РЕШЕНИЕ
№ 8249
гр. С., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от М. ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело №
20211110138486 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно кумулативно и субективно пасивно
съединени искове по чл. 109 ЗС и по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ИВ. В. ИВ. твърди, че е собственик на ½ идеална част от имот - дворно
място с идентификатор [идентификатор] и построените в него жилищна сграда и гараж,
находящи се в гр. С., кв. И., [адрес]. Сочи, че ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. са
собственици на съседния имот с идентификатор [идентификатор] и с административен
адрес: гр. С., [адрес]А, а С.о. притежава реална част от този имот с площ от около 100
кв.м., придаден по регулация и с неуредени сметки по регулация. Поддържа, че на
границата между имот с идентификатор [идентификатор] и имот с идентификатор
[идентификатор], в рамките на последния М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. построили без
необходимото отстояние конгломерат - строителен комплекс от частично плътна
ограда от подредени тухли четворки, теренни площадки и навеси, дворна тоалетна,
превърната в кокошарник, свинарник и помощни стопански помещения в отклонение
от всякакви строителни и хигиенни норми. Тези постройки били изградени с подръчни
материали през годините. В тях ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. отглеждали
животни – кокошки, петли и прасета. В исковата молба се сочи, че миризмата на тези
животни, както и на техните фекалии и урина е нетърпима, особено в горещините през
летните месеци. Покрай домашните животни се завъждали мишки, плъхове, мухи и
всякакви паразити и акари. Преминаващите от там котки разнасяли мърсотията по
съседните дворове, включително в двора на ищеца. Едната част от описаните строежи
– навес, теренна площадка и кокошарник била изградена в реалната част от имот с
идентификатор [идентификатор], собственост на С.о.. Ищецът твърди, че незаконните
строежи и отглеждането на животни смущават правото му на собственост и му пречат
да ползва пълноценно имота си. Сочи, че незаконно изградената плътна ограда и
северната оградна стена на свинарника препятстват достъпа на светлина от юг до
1
цветята и растенията, засадени в двора му. Поддържа, че описаните строежи са
построени при неспазване на нормативно определеното отстояние от дворищната
регулационна линия. В исковата молба е изложено, че неприятната миризма от
отглежданите животни навлиза през отворените прозорци на дома на ИВ. В. ИВ..
Заради нея и боклуците в имота на ответниците последният изпитвал притеснение да
покани приятели и колеги. Описаните действия на М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. причинили
на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в това, че за периода от 01.07.2016 г. до
01.07.2021 г. не можел да упражнява пълноценно правото си на собственост, наложило
се да търпи грозната гледка и неприятната миризма, било невъзможно пълноценно да
ползва дворното място, да проветрява помещенията в къщата си, да посреща роднини в
двора, както и да организира и провежда семейни тържества там. С оглед на тези
съображения ИВ. В. ИВ. моли да бъде постановено решение, с което: 1) ответниците
М. ИВ. П., Д. ЯНЧ. П. и С.о. да бъдат осъдени за своя сметка да съборят и премахнат
собствените им незаконно изградени постройки и строежи, както следва: строителен
селскостопански животновъден конгломератен комплекс от навеси, ограда от плътни
тухли на суха зидария, тренни плочи (площадки), дворна тоалетна, кокошарник,
свинарник, огради от метал и мрежа за животните и всички прилежащи на този
комплекс помещения, огради и съоръжения за отглеждане на домашни и/или
селскостопански животни, който комплекс се намира в северната част на дворно място,
представляващо имот с идентификатор [идентификатор], при граници на този
комплекс: от изток – улица, от запад – двор, от север – дворищна регулационна линия
(граница) с имот с идентификатор [идентификатор], от юг – двор; 2) ответниците М.
ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. да бъдат осъдени за своя сметка да почистят частта от имот с
идентификатор [идентификатор], находяща се под описаните в т. 1 постройки,
съоръжения, ограждения и навеси, от строителните отпадъци, урина, тор, фекалии и
изпражнения на животните; 3) ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. да бъдат осъдени да
се въздържат от строителство в имот с идентификатор [идентификатор] на незаконни
строежи и съоръжения за отглеждане на домашни и/или селскостопански животни в
нарушение на установените строителни правила и норми, както и от замърсяване на
имота със строителни отпадъци и вехтории, с животински фекалии, урина, тор и
изпражнения на домашни и/или селскостопански животни с лоша миризма и боклуци;
4) ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. да бъдат осъдени да се въздържат от отглеждане
на домашни и/или селскостопански животни в нарушение на правилата по Наредбата
за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на
С.о., Закона за животновъдството, Закона за ветеринарномедицинската дейност и
останалите нормативни актове; 5) ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. да бъдат
осъдени да му заплатят по 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
Ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. оспорват предявените искове. Твърдят, че
са освободили мястото си от малките стопански постройки към датата на подаване на
отговора на исковата молба. Сочат, че същите са премахнати при първото искане за
това от С.о., направено по официалния ред. Поддържат, че са премахнали и животните
от двора си. Излагат съображения, че ищецът не е доказал периода, в рамките на който
търпи твърдените от него неимуществени вреди. Ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П.
изразяват становище, че исканията на ИВ. В. ИВ. по т. 3 и 4 – да се въздържат от
определени действия предполага отнемането на бъдещи права с неясни параметри и
обем. Според тях неудобствата, които ищецът твърди, че е търпял, нямат
характеристика, от която да произтича претендираният размер на вредите.
Ответникът С.о. оспорва предявените искове. Сочи, че след като получил препис
от исковата молба били предприети незабавни действия срещу незаконното
2
строителство на общински терен. Поддържа, че преди това в районната администрация
не са постъпвали сигнали или жалби за незаконни строежи или за отглеждането на
животни на адрес: гр. С., [адрес]А. Твърди, че към 20.09.2021 г. при извършена
проверка било установено, че в имота вече не се отглеждат животни, както и че са
премахнати двата незаконно изградени селскостопански строежа.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Като писмено доказателство по делото е прието копие от нотариален акт за
собственост на имот, придобит по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху
някои недвижими имоти № [№], том XVIII, дело 3222/ 1960 г., от което е видно, че
Г.С.М. закупил празно дворно място от 820 кв.м., съставляващо парцел VIII, кв. 20 по
пл. на С., м. И..
От копие от удостоверение № 9/ 1977 г. се установява, че след смъртта си (на
20.02.1977 г.) Г.С.М. е оставил като законни наследници Н.Г.М. и Ц.Г.В..
Видно от копие от нотариален акт № [№], том VI, дело № 903/ 1979 г. Н.Г.М. и
Ц.Г.В. са продали на М. ИВ. П. и на В. И. П. празно дворно място, съставляващо
парцел VIII, кв. 20 с площ от 660 кв.м.
Представено е копие от Заповед за отчуждаване на недвижим имот №[№]/
29.05.1979 г., от което се установява, че на основание чл. 95 ЗТСУ (отм.) и въз основа
на мотивирани предложения на комисия по чл. 265 от Правилника за прилагане на
ЗТСУ (отм.) към РНС „9 септември” по протокол № [№] от 09.12.1977 г. е отчужден в
полза на държавата недвижим имот, съставляващ имот с пл. № VIII - 1/18, кв. 20, м. И.,
гр. С., собственост на наследниците на Г.С.М. – Н.Г.М. и Ц.Г.В. за предвидено по
застроителния и регулационен план мероприятие – улица, както и че е определена
оценка за имота в размер на 780 лева, с която да бъдат обезщетени собствениците.
