Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.12.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б
въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети октомври през
две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Божидар
Стаевски
при секретаря Г.Владова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №4486 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.12.2020 год., постановено
по гр.дело №38580/2019 год. по описа на СРС, ГО, 171 с-в, „БДЖ П.П.“
ЕООД е осъдено да заплати по искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД, както следва: на В.Г.А., действаща лично и със
съгласието на законен представител /майка/ Р.С.С. – сумата от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили
вследствие на влакова катастрофа от 12.07.2014 год., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане
и сумата от 30 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на
удостоверение от съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното
й изплащане; на В.С.М., действаща лично и със съгласието на законен представител /майка/ И.Н.Г.
– сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/, настъпили вследствие на влакова катастрофа от 12.07.2014
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане и сумата от 30 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на удостоверение от
съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното й изплащане; на К.Б.Д., действащ лично и със съгласието на законен представител /майка/ Е.П.Б. –
сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/, настъпили вследствие на влакова катастрофа от 12.07.2014
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане и сумата от 30 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на удостоверение от
съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното й изплащане; на К.Д.С., действаща лично и със съгласието на законен представител /майка/ Й.С.С.
– сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/, настъпили вследствие на влакова катастрофа от 12.07.2014
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане и сумата от 30 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на удостоверение от
съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното й изплащане; на П.П.П., действащ лично и със съгласието на
законен представител /майка/ К.М.П. –
сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/, настъпили вследствие на влакова катастрофа от 12.07.2014
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане и сумата от 30 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на удостоверение от
съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното й изплащане; на П.Г.П., действащ лично и със съгласието на
законен представител /баща/ Г.П.Г. –
сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/, настъпили вследствие на влакова катастрофа от 12.07.2014
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане и сумата от 30 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на удостоверение от
съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното й изплащане; на С.И.В., действащ лично и със съгласието на
законен представител /майка/ И.Р.Н. –
сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/, настъпили вследствие на влакова катастрофа от 12.07.2014
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане и сумата от 30 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на удостоверение от
съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното й изплащане и на Ю.Н.Я. – сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили вследствие на
влакова катастрофа от 12.07.2014 год., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане и сумата от
30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплащане на
удостоверение от съдебна медицина/, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2019 год. до окончателното
й изплащане; ответникът „БДЖ П.П.“ ЕООД е осъден да заплати, както
следва: на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото
в размер на 550 лв. и на адв. М.М.Я.-М. сумата от 3 536.80 лв.,
представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство на
ищците в първоинстанционното производство.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „Б.п.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че необосновано СРС
бил приел въз основа на представените по делото медицински удостоверения, че
ищците са получили описаните в тях травми и наранявания при пътуването си с
влак 8601 на 12.07.2014 год. Не ставало ясно защо всички ищци били отишли на
медицински преглед повече от един месец след инцидента. Не била доказана
причинно-следствената връзка между твърдените увреждания и инцидента. В тежест
на ищците било да установяват правопораждащия фактически състав на вземанията
им за непозволено увреждане. Не била доказана и причинно-следствената връзка
между действията на служители на ответника и настъпилия вредоносен резултат.
Отделно от това размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди бил
завишен, като бил съобразен принципът на справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
По делото нямало данни за възникнали усложнения, възпалителни процеси и
задълбочаване на уврежданията на органи и системи. Проведеното лечение и даден
отпуск на ищците били достатъчни, за да се възстановят напълно, без бъдещи
усложнения. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди следвало да се държи сметка за обществените представи за справедливост с
оглед съществуващите обществено-икономически условия на живот, индиция за които
били например минималната работна заплата, пенсии, помощи и др. Обезщетението
за неимуществени вреди се присъждало не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви
други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че може да бъде приложена нормата
на чл. 300 ГПК. Само поради факта, че било образувано наказателно производство
не можело автоматично да се приеме, че за децата-ищци са настъпили вредоносни
последици за здравето им. В образуваното наказателно производство по НОХД
№204/2016 год. по описа на РС-Стара Загора, срещу локомотивния машинист Х.Т.били
конституирани като граждански ищци постадали лица от ж.п. катастрофата, но сред
тях не били осемте ищци. В постановената осъдителна присъда не се споменавали
пострадали лица. Подсъдимият бил осъден да заплати обезщетения за причинени
вреди в полза на ответника, ДП „НКЖИ“, В.Т.И., като в решението №187 от 22.05.2019
год. на ВКС по нак.дело №812/2018 год. било посочено, че пострадали са пет
лица, различни от ищците. Това обстоятелство се потвърждавало и от новинарските
рубрики и бюлетини за деня на събитието. Нямало основание и за приложението на
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като ищците не били пострадали
лица от непозволено увреждане, безспорно установени като такива в наказателното
производство за престъпление, завършило с влязла в сила присъда. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени, евентуално –
намален размерът на обезщетенията за неимуществени вреди. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците
по жалбата В.Г.А., В.С.М., К.Б.Д., К.Д.С., П.П.П., П.Г.П., С.И.В. и Ю.Н.Я.
считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържат, че
формираните от първоинстанционния съд изводи са обосновани и правилни, като бил
спазен и принципа за справедливост, залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД. По отношение на противоправното деяние,
извършено от служител на ответника, следвало да се има предвид, че съгласно чл.
300 ГПК, присъдата по наказателното дело била задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деликта и това правилно било съобразено от СРС. От
присъдата се установявало самото противоправно деяние, авторството, както и че
е извършено виновно, а също така и механизма на настъпването на влаковата
катастрофа. Отделно от това по делото било проведено наказване по отношение на
настъпването на самата катастрофа, кога, къде и с кой влак и при кои участници.
Доказано било въз основа на събраните гласни доказателства по делото качването
на влака на всеки един от ищците и точния механизъм на настъпване на телесните
увреждания за всеки от тях поотделно. От тези доказателства се установявало
също така, че за раните на децата след инцидента се била погрижила първо учителката,
после и самите родители. Децата били в шок и първата грижа на родителите била
да ги приберат на безопасно място и да ги успокоят. Децата сне били излекувани
както от самите наранявания, така и от шока и стреса, като тогава били и
заведени на лекар. При децата имало различни реакции от посттравматичен стрес,
като някои от тях били посетили психолог. Всяко от 9децата било представило
медицински документи, удостоверяващи нанесените травми, както и причинения
стрес. Логично било предвид ситуацията, че не било първа грижа на родителите да
освидетелстват децата. Поради това и медицинските удостоверения били издадени
5-6 дни след катастрофата. И макар някои
от травмите да започвали да отшумяват, то нораняванията все пак били налице,
били описани от съдебния лекар и било потвърдено, че са получени при твърдения
механизъм. Амбулаторните листове удостоверявали извършени прегледи при общопрактикуващ
лекар – право, което децата несъмнено имали. Ирелеванто било дали в
новинарските рубрики и бюлетини от деня на събитието е било отразено, че е
имало пострадали деца. Действително децата нямали трайни увреждания, но те
носела спомена и травмата от преживяното. В този смисъл присъденият размер на
обезщетенията за неимуществени вреди бил справедлив. Претендират и присъждането
на направените разноски по делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещните страни, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно,
като на основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо
да се добави и следното:
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия,като тази отговорност има
гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по
посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за
определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт
на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при
или по повод тази работа.
Непозволеното
увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на
нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или
юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на
който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/
противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване
на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В разглеждания случай е несъмнено по делото, че настъпването на пътнотранспортното произшествие на 12.07.2014 год. в района западно от ж.п. гара Калояновец,
обл.Стара Загора, в ж.п участък на км. 92+321, се дължи на виновно и
противоправно поведение на локомотивен машинист Х.К.Т., при управление на подвижен
железопътен състав – бърз влак №8601 – София-Варна, състоящ се от локомотив №45153.4
и 5 бр. вагон – т.е. неговите действия съставляват граждански деликт. По
отношение на настъпването на процесното ПТП и вината на горепосоченото лице,
което няма спор, че е служител на ответното дружество, гражданският съд е
длъжен на основание чл. 300 ГПК да зачете обвързващата сила на присъдата от 01.02.2017 год. по НОХД №204/2016 год. по описа на Окръжен
съд – Стара Загора, която е влязла в сила на 22.05.2019 год. Що се отнася до
твърдените от ищците имуществени вреди /които не са значителни,
поради което и не са съставомерни по смисъла на НК – арг. за противното от
чл.343, ал.1, б.”а” от НК/ и леки телесни увреждания /които също не са
съставомерни по смисъла на НК, тъй като причиняването им по непредпазливост не
съставлява престъпление/, следва да се приеме, че установяването им е било
допустимо в рамките на настоящия граждански процес чрез всички допустими
доказателствени средства.
