№ 83
гр. Варна, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110108303 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с пр.осн.чл. 422 ГПК за установяване на
вземане по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15659/2020 г. по
описа на РС Варна с която е разпоредено длъжниците В. Р. С., ЕГН ********** с адрес -
Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР.ВАРНА УЛ.Д**** № 063 и Д. Т. С., ЕГН **********,
с адрес - Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР.ВАРНА УЛ.Д**** № 063 да заплатят
СОЛИДАРНО на кредитор БАНКА ДСК ЕАД, СОФИЯ ЕИК/БУЛСТАТ ****, с адрес -
Област СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ УЛ.***** № 19 сума в
размер на 3698,06 /три хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и 06 ст./ лева – дължима
ГЛАВНИЦА по Договор за кредит ЕКСПРЕСО №11/ *****/04.07.2012 год. изискуем на
краен падеж, настъпил с изтичане на уговорения в чл.5 от Договора за кредит срок, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението –
04.12.2020 год. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 1455,87
/хиляда четиристотин петдесет и пет лева и 87 ст./ лева – ДОГОВОРНА ЛИХВА за периода
от 25.02.2013 год. до 25.01.2017 год.; сума в размер на 3130,30 /три хиляди сто и тридесет
лева и 30 ст./ лева – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за периода от 26.03.2013 год. до 25.01.2017 год.,
сума в размер на 1425,81 /хиляда четиристотин двадесет и пет лева и 81 ст./ лева –
ЗАКОННА ЛИХВА за периода от 26.01.2017 год. до 04.12.2020 год.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължими суми по Договор
за кредит ЕКСПРЕСО №11/ *****/ 04.07.2012 год. изискуем на краен падеж, настъпил с
изтичане на уговорения в чл.5 от Договора за кредит срок.
Твърдения от които ищецът черпи права:
1
На 04.07.2012 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД /преобразувана чрез вливане в
"Банка ДСК" АД/ ("Банката") и Кредитополучателя В. Р. С., ЕГН **********, съдлъжника
Д. Т. С., ЕГН ********** и поръчителя Стефка Т.а Радулова, ЕГН ********** е сключен
Договор за кредит Експресо № ***** ("Договор за кредит"), по силата на който Банката е
предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 4060 (четири хиляди и
шестдесет) лева, с краен срок за издължаване 25.01.2017 г. (за период от 54 месеца, с размер
на погасителните месечни анюитетни вноски 112,50 лева). Падежната дата за издължаване
на месечните вноски е 25-то число на месеца. Договорът за кредит - Част I и Част II /Общи
условия/, са в съответствие с изискванията на ЗПК /чл.11/, подписани са от всички
задължени лица по договора, с което последните по собствена воля са обвързани от
техните клаузи. Ответникът Д. Т. С. в встъпил в дълга и се е задължил да отговоря
солидарно като съдлъжник с кредитополучателката В. Р. С. за всички нейни задължения,
произтичащи от горепосочения договор за кредит, като солидарността е изрично уговорена
в разпоредбата на чл. 17 от договора. Съгласно Част I чл. 8 от договора, за предоставения
кредит, кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на кредитора възнаградителна
лихва в размер на 17,60 % годишно, формирана от съответния лихвен индикатор, увеличен с
надбавка от 11,65 пункта на година. По силата на Част I чл. 9.1 от договора, при просрочие
на погасителните вноски се начислява наказателна лихва. Размерът на наказателната лихва е
формиран, като върху частта от просрочената вноска, представляваща главница, е била
начислена лихва в размер на 6 °/о. Съгласно Част II чл. 12, при допусната забава
в плащанията на главница и/или лихва.над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем, като цялата главница започва да се олихвява със законната лихва по
чл. 86 ЗЗД. Съгласно Част II чл. 11 от договора, Кредиторът има право да превърне кредита
в предсрочно изискуем при неизпълнение на задължение на кредитополучателя по
настоящия договор. В настоящия случай въпреки че началната дата на просрочието е
25.03.2013 г., кредиторът не се възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно
изискуем, поради което задължението по процесния договор за кредит е изискуемо на краен
падеж, настъпил на 25.01.2017 г., за което кредиторът не дължи уведомяване на
кредитополучателя и на солидарния длъжник.
Всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от Кредитополучателя на 04.07.2012 г. по
посочената в Част I чл. 6 от Договора за кредит негова
разплащателна сметка при Банката. В Част I чл. 7.1 от Договора за кредит страните са
уговорили погасяване на кредита с месечни вноски в размер на 112,50 лева, съгласно
погасителен план - Приложение към договора за кредит. С предоставяне на кредита по
сметка на кредитополучателя, банката
кредитор е изпълнила поетия по договора ангажимент и е изправна страна по него. Не така
стои въпросът по отношение на кредитополучателя и съдлъжника. По кредита са платени
вноските по погасителен план с падеж до 25.03.2013 г.