Прието е копие от акт за държавна собственост № [№]/ 25.09.1979 г., от което е
видно, че като държавна собственост е актувано празно място от 195 кв.м.,
съставляващо парцел VIII, кв. 20 по плана на кв. И., отчуждено по регулачна преписка
№ 422/ 77 за улица.
От копие от протокол от 16.09.1985 г. по гр.дело № 15283/ 1984 г., по описа на
Софийски районен съд, 47 състав, се установява одобряването на съдебна спогодба,
според която В. И. П. и М.С. П. са получили в дял и са станали изключителни
собственици на дворно място от 420 кв.м., съставляващо парцел XXXI-345 от кв. 16, по
плана на С.– кв. И., при граници: улици, М.П. и П.К., а М. ИВ. П. и Д.Я. П. са
получили в дял и са станали изключителни собственици на дворно място от 420 кв.м.,
съставляващо парцел IX–345, от кв. 16, по плана на С. – кв. И., при съседи: от две
страни, улици, П.К. и В. И. П..
Като писмено доказателство по делото е прието копие от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № [№], том XXVII, дело № 5532/ 1996 г., от
което се установява, че В. И. П. и М.С. П. са продали на сина си ИВ. В. ИВ. ½ идеална
част от собственото си дворно място, цялото от 420 кв.м., от които 90 кв.м., придадени
по регулация с неуредени сметки, представляващо парцел XXXII-345, кв. 20, по плана
на гр. С., местност „И.“, при съседи: от две страни улица, парцел IX – 345 и парцел –
347, 346, а на дъщеря си Р. В.ва Ц. - собствената си жилищна сграда със застроена
площ от 96 кв.м., включваща приземен етаж, състоящ се от гараж, две складови
помещения, противорадиационно укритие, баня и мазе и първи жилищен етаж,
състоящ се от кухня, дневна, две спални, баня и тоалетна, заедно с ½ идеална част от
дворното място, цялото от 420 кв.м., от които 90 кв.м. придадени по регулация с
3
неуредени сметки, представляващо парцел XXXII-345, кв. 20, по плана на гр. С.,
местност „И.“.
Прието е копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № [№], том I,
рег. № [№], дело № 159/ 2004 г., по описа на нотариус Г.Д., от което в видно, че Р. В.ва
Ц. дарила на брат си ИВ. В. ИВ. приземен етаж от жилищната сграда, находяща се в гр.
С., район „Н.“, [адрес] застроена на 96 кв.м., състоящ се от две складови помещения,
противорадиационно укритие, баня и мазе, без гаража, при съседи: от четири страни
двор, отгоре Р. В.ва, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, построена в урегулиран поземлен имот № XXXII-345, от квартал нов № 20,
стар 20,16 по плана на гр. С., местност „И.“, с площ от 420 кв.м., при съседи: от две
страни улици, урегулиран поземлен имот № IX – 345, урегулиран поземлен имот №
347, 346.
От копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 18, том I, рег. №
[№], дело № 16/ 2005 г., по описа на нотариус С.Д., се установява, че Р. В.ва Ц. дарила
на ИВ. В. ИВ. ½ идеална част от втори етаж от двуетажна двуфамилна жилищна
сграда, находяща се в гр. С., район „Н.“, квартал „И.“, [адрес] състоящ се от спалня,
детска спалня, дневна с кът за хранене, кухненски бокс, тоалетна и баня, със застроена
площ от 96,20 кв.м., заедно с ¼ идеална част от общите части на сградата, построена в
урегулиран поземлен имот с площ от 420 кв.м., представляващ УПИ № 345, отреден за
парцел XXXII от квартал нов № 20 по плана на гр. С., местността „И.“, при граници по
скица: [адрес], УПИ X – 347,346, IX – 345 и улица.
Като писмено доказателство е представено копие от констативен протокол от
03.09.2021 г., от което се установява, че при извършена проверка на място от
служители на С.о., Район Н. на 03.09.2021 г. в имот с административен адрес: гр. С.,
[адрес]А е установено отглеждането на 2 броя прасета и около 20 птици – кокошки, за
които не били представени изискани документи за регистрация съгласно Закона за
животновъдството и Закона за ветеринарномедицинската дейност. В протокола е
отбелязано, че на проверката е присъствала Д. ЯНЧ. П., както и че й е разяснено, че
животните трябва да бъдат регистрирани съгласно посочените закони в срок до
20.09.2021 г. или премахнати. Протоколът е подписан от Д. ЯНЧ. П..
От копие от констативен протокол № 76/ 07.09.2021 г., подписан от служител на
С.о., Район Н., се установява, че при извършена проверка в имот-собственост на М.
ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П., във връзка с получени разпореждане и искова молба от Софийски
районен съд, 51 състав, са констатирани два незаконосъоразно изградени
селскостопански строежа – строеж „Пристройка“ № 1 и строеж „Пристройка“ № 2, за
които не са представени изискани документи, поради което е започната
административно-наказателна процедура по реда на чл. 225а от Закона за устройство
на територията.
Представено е копие от констативен протокол от 20.09.2021 г., съставен от
служители на С.о., Район Н., от което е видно, че при извършена проверка на
20.09.2021 г. на административен адрес: гр. С., [адрес]А в присъствието на Д. ЯНЧ. П.
не е установено наличие на селскостопански животни.
Според констативен протокол № 77/ 20.09.2021 г., подписан от служители на
С.о., Район Н., копие от който е представено по делото, при извършена проверка в
имота на М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. на 20.09.2021 г. е установено, че не са налице и са
премахнати двата незаконосъобразно изградени селскостопански строежа - строеж
„Пристройка“ № 1 и строеж „Пристройка“ № 2.
Като писмено доказателство по делото е прието копие от удостоверение,
издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. С., от което е видно, че е
4
приет проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.,
одобрени със Заповед № РД-18-48/ 12.10.0211 г. на изпълнителния директор на АГКК,
за поземлен имот с идентификатор [идентификатор]. Неразделна част от
удостоверението е графична част от проекта за изменение, внесен с вх. № [№]-
21.10.2021 г., според който в рамките на имот с идентификатор [идентификатор] се
предвижда нанасянето на нови обекти, както следва: имот с проектен идентификатор
68[№].1371.2110 с площ 378 кв.м. и имот с проектен идентификатор 68[№]
[идентификатор] с площ от 80 кв.м. Видно от приложеното копие от обяснителна
записка проектът е изработен с цел обособяване на поземлен имот – общинска
собственост, описан в акт за държавна собственост № [№]/ 25.09.1979 г. за отчуждено
към 1977 г. празно място от парцел VIII, кв. 20, м. И., във връзка със съставянето на нов
акт за общинска собственост. В обяснителната записка е отбелязано също, че част от
имота, описан в акт за държавна собственост № [№]/ 25.09.1979 г., представлява
поземлен имот с идентификатор 68[№][идентификатор].
По реда на чл. 176 ГПК са изслушани обясненията на ответниците М. ИВ. П. и
Д. ЯНЧ. П.. Според тях двамата са собственици в режим на съпружеска имуществена
общност на недвижим имот, съставляващ имот с идентификатор [идентификатор],
находящ се в гр. С., квартал И., [адрес] № 13А, за който има неуредени сметки по
регулация. М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. твърдят, че не знаят С.о. да е собственик на реална
част от техния имот. Излагат, че са изградили свинарник със знанието на брата на М.И.
