Р Е Ш Е Н И Е
№………/14.04.2020г. гр. П.В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на дванадесети
март две хиляди и двадесетата година в открито заседание, в следния
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.БОЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА гр.д. № 171 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Образувано по искова молба от Д.Е.Г., лично и със
съгласието на неговият баща Е.И.Г.-*** против С.К.Ш. и М.Г.Ш.,***.
Изложени в исковата молба са следните обстоятелства:
Чрез замяна с ответниците, през 2016г.
наследодателката на ищеца М. Е.П.е придобила в с.В. недвижим имот,
представляващ жилищна сграда и дворно място УПИ ХІ-общ. В кв.13 по сега действащия
план на селото. След смъртта й на 24.02.2018г. ищецът по силата на
наследствените си права е станал собственик на така описания имот.
Твърди се, че на 28.07.2018г. е възникнал пожар в
къщата вследствие на паднала върху нея мълния и тъй като липсвала мълниезащита
на сградата. Последното обстоятелство било потвърдено от РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр.П., РС гр. Б.. Съгласно действащата
нормативна уредба наличието на такава защита на сграда е задължително, поради
което и ответниците в качеството им на праводатели по сделката за замяна на
недвижим имот, са прехвърлили вещ с недостатъци въпреки, че са знаели за това.
Последното се твърди поради обстоятелството, че в предадените от същите
строителни книжа на къщата са се намирали документи удостоверяващи, че сградата
е в съответствие с изискванията на Наредба №4/22.12.2010г.
Твърди се, че в резултат на пожара е бил унищожена
голяма част от покрива на жилищната сграда, както и са погинали движими вещи,
които подробно са описани и оценени в производството по гр.д.№ 4399/2018г. по
описа на Пз РС, образувано по реда на чл.207 и сл. от ГПК, като размерът им е
общо 19 661 лева – вреди на покрива, подпокривното пространство, тавана и
стените на къщата и 13 790 лева – движими вещи - покъщнина подробно
описани в исковата молба.
Отделно от това се твърди, че вследствие на пожара
ищецът бил претърпял и неимуществени вреди, представляващи страдания – страх,
притеснение, тревога, безсънни нощи, както и пропусната учебна година.
Поради изложеното се претендира ответниците да
заплатят на ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени вреди общо в
размер на 33 451 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и неимуществени вреди в
размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от дата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, настъпили в резултат на възникнал пожар на
28.07.2018г. в собствената му къща, находяща се в с.В., обл.П., вследствие на
паднала върху нея мълния.
Представени са доказателства.
С протоколно определение от 12.03.2020г. на основание
чл.214 ал.1 от ГПК по искане на ищеца е допуснато изменение на иска, като е намален
от 13 790 лева на 6 451 лева, която стойност представлява сбор от
стойностите на погиналите движими вещи - покъщнина, а именно:
- Скрин ПДЧ двукрилен, с надстройка за книги- 599лв.
- Гардероб- еднокрилен ПДЧ - 534 лв.
- Гардероб двукрилен МДФ - 641 лв.
- Бюро ПДЧ - 144 лв.
- Бюро голямо МДФ- 299 лв.
- Нощно шкафче ПДЧ- 2бр- 200 лв. или по 100 лева всяко
- Спалня ПДЧ и кожа с матрак- 1020 лв.
- Витрина ПДЧ и стъкло- 124 лв.
- Кухненски шкафове ПДЧ над мивката- 1539 лв.
- Врата с каса на втория етаж - 209лв.
- Душ-кабина-
195 лв.
- Цялостна подмяна на ел. инсталацията и осветление в
използваемия тавански етаж - 193 лв.
- Телевизор LG 52"- 754 лв.
В останалата част за размера от 6 451 лева до
13 790 лева производството по делото е прекратено.
В срока по чл.131 от ГПК от ответниците, чрез
пълномощника адв. И.П. (ПзАК), е постъпил писмен отговор, в който изразеното
становище е, че така предявени исковете са допустими, но по същество са
неоснователни.
Възразява се, че ответниците следва да носят
отговорност за възникването на пожара, както и за причинените от същия щети, в т. ч. щети по сградата, движимите
вещи и неимуществените щети. Твърдят, че поради техническа некомпетентност не могат
да твърдят дали сградата към момента на продажбата е имала мълниезащита, както
и дали е имала такава към момента на поразяването й от мълния - на 28.07.2018
г. Категорично обаче оспорват твърдението на ищеца, че са знаели, че към
момента на прехвърлянето на правото на собственост сградата не е имала
мълниезащита и съзнателно са премълчали това обстоятелство пред ищеца.
