№ 216
гр. Русе, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20254520200151 по описа за 2025
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. Ц. П., депозирана против Наказателно постановление
№ 24-3393-001093/03.01.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, с
който на жалбоподателя, на основание чл.183, ал. 4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50 лева и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 на
МВР, за нарушение по чл. 104А от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателното постановление, като в тази насока се моли последното да се
отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Явява се адв. И.
П. от АК – Русе, който заема становище, че поддържа изложеното в жалбата, като го
доразвива в хода на пледоарията си. Твърди, че преди началото на първото по делото
открито съдебно заседание актосъставителят и свидетеля са разглеждали материалите по
делото, без разрешение на съда, с което било допуснато съществено процесуално
нарушение. Претендира на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1,т.3, пр.1 от ЗА присъждането на
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, и не изпращат
представител. Чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. Й. депозира становище, с
което се развиват съображения по същество, оспорва се изложеното в жалбата и моли
обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
1
Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно
процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление,
имащо право и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателят лично е получил препис
от наказателното постановление на 12.01.2025 г., а жалбата е депозирана на 20.01.2025 г. с
вх.№ 00-291/22.01.2025 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в
съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 13.12.2024 г., в качеството си на водач, жалбоподателката привела в движение
собствения си лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“ с рег.№ Р9739РС. Същият
жалб.П. управлявала по ул. Котовск, в посока - ул. Рига. Полицейските служители – св. Х. Г.
и св. Г. П. изпълнявали служебните си задължения, като със служебния си автомобил се
движели също по ул. Котовск, но в обратна посока – бул. Липник. Същите възприели
насрещно движещия се автомобил на пресечката на ул. Котовск с ул. Измаил, управляван от
жалбоподателката, като възприели и че водачът- П. използвала мобилно устройство –
мобилен телефон, който държала с ръка до ухото си докато управлява автомобила без да има
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете й. Автомобилът
на жалбоподателката навлязъл в ляво, по ул. Измаил, а полицейският патрул предприел
маневра обратен завой, след което незабавно последвал, процесния лек автомобил. По ул.
Измаил полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал с цел водачът да
преустанови движението на лекия автомобил и да бъде извършена проверка. Жалб.П. спряла
лекия автомобил, като продължила разговора си, поради, което се наложило служителите да
изчакат приключването му, за да се легитимират.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Х. Г., приел, че с това, че на 13.12.2024 г.
около 14:28 часа в гр. Русе, на ул. Измаил до номер 112, М. П. управлявала собствения си
лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, с рег.№ Р9739РС като водач по време на
движение на автомобила използва мобилен телефон без да използва устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете й, същата е осъществила
нарушение на чл. 104а от ЗДвП за което съставил процесния АУАН.
АУАН е бил връчен на П., която го подписала без възражения. В законоустановения
срок пред наказващия орган не са били депозирани писмени възражения от П..
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация
на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение
на чл. 104а от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и са отнети 8 контролни
точки на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 на МВР.
Наказателното постановление е било връчено на М. Ц. П. на 12.01.2025 г., който го е
обжалвала по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства - жалба, копие на АУАН № 3375757, копие на НП № 24-3393-001093/ 03.01.2025 г.,
плик, становище вх.№ 7155/28.02.2025 г. с приложените към него копие на удостоверение №
336р-28502, копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 и списък на разноски, както и гласни
2
доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Г. Н. П. и К. И. П.. Св. Х. М. Г. няма
спомени от процесното нарушение, поради което не дава показания.
Тази фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, като
между повечето от тях не са налице протИ.речия.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелят Г. П.. Същият излага преките си
възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти.
Същият е очевидец на процесното нарушение. Показанията му са последователни,
безпротИ.речиви, кореспондират с приетите по делото писмени доказателства и са относими
към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Липсват каквито и да
било данни този свидетел да е били предубеден по отношение на жалбоподателката или да
има специално негативно отношение към нея. Съдът не споделя възражението на
процесуалния представител на жалб. П., че е допуснато съществено процесуално нарушение,
поради факта, че св. П. и св. Г. са разглеждали материалите по делото, без разрешение на
съда, преди началото на съдебното заседание. Изложеното твърдение, дори да се приеме, че
е вярно по никакъв начин не ограничава процесуални права на страна в производството.