Пиков, който бил собственик на другата половина от имота. С негово знание била
построена и тоалетна, половината от която била използвана за курник от ответниците
след прокарването на канализация. Сочат, че изградената от тях кочина била с размери
2 метра на 2,50 мера, в която не можело да се гледат повече от две прасета.
Потвърждават, че са гледали селскостопански животни, като това било обичайно за
всяка къща в кв. И.. Ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. твърдят, че са съборили
всички постройки, след като била извършена проверка от служители на С.о..
Ответникът Д. ЯНЧ. П. сочи, че оставили единствено навес и частично една стена.
От свидетелските показания на В.А.Т. се установява, че познава страните и
живее на семейни начала с майката на ищеца. Същият сочи, че посещава процесния
имот по 3-4 пъти в месеца. Излага, че в имота на ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П.
имало свинеферма с размери - около 5 метра ширина и 3-4 метра дължина откъм имота
на И.И., на самата ограда, а източно от нея, в ъгъла на имота бил изграден кокошарник.
От едната страна имало двойна тоалетна, направена от тухли, с ламаринен покрив с
размери около 2 на 2 метра. Свинефермата била изградена от тухли и павета с покрив
от дървени бичмета и ламарина. Кокошарникът бил направен от стоманени винкели с
ламарина отгоре и оградна мрежа отстрани. Свидетелят Т. поддържа, че от 24 години
се познава с майката на ищеца и от тогава е наясно с отглежданите от ответниците
животни, като в началото били гледани по едно - две прасета. През последните пет
години броят им се увеличил на над 10. Освен това ответниците гледали куче, кокошки
и петли. Описаните животни били гледани откъм двора на ищеца. В. Т. твърди, че
виждал и плъхове в двора на ответниците, които преминавали в двора на И.И.. От
отглежданите животни миришело много силно, особено през лятото. Не можело да се
стои близо до тях. При храненето им сутрин се чувало грухтене от прасетата, петлите
кукуригали, а кокошките кудкудякали. Ищецът много се ядосвал, че не може да излезе
на двора, както и да си проветри къщата. Искал да се махнат и постройките, и
животните, тъй като много миришело. Говорил и с децата на семейство П.и, но те
отказали. Постройките били в описаното състояние до месец септември 2021 г. Към
момента на разпита били съборени с изключение на тухлено-паважна стена откъм
страната на двора на И.И., около 5 м. на нивото на оградната мрежа, а до нея имало
около 4 метра наредени тухли-четворки. Мрежата и покривът на кокошарника също не
5
били премахнати. Освен това свидетелят посочва, че към момента на разпита му няма
животни в имота на ответниците.
Свидетелят М.С. У. – майка на И.И. поддържа, че познава страните по делото и е
запозната с предмета му. Излага, че минава през процесния имот по два пътни на ден.
Ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. направили кокошарник в имота си през 1979 г.
Същият бил изграден от винкели, с покрив от ламарина и дървени плоскости. В имота
имало тоалетна, която се ползвала за кокошарник. Същата била с два входа, масивна,
измазана отвън и отвътре, покрита с керемиди, а на пода имало цимент. През
последните 40 години се гледали прасета. Ответниците започнали да отглеждат по
едно прасе, а през последните 5 години гледали по 3-4 майки, като всяка раждала по 5-
6 прасета. Свидетелката описва, че свинарникът бил поне 5-6 метра, масивен, изграден
от павета и тухли с навес отпред, а подът му бил циментов. Направила забележка на
ответниците, че не може да се живее и не може да се излезе на двора и им казала да
махнат прасетата. М.П. изградил шахта, която се запушвала от изпражненията на
прасетата. Според М.С. У. наклонът на терена е към техния двор и всичко, което
прелива, отива на там. Имало разстояние около 2-3 кв.м., в което не можело да се
стъпи, всичко било черно. Преди това там имало череша и рози, но те изсъхнали. По
продължение на свинарника М.П. иззидал преграда от тухли, но тя хвърляла сянка и
цветята не виреели там. Зимата Марийка У. и семейството й отваряли прозорците на
къщата си по малко, но лятото това било невъзможно. Не можели да проветрят или да
излязат на двора. Когато сутрин петлите кукуригали, не можели да спят, а когато
прасетата се хранели грухтели и квичали. И.И. се ядосвал от тази ситуация. Молил
неведнъж М.П. да махне прасетата. Говорил за това и със синовете му. Не канели
никой, тъй като не можели да излязат на двора и да проветрят. През месец август-
септември 2021 г. синовете на ответниците развалили кокошарника и свинарника до
височината на оградната мрежа. Тогава животните били махнати.
Свидетелят М. И.а И.а заявява, че живее на адрес: [адрес] и е внучка на
ответниците. Според нея страните по спора имат известни неразбирателства покарай
друго дело, по което М.П. дал свидетелски показания. Поддържа, че ответниците
гледали в имота си по 1-2 прасета, а понякога се случвало да гледат и малки прасенца,
но само за 1-2 месеца. И.И. искал да се махнат животните от двора на ответниците, но
те нямали информация, че той настоява и за премахването на постройките.
Свидетелката твърди, че не е чула ищецът да се оплаква от миризмата. След като
започнало производството по настоящото дело постройките били премахнати, като
останали остатъци от материалите, с които били построени.
По делото е изслушано заключение на съдебно-оценителна експертиза на вещо
лице М.М., което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. От него се установява, че при оглед на имота вещото лице М.
констатирал, че процесните постройки са частично премахнати, а частта от имота под
тях не била разчистена. Въз основа на огледа и свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели същият заключва, че в имота на ответниците имало
тухлена постройка с под от бетонова настилка, покрита с ламаринен покрив, с навес
пред нея, използвана за отглеждане на свине; кокошарник, състоящ се от навес,
ограден с телена мрежа и покрив от ламаринени плоскости върху дървени бичмета и
летви; а до него тухлена постройка, измазана с външна и вътрешна мазилка, използвана
преди това за тоалетна, а впоследствие за отглеждане на кокошки, с покрив от дървени
бичмета, летви и керемиди.
От заключението на допусната съдебно-техническа експертиза на вещото лице
А.Б., което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че по време на извършен от нея оглед на място е
6
установила, че процесните стопански постройки са съборени, както и че в имота на
ответниците не се отглеждат селскостопански животни. Уточнила е, че са останали
части от ниски (с височина до 0,8 м.) прозирни огради от мрежа, които са заграждали
съборените стопански постройки, както и навес от лека метална конструкция,
разположени в източната част на двора, отразени на схема – Приложение № 1 към
заключението. Според последното на място са констатирани разпилени единични
тухли с хоросан по тях, представляващи остатък от съборени стени, гранитни павета и
дървен материал. В него е посочено, че съществуващият навес е изпълнен от тръбна
метална конструкция и е покрит с керемиди. Вещото лице е разяснила, че стопанските
постройки са били изградени в УПИ IX – 345 на регулационната граница с УПИ XXXII
– 345, част от който е поземлен имот с идентификатор [идентификатор], и на уличната
регулационна граница от изток, както и че жилищната сграда в УПИ XXXII - 345 е на
разстояние около 8 метра от границата с УПИ IX – 345, където са били изградени
процесните стопански постройки, а съществуващият в УПИ IX – 345 навес отстои на
около 3 метра от границата със съседния имот с идентификатор 68[№]
[идентификатор], който е част от УПИ XXXI I– 345. Според нея жилищната сграда в
УПИ VIII – 197 от кв. 20а е на около 3 метра от уличната регулационна линия,
измерено по графични данни. Видно от заключението постройките в УПИ IX – 345 от
кв. 20 били разположени на около 7 метра от съседната сграда през улицата. От него се
установява също, че при изграждането на стопанските постройки не са били спазени
изискванията за отстояние по чл. 7 от Наредба за придобиване, притежаване и
отглеждане на домашни животни на територията на С.о., а именно: помещенията за
отглеждане на животни да отстоят на три метра от оградата на имота и на десет метра
от жилищата на съседите. Вещото лице е посочило, че за съборените постройки не са
били издадени строителни книжа, както и че за останалия навес в УПИ IX – 345 от кв.