Неплатени са останали всички последващи вноски от 25.03.2013г. до 25.01.2017г.
Кредитополучателят и съдлъжникът не са заплатили изцяло дължимите към Банката суми и
2
след настъпване на изискуемостта на кредита на краен падеж, поради което Кредиторът е
предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на
вземанията си. На 04.12.2020 г. са подали Заявление за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК пред ВРС. Към датата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение 04.12.2020 г. е налице неизпълнение на 47 месечни вноски /999 дни
забава/, като общо претендираната като дължима сума по кредита към 04.12.2020 г. е в
размер на 9710,04 лева, от които: Неплатена главница - 3698,06 лева, Неплатена договорна
(възнаградителна лихва) - 1455,87 лева за периода 25.02.2013 г. - 25.01.2017 г.,
Обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) в размер на 3130,3 лева за периода
26.03.2013 г. - 25.01.2017 г., Обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемост в размер на 1425,81 лева за периода 26.01.2017 г. до 04.12.2020 г.
Претендираната договорна лихва е дължима на основание Част I чл. 8 от представения пред
съда договор. В тази връзка началният момент напретендираната договорна лихва -
25.02.2013 г . е момента от който, съгласно договора и погасителния план към него, е налице
начисляване на
възнаградителна лихва, която не е платена от кредитополучателя. Посоченият краен момент
-25.01.2017 г. е датата, до която банката е начислявала
възнаградителна лихва, т.е крайният падеж на кредита. Претендираната наказателна
надбавка в размер на 3130,3 лева за периода
26.03.2013 г . до 25.01.2017 г . представлява обезщетение за забава, дължимо на основание
Част I чл. 9.1 от договора за кредит. Размерът на тази лихва е формиран, като върху частта
от просрочената вноска, представляваща главница, .е била начислена лихва в размер на 6 %.
Претендираното обезщетение за забава в размер на 1425,81 лева, дължимо съгласно TP
№3/2017г. на ВКС след настъпване на изискуемост на задължението, е изчислено в размер
на законната лихва за периода от 26.01.2017 г. до 04.12.2020 г. Кредитополучателят и
съдлъжникът не са заплатили дължимите към Банката суми и след настъпване на
изискуемостта на кредита, поради което Кредиторът е предприел действия за снабдяване с
изпълнителен лист и принудително събиране на вземанията си. На 04.12.2020 г. сме подали
Заявление а издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което
е образувано ч.гр.д. № 15659/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Варна и (след уточняване
на пасивино легитимираните лица по заявлението предвид указанията на съда за
настъпилата смърт на поръчителката Стефка Т.а Радулова преди подаване на заявлението) са
издадени в полза на банката Заповед № 260232/14.01.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 260413 от
14.01.2021 г. срещу солидарните длъжници В. Р. С. и Д. Т. С.. Въз основа на горепосочените
актове е образувано изпълнително дело № 20218830400097 по описа на ЧСИ Петя Иванова,
per. № 883 в КЧСИ. Срещу издадените ЗНИ и ИЛ е подадено възражение от длъжниците В.
Р. С. и Д. Т. С., което обосновава правния ни интерес от завеждане на настоящия
установителен иск само срещу посочените лица. Моли за заплащане на разноските за
3
производството.
На основание чл. 127, ал. ГПК ищецът е посочил банкова сметка, по която да се заплати
задължението с IBAN *****, B1C-STSABGSF, „Банка ДСК" АД.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са представили отговор на исковата молба чрез
упълномощен представител адвокат И. И.. Изразяват становище за допустимост на иска
предвид, че е заведен след дадени указания на заповедния съд.
Считат, че същия е недопустим на друго основание, тъй като е налице нередовност на
исковата молба, основание за прекратяване на производството по делото поради неяснота на
исковата претенция, тъй като в исковата молба /ИМ/ не е посочено и не става ясно как са
формирани претендираните суми, описани в обстоятелствената част на ИМ и в петитума.
В исковата молба бланкетно е посочен размера на претендираните суми като главница,
лихви и такси по договор за предоставяне на кредит. Липсват мотиви в обстоятелствената
част за това на какво основание и как са изчислени сумите, респ. Липсва изложение на
обстоятелствата относно това как са формирани посочените суми по пера, период и вид на
задължението.