Видно от протокола от откритото съдебно заседание – дори сред предявяването на
процесния АУАН на св. Г., същият заявява, че не помни почти нищо и не дава никакви
показания относно обстоятелствата по делото. Противно на твърдяното от адв. П. в хода на
съдебните прения – св. П. не е заявявал, че не помни нищо и не се е запознавал с АУАН,
същият не е и предявяван на свидетеля. Точно обратното, св. П. подробно разказва освен за
релевантните по делото факти и обстоятелства, но и за други такива съпътстващи
проверката и констатираното нарушение – движението на лекия автомобил, предприетите от
жалбоподателката действия, подаването на светлинния и звуков сигнал от полицейските
служители, поведението на водача след преустановяване на движението на автомобила и пр.
Същите са индиция за пълнотата и достоверността на изложените от него твърдения
относно обстоятелствата от предмета на делото. Показанията на свидетеля П. водят до
категорично заключение, че от момента, в който са възприели управляваният от страна на
жалбоподателката автомобил до момента, в който бил спрян за проверка на мястото,
описано в акта и наказателното постановление, жалбоподателката е използвала мобилен
телефон. От изложеното категорично се опровергава изложеното от процесуалния
представител на жалбоподателката предположение, че същата е била преустановила
движението на автомобила, а полицейските служители вероятно са се заблудили.
Съдът кредитира частично показанията на св.К. П., като отчита факта, че с
жалбоподателката са съпрузи. Свидетелят не е очевидец на процесното нарушение. Съдът
кредитира показанията на св. П. в частта относно обстоятелствата преди потеглянето на
автомобила и отдалечаването от мястото, на което са се разделили със свидетеля. Същите
обаче по никакъв начин не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата,
относими към процесното нарушение. Това, че свидетелката не допускала нарушения по
принцип, че била преустановила телефонен разговор преди потеглянето на автомобила,
както и че при включване двигателя на автомобила мобилният и телефон принципно се
закачал за системата с блутут по никакъв начин не изключва допускането на конкретното
нарушение от водача.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля П., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло,
доколкото той лично и в непосредствена близост е възприел действията на
жалбоподателката и поведението на автомобила. Показанията на свидетеля са
последователни, еднопосочни, непротИ.речиви и подкрепящи се от останалата
доказателствена съвкупност.
В тази насока съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Съдът възприе
3
актът за установяване на административно нарушение като доказателство, което на
самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото
производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда
отразените в редовно издаденият акт за констатации фактически положения да се считат за
установени до доказване на противното. С оглед спецификата на извършваната от
контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки,
законодателят в специална норма е установил презумптивната доказателствена сила на
актовете за констатации, съставени при установяване на административни нарушения по
Закона за движение по пътищата. ППВС № 10/1973 г. т. 7 постановява, че
административноказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона
доказателства, тъй като отразените в акта за констатиране на нарушение фактически
констатации не се считат за установени до доказване на противното. Цитираната
задължителна съдебна практика няма отношение към актовете, съставени от длъжностните
лица на службите по контрол на движение по пътищата, именно предвид нарочния текст на
специалния закон - чл. 189 от ЗДвП. ( В този смисъл и Решение № 6205 от 01.07.2004 г. по
адм. д. № 1116/2004 г., V отделение на ВАС) Презумптивната доказателствена сила на АУАН
по ЗДвП е въведена с приемането на закона (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от
1.09.1999 г.) т.е. повече от двадесет години след задължителното тълкуване на ЗАНН,
съдържащо се в ППВС, от което следва правният извод, че т.7 от постановлението е
неприложима за АУАН, съставени по ЗДвП и води до разместване на доказателствената
тежест в административнонаказателното производство от неговото учредяване до
приключването му (със стабилизиране на съответното наказателно постановление). Най-
общо с приемането на текста на чл.189 от ЗДвП законодателят е създал един по-
благоприятен режим за доказване, при констатирани нарушения по ЗДвП, като е разместил
доказателствената тежест в производството по атакуване на наказателните постановления.