20 местност „И.“ не се изисква разрешение за строеж съгласно чл. 151 ЗУТ. Видно от
заключението с прието изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на
11.11.2021 г. в границите на УПИ IX-345 попадат имот с нов идентификатор
68[№].1371.2110 с площ 378 кв.м. и имот с нов идентификатор 68[№][идентификатор]
с площ от 80 кв.м. От схемата-Приложение № 1 към него се установява, че останалият
несъборен навес е разположен в източната част на УПИ IX-345, в която е предвиден
имот с нов идентификатор 68[№][идентификатор], който от северната си страна
граничи с имот с идентификатор 38[№][идентификатор].
При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:
По исковете по чл. 109 ЗС:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост.
Негаторният иск по чл. 109 ЗС е иск за защита на собствеността и чрез него титулярът
на право на собственост (или на ограничено вещно право) може да се брани срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което му пречи на пълноценното
ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема
владението му. Целта на предявяването на иска по чл. 109 ЗС е неоснователното
действие и/или бездействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него. Чрез тази искова претенция може да бъде поискана защита срещу
всяко трето лице, което създава или поддържа създадено противоправно състояние,
ограничаващо, смущаващо или пречещо на пълноценното ползване на имота на ищеца
според предназначението му.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 109 ЗС е да установи, че
притежава право на собственост върху засегнатия имот, както и че ответникът/
7
ответниците са извършили действия/бездействия, чрез които му пречат, ограничават
и/или смущават пълноценното упражняване на правото на собственост. В случая с
оглед на конкретните твърдения, изложени в исковата молба, на които се позовава ИВ.
В. ИВ., за да бъдат уважени предявените от него негаторни искове, следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че притежава право на собственост върху
идеални части от дворно място с идентификатор [идентификатор], както и върху
построената в него жилищна сграда; че ответниците са построили и поддържат
описаните в исковата молба постройки и съоръжения; че ответниците М. ИВ. П. и Д.
ЯНЧ. П. отглеждат селскостопански животни в тях; както и че постройките и
съоръженията, както и отглеждането на животни в тях му пречат да упражнява
пълноценно правото си на собственост върху имота според предназначението му.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че ИВ. В. ИВ.
притежава идеални части от поземлен имот с идентификатор [идентификатор], както и
от построената в него жилищна сграда, като същото се установява и от приетите като
писмени доказателства копия от протокол от 16.09.1985 г. по гр. дело № 15283/ 1984 г.,
по описа на Софийски районен съд, 47 състав, копие от нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № [№], том XXVII, дело № 5532/ 1996 г., копие от
нотариален акт за дарение на недвижим имот № [№], том I, рег. № [№], дело № 159/
2004 г., по описа на нотариус Г.Д., както и копие на нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 18, том I, рег. № [№], дело № 16/ 2005 г., по описа на нотариус С.Д..
От съвкупния анализ на свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели В.А.Т. и М.С. У., обясненията на ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П.,
дадени по реда на чл. 176 ГПК, както и заключението на съдебно-техническата
експертиза на вещото лице А.Б. се налага извод, че М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. са
построили описаните в исковата молба селскостопански постройки за отглеждане на
животни, прилежащи към тях съоръжения, дворна тоалетна, ползвана за кокошарник,
тухлена стена и навеси в североизточната част на поземлен имот с идентификатор
[идентификатор], на регулационната границата с поземлени имоти с идентификатори
[идентификатор] и 68[№][идентификатор], на около 8 м. от жилищната сграда,
построена в имот с идентификатор [идентификатор], и на уличната регулационна
граница от изток. Съдът кредитира показанията на свидетелите В.А.Т. и М.С. У.,
отчитайки, че последната е майка на ищеца, тъй като са последователни, логични,
вътрешно непротиворечиви и по делото не са налице данни, които да пораждат
съмнение в достоверността им. Видно от всички събрани гласни доказателствени
средства към момента на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2021 г. в
изградените селскостопански постройки ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. са
отглеждали прасета, кокошки и петли, като свидетелите М.С. У. и В.А.Т. посочват
различен брой прасета от този, сочен от свидетеля М. И.а И.а, но това обстоятелство е
без значение, доколкото във всички случаи отглеждането им не е било съобразно с
нормативните изисквания за това. Според заключението на съдебно-техническата
експертиза изграждането на помещенията, в които са били отглеждани животните, е
извършено без строителни книжа и при неспазване с изискванията за отстояние по чл.
7 от Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на
територията на С.о., а именно: помещенията за отглеждане на животни да отстоят на
три метра от оградата на имота и на десет метра от жилищата на съседите.
В мотивите към т. 3 на Тълкувателно решение № 4/ 2017 г. по т.д. № 4/ 2015 г. на
ОСГК на ВКС е разяснено, че в някои случаи естеството на извършеното от ответника
по чл. 109 ЗС нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственост в пълен обем, например, когато действията на ответника са в
нарушение на строителни или санитарнохигиенни правила и норми, които са
8
установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможността за пълноценно
ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето
на живеещите в определено населено място или част от него. В тези случаи самото
нарушение на такива строителни и санитарно-хигиенни норми предполага
ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползва своя имот
пълноценно и по предназначение, поради което ищецът по иска с правно основание чл.
109 ЗС не е нужно да доказва с какво такъв незаконен строеж му пречи (в този смисъл
е Решение № 493/ 24.06.2010 г. по гр.д. № 719/ 2009 г. на ВКС, І ГО). В настоящата
хипотеза изграждането на селскостопански постройки в поземлен имот с
идентификатор [идентификатор] на граничната линия с имоти с идентификатори
[идентификатор] и 68[№][идентификатор], без спазване на необходимото отстояние и
отглеждането на кокошки, петли и прасета в тях само по себе си, доколкото не
съответства на установените строителни и санитарно-хигиенни норми, е създало
пречки за ищеца да ползва пълноценно и по предназначение имота си – дворното
място, представляващо имот с идентификатор [идентификатор], както и построената в
него жилищна сграда. Освен това обстоятелството, че отглеждането на животните в
двора на ответниците на регулационната линия с имоти с идентификатори
[идентификатор] и 68[№][идентификатор] е пречело на ИВ. В. ИВ. да упражнява
правото си на собственост върху притежавания от него имот се установява от
свидетелските показания на М.С. У. и на В.А.Т.. От тях е видно, че от животните и
помещенията им се носела силна неприятна и непоносима миризма, особено през
летните месеци, когато било невъзможно да се отворят прозорците на къщата, за да се
проветри, както и да се излезе на двора. От показанията на свидетелката М.С. У. се
установява още, че изградената от ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. на граничната
линия между имот с идентификатор [идентификатор] и имот с идентификатор
[идентификатор] тулена стена също е препятствала възможността ИВ. В. ИВ. да ползва
дворното си място според предназначението му, доколкото засадени цветя и други
растения в тази му част не са вирели поради падащата от нея сянка. С оглед на тези
съображения съдът намира, че ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. са нарушили
забраната на чл. 50 ЗС, според която собственикът на недвижим имот не може да
извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на
съседния имот по-големи от обикновените. Поради това за ищеца е възникнала
необходимост да потърси защита на правото си на собственост по реда на чл. 109 ЗС
срещу тях.