Възразяват и още, че в рамките на своите знания и
умения могат да твърдят, че сградата построена по стопански начин през 2014 г.
е била в съответствие с всички изисквания на закона, в т. ч. проектиране,
изграждане и приемане на строежа и разрешаване на ползването му. Не им е било
известно как е поддържана сградата след закупуването й през 2016 г. Освен това
добрият стопанин се грижи и сам за своята безопасност, като поддържа
мълниезащитата в изправност.
По отношение на погиналите движими вещи – покъщнина,
твърдят, че такава ищецът не е притежавал и същата не била погинала изцяло от
възникналия пожар.
По отношение на претенцията за претърпени
неимуществени вреди, ответниците възразяват, че ищецът не е ходил на училище от
2016г., от който момент живее в селото и затова и твърдението му, че търпи
такива вреди поради това, че е пропуснал учебната година било неоснователно.
Оспорват предявените искове и по размер.
Оспорват по същество изцяло заключението на приетата
СТЕ в частта, касаеща изградената мълниезащита, тъй като вещото лице Б.Г. не
притежава необходимите специални знания в тази област, за да отговори на
въпроса имало ли е изградена такава защита, и второ, защото експертизата е
извършена повече от 5 години след построяването на сградата и повече от 2
години след продажбата на имота, като през тези години не било известно по
какъв начин е поддържана сградата, в т. ч. и изградената мълниезащита.
Сочат се доказателства.
Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на молителя
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното:
От фактическа страна се установи
следното:
Безспорно е, че ищецът се легитимира
като собственик на процесната сграда въз основа на наследствените си права след
смъртта на неговата майка М. Е.П., настъпила на 24.02.2018г. Последната, от
своя страна, е придобила имот след замяна с ответниците, като сделката е
изповядана на 15.09.2016г.
Безспорно се установява от служебна
бележка рег.№БЛ-655/31.07.2018г., изд.от РС „Пожарна безопастност и защита на
населението“ – Б., както и показанията на св.К. Д.-В., че в процесната сграда
на 28.07.2018г. е възникнал пожар, като за причина се сочи природно явление –
мълния. В посочената служ.бележка е посочено, че унищоженото имущество е
покривна конструкция с площ от 200 кв.м.
Относно спорното в процеса обстоятелство, а именно
дали към момента на възникването на пожара – 28.07.2018г. е имало или не
мълниезащитна уредба за процесната сграда се установява следното: От приетите
по делото писмени доказателства – служ.бележка, изд. на 30.04.2009г. от служба
„КиР“ при Община Септември – кметство с.В. се установява, че ответника С.Ш. е
изпълнил строителството на процесната сграда в пълно съответствие с одобрен на
15.09.2008г. архитектурен проект, който отговарял на всички законови
изисквания. Последните се съдържат в разпоредбата на чл.169 от ЗУТ и между тях
е и изискването за изграждане на мълниезащитна уредба по правилата уредени в НАРЕДБА № 8 от 28.12.2004 г.
за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства,
действала към релевантния период.
Горното се съдържа и в
приетата в производството по реда на чл.207 от ГПК СТЕ – т.5 от
констативно-съобразителната част, от която е видно, че в одобрените строителни книжа и
документи за процесната сграда е било предвидено изграждането на мълниезащитна
инсталация, която е следвало да се изпълни с 1бр. мълниезащитен прът с височина
3 м., съответните съединители, две контролно ревизионни кутии и главна
заземителна клема към заземителна уредба.