Настоящият съдебен състав приема за установено въз
основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства – бланкови
билети, контролни карти, медицински удостоверения от 18.07.2014 год.
/прегледите на ищците от лекар са били осъществени шест дни след прцесното
произшествие, а не месец по-късно, както твърди жалбоподателят/, амбулаторни
листове, фактури от 18.07.2014 год. за заплащане на такса за издаване на
удостоверение за медицински преглед, гласните доказателства чрез разпита на
свидетелите В..БД., Т.И.Я., Д.Т.К., К.Б.С.,
А.С.Б., П.Р.П.,Н.П.М. и И.В.В., които следва да бъдат ценени като ясни,
последователни, житейски логични и неопровергани от останалия доказателствен
материал по делото и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-медицинскка експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че в резултат на процесното ПТП на ищците са били причинени твърдените от
тях травматични увреждания, като всеки един от тях е направил и разходи за
снабдяването с медицинско удостоверение в размер на 30 лв.
В този смисъл налице са
предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника по чл. 49 ЗЗД. Последният трябва да компенсира вредите, които увредените
ищци са понесли в резултат на противоправното и виновно поведение на негов служител. Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват парично, като на
поправяне подлежат всички вреди /без степенуване на вината на деликвента/,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Следователно релевираните от
ищците претенции за обезщетение за имуществени вреди във формата на понесени
разходи в размер на по 30 лв. се явяват основателни и подлежат на уважаване,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
На следващо място въззивният счита, че поначало,
въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на
ВС/. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, какви физически болки и други неудобства и притеснения е
претърпял увреденият, включително допълнителното влошаване състоянието на
здравето, козметични и друг външни дефекти, силата, интензитета и
продължителността на болковия синдром, отшумял ли е той, продължителност на
лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице
да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във всички случаи като
база за определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди
служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за
доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като
не се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на
пострадалия.
По делото се установява, че констатираното
увреждане е причинило на всеки един от ищците болка, както и реакция на стрес –
изразила се съответно в плач, паника, безсъние /негативните емоционални
изживявания и отражението, което произшествието е имало върху психиката на
всеки от ищците са най-съществените вреди, което е основание за определяне на по-висок
размер на обезщетението/. Съобразявайки, от една страна, вида и тежестта на
уврежданeто, възрастта на пострадалите – първите седем от тях са били
на 12 години, а последната – на 49 години към момента на увреждането,
обстоятелствата, при които е настъпило, продължителността и
интензивността на страданията на ищците, а от друга страна – липсата
на трайни последици за личното и общественото благополучие на ищците,
възстановеното им състояние, съществуващите в страната обществено-икономически
условия към момента на настъпване на вредите, стандарт на живот, средно
статистически размер на доходите /през 2014 год. годишният общ доход средно на
лице от домакинство е 4 813 лв., а средногодишният разход – 4 509
лв., съобразно данни на Националния статистически институт/, както и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, без
той да има самостоятелно значение /субективната преценка за справедливо
определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва
да има за коректив формираната обща оценка да пропорционалност, защото
справедливостта е елемент от правната реалност/, СГС намира, че определянето на
3 000 лв. би било справедливо по размер обезщетение за търпените от
всеки един от ищците неимуществени вреди, което се дължи ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането /виж чл. 84, ал. 3 ЗЗД/ до
окончателното изплащане, както законосъобразно е приел и първоинстанционният
съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на
разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят
/ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на адв. М.М.Я.-М. сумата от 3 536.80
лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство на
всеки един от ищците във въззивното производство при условията на чл. 38, ал. 2
вр. с ал. 1, т. 3 ЗА.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 17.12.2020 год., постановено по гр.дело №38580/2019
год. по описа на СРС, ГО, 171 с-в.
ОСЪЖДА „БДЖ П.П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адв. М.М.Я.-***, сумата от 3 536.80 лв.,
представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство на
всеки един от ищците във въззивното производство при условията на чл. 38, ал. 2
вр. с ал. 1, т. 3 ЗА.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/