Ответникът С.о. е материално легитимиран да отговаря по предявените искове
по т. 1 от исковата молба, наред с ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П., доколкото е
допуснал последните да построят съответните стопански постройки и прилежащи към
тях съоръжения в собствения му имот, придобит чрез отчуждаване по реда на чл. 95
ЗТСУ (отм.) въз основа на издадената Заповед за отчуждаване на недвижим имот
№[№]/ 29.05.1979 г., представляващ реална част от имот с идентификатор
[идентификатор], за който е отреден поземлен имот с проектен идентификатор 68[№]
[идентификатор], и впоследствие не е предприел действия за премахването им. Чрез
пасивното си поведение и неглижиране на обстоятелството, че в имота й са изградени и
се ползват незаконосъобразно помещения за отглеждане на селскостопански животни
С.о. също е възпрепятствала ИВ. В. ИВ. пълноценно да упражнява правото си на
собственост. Лицето, което поддържа противоправното състояние, смущаващо правото
на собственост на ищеца, носи отговорност по реда на чл. 109 ЗС, независимо че това
състояние е последица от действия, извършени от други лица (в този смисъл са
Решение № 215/ 26.05.2011 г. по гр.д. № 874/ 2010 г. на ВКС, I ГО, Решение № 815/
30.06.2011 г. по гр.д. № 1509/ 2009 г. ВКС, I ГО и Решение № 63/ 2022 г. по гр.д. №
3850/ 2021 г. на ВКС, I ГО). Без значение е обстоятелството, че ИВ. В. ИВ. не е сезирал
9
общинската администрация с жалби и сигнали срещу извършеното от ответниците М.
ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. застрояване на североизточната част на имот с идентификатор
[идентификатор], както и срещу отглеждането на животни в изградените постройки и
съоръжения към тях, доколкото С.о. като всеки правен субект има задължение да следи
за начина, по който се ползват имотите й, и съответно сама да взема необходимите
мерки за преустановяване на незаконосъобразно ползване, което смущава нормалното
упражняване на правото на собственост на трети лица.
Както беше посочено по-горе, за уважаване на иска с правна квалификация чл.
109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му
пречи да упражнява своето право на собственост (освен ако от самите обстоятелства е
ясно, че е налице такова нарушаване). Последователно и непротиворечиво в практиката
на Върховния касационен съд се приема, че съдът не може да осъди ответника да
извърши действие (или да се въздържа от извършването на действие) в по-голям обем
от този, който е необходим за пълноценното упражняване на правото на собственост
върху имота на ищеца, както и че защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС
следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване
само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие
върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. Премахването на сграда, която не
пречи на ищеца да упражнява правата си, би представлявало неоснователно засягане
правата на ответника, дори сградата да е незаконно изградена. В този смисъл са
Решение № 139/ 25.06.2010 г. по гр.д. № 457/ 2009 г. на ВКС, I ГО, Решение № 430/
27.10.2010 г. по гр.д. № 312/ 2010 г. на ВКС, ІІ ГО, Решение № 212/ 17.10.2014 г. по
гр.д. № 2159/ 2014 г. на ВКС, І ГО, Решение № 115/ 30.10.2020 г. по гр.д. № 3769/ 2019
г. на ВКС, I ГО и Решение № 424/ 01.12.2010 г. по гр.д. №1482/ 2009 г. на ВКС, ІІ ГО. В
случая от събраните по делото доказателства не се установява навесът, попадащ в
източната част на имот с нов идентификатор [идентификатор], сам по себе си да пречи
по какъвто и да е начин на ищеца ИВ. В. ИВ. да упражнява правото си на собственост
върху поземлен имот с идентификатор [идентификатор] и построената в него жилищна
сграда. От схемата-Приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата
експертиза е видно, че този навес е построен на около 3 м. разстояние от съседния
поземлен имот с идентификатор 68[№][идентификатор], както и че е разположен в
реална част от имот с идентификатор [идентификатор], за която е предвиден имот с
проектен идентификатор 68[№][идентификатор], неграничеща с имота на ищеца.
Освен това от заключението се установява, че за изграждането на навеса не се изисква
разрешение за строеж. С оглед на тези съображения настоящият състав приема, че
адекватната защита на правото на собственост на ИВ. В. ИВ. не включва премахването
на навеса. В противен случай ответниците следва да бъдат натоварени с извършването
на действия, които не съответстват на констатираното нарушаване на правата на
ищеца по отношение на имота му, и не са пропорционални на същото. Поради това
исковете по т. 1 от исковата молба следва да бъдат отхвърлени в частта, с която се иска
осъждането на М. ИВ. П., Д. ЯНЧ. П. и на С.о. да съборят и премахнат навеса.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели, от заключението на
съдебно-техническата експертиза, както и от това на съдебно-оценителната експертиза
е видно, че по-голямата част от постройките, в които са отглеждани селскостопански
животни, са премахнати към момента на приключване на устните състезания. Според
заключението на съдебно-техническата експертиза към момента на огледа на имота,
извършен от вещо лице Б., същата е констатирала, че описаните в исковата молба
стопански постройки и съоръжения за отглеждани на животни не съществуват, а на
място са останали части от ниски огради – от мрежа и навес в източната част на УПИ
IX-345, а от обясненията на Д. ЯНЧ. П. и от показанията на свидетеля В.А.Т. се
установява, че е останала несъборена и тухлената стена, изградена на границата между
10
имот с идентификатор [идентификатор] и имот с идентификатор [идентификатор].
Последната е отразена като констатирана на място при огледа, направен от вещото
лице Б., на схемата - Приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата
експертиза. Доколкото незаконно изградените стопански постройки и тухлената стена,
разположена на граничната линия между имот с идентификатор [идентификатор] и
имот с идентификатор [идентификатор], чрез които е накърнено пълноценното
ползване на имота на ищеца, не са напълно отстранени към момента на приключване
на устните състезания, съдът намира, че предявените искове по чл. 109 ЗС следва да
бъдат уважени, като бъде постановено ответниците да ги премахнат изцяло, с
изключение на навеса, находящ се в източната част на имот с идентификатор
[идентификатор]. Всеки от ответниците следва да бъде осъден да събори и премахне
частта от постройките и съоръженията към тях, находяща се в рамките на собствената
му част от имот с идентификатор [идентификатор], отбелязана детайлно на схема –
Приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, която
представлява неразделна част от настоящото решение, както следва: ответниците М.
ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. – да премахнат тези части от постройките, които попадат в
северната част на имот с идентификатор [идентификатор] извън реалната част от него,
за която е предвиден имот с проектен идентификатор 68[№][идентификатор],
отбелязани на схемата, а С.о. – частта от постройките, попадаща в реална част от имот
с идентификатор [идентификатор], за която е предвиден имот с проектен
идентификатор 68[№][идентификатор], с изключение на навеса, намиращ се в
източната му част.