В процеса от ищеца са представени писмени доказателства
- протокол № 222/20.09.2014г. и сертификат за контрол № 441/30.09.2014г. и
двата съставени от „ЕЛ-ЛАБ“ ООД, които се твърди да са открити от него в
предоставените му от ответниците документи при сключването на договора за
замяна. Предвид установеното в производството за обезпечаване на доказателства,
а именно, че процесната сграда няма изградена мълниезащитна инсталация, ищецът
е оспорил съдържанието на последния документ по реда на чл.193 от ГПК относно
неговото съдържание. При условията на чл.194 от ГПК съдът приема, че
оспорването не е доказано. Това е така защото съставянето на оспорения документ
е предшествано от проведен контрол на съпротивление на заземителите в
мълниезащитната заземителна инсталация в процесната сграда, за което е и
съставен протокол №222/30.09.2014г., който не е оспорен и от който също се
установява съществуването на същата към този момент. Вярно е, че в заключението на СТЕ приета в производството
по чл.207 от ГПК в т.4 в.л. Г. категорично е заявил, че при извършения от него
оглед на процесната сграда не е установил да е била изградена мълниезащитна
инсталация. Следва обаче да се съобрази, че огледа е извършен едва през месец
ноември 2018г. или четири години след съставянето на оспорения документ. Вярно
е също така, че вещото лице е специалист с компетентност в областта на
строителството – строителен техник, като няма данни същият да притежава
компетентност в областта на изграждането на мълниезащитни инсталации. А не бе
поискано в процеса изслушването на експерт с изрична компетентност в тази
област. Съобразно изложеното до тук и при спазване разпореденото в
чл.194 ал.1 от ГПК, и изложеното относно изпълнението на строителството на
процесната сграда в съответствие с всички законови изисквания, вкл. и с тези по НАРЕДБА № 8 от 28.12.2004 г., отменена от
последвалата НАРЕДБА №4/22.12.2010г. следва извод, че сградата е била
обезопасена срещу мълнии към момента на приемането й от надзорните органи през
2009г., както и към 2014г.
Безспорно е обаче, че праводателката
на ищеца е придобила сградата през месец септември 2016г. т.е. две години по - късно
от датата на извършване на контрола на мълниезащитната инсталация, а пожара е
възникнал през месец юли 2018г. или четири години след него, което безспорно е
продължителен период от време през който купувача е имал възможност, а и
задължение да провери съоръжението и да следи за неговата техническа изправност.
Още повече, че самият ищец в исковата си молба признава, че е узнал за липсата
на мълниезащитна инсталация едва при възникването на пожара. Следователно
същият не е извършил проверка за явни и скрити недостатъци на вещта към момента
на сключването на договора за замяна, а и по – късно до възникването на пожара.
Пак относно липсата или наличието на мълниезащитна инсталация са събрани гласни
доказателства - показанията на двамата свидетели К.Д. – В. и К.А. и двамата без
родство със страните в процеса. Показанията им обаче в тази им част са неточни
защото, както и двамата признават, не са компетентни за да кажат дали е имало
мълниезащита процесната сграда или не. Св.А. сам твърди, че последният път,
когато е бил в сградата при монтажа на доставените от родителите на ищеца
ел.уреди и др. довършителни работи по ел.инсталацията бил видял „мачта“ –
гръмоотвод на покрива. Дали обаче бил истински и функционирал или само „като за
имитация“ не можел да каже. Ето защо съдът приема за недоказан факта, че към
момента на сключването на договора за замяна процесната сграда е била с
липсваща мълниезащита.
Не се твърди и не се доказва
и уведомяването от страна на ищеца на ответниците за установеният недостатък на
процесната сграда.
Липсват доказателства и относно твърдението на
ищеца, че ответниците са били наясно, че прехвърлят на праводателката му вещ с недостатъци
– сграда, в която липсва изградена мълниезащита и което и било основание да не
уведомяват продавачите-ответници.
Относно размера на
претенциите съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица Б.Г. и Д.Г., които
са компетентно изготвени. Така от същите се установява, че стойността на
констатираните щетии паричната сума с оглед отстраняването им и заплащането на
труда и материалите, необходими за възстановяването им към месец ноември 2018г.
е 19 661 лева. Към месец октомври 2019г. е извършен основен ремонт на част
от покривната конструкция с частична подмяна на конструктивни елементи и
основни части на стойност 7 787 лева. Стойността на останалите
довършителни ремонтни дейности вкл.шпакловка и боядисване, ремонт на външна
изолация, изграждане на отвор към подпокривното пространство пи цялостен ремонт
на покрива и др. е 5 716,14 лева.
Стойността на установените
увредени движими вещи е 6 451 лева.
Относно претърпените от
ищеца болки и страдания съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите К.Д.
– В. и Н.Л., които установяват, че по време и непосредствено след пожара ищеца
е бил изплашен и разстроен. Последвал е дълъг период, през който детето не е
могло да се съвземе, като в резултат на преживяното е започнало да изпитва нарушения на съня,
станал бил плах и некомуникативен. Избягвал да си стои сам в къщи и странял от
другите, като дори отказал и посещения при лекар и психолог за справяне с
проблема. Макар и предишната година да не посещавал училище, тъй като трябвало
да помага във връзка със заболяването на майка му, планували през следващата
учебна година да започне училище, което обаче не се случило предвид нежеланието
му за комуникация с другите.