В молбата не са налице и конкретно твърдяни факти и обстоятелства относно това, как е
формиран и какъв е размера на главницата, претендирала в общ размер от 9710.04 лева,
какъв е падежа на плащането, от кога длъжникът е изпаднал в забава, като се посочи дата
или период, а не общо; съответно как е формирана търсената „договорната лихва" за
периода от 25.02.2013 г. до 25.01.2017 г. в размер на 1455.87 лева и какъв е размера й -
месечна или годишна такава, върху кое непогасено плащане е изчислена същата, с оглед
установяването й в твърдяния общ претендирай размер. Не е посочено как е формирано
задължението за обезщетение за забава за период от 26.03.2013 г. до 25.01.2017 г. Не е
посочено как се формира „обезщетение за забава след настъпване на пресрочна
изискуемост" за периода 26.01.2017 г. до 04.12.2020 г. в размер на 1425.81 лева. Сочат, че от
твърденията в ИМ не става ясно дали и евентуално и как кредиторът е уведомил
длъжникътза това, че „кредитът е обявен за предсрочно изискуем". Не става ясно как е
определена посочената дата - 27.01.2017 г. и каква е връзката между нея и договорните
условия и с кои клаузи конкретно. Доколкото такива твърдения не са посочени изрично в
ИМ, а в други части е налице несъотвествие между едни и други твърдения на ищеца,
оставам с впечатлението, че датата 27.01.2017 г. е определена произволно от ищеца. Същата
обаче има значение доколкото от датата на настъпването на изискуемостта следва да тече
погасителна давност върху вземанията.
Липсват конкретни твърдяни факти и обстоятелства относно това как е формиран периода
от време, за който се търсят договорни /възнаградителна/ лихви /26.03.2013 г. - 25.01.2017 г./
и договорни такси и разноски, както досежно началната, така и досежно крайната дата на
съответния период от време.
В обстоятелствената част на исковата претенция са използвани множество специални
банкови термини, които не ми дават възможност да разбера какво точно се претендира да
4
заплатя и на какво основание.
Оспорват предявените искове по основание и по размер.
По обстоятелствата, на които се основава иска: чрез иска се търси установяване на вземане,
в полза на ищеца, в размер на претендираните суми за главница, договорна лихва, други
лихви и договорни такси.
Становище по обстоятелствата, на които са основава иска и възраженията срещу иска и
обстоятелствата, на които се основават:
Въпреки изложението, направено от ищеца, от обстоятелствената част на исковата молба не
става ясно какво всъщност се претендира и на какво правно основание. За мотивиране на
претенцията са посочени факти, но липсва конкретика и и по съществото си неразбираеми,
тъй като е използвана специализирана терминология, характерна предполагам за
кредитирането и банковото дело, но не и за обикновените хора.
Възразяват и оспорват наведените твърдения от страна на ищеца, че Банката е предоставила
кредита по сметка на ответника С. и твърди, че Банката - кредитор не е изпълнила поетите в
договора ангажимент и е изправна страна по него.
Считат, че е налице неопределяемост на претендираните суми, съгласно клаузите на
договора и същите са изчислени произволно.
Със Заповед № 260232 от 14.01.2021 год. за изпълнение на парично задължение, издадена
въз основа на документ по чл.417 от ГПК въз основа на „извлечение от счетоводни книги",
описано в т.12 от заявлението за размера на дълга по Договор за банков кредит Експресо.
Представеното към заявлението извлечение не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу ответника, спрямо което се иска издаване на изпълнителен лист, както и
срещу поръчителя, тъй като не съдържа движението по сметката на кредитополучателя по
договора за кредит до настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка по кредита.
Този документ не представлява извлечение от счетоводни регистри, в които са отразени
настъпилите в хронологичен ред обстоятелства -първоначален размер на кредитния лимит
/посочения в извлечението размер не отговаря на посоченото в договора/, данни за
усвояването, настъпили изменения в размера в резултат на направени погасителни вноски от
кредитополучателя, момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита при
условията на договора, макар и посочен не е обоснован с какъвто и да бил конкретен факт,
периодите на забава и начислените за отделните периоди от време лихви, както и крайния
размер на главницата, лихвата и наказателната лихва, поради което не може да бъде
направен правния извод, че е осъществена материално-правната предпоставка за настъпване
на предсрочната изискуемост на остатъка от кредита. /В този смисъл са мотивите на ВКС в
определение № 634/01.092010 г. по т.д.№ 593/2009 г., II т.о./. В конкретния случай, тъй като
се касае до искане на банка по чл.417, т.2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводни книги, то заповедния съд е
бил длъжен да провери дали това извлечение удостоверява ликвидността и изискуемостта
на вземането. Такава проверка не е направена от „заповедния" съд. А такава не се
5
установява и от представените към настоящото производство писмени
доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции,
когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за
плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, въз основа на
извлечение от счетоводните си книги. Тази възможност е предоставена, изхождайки от
презумпцията, че редовно водените, според изискванията на Закона за счетоводство,
счетоводни документи в „Банка ДСК" ЕАД, съдържат достоверна информация за отразените
в тях факти и събития и могат да служат за удостоверяване на налични вземания и
задължения.