Предвид изложените съображения и обстоятелството, че отглежданите от М.
ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. селскостопански животни и помещенията за това са нарушили
правото на собственост на ИВ. В. ИВ. съдът намира, че исковете по т. 2 от исковата
молба са основателни и следва да бъдат уважени, като М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. бъдат
осъдени да почистят североизточната част от имот с идентификатор [идентификатор],
находяща се под изградените от тях постройки, дворна тоалетна, съоръжения и
ограждения, в рамките на които са отглеждали животни, от строителните отпадъци,
урина, тор, фекалии и изпражнения на животните. По този начин би се получила пълна
защита на ищеца по отношение на упражняването на правото му на собственост върху
имот с идентификатор [идентификатор] и построената в него жилищна сграда,
доколкото биха се отстранили окончателно всички останали неприятни миризми,
опасността от развъждане и разпространение на вредители и паразити и опасността от
зарази.
По исковете по т. 3 от исковата молба, с които ИВ. В. ИВ. иска ответниците М.
ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. да бъдат осъдени да се въздържат от строителство в имот с
идентификатор [идентификатор] на незаконни строежи и съоръжения за отглеждане на
домашни и/или селскостопански животни в нарушение на установените строителни
правила и норми, както и от замърсяване на имота със строителни отпадъци и
вехтории, с животински фекалии, урина, тор и изпражнения на домашни и/или
селскостопански животни с лоша миризма и боклуци съдът приема следното:
Поисканата от ИВ. В. ИВ. защита на правото му на собственост върху имот с
идентификатор [идентификатор] и построената в него жилищна сграда чрез исковете
по т. 3 от исковата молба надхвърля констатираното по делото конкретно нарушение,
извършено от ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. чрез незаконосъобразното
застрояване на североизточната част на имот с идентификатор [идентификатор] и
отглеждането на селскостопански животни в изградените постройки. Имотът на ищеца
граничи от южната си страна с имот с идентификатор [идентификатор] и собствеността
върху него би била засегната чрез действия, осъществявани в северната част на този
11
имот, за което са събрани доказателства по делото. Липсва доказателствен материал
обаче, от който да се направи извод, че правото на собственост на ИВ. В. ИВ. би се
нарушило или застрашило от действия на М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П., които биха били
извършвани в рамките на останалата част от имот с идентификатор [идентификатор].
Ищецът не твърди и съответно не е ангажирал доказателства, от които да се
установява, че пълноценното упражняване на правото му на собственост би било
засегнато от ответниците ако същите извършват застрояване или отглеждат животни в
друга част на дворното им място, различна от северната. Както беше посочено по-горе
защита по иска по чл. 109 ЗС следва да съответства на конкретно констатираното
нарушение на собствеността на ищеца, без да го надхвърля и без неоснователно да се
засягат правата на ответника по отношение на ползването на собствения му имот.
Последният не следва да бъде ограничен в действията, с които ползва вещта си, въз
основа на предположения, че те биха засегнали по някакъв начин правото на
собственост на ищцовата страна ако бъдат извършвани, а това следва да бъде
установено по делото по безспорен начин. Поради това и за да се спази принципа на
пропорционалност между необходимата защита на правото на собственост на ищеца и
правата на ответниците в случая настоящият състав приема, че М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П.
следва да бъдат осъдени да се въздържат от строителство в северната част на имот с
идентификатор [идентификатор] на незаконни строежи и съоръжения за отглеждане на
домашни и/или селскостопански животни в нарушение на установените строителни
правила и норми, както и от замърсяване с животински фекалии, урина, тор и
изпражнения на домашни и/или селскостопански животни, строителни отпадъци,
вехтории и боклуци с лоша миризма. Доколкото забраната за осъществяване на тези
действия следва да е ясна и недвусмислена, за да не породи нови спорове между
страните, следва да бъде определено разстояние от притежавания от ИВ. В. ИВ. имот с
идентификатор [идентификатор], в рамките на което М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. да се
въздържат от съответната активност. Настоящият състав намира, че това следва да
бъде разстоянието от 4,5 м., в рамките на което са били изградени процесните
селскостопански постройки, засегнали реално правото на собственост на ищеца, което
е видно от заключенията на съдебно-техническата и съдебно-оценителната експертиза.
Следователно исковете по т. 3 от исковата молба следва да бъдат уважени частично
съгласно изложеното по-горе и да бъдат отхвърлени в останалата им част, с която се
иска ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. да бъдат осъдени да се въздържат от
строителство на незаконни строежи и съоръжения за отглеждане на домашни и/или
селскостопански животни в нарушение на установените строителни правила и норми,
както и от замърсяване на имот с идентификатор [идентификатор] със строителни
отпадъци и вехтории, с животински фекалии, урина, тор и изпражнения на домашни
и/или селскостопански животни с лоша миризма и боклуци в рамките на разстоянието
след 4,5 м. от северната граница с имот с идентификатор [идентификатор] на юг.
С оглед на съображенията по исковете по т. 3 от исковата молба съдът приема,
че исковете по т. 4 също следва да бъдат уважени частично, като бъде определен
периметър от 4,5 м. от границата с имот с идентификатор [идентификатор], в рамките
на който М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. да не отглеждат домашни и/или селскостопански
животни в нарушение на правилата по Наредбата за придобиване, притежаване и
отглеждане на домашни животни на територията на С.о., Закона за животновъдството,
Закона за ветеринарномедицинската дейност и останалите нормативни актове,
регламентиращи отглеждането на домашни и/или селскостопански животни. За
прецизност и пълнота следва да се посочи, че в рамките на този периметър семейство
П.и имат възможност да отглеждат домашни и/или селскостопански животни, но при
съблюдаване на законовоустановения ред за това. Исковете по т. 4 от исковата молба
следва да бъдат отхвърлени в частта, с която се иска осъждането на ответниците М.
12
ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. да се въздържат изцяло от отглеждане на животни в нарушение с
нормативните изисквания. В случай че същите в бъдеще отглеждат незаконосъобразно
животни в останалата част на двора си, извън посочения по-горе периметър, следва да
понесат предвидената за това административно-наказателна отговорност, но липсва
възможност с настоящото решение да бъдат осъдени да се въздържат от такова
поведение, доколкото не е установено по категоричен начин, че това би нарушило или
застрашило по някакъв начин пълноценното упражняване на правото на собственост
на ищеца.
По исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. са построили и
поддържали в рамките на периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2021 г. постройки и
съоръжения в имот с идентификатор [идентификатор] на границата с имот с
идентификатор [идентификатор], в които са отглеждали животни, вина и
противоправност на поведението им, претърпените неимуществени вреди, както и
причинна връзка между вредите и извършените от ответниците действия.
Въз основа на изложените мотиви по искове по чл. 109 ЗС се налага извод, че М.
ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. са извършили твърдените от ищеца действия по изграждането на
селскостопански постройки и съоръжения към тях в имот с идентификатор
[идентификатор], на границата с имот с идентификатор [идентификатор] и имот с
идентификатор 68[№][идентификатор], както и че са отглеждали прасета, кокошки и
петли в тях. Поведението им е било противоправно, доколкото е в нарушение с
изискванията на чл. 7 от Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на
домашни животни на територията на С.о..
