№ 966
гр. Б., 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120202354 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.63 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на Д. С. Р. с ЕГН ********** от гр.С., ул.... и съдебен адрес в гр.П., ул.... чрез адв.В.
А. АК-Б. срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К и №5519323 издаден от ОДМВР-
Б., с който за нарушение на 21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182 ал. ал.1 т.4 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.
С жалбата се моли да бъде отменен електронния фиш като неправилен. С поисканите
нови писмени доказателства жалбоподателят цели да докаже, че мястото на нарушението не
попада в границите на населеното място, като скоростта от 50 км/ч не е задължителна, освен
ако не е въведен със знак В-26. Моли за отмяна и не се претендират разноски.
Жалбоподателят е редовно призован, но не се явява лично. За него се явява
упълномощен адвокат. Изисква се съдът служебно да събере нови писмени доказателства.
За ответната страна ОД МВР–Б., редовно призована не се явява представител. С
нарочно становище се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Не се
претендират разноски.
Жалбата е подадена пред материално и териториално компетентен съд. Подадена е
от лице посочено като нарушител и е в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП. Производството пред
съда е надлежно образувано. Разгледана по същество жалбата е основателна последните
съображения:
Собственикът на лек автомобил марка „Мицубиши“ модел „Аутлендър“ с рег.№ ... на
05.01.2022г управлявал в гр.Б., по път ІІ-79, к.81+100, до фирма „Щ.“ при допустима
1
скорост в населеното място от 50 км/ч той управлявал със скорост от 89 км/ч. Отчетен били
толеранс от 3% Скоростта била измерена със СПУКС ARH CAM S1. Направена била снимка
№0238859 (лист 10 от делото). АТСС било разположена в лек автомобил (лист 17 от
делото). За това действие е бил представен и протокол по чл.10 ал.1 от Наредба №8131з-
532/12.05.2015г (лист 17 от делото), в който фигурира номерът на клипа на описаното по–
горе нарушение.
Издирен бил собственикът на посоченото по-горе МПС. Установено било, че
собственик е жалбоподателят Д. С. Р. с ЕГН **********. В пътния участък, където бил
разположен полицейският автомобил не е бил в границите на населеното място, както и
водачът–жалбоподател не е имал задължение да управлява със скорост от 50 км/ч, освен ако
такова ограничение не е било въведено със пътен знак В-26. Последното обстоятелство не е
било посочено, следователно не е имало подставен такъв пътен знак.
На 30.05.2023г на жалбоподателя Р. е бил връчен ЕФ предмет на настоящото
производство (лист 11 от делото). В него е посочено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят приел екземпляр на ЕФ.
На основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 400 (четиристотин).
Видно от изпратената от ОПУ–Б. скица за вертикалната сигнализация на път ІІ-79 С.-
Б., в участъка км 81+100 няма знак В-26 ограничаващ скоростта (лист 28 от делото). Видно
от писмо от Община- Б. (лист 53 от делото) и писмо от ОПУ-Б. (лист 55 от делото) км
81+100 на път ІІ-79 С. –Б. се намира извън границите на населеното място, от което следва,
че ограничението от 50 км/ч няма, но може да бъде въведено с пътен знак В-26, какъвто на
това място няма.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност БРС направи следните изводи:
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта - „ARH CAM S1“,
към датата на заснемане на нарушението било одобрен тип средство за измерване, годно и
калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение с писмо и Протокол за
проверка (л.41 и 15 от делото). Жалбоподателят лично получил ЕФ на30.05.2023г (видно от
лист 11 от делото) и в 14 дневен срок е подал жалба пред съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
2
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на
посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се санкционират чрез издаване на наказателни постановления не само
при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията,
посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично
разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш или акт за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АдмС-Б..
3
Атакуваният ЕФ е издаден от компетентен орган и съдържа всички реквизити. При
позиционирането и преди активиране на системата за контрол е спазено изискването да се
обозначи мястото на контрол, към което изискване и задължителното за прилагане на ТР
1/2014г на ВАС. По делото е приложен, попълнен от служител на Пътна полиция ОДМВР-Б.
–оператор със системата протокол по чл.10 от Наредбата №8121з-532/15г. Протоколът е от
датата на нарушението, чийто час попада в периода от време, през което автоматизираното
техническо средство е било в работен режим по зададените параметри (виж в протокола на
лист 17 от делото). Отразено е обстоятелството, че в този участък максимално разрешената
скорост е като за населено място е 50 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 86 км/час, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на
нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на
административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които
предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде
оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП, е предвиден 7-дневен срок от получаването на АУАН, в който собственикът на МПС,
с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай
той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай,
собственикът на лекия автомобил не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от
ЗДвП, поради което и правилно е бил санкциониран с ЕФ.
В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП (в редакцията на тази
норма към момента на извършване на нарушението) - глоба в размер на 400 лева е в размер
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването им, както и
въпроса дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно
средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е
именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се
явява деяние със завишена обществена опасност.
Във връзка с направените от жалбоподателя възражения:
Извън изложените доводи по-горе и от събраните в хода на съдебното дирене нови
писмени доказателства явства, че посоченият участък не попада в урбанизирана територия
или населено място, както и че няма знак В-26, който да ограничава скоростта на 50 км/ч.
Следователно жалбоподателят неправилно е санкциониран по чл.21 ал.1 ЗДвП. Това прави
4
обжалвания ЕФ неправилен и като такъв следва да бъде безусловно отменен.
Така мотивиран, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К и №5519323 издаден от ОДМВР-
Б., с който на Д. С. Р. с ЕГН ********** от гр.С., ул.... и съдебен адрес в гр.П., ул.... чрез
адв.В. А. АК-Б. за нарушение на 21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182 ал. ал.1 т.4 от ЗДвП
е наложено наказание глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5