В конкретния случай приложеният документ не представлява извлечение от счетоводни
книги на „Банка ДСК" ЕАД. Същият е в свободен текст и не съдържа минимално
изискуемите реквизити по Закона за счетоводството, макар и формално да е именуван като
такъв от издателя му, няма характер на извлечение от счетоводна книга. За да представлява
извлечение от счетоводна книга, документът следва да съдържа информация относно
началното състояние на сметката на длъжника, движението на парични средства по нея за
съответния период, вкл. и плащанията, направени от длъжника в изпълнение на
задълженията му по договора, остатъка от непогасените вноски, лихвите по тях за съответен
период и т.н. Само при наличие на тази информация, съдът би могъл да провери дали е
налице неизпълнение на една или повече вноски по договора за кредит, да направи извод за
наличие или липса на предпоставките за изискуемост или предсрочна изискуемост
на кредита. Съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ само при липса на плащане на отделни вноски по
кредита банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл.418 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Установяването на
това неизпълнение е част от проверката на съда по чл.418, ал.2 ГПК, за наличие на
притезание срещу длъжника. От приложения към заявлението документ „извлечение от
счетоводните книги" за задълженията на кредитополучателя не се съдържа информация, от
която би могло да се направи извод за наличие или липса на плащане на една или повече
вноски по договора за кредит, считам, че съдът не би могъл да установи наличието на
предпоставките по чл. 418, ал. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Поради това само на това основание заявлението следваше да бъде
отхвърлено като нередовно, вместо това производството е завършило с издаване на порочна
заповед за изпълнение.
От друга страна, Банката не е уведомила надлежно ответника, че кредита е
станал предсрочно изискуем. Липсва и надлежно уведомление, отправено към ответника, че
кредита е станал предсрочно изискуем, и което да е достигнало до ответника-
кредитополучател. Поради това, следва да се приеме, че липсва надлежно уведомление на
ответника, относно предсрочната изискуемост на кредита.
В посочените в приложените към ИМ документи има съществени противоречия относно
6
съществени факти: датата на настъпване на предсрочната изискуемост и броя на вноските,
които се дължат, дните на закъснението. На следващо място не е налице кредит, който да е
изискуем, както се сочи в т.9 „в" от заявлението, тъй като не е настъпил крайния падеж /т.12
от заявлението/. Дружеството не е редовно уведомено, че Банката счита целия кредит за
предсрочно изискуем, поради което и вземането по договора не е изискуемо. Съгласно
нормата на чл.60, ал.2 ЗКИ, ако кредитът или отделните вноски от него не бъдат издължени
на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по него, Банката
има право да получи заповед за незабавно изпълнение по извлечение от счетоводните книги.
В случая обаче и двете условия не са изпълнени.Дори и да се счита същата за редовно
връчена, то в нея изобщо не се споменава за конкретни цифри и просрочия. които към датата
на изготвянето й вероятно и с оглед твърденията са били факт. В случай, че Банката е счела,
че кредитополучателя не е изпълнил договореностите описани в договора, то същата е
следвало да ме уведоми и да
посочи обстоятелствата защо счита така. Такива твърдения не са наведени в поканата
уведомление, нито в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
С поканата не е даден срок за погасяване и размер на задължението и като такъв
противоречи на ЗЗД, респ. същият се възприема като веднага и е недостатъчен
и неподходящ. На следващо място, същата би могла да се счита редовно връчена, само ако е
достигнала до адресата, което условие не е налице. На следващо място, приложеният към
заявлението документ наречен от заявителя „Извлечение от счетоводна книга" няма
съдържанието на посоченото в чл.417, т.2 от ГПК извлечение. Същото е в свободен текст и
не съдържа минимално изискуемите реквизити по Закона за счетоводството и Закона за
кредитните институции. По-подробни доводи за това ще изложа по-долу.
Документите, приложени към заявлението с искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, макар и редовни от външна страна не удостоверяват подлежащо на изпълнение
вземане срещу дружеството, срещу което се иска издаването на заповед за незабавно
изпълнение.
В представеният документ „извлечение от счетоводни книги" не е удостоверено движението
по сметката на длъжника по договора за банков кредит до настъпване на предсрочната
изискуемост на остатъка по кредита. В заповедното производство не е направена
изискуемата от закона проверка за ликвидността и изискуемостта на вземането.
С представения документ не се обосновават размерите на главницата и
акцесорните вземания. Представеният документ не представлява „извлечение" по смисъла
на закона, тъй като не представлява извлечение от счетоводен регистър на Банката. В него
не се съдържа осъществяването на материалноправната предпоставка за допуснато
просрочие на вноска по главницата на кредита и начислените лихви по някой от
договорените падежи. Не става ясно как и въз основа на кои точки от договора за кредит се
дължат описаните суми -главница и договорна лихва.