При така установеното по
делото от фактическа страна, съдът от правна страна приема следното:
Анализа на твърдените от
ищеца обстоятелства в исковата молба и заявения петитум води до извод, че правното основание на
предявените обективно и субективно
съединените искове е чл.195 ал.2 във връзка с чл.82 от ЗЗД, във връзка с чл.223 от ЗЗД.
В този смисъл следва да се
съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.223 от ЗЗД правилата за продажбата се
прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за
продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Следователно
в случая правата си ищеца следва да реализира по правилата на продажбата
уредени в чл.183 и сл. от ЗЗД предвид, че страните по сделката – замяна, са
физически лица, а предмета й е недвижим имот, представляващ жилище. Ето защо и
предвид, че претенцията на ищеца е за репарация на претърпени от него вреди в
резултат на ползването на вещ продадена му с недостатъци, отговорността на
продавача следва да се ангажира по реда на чл. 193 и сл.от ЗЗД, като съгласно чл.195
ал.2 от ЗЗД – дължи и заплащане на обезщетение за вредите, които могат да бъдат
имуществени - обхващащи претърпени загуби и пропуснати ползи от купувача, както
и неимуществени такива причинени от неизпълнението /или неточното изпълнение/
на договорни задължения. Последното е
съобразено с приетото в мотивите на тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г.
на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/12 г. , че при нарушаване на договорно
задължение могат да се причинят неимуществени
вреди, които подлежат на обезщетяване, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, а при установена недобросъвестност на длъжника –
обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
За да се проведе обаче
успешно иска по чл.195 от ЗЗД следва да се докаже по несъмнен начин наличието
на три юридически факта сформиращия сложния фактически състав на посочената
законова норма, а това са: престиране на
вещ с недостатъци, уведомяване за откритите недостатъци, т. е. запазване на
материалното право на иск, когато това е необходимо и накрая настъпила вреда от
лошо изпълнение. Участието на тези юридически факти в правопораждащия
фактически състав е кумулативно. В случаят обаче същите не бяха доказани в
тяхната съвкупност.
Липсват категорични
доказателства за това, че към момента на сключване на договора за замяна на
15.09.2016г. процесната сграда е предадена без в същата да има изградена
мълниезащитна инсталация т.е. с недостатък.
Съгласно чл.194 от ЗЗД задължение
на купувача е да прегледа стоката, като при установени недостатъци - явни или
скрити - купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Това правило е
без изключение. Няма значение кога са открити недостатъците - веднага, понеже
са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани
веднага. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно
уведоми продавача за открития недостатък. Същественото в цитираната разпоредба е
задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако уведомяването не е
незабавно, тогава правата на купувача се преклудират т.е. вещта се смята за
одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. Не се
доказа, а и не се твърди, ищецът да е уведомил ответниците за констатирания от
него недостатък.
От друга страна от
съществено значение е, че законът не презумира знание на продавача за
недостатъка на вещта. Обстоятелството в случая, че ответника Ш. е и управител
на строителната фирма осъществила строителството, не означава автоматично
знание и съзнателно премълчаване на недостатъка. Това обстоятелство подлежи на
доказване от ищеца на основание чл.154 ал.1 от ГПК, което обаче той не стори в
процеса.
Поради всичко изложено до
тук съдът приема, че поради недоказаност на наличието на две от кумулативно
дадените предпоставки визирани в чл.195 ал.2 от ЗЗД, фактическият състав на
цитираната законова норма не е осъществен и затова и отговорността на
ответниците за заплащане на обезщетение за вредите претърпени от купувача не
може да бъде ангажирана, а предявеният иск по чл.195 ал.2 от ЗЗД във връзка с
чл.82 от ЗЗД като неоснователен ще следва да се отхвърли.
Ответниците не претендират
разноски и с оглед изхода на спора такива не им се присъждат.
Воден от изложеното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Е.Г., ЕГН **********,
лично и със съгласието на неговият баща Е.И.Г.-К., ЕГН ********** *** против С.К.Ш.,
ЕГН ********** и М.Г.Ш., ЕГН **********,*** иск по чл.195 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.82 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди общо в размер на 26 112
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и неимуществени вреди в размер на 10 000
лева, ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, настъпили в резултат на възникнал пожар на 28.07.2018г. в
собствената му къща, находяща се в с.В., обл.Пазарджик, вследствие на паднала
върху нея мълния, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му на
страните пред Пловдивския апелативен съд.
СЪДИЯ: