателя да е
представил удостоверение за застрахователна стойност, то липсват безспорни
доказателства, че предложеното обезпечение – МПС е собственост на дружеството.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не са изпълнени изискванията на чл. 153, ал.5 от ДОПК. Няма пречка от страна на жалбоподателя да бъде направено ново
искане за спиране на изпълнението на ревизионния акт, при което да представи
всички относими доказателства.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че Решение № 111/10.04.2020 г. на
директора на Дирекция "ОДОП“ Варна се явява правилно и обосновано, и
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 111/10.04.2020 г. на директора на Дирекция
"ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с което е отказано спиране на изпълнението на
Ревизионен акт № Р-03000319005617-091-001/2.03.2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия: