Р
Е Ш Е Н И Е № 127
гр. Пловдив, 01.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в открито съдебно
заседание на 27.01.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИС ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛИНА БЕШКОВА
БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря П.Ц., като разгледа докладваното
от съдия Бешкова гр. д. № 3240 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба Вх. № 35977/14.12.2015г от М.Х.Б.
ЕГН ********** – лично и като ЕТ М.Б. – трето лице по изп. д. № 20158190400412
по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег. № 819, против извършен на 30.10.2015г
въвод във владение на недвижим имот, представляващ обособена част от ПИ с идентификатор
56784.511.1993 по КК и КР на гр. Пловдив.
Ответната страна по
жалбата – ЕТ Фактор – АС – С. К. ЕИК ********* /взискател в изпълнителното
производство/, изразява становище за недопустимост, а при евентуалност –
неоснователност на жалбата.
Длъжниците в
изпълнителното производство не изразяват становище.
В писмените си
мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд, като взе
предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
По допустимостта:
От една страна третото
лице – жалбоподател твърди, че е собственик на движима вещ - павилион, който се
намира в част от наетата вещ – предмет на принудителното изпълнение, както и че
е бил наемател на 1/6 ид.ч. от поземления имот, т.е. държател на имота – предмет на процесния въвод във владение. От
друга страна обаче твърди, че е придобил и собствеността върху 1/6 ид.ч. от
имота, което предполага и факта на осъществявано владение върху него като правомощие
от съдържанието на абсолютното вещно право, а качеството на владелец обоснова активната процесуално
правна легитимация на жалбоподателя по смисъла на чл. 435, ал. 5 ГПК. Същевременно
въпросите относно това кога е придобита собствеността, респ. владението върху
имота – преди или след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, както и дали
изобщо такава преценка е необходима да се прави, когато се касае до несъдебно
изпълнително основание, са такива по съществото на спора, а не по неговата
допустимост.
В случая няма спор, че
жалбоподателят е трето за изпълнението лице, което е образувано по изпълнителен
лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 3 ГПК
– договор за наем с нотариална заверка на подписите, като взискателят е
наемател по договора, а длъжниците – наемодатели. Тъй като при осъществяване на
въвода жалбоподателят е заварен в имота като трето за изпълнението лице, което
е заявило собствени права, изключващи тези на взискателя, ЧСИ е отложил
изпълнителното действие и му е указал да упражни правата си по чл. 524 ГПК,
като поиска от районния съд спиране на изпълнението. На насрочената за нов
въвод във владение дата - 30.10.2015г, ЧСИ е констатирал, че изпълнението не е
спряно по реда на чл. 524 ГПК. Въпреки това обаче – по искане на взискателя, е
отложил извършването на изпълнителното действие, но само по отношение на
съответната реална част от поземления имот, върху която е монтиран собственият
на жалбоподателя павилион. С оглед на изричното отбелязване в протокола от
30.10.2015г, че въводът се отлага само за тази част от имота, както и с оглед
на изявлението на взискателя, че останалата площ фактически му е предадена,
следва да се приеме, че на тази дата е осъществен въвод по отношение на наетата
вещ с изключение на обособената площ, в която се намира павилионът. Няма спор,
че до настоящия момент тази част все още не е предадена на взискателя, т.е. на
практика по отношение на нея правата на жалбоподателя не са засегнати.
Доколкото обаче той защитава правата си не само на собственик на павилиона, но
и на собственик на 1/6 ид.ч. от поземления имот – предмет на договора за наем,
респ. на изпълнението, той има правен интерес да обжалва извършените на
30.10.2015г действия по фактическото предаване на останалата реална част от
имота.
По основателността:
В случая основният
спорен по делото въпрос е дали жалбоподателят като трето за изпълнението лице
може да се ползва от правата по чл. 523 и чл. 524 ГПК, както му е указал ЧСИ,
респ. дали е от значение кога е придобита собствеността, респ. владението –
преди или след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК за преценка дали третото
лице може да се защити по реда на чл. 524 ГПК чрез спиране на изпълнението или
по настоящия – чрез жалба срещу действията на ЧСИ, ако последният няма изобщо
право да изпълнява спрямо него.
В съдебната практика
последователно е изразявано становището, че нормите на чл. 523 ГПК и чл. 524 ГПК дават
възможност на всяко трето лице, което е придобило владение върху недвижим имот,
предмет на въвода във владение, след завеждане на делото, да защити правата си
по исков ред. Този ред на защита е предпоставен от наличието на приемство в
процеса и от субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното
решение с оглед разпоредбата чл. 226 ГПК. Същият е неприложим обаче, когато
изпълнителното основание не може да се противопостави на третото лице. В този
случай, то може да се защити срещу евентуален въвод във владение по друг
процесуален ред за проверка законосъобразността на действията на съдебния
изпълнител. Въводът във владение,
осъществен въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е
законосъобразен единствено и само, когато е насочен срещу надлежна страна –
длъжник по заповедта, но не и срещу трето за заповедното производство лице,
заварено в имота, предмет на въвода. Последното може да обжалва действията на
съдебния изпълнител или да предяви владелчески иск, но не е процесуално
легитимирано трето лице по смисъла на чл. 523 ГПК.
В случая съдебният изпълнител е осъществил
процесуална принуда извън субективните предели на изпълнителния лист.
Възможността въводът във владение да бъде осъществен срещу трети лица се
основава на разпростирането на изпълнителната сила на съдебното решение по
отношение на тях. Когато въводът се осъществява въз основа на заповед за изпълнение по представен нотариален
акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите, както е в
случая, тази възможност е по принцип изключена, тъй като тези актове нямат
разпростираща се изпълнителна сила. Те удостоверяват единствено задължението на
длъжника към определен момент. Съгласно чл. 21 ЗЗД
договорът поражда действие между страните, а по отношение на трети лица, той
може да породи действие само в предвидените от закона случаи. Поради това ограничено
действие на договора въводът въз основа
на заповед за изпълнение по представен
договор може да бъде осъществен само срещу длъжника, членовете на неговото
семейство и наетите от него лица, а на основание чл. 429, ал. 2 ГПК
и срещу универсалните правоприемници на длъжника. По отношение на частните
правоприемници на длъжника и трети лица въводът не може да бъде осъществен.
Жалбоподателят
е трето за заповедното производство лице, поради което изпълнителното основание
не може да му се противопостави и въводът във владение в имота, в който е
заварен, доколкото той е собственик и владелец на 1/6 ид.ч. от него и на
практика се изпълнява и срещу него, е само на това основание незаконосъобразен
и следва да бъде отменен.
Колкото до правата на взискателя, който е наемател по договора,
той би могъл да иска развалянето му поради неизпълнение на задължението на
наемодателите да му предадат фактическата власт върху наетата вещ.
При този
изход на делото и претенцията за това взискателят следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сумата от 515 лв – разноски в производството за адвокатско
възнаграждение и държавна такса съобразно списък на разноските, обективиран в
протокол от открито съдебно заседание от 27.01.2016г и доказателствата за
действително направен разход в този размер.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ въвод във владение на недвижим имот, представляващ обособена част
от ПИ с идентификатор 56784.511.1993 по КК и КР на гр. Пловдив, обективиран в
протокол за въвод във владение от 30.10.2015г по изп. д. № 20158190400412 по
описа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег. № 819.
ОСЪЖДА ЕТ Фактор – АС – С. К. ЕИК ********* да заплати на М.Х.Б. ЕГН **********
сумата от 515 лв – разноски в
производството.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: