№ 38
гр. Варна, 12.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20243000500006 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Г. В. В., чрез назначения му представител
адв.В.Н./депозирана е жалба и лично от Г. В. В., която съдът цени като
допълнение към първоначално подадената/, против решение
№127/16.11.2023г., постановено по гр.д.№85/23г. по описа на ТОС, с което е
отхвърлен предявеният от Г. В. В. против Окръжен съд-Шумен иск за сумата
от 180 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди с определение от 14.06.2022г., постановено по ЧНД №191/22 по описа
на ШОС, на осн. чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, във вр. с чл.3 от КЗПЧОС, ведно
със законната лихва от 15.06.2015г.В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният
иск бъде уважен.
Въззиваемата страна Окръжен съд-Шумен, представляван от
адм.ръководител-председател С.Р., в депозирания отговор по въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, поддържа становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Окръжна прокуратура-Търговище, редовно уведомена, не е депозирала
отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
В хода на администриране на въззивната жалба от първоинстанционния
съд е депозирана от Г.В. молба вх.№260311/29.11.2023г. с искане за отвод на
съдиите от ВАпС.Настоящият състав приема същата за неоснователна, т.к.
1
Апелативен съд-Варна не е страна по предявения от ищеца Г.В. иск и не се
твърди, че от негов акт са произтекли твърдените от ищеца неимуществени
вреди, обезщетение за които се претендира.Поради липса предпоставките,
предвидени в чл.22, ал.1 от ГПК, молбата следва да бъде оставена без
уважение.
Съдът констатира, че исковата молба страда от нередовности по см. на
чл.127, ал.1, т.4 от ГПК.В исковата си молба и уточняващите такива към нея,
съответно от 18.05.2023г. и 25.07.2023г., ищецът твърди, че предявява иска си
против Окръжен съд-Шумен, като правосубектен ответник, защото той е
отказал да групира с определение от 14.06.2022г., постановено по ЧНД
№191/22г. по описа на ШОС, вече паралелно изтърпените от ищеца по едно и
също време - периода 15.06.2015г. /когато влиза в сила присъда по НОХД
№303/11г. по описа на ШОС за налагане наказание „лишаване от свобода за
срок от 8 години“ при определен първоначално строг режим/ до
05.12.2017г./когато влиза в сила останалата част от присъда по НОХД
№303/11г. за налагане на наказание доживотен затвор без право на замяна за
престъпления по чл.116 от НК, търпимо при специален режим/ наказание
„лишаване от свобода“ при определен строг режим по влязла в сила присъда и
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по обвинението му за
престъпленията по чл.116 от НК, при което търпене на мярката за
неотклонение е прилаган чл.248, ал.1, ал.1 от ЗИНЗС, т.е. държан е в
постоянно заключени помещения, без право на участие в колективни
мероприятия, въпреки, че строгият режим предвижда по-облекчени условия и
въпреки, че със заповед №335/15.03.2017г. на началника на затвора-Ловеч
режимът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от строг е
заменен на общ, предвиждащ още по-облекчени условия.Отказът на ШОС е в
нарушение на чл.59, ал.1 от НК, предвиждащ, че времето, през което
осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.Отказът е в нарушение и на чл.38а, ал.5 от НК,
предвижда, че изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за
лишаване от свобода.Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение, но именно такова е било отношението на
ответника, а съгласно ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване и др.Нормата на чл.3 от КЗПЧОС забранява
изтезанията и предвижда, че никой не може да бъде подложен на изтезания
или нечовешко или унизително отношение или наказание, но ответникът не я
е спазил.Нормата на чл.6, §1 от КЗПЧОС предвижда, че всеки има право на
2
справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд, какъвто
ответникът не е осигурил за ищеца.Съгласно чл.13 от КЗПЧОС всеки има
право на ефективни правни средства за защита, но това му право е нарушено
от ответника.Поради неспазване от ШОС на цитираните разпоредби на
КЗПЧОС, които са част от ПЕС, ответникът с отказа си по ЧНД №191/22г. да
групира наказанията като зачете и приспадне 2 години, 5 месеца и 20 дни от
присъдата му, му причинил неимуществени вреди – психоемоционален стрес,
психически и физически болки и страдания, загуба на доверие в съдебната
система.Вредите произтичат от изтърпяване на присъдата му за посочения
период при специален режим, вместо по общ, както е определен от началника
на затвора.За посочения период ищецът е бил подложен на изтезания,
нечовешко и унизително отношение в нарушение на чл.3 от КЗПЧОС в
резултат от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при определен
строг режим по влязла в сила присъда и паралелно търпяната мярка за
неотклонение „задържане под стража“.Предвид изложеното претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 180 000лв.,
ведно със законна лихва, считано от 15.06.2015г.
С определение от 14.06.2022г., постановено по ЧНД №191/22г. по описа на
ШОС е оставено без уважение искането на осъденото лице Г. В. В. за
групиране на изтърпени периоди от наложени различни наказания, които
впоследствие са групирани, с мотиви, че такова групиране вече е извършено с
определение № 30/23.01.2018г., постановено по ЧНД № 430/17г. по описа на
ШОС, както и е определен първоначален режим на изтърпяване на общото
наказание, пропуснато при цитираното горе определение -
„специален“.Прието е, че: 1/ с присъда по НОХД №303/11г. по описа на
ШОС, влязла в сила в тази част на 15.06.2015г., В. е бил осъден за две
престъпления по чл.131 от НК, едно престъпление по чл.339 от НК и едно
престъпление по чл.252 от НК, извършени в периода месец октомври 2007г. -
21.10.2010г., на наказание лишаване от свобода за срок от осем години, глоба
в размер на 8 000лв., както и конфискация на част от имуществото; 2/ с
присъда по НОХД № 30/09г. по описа на ВТРС, влязла в сила на 26.07.2011г.,
В. е бил осъден за престъпление по чл.271, ал.4 от НК, извършено в периода
11.11.2006г. - 11.04.2007г., на лишаване от свобода за срок от три години,
отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от пет години; 3/ с
определение №295/17.07.2015г., постановено по ЧНД №289/15г. по описа на
ШОС, наказанията на В. по НОХД №30/09г. по описа на ВТРС и това по
НОХД №303/11г. по описа на ШОС са били групирани на основание чл.25, вр.
чл.23 от НК, като е било определено общо наказание от 8 години лишаване от
свобода, към което били присъединени глобата и конфискацията.Определен
бил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието; 4/ на
01.12.2017г. влязла в сила останалата част от присъдата на В. по НОХД
№303/11г. по описа на ШОС за извършени две престъпления по чл.116 от НК
в периода юни 2008г.-18.07.2008г.С нея било наложено наказание
„доживотен затвор без право на замяна“ при първоначален „специален“
3
режим на изтърпяване на наказанието; 5/ с определение №30/23.01.2018г.,
постановено по ЧНД №430/17г. по описа на ШОС, е групирано предходното
определено общо наказание по ЧНД №289/2015г. по описа на ШОС с двете
наказания „доживотен затвор без право на замяна“, наложени на осъдения В. с
втората част на влязлата в сила присъда по НОХД №303/11г. по описа на
ШОС за престъпленията по чл. 116 от НК, като било определено общо
наказание „доживотен затвор без право на замяна“, както на основание чл.23,
ал.3 от НК били присъединени глобата и конфискацията.Било зачетено
изтърпяването на наказанието, считано от датата на задържането на В. по ДП,
считано от 21.10.2010г.Определението влязло в сила на 25.04.2018г.Намерил е
за неоснователно искането на В. за двукратно зачитане на изтърпяното от
него в периода 15.06.2015г. до 25.04.2018г. задържане, позовавайки се на
липсата на процесуална възможност за зачитане на един и същ престой в
местата за лишаване от свобода на различни процесуални основания - един
път по мярка за неотклонение „задържане под стража“, един път за
изтърпяване на приведена в изпълнение присъда и тези два периода да бъдат
зачетени двукратно към изтърпяното общо наказание на осн. чл.25, ал.2 от
НК.
От една страна ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди от
постановеното по ЧНД №191/22г. по описа на ШОС определение от
14.06.2022г., с което е отказано групиране по чл.25 от НК в нарушение чл.59,
ал.1 и чл.38, ал.5 от НК.Исковете за обезщетение на вреди, причинени в
резултат от допуснати от съдилищата нарушения на националното
законодателство са недопустими, т.к. пороците на съдебните актове се
отстраняват по реда на инстанционния контрол и когато те са влезли в сила не
могат инцидентно да се проверяват.От друга страна твърди, че актът на ШОС
е постановен при съществени нарушения на ПЕС, защото били нарушени
цитираните разпоредби на КЗПЧОС.Твърдението за нарушение на КЗПЧОС
само по себе си е извън приложното поле на чл.2в от ЗОДОВ, защото
Европейският съюз като наднационална организация със собствена
правосубектност все още не се е присъединил към КЗПЧОС/с член 6,
параграф 2 ДЕС е предвидено присъединяване, но фактически същото
понастоящем не е извършено/, поради което КЗПЧОС не е част от правото на
ЕС.В съответствие с член 6, параграф 3 ДЕС основните права, както са
гарантирани от КЗПЧОС, са част от правото на ЕС в качеството им на общи
принципи.Въпреки това, докато ЕС не се присъедини към конвенцията, тя не
представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на ЕС и
съответно източник на ПЕС.Освен това КЗПЧОС се прилага субсидиарно,
доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма от вътрешното право е
тълкувана и приложена в нарушение на норма от КЗПЧОС.В тази връзка и е
необходимо ищецът да посочи норми от ПЕС, които счита, че са били
съществено нарушени и от което съответно твърди претърпени вреди.На
следващо място на ищеца следва да бъде указано, че пасивно легитимиран да
отговаря ответник по реда на чл.2в от ЗОДОВ е националният съд,
4
постановил акт като последна инстанция в очевидно нарушение на
приложимото ПЕС, а не съдилищата, които не са били последна инстанция по
спора.ШОС е бил първоинстанционен съд по ЧНД №191/22г. по описа на
ШОС, неговият акт е подлежал на обжалване и е бил обжалван по реда на
инстанционен контрол пред ВАпС.Необходимо е и ищецът да уточни
противоречието в твърденията си, досежно това дали твърди вреди от акт на
националната юрисдикция, постановила акт като последна инстанция в
очевидно нарушение на твърдяното приложимо ПЕС, или твърди, че е
претърпял вреди, защото е бил подлаган на жестоко, нечовешко или
унизително отношение по см. на чл.3 от ЗИНЗС от специализираните органи
по изпълнение на наказанията, или вредите му произтичат от това, че е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за посочения от него период от
2 години, 5 месеца и 20 дни при специален режим, вместо по строг, а после
общ, защото е търпял тогава и мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за престъпленията по чл.116 от НК с ограниченията по чл.248, ал.1,
т.1 от ЗИНЗС и независимо, че едновременно е търпял мярка за неотклонение
„задържане под стража“, а в същото време изтърпявал и наказание „лишаване
от свобода“ по влязлата в сила присъда на 15.06.2015г., този период не му е
приспаднат от съда при исканото групиране по чл.25 от НК, в нарушение на
чл.59, ал.1 от НК и чл.38а, ал.5 от НК.
За така констатираните нередовности производството по делото следва да
бъде оставено без движение и на ищеца Г. В. В. да се дадат указания по
отстраняването им.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. В. В. за отвод на настоящия
състав на ВАпС.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по гр.д.№85/23г. по описа на
ТОС и по в.гр.д.№6/24г. по описа на ВАпС, гр.о.
УКАЗВА на ищеца Г. В. В., че следва в едноседмичен срок от
съобщението в писмена молба, с преписи за насрещните страни, да
конкретизира твърденията си по исковата молба, като посочи: дали твърди
вреди от акт на национален съд, постановил този акт като последна инстанция
в очевидно нарушение на приложимо ПЕС, като има предвид, че ШОС не е
последна инстанция по ЧНД №191/22г. и съответно не е пасивно легитимиран
да отговаря по претенция по чл.2в от ЗОДОВ по повод определение от
14.06.2022г. по ЧНД №191/22г. и за да бъде допустим искът следва да бъде
насочен към националният съд, постановил акт като последна инстанция.В
случай, че твърди вреди от такъв акт му указва, че твърдението за нарушение
на КЗПЧОС само по себе си е извън приложното поле на чл.2в от ЗОДОВ,
защото ЕС все още не се е присъединил към КЗПЧОС, поради което е
5
необходимо да посочи норми от ПЕС, които счита, че са били съществено
нарушени при постановяване на акта.Да уточни противоречието в
твърденията си, досежно това дали твърди вреди от акт на националната
юрисдикция, постановила акт като последна инстанция в очевидно
нарушение на твърдяното приложимо ПЕС, или твърди, че е претърпял вреди,
защото е бил подлаган на жестоко, нечовешко или унизително отношение по
см. на чл.3 от ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на
наказанията, или вредите му произтичат от това, че е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ за посочения от него период от 2 години, 5 месеца и
20 дни при специален режим, вместо по строг, а после общ, защото е търпял
тогава и мярка за неотклонение „задържане под стража“ за престъпленията по
чл.116 от НК с ограниченията по чл.248, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, и независимо, че
едновременно е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“, а в
същото време изтърпявал и наказание „лишаване от свобода“ по влязлата в
сила присъда на 15.06.2015г., този период не му е приспаднат от съда при
исканото групиране по чл.25 от НК в нарушение на чл.59, ал.1 от НК и чл.38а,
ал.5 от НК.
При неизпълнение на указанията в дадения срок постановеното
първоинстанционно решение ще бъде обезсилено, а производствата по делата
прекратени.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6