Вината на М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
като по делото не са посочени и представени доказателства, оборващи презумпцията.
Претърпените от ИВ. В. ИВ. неимуществени вреди и причинната връзка между
тях и поведението на ответниците, описано по-горе, се установяват от свидетелските
показания на В.А.Т. и М.С. У.. От последните е видно, че в дворното място,
собственост на ищеца, в продължение на години, включително в рамките на заявения
период от 01.07.2016 г. до 01.07.2021 г. се носела силна неприятна и непоносима
миризма от отглежданите от ответниците животни, особено през летните топли месеци,
когато било невъзможно отваряне на прозорци на жилищната сграда, за да се проветри,
или ползването на частта от дворното място, граничеща с имот с идентификатор
[идентификатор]. Установява се също, че сутрин не можело да се спи поради шума от
животните, тъй като петлите кукуригали, кокошките кудкудякали, а прасетата
грухтели, особено по време на хранене. Според свидетелските показания на В.А.Т. и
М.С. У. освен, че описаните обстоятелства създавали физическо неудобство за ищеца,
те му причинявали психически дискомфорт. Последният се ядосвал, че поради
миризмата от животните не може да ползва двора си и да проветри къщата си и нямал
възможност да покани познати.
С оглед на горното съдът приема, че от събраните по делото доказателства се
установяват кумулативните материалноправни предпоставки на предявените искове по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на М. ИВ. П.
и Д. ЯНЧ. П. за претърпените от ИВ. В. ИВ. неимуществени вреди вследствие на
извършените от тях противоправни действия, като бъдат осъдени да му заплатят
обезщетение за вредоносното му засягане. Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен от съда по
справедливост. Определянето на конкретния размер на обезщетението, който следва да
бъде присъден, не е абстрактно, а с оглед указанията, дадени с Постановление № 4/
13
23.12.1968 г. на Пленума на ВС, преценката във всеки случай е индивидуална и следва
да бъде направена въз основа на конкретни обективни обстоятелства, които са
установени по делото, като тежестта и характера на увреждането, неговата
продължителност и интензивност, начина на причиняването му, фактите, при които е
настъпило, допълнително влошено състояние на здравето, причинени морални
страдания и други в зависимост от конкретния случай. В процесната хипотеза вредите
произтичат основно от неприятната миризма от отглежданите от ответниците животни,
като същите се изразяват, както в създаден физически дискомфорт, така и в засягане на
емоционалната сфера на ищеца и са продължили дълъг период от време - от 01.07.2016
г. до 01.07.2021 г. Освен това ИВ. В. ИВ. е търпял негативни изживявания и поради
шума от животните, особено в сутрешните часове на деня, нарушаващи съня му. От
друга страна същият не твърди и по делото не са събрани доказателства, от които да се
установява, че отглежданите от М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. животни и обстоятелствата
около отглеждането им са увредили или застрашили реално физическото здраве на
ищеца (да са му причинили алергии, да са допринесли за разпространението на зараза и
т.н.) или да са довели до сериозно нарушаване на психическото му равновесие и
емоционален комфорт. С оглед на тези отчетени обстоятелства съдът намира, че М.
ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на ИВ. В. ИВ. обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в размер на 2000 лева, по 1000 лева всеки
от тях, който е достатъчен, за да покрие критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, без
да води до неоснователно обогатяване на ищеца. Следователно предявените искове по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени за сумата 1000 лева по отношение на всеки
от ответниците и да бъдат отхвърлени за разликата над нея до претендираните 3000
лева спрямо всеки от тях.
Като законна последица от уважаването на исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
доколкото това е поискано изрично от ищеца, върху сумата в общ размер 2000 лева
следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
01.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
Доколкото не всички предявени от ИВ. В. ИВ. искови претенции, предмет на
настоящия процес, са насочени едновременно срещу всички ответници, а ищецът е
поискал ангажиране отговорността на С.о. единствено с исковете по чл. 109 ЗС по т. 1
от исковата молба, настоящият състав намира, че тежестта на съдебните разноски,
сторени от страните, следва да бъде определена по отделно по всеки от исковете.
По исковете по чл. 109 ЗС по т. 1 от исковата молба ищецът е реализирал
съдебни разноски за държавна такса в размер 133,52 лева, за адвокатско
възнаграждение в размер 400 лева, за съдебно-оценителна експертиза – 150 лева
(платеният депозит е в общ размер 300 лева, но той касае исковете по т. 1 и по т. 2 от
исковата молба, поради което следва да се приеме, че половината от него представлява
разноски по исковете по т. 1), както и 100 лева – разноски за депозит по съдебно-
техническата експертиза (платеният от ищеца депозит за съдено-техническа експертиза
е 400 лева, но същата е допусната с оглед установяване твърденията му по всички
предявени искове по чл. 109 ЗС, поради което следва да се приеме, че платената по
всяка група искове сума е 100 лева). От страна на ответниците е релевирано
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, че сторените от ИВ. В. ИВ. разноски за адвокатско
възнаграждение са прекомерни, което следва да бъде разгледано преди да бъде
разпределена отговорността за съдебни разноски. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие ищецът е заплатил в полза на процесуалния си
представил адвокатски хонорар в размер на 2200 лева, разпределени както следва: по
400 лева по всеки от исковете по чл. 109 ЗС и по 300 лева по всеки от исковете по чл.
14
45, ал. 1 ГПК. Исковете по т. 1, 2, 5 и 6 от исковата молба са оценяеми и общата им
цена е 10 838 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатския хонорар
при интерес от 10 000 лева до 100000 лева е 830 лева плюс 3 % за горницата над 10 000
лева, тоест в настоящия случай 855,14 лева. Освен това предмет на делото са и две
групи неоценяеми искове, за които минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 600 лева – чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Делото се отличава с
фактическа сложност, доколкото по всеки от предявените искове следва да бъдат
съобразени различни фактически обстоятелства, и е събран сравнително голям обем
доказателствен материал, който следва да бъде анализиран и обсъден, за да бъде
преценена основателността на всички искови претенции. Допълнително фактическо и
правно усложнение е фактът, че ответници по исковете са три лица, чиято материална
легитимация следва да бъде преценена по отделно. С оглед на тези съображения
настоящият състав намира, че платеното от ИВ. В. ИВ. адвокатско възнаграждение в
общ размер 2200 лева не е прекомерно и не следва да бъде намалявано на основание на
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Доколкото исковете по т. 1 от исковата молба не подлежат на пълно уважаване,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца съдебни разноски,
възлизащи на 626,18 лева (определени според обема на постройките и съоръженията
към тях, за които е прието, че са препятствали пълноценното упражняване на правото
на собственост на ИВ. В. ИВ.), като М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. дължат 417,45 лева, а С.о.
– 208,73 лева.
По исковете по т. 1 от исковата молба и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ИВ. В.
ИВ. следва да бъде осъден да заплати на ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. сторените
от тях съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, както и на С.о. разноски за
юрисконсултско възнаграждение според отхвърлената им част. Ответниците М. ИВ. П.
и Д. ЯНЧ. П. са платили съдебни разноски за адвокатски хонорар в общ размер 400
лева, видно от представеното копие от договор за правна защита и съдействие. В него
не е посочено каква част от сумата представлява договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение по всеки от предявените искове по отделно, поради което съдът
намира, че следва да се приеме, че по всяка от 5-те групи искове (исковете по т. 5 и 6 от
исковата молба следва да бъдат разгледани в обща група, тъй като се припокриват
материалноправните им предпоставки и заявения с тях петитум) ответниците М. ИВ.
П. и Д. ЯНЧ. П. са платили по 80 лева. Следователно ИВ. В. ИВ. дължи на М. ИВ. П. и
Д. ЯНЧ. П. сумата 16 лева – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по
исковете по т. 1 от исковата молба, а на ответника С.о. - 30 лева– разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
По исковете по т. 2 от исковата молба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. ИВ. П.
и Д. ЯНЧ. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на ИВ. В. ИВ. съдебни разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозити за съдени експертизи в общ
размер 700 лева.
По исковете по т. 3 и 4 от исковата молба и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. дължат на ищеца половината от сторените от него
съдебни разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за съдебно-
техническа експертиза – 580 лева, доколкото исковете подлежат на частично
уважаване. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ИВ. В. ИВ. следва да бъде осъден да им
заплати по тези искове 80 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
По исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. следва да бъдат осъдени
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на ИВ. В. ИВ. сторените от него съдебни
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
15
част от исковете, възлизащи на 280 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. сторените от тях съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение по исковете по чл. 45, ал. 1 ГПК, съразмерно на отхвърлената им част,
в размер на 53,33 лева.
Предвид изложеното се налага извод, че общият размер на съдебните разноски,
които М. ИВ. П. и Д. ЯНЧ. П. дължат на ИВ. В. ИВ., е 1977,45 лева, а този, който е
дължим от ищеца в полза на тези ответници – 149,33 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявените исковете по чл. 109 ЗС от ИВ. В. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес], М. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
кв. И., [адрес]А, и Д. ЯНЧ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес]А, да
съборят изцяло и премахнат останалата, непремахната част от селскостопански
постройки, дворна тоалетна и съоръжения към тях, изградени в северната част на имот
с идентификатор [идентификатор], извън реалната част от него, за която е предвиден
имот с проектен идентификатор 68[№][идентификатор], отбелязани на схема-
Приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото
лице А.Б. (л. 226 от делото), неразделна част от настоящото решение, както и
тухлената стена, изградена на регулационната линия между имот с идентификатор
[идентификатор] и имот с идентификатор [идентификатор], отбелязана на схема-
Приложение № 1 към заключението, както и С.о., с адрес: гр. С., ул. Московска № 33,
да събори изцяло и премахне останалата, непремахната част от селскостопанските
постройки и съоръженията към тях, попадаща в реална част от имот с идентификатор
[идентификатор], за която е предвиден имот с проектен идентификатор 68[№]
[идентификатор], отбелязана на схема – Приложение № 1 към заключението на
съдебно-техническата експертиза на вещо лице А.Б. (л. 226 от делото), с изключение на
навеса, намиращ се в източната му част, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта, с която се
иска М. ИВ. П., ЕГН [№], Д. ЯНЧ. П., ЕГН ********** и С.о. да бъдат осъдени да
съборят и премахнат навес, разположен в източната част на имот с идентификатор
[идентификатор] на около 3 м. разстояние от границата с имот с идентификатор 68[№]
[идентификатор], отразен на схема – Приложение № 1 към заключението на съдебно-
техническата експертиза на вещо лице А.Б..
ОСЪЖДА по предявените исковете по чл. 109 ЗС от ИВ. В. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес], М. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
кв. И., [адрес]А, и Д. ЯНЧ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес]А, да
почистят североизточната част от имот с идентификатор [идентификатор], находяща се
под изградените от тях постройки, дворна тоалетна, съоръжения и ограждения, в
рамките на които са отглеждали селскостопански животни, останките от които са
отбелязани на схема – Приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата
експертиза на вещото лице А.Б. (л. 226 от делото), представляваща неразделна част от
настоящото решение, от строителните отпадъци, урина, тор, фекалии и изпражнения на
животни.
ОСЪЖДА по предявените исковете по чл. 109 ЗС от ИВ. В. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес], М. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
кв. И., [адрес]А, и Д. ЯНЧ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес]А, да се
16
въздържат от строителство в северната част на имот с идентификатор [идентификатор]
на разстояние от 4,5 м. от имот с идентификатор [идентификатор] на незаконни
строежи и съоръжения за отглеждане на домашни и/или селскостопански животни в
нарушение на установените строителни правила и норми, както и от замърсяването на
тази част от имота със строителни отпадъци и вехтории, с животински фекалии, урина,
тор, изпражнения на домашни и/или селскостопански животни и боклуци с лоша
миризма, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част, с която се иска М. ИВ. П.,
ЕГН [№] и Д. ЯНЧ. П., ЕГН ********** да бъдат осъдени да се въздържат от
строителство на незаконни строежи и съоръжения за отглеждане на домашни и/или
селскостопански животни в нарушение на установените строителни правила и норми,
както и от замърсяване със строителни отпадъци и вехтории, с животински фекалии,
урина, тор и изпражнения на домашни и/или селскостопански животни с лоша
миризма и боклуци в останалата част на имот с идентификатор [идентификатор] в
рамките на разстоянието след 4,5 м. от северната граница с имот с идентификатор
[идентификатор] на юг.
ОСЪЖДА по предявените исковете по чл. 109 ЗС от ИВ. В. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес], М. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
кв. И., [адрес]А, и Д. ЯНЧ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес]А, да се
въздържат от отглеждане на домашни и/или селскостопански животни в нарушение на
правилата по Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни
животни на територията на С.о., Закона за животновъдството, Закона за
ветеринарномедицинската дейност и останалите нормативни актове, регламентиращи
отглеждането на домашни и/или селскостопански животни в северната част на имот с
идентификатор [идентификатор] на разстояние от 4,5 м. от имот с идентификатор
[идентификатор], като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част, с която се иска М.
ИВ. П., ЕГН [№] и Д. ЯНЧ. П., ЕГН ********** да бъдат осъдени да се въздържат от
отглеждане на домашни и/или селскостопански животни в нарушение на правилата по
Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на
територията на С.о., Закона за животновъдството, Закона за ветеринарномедицинската
дейност и останалите нормативни актове, регламентиращи отглеждането на домашни
и/или селскостопански животни, извън северната част на имот с идентификатор
[идентификатор] на разстояние от 4,5 м. от имот с идентификатор [идентификатор].
ОСЪЖДА М. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес]А, и Д.
ЯНЧ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес]А, да заплатят на ИВ. В. ИВ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес], на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД по 1000
лева всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди, причинени поради
изграждането и поддържането на селскостопански постройки в североизточната част
на имот с идентификатор [идентификатор] и отглеждането на прасета, кокошки и
петли в тях в рамките на периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2021 г., ведно със
законната лихва от 01.07.2021 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над 1000 лева до претендираните 3000 лева по отношение на
всеки от ответниците по отделно.
ОСЪЖДА М. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес]А, и Д.
ЯНЧ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес]А, да заплатят на ИВ. В. ИВ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
1977,45 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.о., с адрес: гр. С., ул. Московска № 33, да заплати на ИВ. В. ИВ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
208,73 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА ИВ. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес], да
17
заплати на С.о., с адрес: гр. С., ул. Московска № 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 30 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА ИВ. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес], да
заплати на М. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес]А, и Д. ЯНЧ. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. И., [адрес]А, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 149,33 лева - съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18