7
Неяснотата е още по-пълна по отношение на претендираните от заявителя
неплатена договорна /редовна/ лихва за периода 25.02.2013 г. до 25.01.2017 г. - в размер на
1455.87 лева, неплатено обезщетение за забава лихви /26.03.2013 г. -25.01.2017 г./ - в размер
на 3130.30 лева и обезщетение за забава след датата на настъпване на
предсрочната изискуемост в размер на 1425.81 лева. Не е посочено правното основание за
дължимостта на посочените суми, не става ясно на какво основание се дължат посочените
суми за лихви и обезщетения и защо следва да се събират три различни суми за едно и също
нещо?! Последното няма как да се провери от представените със заявлението документи, в
които посочените суми не са безспорни. Същите се базират единствено на документ от
Банката, т.е. от едностранното изявление на заявителя. В конкретният случай изискуемостта
на притезанието спрямо лицето, спрямо което със заявлението се иска издаване
на изпълнителен лист - В. С. и Д. Т. и е в зависимост от настъпването и на друг факт, стоящ
вън от изпълнителното основание. Този факт е изричното волеизявление на кредитора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем при наличието на уговорените в договора
предпоставки. Такова уведомление не е отправено и не е достигнало до лицето.
Извлечението от сметка представлява извлечение от счетоводен документ с всеобхватно
хронологично регистриране на счетоводните операции по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 от
Закона за счетоводството. В този счетоводен регистър би следвало да се отразява: началното
задължение на длъжниците по договора за кредит с правното му основание за възникването
му, дължимите погасителни вноски, направените от длъжника плащания, ако има такива и
то описани по размер и по тяхната поредност във времето, остатъка от задължението след
всяка погасителна вноска, както и окончателният остатък. Такива данни не са налице в
представеното „извлечение". Видно от съдържанието на представения от заявителя
документ, наречен от него „извлечение от счетоводна книга", същият не отразява тези
обстоятелства, поради което не може да се обуслови извода, че вписаната в документа сума
като непогасено задължение, е точно тази, която действително се дължи от длъжника.
Документите, които не са изготвени в съответствие на изискванията на Закона за
счетоводството, както е в конкретния случай - документът, наречен "извлечение от
счетоводна книга", не могат да имат удостоверителна сила за налични вземания и
задължения и най-вече за окончателния размер на задължението и не представляват годно
изпълнително основание по смисъла на чл.417 от ГПК.
В пункт 12 от заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК е посочено,
че документът, от който произтича вземането на Банката са договор за кредит и „Извлечение
от счетоводна книга". Това следва да се отбележи, предвид формалния характер на
заповедното производство. Съдържащият се в материалите по делото документ, освен това
не би могло да се приеме, че представлява такъв, който да се окачестви като извлечение от
сметка, тъй
като в него не е удостоверено движението по сметката на длъжника по договора за
банков кредит до настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка от кредита. Както
вече посочих по-горе документът не съставлява извлечение от счетоводните книги, респ. не
8
е такъв по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на който Банката може да се снабди
със заповед за незабавно изпълнение - по облекчения ред, посочен в тази правна норма. В
него
липсва на практика извлечение от счетоводни регистри, в които да са отразени
по хронология събития и факти, в резултат на които е възникнало вземането на
заявителя, респективно задължението на длъжника. Липсва отражение и на събитията и
фактите, въз основа на които е настъпила изискуемостта на главницата - забавата за
длъжника, хронологичното начисляване на дължимата договорна и/или наказателна лихва,
каквито са изискванията на Закона за счетоводството.
Заявеното искане от Банка ДСК не съответства на заявеното основание - не е налице крайна
дата на падежа, а ако Банката счита, че е налице предсрочна изискумост, то тази предсрочна
изискуемост настъпва след изрично волеизявление на кредитора, но това волеизявление
следва да достигне до задълженото лице чрез отправена покана за доброволно плащане.
Такава се явява в случая покана-уведомление, същата обаче не е достигнала до адресата,
поради ненадлежното й връчване. Този факт, който е извън съдържанието
на изпълнителното основание, не е доказан по нито един от допустимите начини по чл.418,
ал.З от ГПК - в случая получаването/подписването от страна длъжника не е удостоверено.
Оспорват ликвидността и изискуемостта на вземането на Банката кредитор. Съгласно
задължителните разрешения, дадени с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по
тьлк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК: По силата на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните
институции банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл. 418 ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане
на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането
и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз
основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи
на изпълнение вземания по чл. 418, ал. 2 ГПК. Когато според представения документ
изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това
обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника
документ - чл. 418, ал. 3 ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т.
2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника
е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой
9
вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.
С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява
правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане,
но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа
в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не
се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на
заповедта за изпълнение - чл. 418, ал. 5 ГПК, поради което задължението за остатъка от
кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на
заявлението. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са
налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на
минало страдателно причастие "обявен" в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и
съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ -
извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за
кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му.
Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
В конкретния случай, дори и да се установи забава в плащанията и да се приеме, че
за Банката кредитор е налице възможност да обяви усвоения и непогасен банков кредит,
ведно с дължимите лихви, за незабавно изискуем и дължим, липсват обаче приложени
надлежни доказателства за това, че Банката изрично е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем и което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател. Съобразявайки и дадените с т. 18 от TP № 4/18.06.2014г. по тълк. дело
№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК разрешения, ответниците считат, че в настоящия случай не
е надлежно удостоверено настъпването на предсрочната изискуемост.
В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
В конкретния случай, ответникът не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита, преди подаване на заявлението по чл. 417 т. 2 ГПК от Банката -ищец, поради което
10
и съобразно задължителните указания по т. 18 от TP № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС по
тълк.д. № 4/2013 г., предявените от „Банка ДСК" ЕАД срещу В. С., следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Позовава се на изтекла в полза В. С. погасителна давност по отношение на всички
претендирани с ИМ суми. В случай, че общата давност не е настъпила, правя възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност и за трите вземания: главница, договорни лихви и
договорни такси. С оглед твърденията, наведени в ИМ, че кредитът е обслужван, следва да
се приеме, че претенцията за главница представлява периодично плащане, поради което е
налице основанието на чл.111, б. „в" от ЗЗД за отхвърляне на иска поради погасяването му
по давност.
Срещу вземането за лихва и за договорни такси по кредита също правя възражение
за изтекла погасителна тригодишна давност на вземанията. За тях са налице на осн.чл.
111, б."б" и б."в" от ЗЗД, тъй като те са акцесорни спрямо вземането за главница, което също
е погасено по давност.
Оспорват и дължимостта, респ. основателността на претендираните спрямо В. С. лихви:
редовна /договорна, възнаградителна/ и санкционираща //лихвена надбавка за забава.
Считам, че така предявените искови претенции спрямо В. С. за неоснователни и недоказани.
Възразяват да бъде разгледан в условията на евентуалност предявеният осъдителен иск
срещу В. С., предвид последователната практика на ВКС в решения/№30 от 25.04.13г. по
т.д. №245/12г. на II т.о., №78/06.06.12 по т.д.511/2011г. на II т.о., 89/02.06.11г. на II т.о.,
168/01.10.1 Зг. по т.д. №1332/13г., 152/15.11.12г. на II т.о./, така и в решение №66/08.07.2014
г. по т.д. №1766/ 2013 г. на II т.о., 51/18.05.12г. по т.д.427/11 г. на I т.о., №139/05.11.14г. по
т.д.57/12г. I т.о. и др.на ВКС, че е недопустимо при издадена и необезсилена по реда на
чл.415, ал.5 ГПК или по искане на заявителя заповед за изпълнение по чл. 410/417 ГПК, да
бъде предявен от кредитора осъдителен иск на друго правно основание, освен на
специалния иск по реда на чл. 422 ал.1 ГПК, за установяване на оспореното вземане,
респективно заведеният специален установителен иск е недопустимо да бъде изменен в
осъдителен при същите условия. Същевременно в т.116 от TP №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съставляващо задължителна съдебна практика е прието, че т.к.
в производството по иска по чл. 422 ал. 1 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение и не намират приложение
правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне
или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение, както и за увеличение на размера на иска, въвеждането в това производство на
друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение.
На следващо място предвид обусловеността на установителния иск по чл.422 ГПК
от издадената заповед за изпълнение на вземане, основано на документ, предметът на
делото е обвързан от основанието и размера на вземането, така както са очертани от
обективна страна пред заповедния съд. В този смисъл уведомяването на длъжника, че
11
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, сторено по-късно, с връчването на
препис от исковата молба или по друг начин след подаването на заявлението за издаване на
заповедта, включително в хода на вече висящото исково производство, излиза извън
времевия обхват на основанието в заявлението и де юре представлява ново основание.
Молят за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата.
Ответникът чрез процесуален представител поддържа отговора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по
свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и
правна страна:
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в
настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на
вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване
предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и
другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.
Видно от представените доказателства се установява, че на 04.07.2012 г. /договора няма
посочена дата/ между отв.В. С. – кредитополучател, отв.Д.С. – съдлъжник и трето за спора
лице Стефка Радулова – поръчител от една страна и Сосиете Женерал Експресбанк, АД,
седалище гр.Варна на 07.10.2004 г. от друга е сключен договор за потребителски кредит за
предоставяне на кредит Експресо за сума в размер на 4060 лева. Срокът за издължаване е 55
месеца съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора с уговорен падеж
25-то число на месеца, считано от 25.07.2012 г. – първа вноска до 25.01.2017 г. – последна
вноска.Вноските са равни в размер на 112.50 лева всяка в която сума са включени главница,
лихва и застраховка. Същият е усвоен от кредитополучателя на същата дата, видно от
извлечение от сметка – лист 19 от делото. Целта на кредита е преструктуриране чрез
рефинансиране на задължения на кредитополучателя към банката по договор за банков
кредит № 075940.
Тези фактически твърдения на ищеца не се оспорват от ответниците.
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 15659/2020 г. на РС Варна се установява, че със
заповед № 260232/14.1.2021 г. На РС Варна, 14 състав е уважено заявлението по чл.417
ГПК на ищеца Банка ДСК АД и е разпоредено ответниците да му заплатят солидарно
посочени суми, както и разноски за заповедното производство. Налице е идентичност на
сумите по заповедното производство и тези в настоящото производство.
Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на банката – което
представлява изпълнително основание по чл.417 ГПК. Въз основа на същата е издаден
изпълнителен лист в полза на ищеца, който е подал молба до ЧСИ Петя Иванова с район на
действие ВОС да се образува изпълнително дело за принудително събиране на сумите.
12
Длъжниците В. и Д. С.и са подали възражение по чл.414 ГПК и съдът е дал указания на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.
Във връзка с направените оспорвания от ответника е допусната ССЕ. От заключението на
в.л. А.К., което съдът цени като обосновано и компетентно дадено се установява, че
сумата по кредита в размер на 4060 лева е усвоена изцяло на 04.7.2012 г. по разплащателна
сметка № ****. За периода 25.07.2012 г. – 07.02.2013 г. са извършени 6 вноски за погасяване
на кредита. На 25.03.2013 г. са заплатени само лихвата, застраховката и част от главницата в
размер на 8.93 лева. След тази дата до края на договора – 25.01.2017 г. не са заплащани
суми. Към датата на издаване на заповед по чл.417 ГПК задължението е в размер на 3698.06
лева – неплатена главница, 1406.61 лева неплатена редовна лихва за периода 25.04.2013 г. до
25.01.2017 г. , 1955.51 лева наказателна надбавка за периода 26.03.2013 г. – 25.01.2017 г.
Общо задължение в размер на 8516.72 лева. След датата на подаване на заявлението до
изготвяне на заключението – 31.05.2022 г. няма извършени плащания. Към заключението са
приложени са извлечения от електронни счетоводни документи на ищеца - история на
сметка, извлечение от сметка, справки просрочие главница и просрочие лихва.
От справка в Търговсия регистър се установява, че ищецът Банка ДСК АД е правоприемник
на юридическото лице - кредитор по договора за кредит СЖ Експресбанк АД.
В чл.11 на договора за кредит са посочени основанията за обявяването на неговата
предсрочна изискуемост. Предвидени са няколко основания за това вкл. При неизпълнение
на задълженията на кредитополучателя по договора и при неиздължаване в срок.
С подписаното на договора между кредитора, кредитополучателя, съдлъжника и
поръчителя, последните трима са се съгласили, че с отпуснатия заем се погасява
задължението по предходен заем към същия кредитор, както и са се съгласили с останалите
условия на договора, в това число и с последиците от настъпване на предсрочна
изискуемост. Доколкото всички условия са уговорени в самия договор, следва да се приеме,
че са налице индивидуално уговорени клаузи между страните по договора за кредит от
който за тях са възникнали права и задължения.
В заявлението ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на цялото
задължение по кредита, а на настъпил краен падеж, настъпил с изтичане на уговорения в
чл.5 на договора и в погасителния план към него падеж, поради което възражението, че
длъжниците не са уведомени за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението е
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 111 ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват:
а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен
договор;
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
13
Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало. В настоящия случай по отношение вземането на
кредитора по договора за банков кредит давността е започнала да тече от настъпване на
падежа на последната вноска и от този момент кредиторът може да претендира вземането
си от своя длъжник. Поради неплащане на месечни вноски по кредита, следва да се приеме,
че за процесните суми като сбор на всички дължими и неплатени вноски давността е
започнала да тече на падежа на последната вноска по уговорения в погасителен план
падеж, а именно 25.01.2017 г. Заявлението е подадено на 04.12.2020 г. Към тази дата е бил
изтекъл тригодишният срок по чл. 111, б.”б” ЗЗД за вземанията за обезщетения и неустойки
по договора за кредит, каквото е процесното вземане по акцесорните искови претенции, но
не е бил изтекъл петгодишния срок за вземането за главницата.
Предявеният иск е частично основателен за сумата в размер на 3698,06 /три хиляди
шестстотин деветдесет и осем лева и 06 ст./ лева, представляваща дължима главница по
Договор за кредит ЕКСПРЕСО №11/ *****/04.07.2012 год. за което задължение е настъпил
падежа, след уговорен краен срок съгласно Приложение 1- погасителен план, за
обезщетение за забава, дължимо от датата на подаване на заявлението – 04.12.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата и за периода след падежа 26.01.2017 год. до подаване на
заявлението - 04.12.2020 год. в размер на 1425,81 /хиляда четиристотин двадесет и пет лева
и 81 ст./ лева.
От събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че с оглед тежестта на
доказване, която носи ищецът е установил по пътя на главно и пълно доказване, че
съществува вземането му за същите суми на посоченото от него основание. Размерът на
исковата претенция за главница съответства на размера, посочен в ССЕ, а законната лихва за
периода е в по-висок размер от исковата претенция, но не е направено искане реда на
чл.214 ГПК, поради което искът е основателен до размера, който е посочен в петитума.
Вземането за договорна лихва в размер на 1455,87 лева за периода 25.02.2013 год. -
25.01.2017 год., както и за обезщетение за забава в размер на 3130,30 лева за периода
26.03.2013 год. - 25.01.2017 год. е погасено по давност и с оглед възражението на
ответниците в отговора тези искови претенции подлежат на отхвърляне.
Не е предявен осъдителен иск и съдът не обсъжда възражението в отговора.
По направено искане от ищеца по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да му заплати
сторените разноски за производството за уважената част на иска. Разноските се дължат
както за исковото, така и за заповедното производство съгласно разрешението на въпроса за
разноските, дадено в тълк.решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС и в тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящото производство е представен списък за общо 854.29 лева и за заповедното
производство 244.20 лева. За уважените искове с цена 5123.87 лева ответниците дължат
разноски на ищеца в размер на 632.43 лева.
14
На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи разноски на ответника за отхвърлената част на иска.
В производството е представен договор за правна защита и съдействие за осъществено
процесуално представителство от адвокат И. Т. И. с ЕГН ********** на двамата ответници
по чл.38, ал.2 ЗА. В този случай съгласно ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. съдът
определя дължимото възнаграждение, което следва да му се заплати от задълженото за
разноски лице.
Съдът определя възнаграждението по чл.38, ал.2, вр.чл.36 ЗА и чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от
2004 г. в редакцията, действала към датата на подписване на договора за правна помощ в
минимален размер съобразно цената на предявените искове или 550.00 лева за ответника и
550.00 лева за ответницата. За отхвърлената част на иска, изчислено се получава сумата
259.77 лева, дължимо от ищеца на процесуалния представител на отв.С. и в същия размеря
дължимо от ищеца на процесуалния представител на отв.С. или общо определеното
възнаграждение на адв.И. е 519.54 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на солидарните длъжници В. Р. С.,
ЕГН ********** и Д. Т. С., ЕГН **********, двамата с адрес гр.Варна, ул.Д**** №
063 на осн.чл.422 ГПК, че кредиторът БАНКА ДСК ЕАД, СОФИЯ ЕИК/БУЛСТАТ
****, с адрес - Област СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ
УЛ.***** 19 има вземане в размер на сумата 3698,06 /три хиляди шестстотин
деветдесет и осем лева и 06 ст./ лева, представляваща дължима главница по Договор
за кредит ЕКСПРЕСО №11/ *****/04.07.2012 год. с настъпил краен падеж с изтичане
на уговорения срок в чл.5 от Договора и в Приложение № 1 – погасителен план ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
04.12.2020 год. до окончателното изплащане на сумата и вземане в размер на сумата
1425,81 /хиляда четиристотин двадесет и пет лева и 81 ст./ лева, представляваща
обезщетение за забава, дължимо след падежа – от 26.01.2017 год. до подаване на
заявлението - 04.12.2020 год., за които суми е издадена заповед по чл.417 ГПК от РС
Варна по ЧГРД № 15659/2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на БАНКА ДСК ЕАД, СОФИЯ ЕИК/БУЛСТАТ ****, с адрес
- Област СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ УЛ.***** № 19 с
пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането от длъжници В. Р. С., ЕГН
********** и Д. Т. С., ЕГН **********, двамата с адрес гр.Варна, ул.Д**** № 063 за
15
сумата 1455,87 /хиляда четиристотин петдесет и пет лева и 87 ст./ лева – договорна
лихва от 25.02.2013 год. до 25.01.2017 год. и за сумата 3130,30 /три хиляди сто и
тридесет лева и 30 ст./ лева – лихва за забава от 26.03.2013 год. до 25.01.2017 год., за
които суми е издадена заповед по чл.417 ГПК от РС Варна по ЧГРД № 15659/2020 г.
ОСЪЖДА В. Р. С., ЕГН ********** и Д. Т. С., ЕГН **********, двамата с
адрес гр.Варна, ул.Д**** № 063 да платят на БАНКА ДСК ЕАД, СОФИЯ
ЕИК/БУЛСТАТ ****, с адрес - Област СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА,
ГР.СОФИЯ УЛ.***** № 19 разноски за заповедното и за исковото производство в
размер на 632.43 лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА БАНКА ДСК ЕАД, СОФИЯ ЕИК/БУЛСТАТ ****, с адрес - Област
СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ УЛ.***** № 19 да плати на
адвокат И. Т. И. с ЕГН **********, адрес гр.Варна, ул.Самарско знаме 1А на
осн.чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение за процесуално представителство на ответниците
В.С. и Д.С. по чл.38, ал.1 ЗА в размер на 519.54 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16