Все в тази насока следва да се отчете и факта, че ЗДвП е специален закон, който
въвежда както специални материалноправни норми, така и специални процесуални правила,
които по силата на общото правило (Lex spetiali derogat legi generali) изключват
приложението на общите правила на ЗАНН относно административнонаказателното
производство. От тук per argumentum a fortiori се изключва приложението на общите
тълкувателни норми, съдържащите се ППВС №10/1973 г.
От правна страна:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 40, 42, 43, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. В акта
за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице
протИ.речие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
санкционираното лице.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че
АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – старши полицай при РУ 02 Русе, ОД
на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – началник на РУ ОД на МВР-Русе,РУ
4
02 Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
Наказателното постановление, с което на жалбоподателката на основание чл. 183, ал.
4, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева за
нарушение по чл. 104А ЗДвП, съдът намира, че от събраните в хода на производството
гласни, писмени и веществени доказателства и извършената им оценка, следва да бъде
изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че жалбоподателката е
осъществила състава на това нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.
Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП въвежда забрана за водачите на моторни превозни
средства да използват мобилен телефон по време на управление на превозно средство, освен
чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете им. Състава
на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално
нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез протИ.правно бездействие. С факта
на неизпълнение на дължимото правомерно действие-обективния състав на нарушението е
осъществен, при това не е необходимо настъпването на друг съставомерен резултат.
От обективна страна на 13.12.2024 г. около 14:28 часа в гр. Русе, на ул. Измаил до
номер 112, М. Ц. П. като водач по време на управление собствения си лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Микра“, с рег.№ Р9739РС е използвала мобилен телефон без наличието на
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Извършеното
нарушение се установи по категоричен начин от показанията на свидетеля Г. П., който пряко
и непосредствено е възприел този факт.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателката е съзнавала, че деянието е общественоопасно и протИ.правно,
защото като правоспособен водач е била запознат със съдържанието на разпоредбата на чл.
104а от ЗДвП и въведената забрана за използване на мобилен телефон по време на
управление на МПС и въпреки това пряко е целяла настъпването на последиците от
извършеното от нея деяние.
По отношение на това нарушение правилно е издиране и приложена съответстващата
му санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, която е в абсолютен размер – 50 лева,
какъвто именно размер на административното наказание "Глоба" е наложен и на
жалбоподателката с наказателното и не следва да се обсъжда справедлИ.стта му.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него – оставена без уважение.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В хода на производството пред настоящата инстанция Началник РУ при ОД на МВР-
5
Русе, РУ 02 Русе е бил представляван от гл. юрисконсулт Т. Й., като в тази връзка е
направено искане за присъждане на разноски за процесуално представителство.
Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 4, във вр. с
ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът намира, че искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява частично основателно. При защита по дела по
ЗАНН разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Производството по делото е проведено в две
съдебни заседания, но в нито едно от тях не е участвал гл. юрисконсулт Т. Й., същата е
депозирала единствено становище по същество на делото, ведно с доказателства и при
отчитане на фактическата му и правна сложност, съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 лева.
В тази връзка М. Ц. П. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция към
Министерство на вътрешните работи - Русе, доколкото последната се явява юридическото
лице, в чиято структура се намира административнонаказаващия орган, издал оспореното
постановление, сумата в размер на 80 лева, представляща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 58д, т. 1 и чл.
63д, ал. 1, 4 и ал. 5 от ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-3393-001093/03.01.2025 г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, с което на М. Ц. П., ЕГН **********
от гр. Русе на основание чл.183, ал. 4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и са
отнети 8 контролни точки на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 на МВР, за
нарушение по чл. 104А от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Ц. П., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ в полза на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - РУСЕ сумата в размер
на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6